Решение по дело №190/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 103

гр. Видин, 26.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

десети септември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

190

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на И.Е.Р. *** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 19 – 0953 - 000278 от 14.06.2019г. на Началник сектор ПП към ОДМВР Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването ѝ е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник сектор ПП към ОДМВР Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 13.06.2019г. около 21,35 часа, в гр.Видин по ул.“Цар Симеон Велики“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ВН 7555 ВР, лична собственост. При извършването на маневра завой на ляво губи контрол над автомобила и се блъска в бордюра. При извършената проверка за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер” 7510, ARDM – 0199” уредът отчел наличие на алкохол – 2,56 промила. На Р. е съставен АУАН за това, че е извършил нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, който му бил надлежно връчен. При проверката му е връчен също така и талон за кръвна проба, като такава е и взета. При направеното химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта е доказано наличие на етилов алкохол в концентрация от 2,41 промила. В АУАН е посочено, че са иззети свидетелството за регистрация на МПС и 2 бр. регистрационни табели на автомобила.

Въз основа на така съставения АУАН на 14.06.2019г. е издадена и заповед за прилагане на процесната ПАМ, както и заповед за прилагане на ПАМ 19 – 0953 - 000277 / 14.06.2019г. за временно отнемане на СУМПС.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП Началник сектор ПП при ОДМВР Видин е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, с която е прекратена регистрацията на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ВН 7555 ВР, съсобствен на него и съпругата му, за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Последните не са оспорени от страните, приети са като доказателства по делото и съдът няма причина да не ги кредитира.

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени длъжностни лица. Такъв безспорно е Началник сектор ПП при ОДМВР Видин, тъй като ПАМ е наложена от него, като по делото се съдържа и заповед, удостоверяваща тези му правомощия. Това е заповед № 368з – 125/ 27.01.2017г., издадена в изпълнение на заповед № 8121з - 1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, с която Директорът на ОДМВР – Видин е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и началника на сектор ПП при ОД на МВР Видин, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.2а,б.“Б“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят е управлявал личният си лек автомобил след употреба на алкохол, установена с техническо средство и впоследствие и след химическо изследване на кръвта.

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.2а,б“б“ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази, според която, когато собственик управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6 месеца до една година.

Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл.171,т.2а,б“б“ от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. След като съществува надлежно съставен АУАН, компетентният орган не може да подлага този факт на съмнение. Той има правомощието да наложи ПАМ по чл.171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП. В конкретния случай Началник сектор ПП към ОД на МВР – Видин е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката, която обаче негова преценка не подлежи на съдебен контрол.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП относно управлението на МПС под въздействие на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 ARDM – 0199”, както и впоследствие и с химическо изследване на кръвта съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59,т.4,пр.1 от АПК. Същите не са оборени от жалбоподателя по надлежния ред.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно са изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби, в качеството му на водач на МПС. В заповедта е описана подробна фактическа обстановка, като има и препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение. Съдът счита, че дори и да е налице липса на пълно възпроизвеждане на констатациите в акта, доколкото има препращане към него, не представлява липса на фактически основания за издаване на обжалваната заповед.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени разпоредбите, както на материалния, така и на процесуалния закон. Според разпоредбата на чл.171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6 месеца до една година. В случая наличието на концентрация на алкохол е установена, освен с техническо средство и чрез химическо изследване на кръвта от дадената кръвна проба от лицето. Безспорно е установено по делото, че на жалбоподателя при извършената му проверка, като водач на МПС, с техническо средство е установена употреба на алкохол, с концентрация – 2,41 промила. В момента на извършване на проверката на лицето е връчен и талон за медицинско изследване на кръвта, което както бе посочено е изпълнено. Фактите, които не се оспорват по делото са, че наличието на алкохол в кръвта на водача е била 2,41 промила, т.е. установената концентрация на алкохол в кръвта е над 0,5 на хиляда. Установява се, че са налице предпоставките за налагане на описаната по – горе принудителна административна мярка.

Безспорно е, че при издаването на заповедта за прилагане на ПАМ в мотивите е вписана концентрацията на алкохол в кръвта, установена с техническото средство, в момента на проверката – 2,56 промила, която обаче е променена след установената концентрация с химическото изследване, която е 2,41 промила и отново е над 0,5 на хиляда. Не е спорно също така и че Р. действително на посочената дата и място е управлявал МПС, което е СИО, т.е. той и съпругата му са съсобственици.

Предвид горните мотиви възражението на жалбоподателя относно липсата на фактическа обстановка в заповедта, от която да става ясно какви са фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението, което се твърди, че е извършено и въз основа, на които е издадена обжалваната заповед, е неоснователно.

Така както е структурирана обжалваната заповед и посоченото нарушение, описано, както в АУАН, така и в заповедта, а именно по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, може да се направи извод, че именно за това нарушение е наложена ПАМ. Видно от доказателствата по делото е, че на жалбоподателя Р. са наложени, както ПАМ за прекратяване на регистрацията на ППС, така и ПАМ, с която е отнето и свидетелството му за управление на МПС. Още повече, че от съдържанието на самата заповед може да се направи извод за кое точно нарушение е наложена ПАМ, както и от същото съдържание може да се направи извод за наличие и на друга издадена ПАМ, а именно с № 19 – 0953 - 277, с която е отнето свидетелството му за управление на МПС. В заповедта е посочен и приложимия закон, в диспозитивната част на заповедта, а и е налице словесно изписване на приложената мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, т.е. налице е конкретизация на приложената ПАМ. Видно и от самия АУАН е, че са отнети и СРМПС, както и 2 бр. регистрационни табели на автомобила. Описаното от жалбоподателя нарушение, относно липсата на мотиви за срока, за който е наложена мярката, не е от категорията на съществените и съответно не е довело до нарушаване на правото му на защита, тъй като това е минималният срок.

Нарушението на административнопроцесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което и не може да се приеме, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения.

Неоснователно е и възражението, че констатираните в заповедта обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка. Според съда тези възражения са недоказани. Видно от разпореждането на съда от з.з. от 28.06.2019г. и на основание чл.170,ал.1 и чл.171,ал.4 от АПК съдът е указал на жалбоподателя, че тежестта да ангажира доказателства и да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици е негова. В съдебното производство факти, различни от установените от административния орган, не са доказани. В този смисъл и съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административното и съдебното производство, поради което и съдът кредитира събраните от наказващия орган доказателства, които налагат извода, че е налице фактическия състав на чл.171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП за налагане на процесната ограничителна мярка.

Налице е доказаност на основанието за налагане на процесната мярка – „управление на ППС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, установена по надлежен ред“. ПАМ е наложена на валидно правно основание -  чл.171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП.

Следва да се посочи, че ПАМ като вид държавна принуда не е наказание. Достатъчно основание за налагане на мярката е констатирането на нарушението с Акт за установяване на административно нарушение. Предвид различния вид принуда, ПАМ се разграничава от наказанието, наложено с Наказателно постановление за същото деяние. Законът не обвързва компетентността на органа да приложи ПАМ с издаването на НП за деянието, нито с влизането на същото в сила. ПАМ е самостоятелен вид държавна принуда, която се реализира от органа при наличието на нормативно предвидени предпоставки, а сред тях не са издаване на НП за деянието, за което е наложена ПАМ, както и издаването на друга ПАМ, във връзка със същото деяние. В тази насока, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органът е допуснал съществено процесуално нарушение, като със заповедта е „наказал“ и другия съсобственик, който без да е извършил нарушение също не може да ползва автомобила, включително и при спешни случаи, предвид здравословното състояние на жалбоподателя., за което са представени доказателства.

Не влияе на законосъобразността на оспорената заповед фактът, че автомобилът е съпружеска имуществена общност /СИО/, тъй като законодателят не е предвидил възможност в случаите на съсобственост на МПС само съсобственикът - нарушител да бъде лишаван от възможността за управлява същото, нито пък, че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Да се приеме обратното би означавало, че всяко лице, сключило граждански брак, може да управлява МПС, представляващо СИО, след употреба на алкохол и без риск от приложението на конкретната ПАМ, каквато очевидно не е целта на закона. Правният ефект от налагане на ПАМ за съсобственика на ППС, който не е нейн адресат, е опосреден и предизвикан от поведението на другия съсобственик, несъобразено със задължението му да не препятства упражняването на правата върху общата вещ от останалите собственици, т.е. каквито и неблагоприятни последици да настъпят за другите съсобственици, то те се уреждат на плоскостта на гражданските правоотношения - в този смисъл са мотивите на Определение по адм. дело № 3884/2017г. на ВАС на РБ, VІІ отделение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали при пътнотранспортни произшествия, като постигането на тази цел и интересите, които се защитават посредством налагането на мярката, надхвърлят по значимост частните интереси на съсобственика на МПС.

Въпросът за съответствието на ПАМ с целта на закона е въпрос на оперативна самостоятелност като тази преценка е на административния орган и не подлежи на съдебен контрол.

Оказва се, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което тя е правилна и законосъобразна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, определени на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                               Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Е.Р. *** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 19 – 0953 - 000278 от 14.06.2019г. на Началник сектор ПП към ОДМВР Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП и е постановено прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № ВН 7555 ВР за срок от 6 месеца, като неоснователна.

ОСЪЖДА И.Е.Р. *** да заплати на бюджета на административния орган – Началник сектор ПП при ОД на МВР – Видин, сумата от 100 лева, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :