Решение по дело №2366/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, чрез ст. ю.к. В. В., против Решение № 86/31.07.2023г. по АНД № 48/2023г. по описа на РС – Девня, с което е потвърдено НП № НП -ПБЗН-ВНО-2-8/11.01.2023г., издадено от Директора на РД „ПБЗН“ - Варна, с което на основание чл.100, ал.3 от Закона за защита при бедствия, на ДПУСЯ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение по чл.94, ал.5 от същия закон.

В жалбата се поддържа, че решението на ВРС е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът сочи, че е в невъзможност да изпълни даденото му предписание, обективирано в констативен акт № КА-ПБЗН-ВНО-2-8/11.01.2023г., поради изначална липса на изготвени карти на уязвимите от заливане зони, които да бъдат приложени към аварийния план на язовира. Подчертава, че такива територии и зони не са определени от компетентен държавен орган, а и липсва утвърдена от такъв методика, по която да се изготвят картите. Навежда доводи, че липсва изрична норма, която да задължава собствениците на язовири или другиго, да изготвят карти на уязвимите от заливане зони. По изложените съображения моли решението да бъде отменено. Претендира сторените в процеса разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че въззивното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на закона. Моли за присъждане на разноски, като представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ срещу наказателно постановление № НП -ПБЗН-ВНО-2-8/11.01.2023г., издадено от Директора на РД „ПБЗН“ - Варна, с което на основание чл.100, ал.3 от Закона за защита при бедствия, на ДПУСЯ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение по чл.94, ал.5 от същия закон.

След анализ на събраните в производството пред него доказателства, с проверяваното решение РС – Девня приел от фактическа страна, че на 03.08.2022г. служители на РД „ПБЗН“ Варна извършила проверка на язовир „Брестак1“, находящ се в землището на с.Брестак, обл. Варна, стопанисван от ДПУСЯ - София. При проверката се установило, че не било изпълнено предписание, дадено с Констативен акт № КА-ПБЗН-ВНО-12-17/09.12.2021г. за резултатите от проверка, свързана с изпълнение на изготвения авариен план по реда на чл. 35 ал.2 от Закона за защита от бедствия. Планът не бил приведен в съответствие с Приложение № 2 към чл.57, ал.2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, и по – конкретно - не са били изготвени карти за уязвимите от заливане зони от първа висока степен на потенциална опасност в предписания срок до 31.05.2022г. Проверяващите приели, че с неизпълнението на даденото предписание държавното предприятие е осъществило състава на нарушение по чл. 100, ал.3 от Закона за защита от бедствия. За така установеното нарушение на 29.08.2022 г. бил съставен АУАН в присъствието на упълномощен представител на ДПУСЯ, който го подписал с възражения. В законоустановения срок, срещу така съставения АУАН постъпили писмени възражения от нарушителя, които били приети за неоснователни от административно - наказващия орган. Последният възприел описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението, и издал атакуваното НП, с което наложил на ДПУСЯ санкция в минимален размер.

За да отмени наказателното постановление, въззивният съд е приел, че е налице влязло в сила задължително предписание, което не е било изпълнено. Задължителното предписание има характер на принудителна административна мярка и подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Адресат на предписанието е ДПУСЯ, което е участвало в производството по неговото издаване, и е могло да го обжалва пред съд. Нито процесното предписание е било отменено, нито пък срокът му за изпълнение е бил удължен. Т.е., то е влязло в сила и е следвало да бъде изпълнено независимо от намеренията на собственика за извеждане на язовира от експлоатация. Първостепенният съд е възприел извода на АНО, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от този вид, като следва да се има предвид, че то в съществена степен се засяга обществените отношения, регулирани, както от европейското, така и от националното законодателство, свързани с безопасността на водоемите на територията на страната. Нарушението е с висока степен на обществена опасност, тъй като води до необезпечаване на безопасното ползване на язовира и до риск от аварийна ситуация.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящият касационен състав намира същата за неоснователна.

Неоснователни са отправните в касационната жалба възражения за материална незаконосъобразност на въззивното решение. Анализирайки събраните по делото доказателства, РС - Девня аргументирано е посочил защо приема за съставомерно и доказано вмененото на касатора административно нарушение, като изводите му в тази насока напълно се споделят от настоящия тричленен състав на Административен съд – Варна.

Между страните липсва спор, че на касатора е било издадено предписание по Констативен акт № КА-ПБЗН-ВНО-12-17/09.12.2021г., което не е било обжалвано и е влязло в сила. Законодателят не е дал легална дефиниция на употребеното понятие "предписание". С оглед на това и по аргумент от чл. 36, ал. 1 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието на понятието трябва да бъде съответно на общоупотребимия смисъл на думата, а той е „писмена заповед“, „нареждане“. Писмената заповед или нареждането на административен орган е вид правомерно юридическо действие с публично-правен характер. Когато последното възлага задължение на адресата, то засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 АПК негови права и законни интереси. Тези характеристики на оспореното предписание го определят като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. Същият е бил надлежно връчен на касатора, с включено в съдържанието му изрично указание за срока и начина, по който би могъл да бъде оспорен, но това не е сторено. След влизането му в сила, същото представлява стабилен административен акт, който не подлежи на ревизиране. Съдът може да следи единствено дали то е изпълнено или не, като само това обстоятелство е релевантно за обективната съставомерност на нарушението по чл.94, ал.5 от ЗЗБ. Всички възражения, изложени в касационната жалба, касаят самото предписание по същество, и е следвало да бъдат направени в производството по оспорването му. Към момента на констатираното му неизпълнение, то е влязъл в сила акт, който след като не е оспорен от страните, не може да бъде преразглеждан от съда, включително и по реда на косвения съдебен контрол, поради стабилитета му. Евентуална обективна невъзможност за изпълнение на предписанието поради посочените от касатора съображения, дори и да е налице, е неотносима към съставомерността на настоящото нарушение.

При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК вр. вр. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86/31.07.2023г. по АНД № 48/2023г. по описа на РС - Девня.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК ****, да заплати на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Варна, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: