№ 173
гр. Пловдив, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500451 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 215, постановено на 15.06.2023 г. по гр.д.
115/2023 г. на Окръжен съд-С.З., в частта му, с която е осъден на основание
чл.45 и чл.52 от ЗЗД С. М. Д. да заплати на Г. С. Н. сумата 33 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени му от непозволено увреждане
неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава върху нея, считано от датата
на увреждането 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и в частта
му за разноските, с която е осъден С. М. Д. да заплати на Г. С. Н. сумата 3 220
лв. за съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение по
съразмерност на уважената част от исковите претенции, както и е осъден С.
М. Д. на основание чл. 78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на ОС-С.З. ДТ в размер на 1 320 лв. и съдебни
разноски по съразмерност на уважената част от исковите претенции за
платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 412 лв.
Жалбоподателят С. М. Д. моли по съображения, изложени в подадената
на 5.07.2023 г. въззивна жалба, решението да бъде отменено като
незаконосъобразно в обжалваните негови части, като бъде отхвърлен
1
предявеният срещу него иск за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, евентуално да бъде намален размерът на
обезщетението, ведно със съответните разноски. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалба Г. С. Н. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 28.08.2023 г. Като
ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 във вр. с чл.
84, ал.3 от ЗЗД за осъждане на ответника С. М. Д. да му заплати 33 000 лв.
като обезщетение за причинени му неимуществени вреди от деликт – търпени
болки и страдания вследствие на причинена му от ответника на 30.08.2022 г.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст в областта на
дясното рамо, при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок по-
дълъг от 30 дни, както и множество други телесни повреди, ведно със
законната от датата на деликта 30.08.2022 г. Претендира за присъждане на
разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че с протоколно определение в съдебно
заседание на 9.11.2022 г. по НОХД № 957/2022 г. на ОС-С.З., представено в
копие от ищеца с исковата молба, е одобрено постигнатото споразумение, по
силата на което е признат подсъдимият С. М. Д. за виновен в това, че на
30.08.2022 г. в гр. С.З. е отнел чужди движими вещи (съответно посочени) от
владението на Г. С. Н. с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюст, при което се затруднява дъвченето и
говоренето, поради което му е наложено наказание.
С подадената на 3.02.2023 г. искова молба ищец Г. Н. твърди, че освен
средната телесна повреда ответникът С. Д. му е причинил на 30.08.2022 г. и
множество други телесни повреди, а именно кръвонасядане по проекцията на
2
долната челюст вдясно с ограничени движения при отваряне на устната
кухина, изтръпване на дясна лицева половина, оток и кръвонасядане по
клепачите на дясното око с хематом затворил изцяло окото, кръвоизлив под
слизестата обвивка на дясната очница с контузия на булбата, причинили
сиплопия (двоене на зрението) във всички посоки, вторично комплексно
увреждане по лицето – лицева асиметрия в дясна половина на лицето с
изместване на костни фрагменти на дясна зигоматична кост „скула“ навътре,
странично хлътване и изместване на дясна очна ябълка по посока надолу и
вляво, причиняващи проблеми в зрението и деформация в дясната лицева
половина, обезобразяваща лицето. Твърди, че поради липса на здравни
осигуровки и средства не е постъпвал за лечение в лечебно заведение, а се е
възстановявал в домашни условия при спазване на предписания от лекарите
режим и лечение. Твърди, че възстановяването му продължава и към датата
на подаването на исковата молба, търпял е болки, не можел да се храни и
говори нормално, нарушен е бил сънят му, трябвало е да бъде подпомаган в
ежедневието си от своите близки, поради загрозяването на лицето търпи
срам, неудобство и ниско самочувствие, които влияят отрицателно на
социалните му контакти, не е могъл да работи по професията си като шофьор
поради лечението и възникналата несигурност в зрението. Претендира за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 33 000 лв. (както и на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 4 000 лв.), ведно със законната лихва за забава от датата на
увреждането 30.08.2022 г. С молба от 27.03.2023 г. посочва, че вредите са му
причинени от това, че ответникът на 30.08.2022 г. при отнемането на
движими вещи е употребил сила, нанасяйки му силни удари с юмрук в
областта на дясното слепоочие, от които ищецът е получил множество
телесни повреди, описани в исковата молба.
С подадения на 14.03.2023 г. отговор на исковата молба ответникът С.
Д. оспорва исковете по основание и размер и моли те да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Оспорва да е причинил на ищеца и други увреждания
освен счупването на челюстта, включително наличието на причинна връзка
между описаните в исковата молба увреждания и неговото поведение на
30.08.2022 г. Оспорва всички твърдения на ищеца относно вида, характера и
продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че от
3
събраните по делото доказателства се установява, че освен счупването на
челюстта в областта на дясното рамо, при което се затруднява дъвченето и
говоренето за период повече от 30 дни, при извършването на престъплението
ответникът е причинил на ищеца и редица други увреждания на здравето, а
именно счупване на ябълчената кост, голям кръвоизлив под слизестата
обвивка на дясната очница, контузия на дясното око, голям следтравматичен
оток на областта, разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане по дясната
вежда, от своя страна счупването на ябълчената кост е довело до хлътване в
тази част на лицето – назад и надолу, деформация на скулата и измествана на
дясната очна ябълка надолу, като по този начин е причинило остатъчната
асиметрия между двете лицеви половини, която се лекува единствено
посредство оперативно лечение. Съдът приема, че тези физически
увреждания са се възстановили за период от около 2 до 3 месеца, през който
ищецът е изпитвал физически болки и страдания, които са били по-
интензивни за периода на първия един месец. Съдът приема и че ищецът е
изпитвал и редица ограничения в обичайното си ежедневие, тъй като за
период от около месец и половина му се е налагало да се храни с течна храна,
не е можел да говори с обичайната си артикулация, а е фъфлел, което е
затруднявало общуването му с околните, не е можел да спи нормално, тъй
като за да избегне причиняването на болка е трябвало да не спи на дясната си
страна, асиметрията на двете му лицеви половини, причинена от счупването
на ябълчената кост, е довела до загрозяването му, поради което и той
ограничил социалния си живот, защото се е срамувал от външния си вид.
Съдът при определянето на размера на обезщетението отчита, че на ищеца са
били причинени две сериозни физически увреждания – счупване на дясното
рамо на челюстта и счупване на ябълчената кост, всяко от които с оглед на
медико-биологичните си характеристики има характера на средна телесна
повреда по чл. 129 от НК, а второто увреждане е довело и до остатъчно
такова, съществуващо и понастоящем и причиняващо лицева асиметрия,
водеща до загрозяване, както и са му били причинени и редица други по-леки
увреждания на здравето, а също и че тези увреждания и лечението им са
свързани с продължително, а в началото и интензивно физическо страдание,
както и с емоционално и психическо страдание, че ищецът е търпял редица
неудобства в процеса на лечение и възстановяване, нарушен е бил
нормалният му ритъм на живот, като продължава да търпи неудобства и към
4
настоящия момент, че оздравителният процес е продължил около 3 месеца и
през първия месец ищецът е изпитвал значителни по сила и интензитет
физически болки, а след този период продължава да търпи неудобства,
свързани с причинената деформация на лицето му, лечима единствено
посредством оперативно лечение, болки при лошо време, които ще следва да
търпи и занапред. Затова съдът преценява, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди надхвърля претендирания с
исковата молба размер от 33 000 лв., но искът следва да бъде уважен до
размера, за който е предявен, поради което на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 33 000 лв. за причинените му
неимуществени вреди, ведно на основание чл. 84,ал.3 от ЗЗД със законна
лихва от датата на непозволеното увреждане 30.08.2022 г
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че е неправилно решението
на окръжния съд в обжалваната негова част, с която искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен изцяло в предявения размер
от 33 000 лв., ведно със законната лихва от деликта. Твърди, че съдът не е
отчел факти и обстоятелства, които доказват липсата на причинно-следствена
връзка между неговото противоправно и виновно поведение, установено по
наказателното дело, и твърдените за настъпили вреди за ищеца, част от които
остават недоказани. Твърди, че в случая не може да се направи само въз
основа на споразумението по наказателното дело извод за наличие на
неопровержими доказателства, че получените от ищеца травматични
увреждания, нарушаващи неговата анатомична цялост, са вследствие на
деликта. Счита, че съдът не е отчел, че съгласно приетата СМЕ се установява
фрактура на ябълчената кост, която демонстрира много малка деформация
като резултат от счупването, както и че в това заключение е посочено, че
редица увреждания са с неустановен начален момент. Заявява, че във връзка с
липсата на установен начален период на множество от травматичните
увреждания на ищеца в СМЕ и в съдебното решение е описано, че не може да
се определи точно кога е моментът на деформация и на костната
консолидация на фрактурата, но това не е отчетено при определянето на
обезщетението. Заявява, че в решението е описано след изброяване на
травматичните увреждания, че същите е възможно да се получат на датата на
извършване на престъплението 30.08.2022 г., но към същия израз не са
прибавени доказателства за категоричност както в СМЕ, така и в хода на
5
делото. Счита, че с оглед изразите, описани в СМЕ, „възможно“, „може“,
„могат“ и други като единствено описващи възможност и опция за настъпване
на определен резултат, но не и за доказано настъпил такъв, и при наличие на
законовото изискване за причинно-следствена връзка между конкретния
деликт и настъпилите травматични увреждания, следва да бъдат отхвърлени
травматичните увреждания като настъпили след причиняване от страна на
ответника. Счита, че същото посочва както възможност да не са настъпили
описаните в исковата молба увреждания на конкретната дата, така и да не са
настъпили по твърдените начини или да не са настъпили така изцяло или
отчасти. Заявява, че следва да се отчете и че при максимално правилно
лечение на ищеца е посочен възстановителен период от 2-3 месеца, който
намира за максимален такъв и неотговарящ на времевия период, описан от
ищеца, което са доказва от заключението на СМЕ, включително според което
при проведения на 10.05.2023 г. клиничен преглед вещото лице е установило,
че дясната ябълчена кост от лицето на ищеца е срасната и дори при палпация
не е болезнена. Заявява, че окръжният съд е отчел, че не е налице
обезобразяване на лицето по смисъла, утвърден в съдебната медицина, но
това не е отчетено при взимането на решението. Заявява, че окръжният съд
споменава и че в края на месец август на 2022 г. при посещение на ищеца в
С.З. негов приятел го ударил в лицето, вследствие на което той страдал
допълнително от множество болки и страдания, което счита че е причиняване
на травматични увреждания, с което ответникът няма нищо общо, а
евентуално моли да бъде прието съпричиняване на вредоносния резултат –
както вследствие поведението на ищеца, така и вследствие поведението на
трето/и лице/а. Моли да се отчете и недоброто провеждане на лечение и
възстановяване на ищеца, за което той сам е допринесъл. Моли да бъде
прието за доказано, че физическите и другите увреждания не са толкова
големи, както са описани в исковата молба, а ищецът се е възстановил от тях
за период от около 2 месеца, като най-интензивните болки и страдания са
били налице единствено за период през първите 30 дни. Затова моли
решението да бъде отменено в обжалваната негова част, като искът бъде
отхвърлен, евентуално да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея заявява, че
въззивникът неоснователно се позовава на формулировката в СМЕ, че
6
травматичните увреждания „е възможно да се случат на датата на извършване
на престъплението“, каквато формулировка е стандартна за всички СМЕ и
установява наличието на вероятност за конкретно събитие, а окончателният
извод относно началния момент на уврежданията се извлича от останалите
писмени (хронологични медицински документи) и гласни доказателства,
постъпили по делото, както е направил окръжният съд. Твърди, че сочените в
жалбата извадки от СМЕ „…се установява фрактура на ябълчената кост (ос
зигоматикум), която демонстрира много малка деформация като резултат от
счупването“, „…не е налице обезобразяване на лицето по смисъла, утвърден в
съдебната медицина“, целящи да омаловажат резултата от уврежданията,
нямат характер на доказателства относно наличието или не на обезобразяване
на лицето, защото предмет на СМЕ е да установи наличието на деформация,
последиците от нея и тяхната трайност, а конкретната преценка за наличие на
обезобразяване е от компетентността на съда. Позовава се на ППВС
№3/27.09.1979 г., с което е определено обезобразяването като „такова
загрозяване, при което лицето и тялото не само се изменят съществено, но
тези изменения имат траен и постоянен характер. Краткотрайните и
скоропреходни изменения, дори да са довели до значителни изменения на
лицето и други части на тялото, не съставляват средна телесна повреда.
Такива са например краткотрайните насинявания, подувания на лицето,
порезните рани, от които не остават значителни белези и др. … В практиката
правилно се приемат като значителни изменения във вида на човека
дълбоките порезни рани на лицевата част, парализа на лицевия нерв,
отнемането или измененията в нормалното положение на носа, външното ухо,
устните, веждите или клепачите, деформирането на снагата, походката,
мускулатурата и формата на крайниците, гладкостта на кожната обвивка“.
Заявява, че в случая има установена от СМЕ фрактура с „много малка“
деформация като резултат от счупването, но е установено друго, а именно „в
действителност при прегледа на ищеца се установи хлътване на тази част от
лицето – назад и надолу, което освен видимо се явява и с нова кожна гънка
между скулата и очницата, която под лявото око липсва. Дясното око – очната
ябълка е изместено надолу, горният десен клепач е малко по-паднал сравнено
с левия, самата очна ябълка е легнала на пода на очната орбита, който поради
прекараната фрактура е на по-ниско и оттам самата очна ябълка е по-надолу
(с около 2-3 м.м.).“. Заявява, че е налице външно видима асиметрия между
7
лявата и дясната половина на лицето, която в дясната се изразява в хлътване
на скулата назад и надолу, кожна гънка между скулата и очницата,
изместване на очната ябълка и пропадане на клепача, т.е. леко хлътнала скула,
кожна гънка, изместени дясно око и клепач надолу – изменения, които според
вещото лице имат постоянен характер и могат да се коригират единствено по
оперативен начин. Заявява, че тези обстоятелства, съотнесени към посочените
от ППВС критерии, напълно покриват понятието за обезобразяване, с което
се е съобразил съдът с решението си. Затова моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена и решението на окръжния съд да бъде потвърдено в обжалваните
негови части.
Безспорно е, че с представеното от ищеца в копие с исковата молба
протоколно определение от 9.11.2022 г. по НОХД № 957/2022 г. на ОС-С.З. е
одобрено споразумение, влязло в сила на 9.11.2022 г., с което е установено
при условията на чл. 300 от ГПК, че ответникът Д. е извършил посоченото в
исковата молба престъпление грабеж придружен със средна телесна повреда
на ищеца Г. С. Н., изразяваща се в счупване на челюст, при което се
затруднява дъвченето и говоренето. Несъмнено е, че от това увреждане
ищецът е търпял болки и страдания. Установено е следователно, че в резултат
на това противоправно и виновно, престъпно поведение на ответника на
ищеца е причинена неимуществена вреда. Налице са основанията на чл.
45,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума за
обезщетяване за тази неимуществена вреда. Неоснователно е затова искането
на жалбоподателя решението на окръжния съд да бъде отменено в частта му,
с която е присъдена сумата за обезщетение на ищеца за претърпени
неимуществени вреди от деликта, като този иск, както и акцесорният иск за
присъждане на законна лихва, да бъдат изцяло отхвърлени. Спори се и следва
да бъде преценено при тези обстоятелства дали определеният от окръжният
съд размер на обезщетението от 33 000 лв. е справедлив или той следва да
бъде намален.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалата болки, страдания и неудобства.
Видно от заключението на вещото лице д-р М.С. от 11.05.2023 г., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 19.05.2023 г., при внимателно
разглеждане на представените рентгенографии от първия преглед и
8
изследване на ищеца на 31.08.2022 г. не се установяват явни данни за
счупване на дясното рамо на долната челюст, а на ябълчената кост (ос
зигоматикум) се вижда фрактура на фасовата рентгенография, която фрактура
демонстрира много малка деформация като резултат от счупването. Видно от
същото заключение, при прегледа на ищеца вещото лице установява хлътване
в тази част на лицето назад и надолу, което освен видимо се явява и с нова
кожна гънка между скулата и очницата, която под лявото око липсва, дясното
око – очната ябълка е изместено надолу, горният десен клепач е малко по-
паднал сравнено с левия, самата очна ябълка е легнала на пода на очната
орбита, който поради прекараната фрактура е по-на ниско и оттам самата
очна ябълка е по-надолу (с около 2-3 м.м.). Видно от същото заключение,
зигоматичната кост вследствие на фрактурата и липсата на открито
оперативно лечение е зараснала с лека деформация и по тази причина (тя
участва в изграждането на долно страничната стена на орбитата) е причинена
остатъчна асиметрия между двете лицеви половини. Видно от същото
заключение, ябълчената (зигоматичната) кост е с период на срастване на
нейни фрактури около 2-3 месеца, от момента на датата на инцидента до
експертния преглед са изминали около 8,5 месеца и по тази причина не може
да се определи точно кога е моментът на деформацията и на костната
консолидация на фрактурата, би могло деформацията на скулата и
изместването на дясната очна ябълка надолу да са се случили на
инкриминираната дата 30.08.2022 г. Видно от същото заключение,
установените и описани травматични увреждания, а именно счупването на
ябълчената кост, големият кръвоизлив под слизестата обвивка на дясната
очница, контузия на дясното око, големият следтравматичен оток на областта,
разкъсно-контузната рана, оток и кръвонасядане по дясната вежда отговарят и
съответстват да са получени от високо енергийно въздействие на твърди,
тъпи предмети или в конкретния случай могат да са получени както е описано
в съдебната документация от множество юмручни удари в областта на
дясното слепоочие. Видно от същото заключение, цитираните в съдебната
документация увреждания са предизвикали относителна деформация на
дясната лицева половина в зоната на скулата, асиметрия между двете лицеви
половини, но това не може да се счита като обезобразяване на лицето. Видно
от същото заключение, счупването на зигоматичната кост е осъществило
медико-биологичния квалифициращ признак на травма, която при правилно
9
лечение е с период на възстановяване 2-3 месеца, което покрива критериите
за средна телесна повреда поради остатъчната видима деформация на дясната
очница. Видно от същото заключение, при клиничния преглед на ищеца на
10.05.2023 г. вещото лице е установило, че дясната ябълчена кост от лицето
на ищеца е срастнала и дори при палпация не е болезнена, енофталмът
продължава да съществува – дясната очница е разположена с около 2-3 м.м.
по-ниско от лявата, десният горен клепач е видимо паднал спрямо левия също
с 2-3 м.м. Видно от същото заключение, според експерта предвид давността
от инкриминираната дата всичките останали деформации и патологични
състояние на дясното око биха могли да се коригират единствено по
оперативен начин. Видно от същото заключение, периодът за пълното
възстановяване на ищеца от получените увреждания е 2-3 месеца, като
интензивността на болките, които той е изпитвал, е била най-силна в първите
няколко дни от момента на травмата, а след това болката постепенно е
намаляла, успоредно с намаляването на травматичния оток в зоната на
ударите. Видно от обясненията на вещото лице С. в съдебното заседание на
19.05.2023 г., според него няма някакво огромно загрозяване, тъй като за да се
отчете обезобразяване по съдебната медицина ще има наличие на тежки
функционални, морфологични или органни изменения, които представляват
една несъвместимост на формата на лицето с нормалната. Видно от същите
обяснения, асиметрията се вижда сега и ще продължи да съществува и в
бъдеще, корекция може да се направи единствено по оперативен път, но
според експерта това носи рискове, тъй като в зоната има два сериозни нерва,
които биха могли да бъдат увредени при оперативна интервенция, от която
ще останат и външни белези от оперативния разрез, такава операция се счита
за една от фините оперативни манипулации, които на много малко места би
могло да се извършат, според него в Б. на не повече от две места. Видно от
показанията на свидетеля Г. С. Н., брат на ищеца, разпитан в съдебното
заседание на окръжния съд на 25.04.2023 г., имало счупване на челюстта на
брат му, той бил надут в дясната страна лицето, не можел да си отваря устата,
окото му било затворено, след време като спаднал отока видели, че окото му е
паднало надолу, ходил на очен лекар и той му казал, че е за операция, за да
му се измести окото нагоре и да може да вижда нормално, имало и нещо на
челюстта, брат му изпитвал болки, оплаквал се около 2 месеца че не може да
си отваря устата, около 2 месеца го и боляло, не можел да се храни, правели
10
му супи и се хранел със сламка, защото не можел да си движи ченето, след
тези 2 месеца постепенно започнал да си отваря устата и можел да яде каши и
по-меки яденета, сега още го наболява челюстта и не може да дъвче твърди
работи, в началото не можел да говори, защото не можел да си отвори устата,
фъфлел и не му се разбирало какво казва, това продължило около месец-
месец и половина, пиел течен аналгин за болките, спял само на едната страна
докато му било подуто лицето около 2-3 месеца, отокът на лицето спаднал за
около 20 дни и започнало да му се отваря окото, личало си, че тази страна на
лицето му е малко променена и не е като другата, тази промяна в лицето му
създавала неудобство, срамувал се да излиза, Г. не е женен, от инцидента не е
излизал с приятели, през зимата се оплаква че от студа го наболява лицето на
мястото на отока, оплаква се от проблеми със зрението, Г. е шофьор на
камион, в момента не работи, не работи от момента на увреждането. Видно от
показанията на свидетелката Р.Г.Х., леля на ищеца, разпитана също в
съдебното заседание на окръжния съд на 25.04.2023 г., тя е видяла ищеца
няколко дни след инцидента, лицето му било цялото червено, скулата му била
подута, окото затворено, веждата била сцепена, не можел да си отваря устата,
фъфлел и не се разбирало какво говори, много го боляло, пиел обезболяващи,
след около месец и половина спаднали отоците, след около месец се отворило
окото и видели, че е налята с кръв и той започнал да ходи на преглед при
очни лекари, не можел да се храни след инцидента, около месец и повече бил
със сламка, след месец започнал да се храни с лъжица, сега се храни
нормално, но без твърди неща, спял само на едната страна, разликата в лицето
му била очевидна – скулата му е изпъкнала, бузата му е по-навътре, окото му
е изкривено и не може да вижда дори и сега добре, като гледа си вдига
главата нагоре, не искал да излиза никъде, не иска да го вижда никой, сега не
може да работи, има проблеми със зрението. Установява се следователно от
заключението на експерта и от показанията на свидетелите, че на ищеца са
причинени описаните в исковата молба увреждания, които в началния етап са
му причинили силни болки, постепенно намаляващи в процеса на лечение,
както и значителни неудобства и притеснения, включително той не е можел и
да работи по своята професия на шофьор поради тежките наранявания в
процеса на възстановяването от тях. Счупването на ябълчената кост е
причинило освен болката и значителни проблеми в ежедневието за периода
на зарастване от 2-3 месеца – в храненето, в зрението, при говора, при
11
спането, поради което за този период е налице значително влошаване на
качеството на живот на ищеца. Обстоятелството, че вещото лице в
заключението употребява формулировките „би могло деформацията на
скулата и изместването на дясната очна ябълка надолу да са се случили на
инкриминираната дата 30.08.2022 г.“ и че установените и описани
травматични увреждания (съответно посочени) в конкретния случай „могат“
да са получени както е описано в съдебната документация неоснователно се
претендира от жалбоподателя да се тълкува в насока, че не се установява
причинна връзка между тези вреди и деянието на ответника при деликта. Тези
формулировки са израз на направената от вещото лице преценка с оглед
неговите специални знания, но следва да се отчита, че вещото лице не е
свидетел на деянието и неговите последици, а прави заключения въз основа
на документите и прегледа на пострадалия ищец, поради което употребява и
посочената словесна форма. Настъпването на увредите именно при деликта се
установява конкретно и от показанията на двамата разпитани свидетели. Що
се отнася до преценката на вещото лице, че е налице деформация на дясната
лицева половина в зоната на скулата и асиметрия между двете лицеви
половини, но това не може да се отчита като обезобразяване на лицето според
критериите на съдебната медицина, следва да се посочи, че настоящото
производство не е наказателно и не цели установяване на вид телесна повреда
с оглед квалификация на престъпно деяние и определяне на съответно
наказание, поради което е от значение в случая не да се направи такава
квалификация, а да се установи обективно налице ли е обезобразяване, което,
както е посочено в ППВС №3/27.09.1979 г., представлява такова съществено
изменение на човешкия образ, което обективно го загрозява и това създава
неприятно отражение при възприемането му от други лица, а също така
предизвиква неприятни психически преживявания от самия увреден. Видно е
от заключението и обясненията на вещото лице С., че при ищеца е налице
изменение на лицето, което е трайно и постоянно, то не може да бъде
коригирано освен при операция, която обаче според вещото лице може сама
по себе си да бъде опасна. С оглед посоченото от вещото лице, че в лицето на
ищеца е налице хлътване в дясната му част назад и надолу, което е видимо, а
има и нова кожна гънка между скулата и очницата, която под лявото око
липсва, че дясното око – очната ябълка е изместено надолу, че горният десен
клепач е малко по-паднал в сравнение с левия, а самата очна ябълка е легнала
12
на пода на очната орбита, който поради прекараната фрактура е по-на ниско и
оттам очната ябълка е по-надяло с около 2-3 м.м., че е налице асиметрия
между двете лицеви половини, в случая се установява, че при ищеца
вследствие на телесното увреждане при деликта на ябълчената кост е налице
именно обезобразяване, защото е налице такова увреждане, което постоянно
и занапред е причинило значителни изменения на неговото лице – изместване
на очната ябълка, изместване на горния десен клепач, асиметрия между двете
лицеви половини, - които обективно загрозяват вида на ищеца и затова той
закономерно изпитва притеснения да контактува с други хора. Понастоящем,
видно от заключението на вещото лице, дясната ябълчена кост на лицето на
ищеца действително е заздравяла, но измененията (енофталмът и пропадането
на десния горен клепач) са налице, те са трайни и могат да се коригират само
по оперативен път, който обаче не е безопасен. Неоснователно е твърдението
на жалбоподателя, че окръжният съд в решението си бил споменал, че в края
на месец август на 2022 г. при посещение на ищеца в С.З. негов приятел го
ударил в лицето, вследствие на което ищецът страдал допълнително от
множество болки и страдания, което според жалбоподателя е причиняване на
травматични увреждания, с които ответникът няма нищо общо.
Действително, в пасажа относно свидетелските показания по делото
окръжният съд посочва, че се установява, че в края на месец август на 2022 г.
ищецът е идвал в град С.З., където негов приятел го ударил в лицето, но
възприетите от съда свидетелски показания са тези на свидетелката Р.Х. и те
описват именно случая на нанесените на ищеца от ответника телесни
увреждания, а не някакъв друг случай, в който ищецът да е претърпял телесни
увреждания.
За така установените търпени болки, страдания и неудобства
общественото разбиране за справедливост изисква при преценката на
съответното обезщетение неговият размер да бъде определен в значим
размер, като и с оглед на икономическата конюнктура в страната към датата
на деликта 30.08.2022 г. няма основания да си приеме, че обезщетението
следва да бъде в нисък размер. Взимайки предвид характера на деянието и
степента на вината (умишлено престъпление грабеж с причинена средна
телесна повреда, довело до причиняване на счупване на ябълчената кост,
както и на голям кръвоизлив под слизестата обвивка на дясната очница,
контузия на дясното око, голям следтравматичен оток на областта, разкъсно-
13
контузна рана, оток и кръвонасядане по дясната вежда), степента на
увреждането (причинени силни физически болки и страдания, възстановяване
в период от 2-3 месеца, сериозен дискомфорт в ежедневието поради
затруднения в храненето, говора, спането, зрението, зарастване на ябълчената
кост, но останало трайно обезобразяване на лицето), последиците от деянието
(значително влошаване на начина и на качеството на живот на ищеца в
период от 2-3 месеца, невъзможност и да работи в тези период, сериозен
дискомфорт поради трайно загрозяване на лицето), на средната възраст на
пострадалия Н. (роден на 10.07.1975 г., към момента на деликта на 47 години),
следва са приеме, че е справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД размерът
на обезщетението за търпените от ищцата неимуществени вреди да се
определи на 40 000 лв., която сума е съобразена и със социално-
икономическата обстановка към 30.08.2022 г., когато минималната работна
заплата в страната е била 710 лв. Тъй като ищецът е претендирал за
присъждане на обезщетение в размер на 33 000 лв. за търпените
неимуществени вреди, окръжният съд е присъдил именно тази сума.
Неоснователно е следователно оплакването на жалбоподателя, че
определеният от окръжния съд размер на обезщетението е завишен.
Съответно, правилно върху този размер окръжният съд е присъдил и законна
лихва от датата на деликта, както и разноски в полза на ищеца и в тежест на
ответника.
Установява се следователно, че въззивната жалба е неоснователна,
решението на окръжния съд в обжалваните негови части е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Съгласно нормата на чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът по въззивната
жалба има право да иска заплащането на направените от него разноски за
въззивното производство. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 25.08.2023 г., ответникът по жалбата е заплатил адвокатско
възнаграждение за защитата му в размер на 3 290 лв. и тази сума следва да се
присъди в полза на ответника по жалбата Н. и в тежест на жалбоподателя Д..
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 215, постановено на 15.06.2023 г. по гр.д.
14
115/2023 г. на Окръжен съд-С.З., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с
които е осъден на основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД С. М. Д. да заплати на Г. С.
Н. сумата 33 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му от
непозволено увреждане неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава
върху нея, считано от датата на увреждането 30.08.2022 г. до окончателното й
изплащане, осъден е С. М. Д. да заплати на Г. С. Н. сумата 3 220 лв. за
съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение по
съразмерност на уважената част от исковите претенции, както и е осъден С.
М. Д. на основание чл. 78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на ОС-С.З. ДТ в размер на 1 320 лв. и съдебни
разноски по съразмерност на уважената част от исковите претенции за
платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 412 лв.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН ********** от гр. С.З., бул.“Ц.С.В.“***, ет.**,
ап.** да заплати на Г. С. Н., ЕГН ********** от гр. Ч., ул.“Л.К."** сумата
3 290 лв. – разноски за въззивното производство по спора пред Апелативен
съд-Пловдив за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15