№ 2900
гр. С,, 02.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110169830 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
В исковата молба ищецът Р. СЛ. Г. твърди, че по партида с аб.№ 122960, открита
за имот с адрес в [адрес] за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е начислена сума в
общ размер от 2480,10 лева. Поддържа, че от ответното дружество многократно са
правени опити да се събере процесната сума, като в производството по ч.гр.д.№
61799/2021 г. по описа на СРС от него се претендира 1/8 част от същата. Ищецът
твърди, че не дължи посочената в исковата молба сума, тъй не е налице облигационно
правоотношение между него и ответното дружество. Оспорва се той или негови
праводатели да са притежавали качеството вещен или облигационен ползвател на
процесния недвижим имот. Оспорва се, че през исковия период ответникът е доставял
стоки или услуги на процесната стойност. Поддържа се, че в случай, че се докаже, че
процесното вземане е възникнало на годно основание и съществува, то същото е
погасено по давност. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението си, че
описаните в исковата молба вземания имат периодичен характер и се погасяват по
давност по реда на чл. 111, б.“в“ ЗЗД. По изложените в исковата молба доводи и
съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата
искова претенция. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 310,00 лева, представляваща 1/8 част от
сумата от общо 2480,10 лева, начислена и претендирана от ответника по партида с
абонатен № 122960 за недвижим имот с адрес в [адрес] за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. Претендира направените по производството разноски.
1
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който излага доводи за недопустимост на предявения иск, а по същество за неговата
неоснователност. Моли производството да бъде спряно до приключване на заповедно
производство, образувано въз основа на заявление по чл.410 ГПК. Изразява становище
за липса на интерес за ищеца от завеждане на отрицателен установителен иск, при
положение, че има възможност да подаде възражение по чл.415 ГПК. Поддържа се
становище за нередовност на исковата молба, тъй като не става ясно дали е предявен
частичен иск и за какъв период. По същество на спора се излагат съображения, че
ищецът притежава качество „потребител“ на топлинна енергия, като съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна
енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.С,. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т. С,” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.С,, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с [ФИРМА]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. Не оспорва доводите
на ищеца относно приложението на кратката 3-годишна давност по отношение на
вземанията за доставена топлинна енергия. По изложените в отговора доводи се иска
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски. В случай, че съдът приеме,
че сумите са погасени по давност се иска по отношение на разноските да бъде
приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като с поведението си дружеството не
е дало повод за завеждане на делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ищец да заплати на заявителя-настоящ
2
ответник сумите, предмет на настоящата искова молба, подадена в срока за възражение
по чл.414 ГПК.
По делото е приложен протокол от проведено на 27.08.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищната сградата, в която се намира и процесния
недвижим имот, в който е отразено решение за сключване на договор за индивидуално
разпределение на топлинна енергия с [ФИРМА] По делото е представен и договор от
12.11.2002 г., сключен с горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение
на ОС на ЕС.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни за съставител.
По делото е приложено удостоверение за наследници, но тъй като същото е
издадено през 2005 г. не следва да бъде взето предвид.
По делото е приложено искане за вписване на възбрана върху процесния
недвижим имот от ЧСИ М.Б. през 2019 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По отношение на допустимостта на иск за установяване на недължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, ако този отрицателен
установителен иск е подаден в срока по чл. 414 ГПК, вече е налице съдебна практика.
С последната се приема, че отрицателен установителен иск за несъществуване на
вземането може да бъде предявен ,както в срока за възражение по чл. 414 ГПК, така и
преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно поканата за доброволно
изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор
за вземането /в този смисъл са решение № 76/07.05.2013 г. по гр.д. № 391/2012 г., ІV г.о.
на ВКС и решение № 207/31.07.2015 г. по гр.д. № 7030/2014 г., IV г.о. на ВКС/.
С определение № 318/09.07.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 2108/2019 г., IV г.о.
на ВКС е прието още, че „Предявяването на заявление по чл. 410 или чл. 417 ГПК
обаче не изключва правото на длъжника в заповедното производство и да заеме ролята
на ищец в едно исково производство с цел да установи, че не дължи. Правният интерес
не е изключен само поради обстоятелството, че законодателят е предвидил нарочна
процедура за защита на правата му, а именно – подаване на възражение по чл. 414
ГПК. За длъжника съществуват алтернативни методи за защита и публичното му
преобразуващо право на иск не може да бъде отречено, поради това, че е срещу него е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Интересът му е обусловен от
различни фактори, включително желанието спорът относно дължимостта на вземането
да бъде разрешен с влязло в сила решение, тъй като единствено от волята на кредитора
в заповедното производство зависи дали да подаде положителен установителен иск,
както и това да бъде постигнато във възможно най-кратък срок, а не да се чака
3
осъществяване на процедура по даване на указания по чл. 415 ГПК“.
Предвид гореизложеното, настоящия съд приема предявения иск за допустим.
Не е налице и нередовност на исковата молба, доколкото е предявен частичен иск от
сума в общ размер и за период така, както е била издадена заповед № 18359 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 61799/2021 г. по описа
на СРС, 27-ми състав.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
С оглед предходното, в настоящото производство ответникът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че спорните права са възникнали – в
случая, че през процесния период страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за битови нужди за
процесния недвижим имот – апартамент, находящ се в [АДРЕС]
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
В конкретния случай ищецът оспорва да е бил в облигационно отношение с „Т.
С,” ЕАД, като ответникът, въпреки изричните указания на съда, че в негова тежест е да
докаже наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца, не проведе
пълно и главно доказване в тази насока. По делото няма каквито и да било
доказателства, от които да се установява, че през периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
наследодателят на настоящия ищец е бил собственик или вещен ползвател на
процесния недвижим имот, обуславяща качеството му на клиент на топлинна енергия,
съответно задължението на ищеца, в качеството на наследник за произтичащото от
наследственото правоприемство задължение за заплащане на припадащата му се
идеална част.
С оглед предходното, при липса на доказателства, че ищецът е притежавал
качеството „потребител“ на топлинна енергия през процесния период, искът следва да
бъде уважен само на това основание, без да се обсъждат наведените доводи за
погасяване по давност.
Предвид гореизложеното, предявения иск е основателен и следва да бъде
4
уважен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ищецът претендира разноски за
държавна такса и такса за банков превод в общ размер на 51,40 лева. Като разноски на
ищеца следва да бъде призната и присъдена единствено сумата от 50,00 лева. Това е
така, тъй като платените банкови такси нямат характер на разноски по смисъла на
чл.78, ал.1 ГПК, т.е. разноски, които страната реално е заплатила във връзка с
извършването на определени правни действия в процеса. Разходите за банкова такса са
във връзка с предоставени услуги от трети лица и като такива не следва да бъдат
присъждани. С оглед предходното, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца единствено направените разноски за държавна такса в размер на
50,00 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и адвокат С.Д. е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. На основание чл.38, ал.2 ЗА, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение в минимален размер от
300,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. СЛ. Г., ЕГН **********
срещу „Т. С,“ ЕАД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС],
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 310,00 лева, представляваща 1/8 част от сумата от общо
2480,10 лева, начислена и претендирана от ответника по партида с абонатен № 122960
за недвижим имот с адрес в [адрес] за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
ОСЪЖДА „Т. С,“ ЕАД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] да заплати на Р. СЛ. Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 50,00 лева, представляваща направени разноски по производството.
ОСЪЖДА „Т. С,“ ЕАД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] да заплати на адвокат С.Й. Д., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността: [АДРЕС], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на
300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6