№ 1457
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100901653 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл.
497 КЗ.
Ищецът „Г.З.“ ЕАД твърди, че бил застраховател по договор за
имуществено застраховане „Каско“, сключен с полица № 6701156018000367,
с предмет л.а. „ХЮНДАЙ“ с ДК № РВ **** СТ и със срок на застрахователно
покритие от 25.04.2018 г. – 24.04.2019 г. На 19.07.2018 г. на път І-9, км.
151+500 в посока гр. Бургас, било реализирано пътно-транспортно
произшествие (ПТП) между застрахования автомобил и л.а. „КИА“ с ДК №
СВ **** КВ. Произшествието съставлявало застрахователно събитие, поради
което ищецът заплатил на застрахования обезщетение за тотална щета в
размер от 30 955,68 лв. Тъй като настъпването на ПТП се дължало на
виновното противоправно поведение на водача на л.а. „КИА“, ищецът
отправил покана до ответника в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на виновния водач да му възстанови платената на
застрахования сума и направените разноски за репатриране (235,32 лв.),
разноски за определяне на остатъчната стойност чрез онлайн търг (48 лв.) и
други ликвидационни разноски (11,74 лв.). Плащане обаче не било
извършено, поради което ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 31 250,74 лв. – главница, формирана от стойността на
застрахователното обезщетение, разходите за репатриране и
ликвидационните разноски, вкл. за онлайн търг, и сумата от 8 984,59 лв. –
лихва за забава, начислена за периода 12.10.2018 г. – 11.08.2021 г. върху
общия размер на суброгационното вземане и ликвидационните разноски
(съгласно увеличение на исковете, допуснато в о.с.з. на 14.10.2022 г.). Наред с
тях ищецът претендира законна лихва до погасяването и съдебни разноски.
Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът „Б.И.“ АД оспорва механизма на ПТП. Твърди, че
1
същото настъпило по вина на водача на застрахования при ищеца автомобил,
който управлявал МПС с несъобразена скорост, надвишаваща максимално
допустимата за съответния пътен участък. Евентуално ответникът се позовава
на съпричиняване. Оспорва също причинната връзка между събитието и
приетите от ищеца щети по автомобила, както и размера на предявения иск,
считайки за завишени цените за труд и материали, въз основа на които била
определена стойността на ремонта. Твърди, че било налице надзастраховане,
както и че платеното от ищеца надхвърляло дължимото при тотална щета
обезщетение в размер от 70 % от застрахователната сума. Въз основа на
всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли исковете и да му присъди
разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
суброгационното вземане е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане, по който
застраховател е ищецът, и договор за застраховане на гражданската
отговорност на сочения делинквент, по който застраховател е
ответникът;
в срока на застрахователното покритие по договорите и вследствие на
виновно и противоправно поведение на водача на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие;
в изпълнение на договорното си задължение по договора за
имуществено застраховане ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните
вреди.
Относно наличието на застрахователни правоотношения към
сочената от ищеца дата:
С доклада на делото е отделено като безспорно обстоятелството, че
към 19.07.2018 г. ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка
„Каско“, сключена за л.а. марка „ХЮНДАЙ“ с ДК № РВ **** СТ, а
ответникът - застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена за л.а. марка „КИА“ с ДК № СВ **** КВ.
Първото обстоятелство се установява и от представения от ищеца с молбата
от 31.05.2022 г. препис на двустранно подписаната полица №
6701156018000367 за застраховка „Каско“, а второто – от официалното
удостоверяване относно наличието на застрахователна полица № 5785 за
застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател „Б.И.“ АД,
извършено в съставения констативен протокол за ПТП.
2
Не са заявени оспорвания относно валидността на застрахователните
правоотношения, възникнали въз основа на горепосочените договори, нито
служебно се установяват пороци, водещи до тяхната недействителност. Не е
оспорено своевременно и заплащането на дължимата към ищеца
застрахователна премия, поради което съдът приема и този факт за
осъществен. Заплащането на премията към ответника също е безспорно, а и е
ирелевантно с оглед липсата на обективирано по надлежния ред (чл. 490, ал. 2
КЗ) прекратяване на договора поради неплащане
Ето защо съдът приема за доказано, че към 19.07.2018 г. всяка от
страните е била застраховател по съответния застрахователен договор и в
това качество е носела риска от настъпване на застрахователно събитие.
Относно събитието, противоправността и вината:
В приетия като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 1644/2018 г. е удостоверено, че на 19.07.2018 г., около
11,35 ч., на път І-9, км. 151+500 (София-Варна), между горепосочените
автомобили е реализирано произшествие. Поради наличието на пострадало от
събитието лице е образувано досъдебно производство, като към настоящия
момент няма данни да е налице висящо или приключило с влязла в сила
присъда наказателно дело. Ето защо механизмът на събитието и неговата
противоправност следва да се установят в настоящото производство, за което
са допустими всички доказателствени средства.
Разпитани са и двамата водачи на участващите в събитието
автомобили. От показанията на свидетеля О. – полицейски инспектор в
отдел „Пътна полиция“- ГД „НП“ - се установява, че на процесната дата
следвало да пътува до гр. Обзор, където да посрещне и придружава
министъра на вътрешните работи. Тъй като бързал, използвал специален
режим на движение – със светлинен сигнал, без звук. По пътя обаче забелязал,
че се разминава с автомобила, който следвало да посрещне в гр. Обзор и
който „явно се движел по-бързо“. Това наложило водачът да обърне посоката
си на движение, за да настигне другата кола и да я съпроводи до к.к. „Св. С.
Константин и Елена“. Поради това отбил вдясно, намалил и „при първа
възможност“ дал ляв мигач, след което предприел маневра престрояване в
лява лента, за да може „на безопасно място“ да направи обратен завой и да
настигне държавния автомобил. „Съвсем леко навлизайки в лявата лента“
свидетелят усетил удар отпред – бил ударен от попътно движещия се л.а.
„ХЮНДАЙ“, който според свидетеля се движел с висока за пътната
обстановка (излизане от ляв завой) скорост.
От своя страна свидетелят Й. сочи, че при излизане от завой,
движейки се в дясна лента на трилентово пътно платно (и дясна лента за
посоката й на движение), видяла „полицейска кола с десни гуми на банкета и
зад нея друга кола по средата на платното.“ Полицейската кола била „със
светещ буркан“. Й. помислила, че колата е спряна за полицейска проверка,
поради което намалила, подала ляв мигач и се престроила в съседната лента,
за да заобиколи спрелия автомобил. В този момент се реализирал сблъсък с
полицейската кола, като ударът бил в областта на предната дясна гума и я
„избутал“ в лентата за насрещно движение. Й. твърди, че се движела със
скорост, „много под 90 км./ч.“, била в ускорително движение, тъй като
пътният участък бил „изкачване“, и след като забелязала гореописаната пътна
обстановка, намалила, подала ляв мигач и продължила.
3
Въз основа на официално удостоверените в констативния протокол
обстоятелства относно видимите щети по автомобилите и относно
намерените в района на произшествието находки, както и въз основа на
събраните в настоящото производство свидетелски показания са изготвени
две заключения на САТЕ - първоначално и повторно. Според първото
заключение, изготвено от вещото лице Т., ударът е настъпил в лявата пътна
лента на платното за движение по посока гр. Бургас; към момента на удара
л.а. „КИА“ се е движил със скорост от около 15 км./ч., а л.а. „ХЮНДАЙ“ – с
около 75 км./ч.; непосредствено преди удара водачът на л.а. „КИА“ е
предприел навлизане в лявата лента в изпълнение на маневра „обратен завой“,
като се е позиционирал на около 30 градуса спрямо платното за движение и
на около 1 метър след разделителната линия между двете еднопосочни ленти.
Според вещото лице водачът на л.а. „ХЮНДАЙ“ не е имал техническа
възможност да предприеме аварийно спиране и е продължил да се движи в
първоначалната си посока около 155 м., преминавайки в лентата за насрещно
движение. При разпита в о.с.з. на 13.05.2022 г. вещото лице Т. заявява, че
водачът на л.а. „КИА“ е следвало да изчака преминаващия от лявата му
страна автомобил „ХЮНДАЙ“ и това задължение не е отпаднало с
подаването на светлинен сигнал на ляв мигач.
Според вещото лице А., изготвило повторното заключение на САТЕ,
показанията на двамата свидетели потвърждават обстоятелството, че преди да
предприеме маневрата „обратен завой“, л.а. „КИА“ е бил вдясно, по-вероятно
- с десните си колела на десния банкет, от където – при ниска скорост или от
спряло положение - е било технически възможно извършване на обратен
завой. Според настоящия състав установената от вещите лица ниска скорост
на л.а. „КИА“ към момента на удара по-скоро сочи, че същият е бил в спряло
положение преди да предприеме маневрата, в каквато насока са и
показанията на Й.. Потвърждава се и че в момента на удара автомобилът е
бил разположен под значителен ъгъл наляво - около 35 градуса спрямо оста
на пътя.
След удара л.а. „ХЮНДАЙ“ е бил управляван (по инерция или не) до
мястото, на което е бил установен при огледа, и няма обективни данни за
изчисляване на скоростта му на движение, вкл. за да се приеме, че скоростта е
била над допустимата. Ето защо вещото лице извършва анализ на
възможността за предотвратяване на удара, базиран на предположението за
максимална скорост от 90 км./ч. за л.а. „ХЮНДАЙ“, и заключава, че ударът
е бил непредотвратим за водача на застрахования при ищеца автомобил
(завИ.ето наляво на л.а. „КИА“ е започнало в момент, когато се е намирал в
опасната зона на л.а. „ХЮНДАЙ“), и че би бил предотвратим при движение
със скорост от 30 км./ч.
От своя страна водачът на л.а. „КИА“ е предприел извършване на
маневрата „обратен завой“ без да осигури безопасността нито спрямо
попътно движещия се л.а. „ХЮНДАЙ“, нито спрямо МПС, движещи се в
насрещната лента. Според експерта този водач не е избрал най-подходящото
от гледна точка на безопасността място за завИ.е наобратно, тъй като
пътният участък не е прав, а в завой, и няма уширения. Вещото лице допълва,
че ако в дясната лента зад полицейската кола се е намирал и третият, сочен от
свидетеля Й., участник, то водачът на л.а. „КИА“ първоначално не би могъл
да види приближаващия л.а. „ХЮНДАЙ“, а към момента, в който вече би
имал видимост, ударът би бил неизбежен.
4
Въз основа на така установения механизъм съдът счита, че събитието
се дължи на противоправното и виновно поведение на водача на л.а.
„КИА“, който е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗДвП.
Съгласно сочената разпоредба водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, вкл. да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, за да премине в друга пътна лента, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по
нея.
Обстоятелството, че горепосоченото МПС може да бъде управлявано
със специален режим на движение съгласно чл. 91, ал. 3 ЗДвП, не променя
извода за противоправност. На първо място, специалният режим се ползва
само по необходимост и във връзка изпълнение на задачи, произтичащи от
спецификата на дейността (чл. 91, ал. 2 ЗДвП и чл. 3, ал. 3 Наредба № I-
141/2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на
движение от моторните превозни средства), каквато в случая не е доказана
(необходимостта от придвижване до определена точка не всякога означава
необходимост от ползване на специален режим). На следващо място, според
чл. 92, ал. 2 ЗДвП използването на специалния режим на движение не
освобождава водача от задължението да управлява автомобила по
безопасен начин, което в случая не е сторено.
Относно възражението за допринасяне по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
От заключенията на САТЕ може да се заключи, че увреденият
автомобил се е движил с разрешена за съответния участък скорост –
вещото лице Т. посочва като конкретна стойност около 75 км./ч., а вещото
лице А. заявява, че не са налице достатъчно данни да се приеме, че скоростта
му е била превишена спрямо законово допустимата.
Не може да се приеме също, че скоростта на л.а. „КИА“ не е била
съобразена с пътната обстановка, свързана с присъствието на пътното платно
на автомобил, индикиращ специален режим на движение чрез подаден
светлинен сигнал. Съображенията за това са две:
както беше посочено, по делото не е установено, че необходимостта от
бързо пристигане на определено място с цел съпровождане на държавен
служител съставлява служебна необходимост за използване на
специалния режим от страна на водача на л.а. „КИА“ по смисъла на чл.
3, ал. 3 Наредба № І-141/2002 г., а използването на специален режим при
липса на необходимост от това не може да е основание за водача да
черпи благоприятни за себе си последици;
дори да се приеме, че е била налице служебна нужда за използване на
специален режим на движение (а именно – необходимост от бързо
пристигане в определено място с цел съпровождане на държавен
5
служител), а също и че е била налице възможност за използване само на
светлинен сигнал (в отклонение от въведеното с чл. 91, ал. 1 ЗДвП
общо правило - напр. защото автомобилът е престоявал по смисъла на
чл. чл. 92, ал. 1, т. 4, пр. 2 ЗДвП или защото пътната обстановка го е
налагала временно по смисъла на чл. 4 от Наредбата), то водачът на л.а.
„ХЮНДАЙ“ не е извършил действие, което да се определи като
несъобразяване със светлинния сигнал – напротив, от показанията му се
установява, че същият е намалил допълнително своята скорост,
предприел е действия по престрояване в съседна лента с цел
заобикаляне на полицейската кола, при предварително подаване на
светлинен сигнал. Други действия не са били и изискуеми при
възприетата от водача пътна обстановка, а именно – спрял
автомобил, който не е подавал изричен сигнал, индикиращ за
необходимост от спиране или даване на предимство от страна на
останалите участници в движението. Ако пък автомобилът не е бил
спрял, а е започнал обратния завой в движение, то водачът на л.а.
„ХЮНДАЙ“ не би могъл да предположи вида на предстоящата маневра,
за да се съобрази с нея – както сочи при разпита си в о.с.з. на 14.10.2022
г. вещото лице А., подаването на ляв мигач от водача на л.а. „КИА“ не е
достатъчна индикация за вида на предстоящата маневра (обратен
завой), тъй като докато автомобилът не заеме положение на платното
под „явен ъгъл“, подаването на мигача може да означава, че водачът
желае да се престрои в съседна лента. Отделно от това подаването на ляв
сигнал от страна на водача на л.а. „КИА“ е установено само от неговите
показания, които в тази съставляват защитна теза и поради това се
ползват с по-ниска достоверност.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че ответникът не е
доказал наличие на противоправно поведение от страна на увредения, с което
той да е допринесъл за настъпване на вредите.
Относно причинната връзка между събитието и обезщетените
вреди:
Според заключението на първоначалната САТЕ всички части на л.а.
„ХЮНДАЙ“, приети за увредени от застрахователя, се намират в зоната на
удара, от което може да се направи извод за наличие на причинна връзка
между тяхното увреждане и механизма на ПТП. Вещото лице, изготвило
повторното заключение, също сочи, че всички щети от описа на
застрахователя могат да бъдат увредени от процесния удар.
Относно размера на суброгационното вземане:
6
Обемът на суброгационното вземане зависи от размера на платената
сума (чл. 411, изр. 1 КЗ), но не повече от размера на действително
причинените вреди (чл. 386, ал. 2 КЗ) и от размера на задължението,
което ищецът е имал към увреденото лице.
Според първоначалната САТЕ средната пазарна цена на ремонта,
необходим да отстраняване на щетите, към датата на събитието възлиза на
32 103,88 лв. с ДДС, действителната стойност на автомобила към същата дата
е била 29 317 лв. Поради това съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ е налице тотална
щета. Идентичен извод може да се направи и от заключението на повторната
САТЕ, съгласно което стойността на ремонта възлиза на 32 172,78 лв. с ДДС,
а действителната стойност на автомобила е 37 700 лв.
Според чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. При тотална щета претърпяната вреда е погИ.ето на
застрахованата вещ, но ако от нея са останали запазени части, които могат да
донесат полза/приход на застрахования, то действителният размер на вредата
ще се определи чрез приспадане на тяхната стойност от стойността на
погиналата вещ.
За определяне пазарната стойност на вещта към датата на събитието
съдът кредитира повторното заключение на САТЕ , тъй като същото е
обосновано чрез по-задълбочен статистически анализ (при използване на
регресионен и корелационен метод), при точно отчитане на датата на
производство на автомобилите-аналози. Съгласно това заключение
действителната стойност на автомобила е 37 700 лв. От нея трябва да се
приспадне стойността на запазените части, която и двете вещи лица,
независимо от разликите в конкретиката, заключават, че следва да бъде
сведена до 25 % от действителната стойност на погиналия автомобил.
Следователно дължимото от ищеца обезщетение е 28 275 лв. (което е по-
малко от извършеното от него на 12.10.2018 г. плащане, а също и от
действителната стойност на автомобила към датата на сключване на договора,
поради което възражението за надзастраховане, освен недоказано, се явява и
ирелевантно). Към тази сума следва да се добави и стойността на разхода за
репатриране на автомобила от мястото на произшествието, чието
извършване се доказва от показанията на свидетеля Й. и от данните за
извършено плащане в размер от 235,32 лв. за посочената услуга (впрочем,
стойността на този разход и необходимостта от неговото извършване не са и
оспорени от ответника).
Съгласно чл. 411, изр. 1 КЗ застрахователят по имуществено
застраховане има право да получи от застрахователя на делинквента и
стойността на обичайните разноски, направени за определяне на
обезщетението. Според двете вещи лица обичайната стойност на
ликвидационните разноски е 15 лв. В настоящия случай ищецът претендира
сумата от 59,74 лв., от които 48 лв. – разноски за определяне на остатъчната
стойност чрез онлайн търг (вж. уточнителна молба от 25.03.2022 г.) и 11,74
лв. – други разходи. Според настоящия състав провеждането на онлайн търг
не се явява обичаен разход за ликвидиране на щетата, още по-малко ако той е
свързан с последваща реализация на запазените части. За застрахователя в
качеството му на лице със специални знания в областта на ликвидацията на
щети определянето на размера на дължимото обезщетение за стандартна
7
вещ като процесната би следвало да е част от обичайната му дейност
(съгласно 58.1, изр. 2 от общите условия определянето на стойността на
запазените части по експертна оценка е една от предвидените от самия
застраховател хипотези) и извършването на разноски над обичайния размер,
вкл. за реализация на запазените части, не може да бъде възложено в тежест
нито на делинквента, нито на застрахователя на гражданската му отговорност.
Ето защо от общия размер на претендираните ликвидационни разноски
следва да се присъди обичайният – 15 лв.
Общо дължимата главница, дължима на основание чл. 411 КЗ, възлиза
на сумата от 28 525,32 лв., до която следва да бъде уважен искът.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице, следва да предяви
претенцията си срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговрност“, като приложи доказателства за удостоверяване на
пътнотранспортно произшествие. Срокът за плащане е 30 дни, считано от
представяне на необходимите документи, т.е. забавата настъпва след покана, а
не от датата на застрахователното плащане, от когато ищецът претендира
лихва.
В настоящия случай в исковата молба ищецът твърди, че на 31.08.2020
г. е отправил до ответника покана за плащане. Няма данни за връчване на
тази покана, но от неоспореното от ответника нейно съдържание може да се
направи извод, че същият е бил уведомен за събитието най-късно към
15.03.2019 г., когато е изпратил свое писмо до ищеца по повод процесната
щета. При липса на други доказателства съдът приема тази дата като начална
за течението на срока по чл. 412, ал. 2 КЗ. Ето защо ответникът е следвало да
извърши плащане в срок до 15.04.2019 г. (тъй като срокът изтича в неработен
ден), а след тази дата дължи лихва за забава. За периода 16.04.2019 г. –
11.08.2021 г. размерът на лихвата върху главницата от 28 525,32 лв. е 6 727,76
лв., до която сума следва да бъде уважен искът.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца поисканите разноски за
държавна такса, вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете (без разноски за свидетел, които подлежат на
възстановяване поради неразходването им), а именно 2 303,82 лв.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, заявено от ответника, не може да бъде
обсъждано, доколкото ищецът е защитаван от юрисконсулт.
На ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената
част от исковете в размер от 357,86 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, тъй като заплатеното от ответника възнаграждение не
надхвърля значително минимума, определен съобразно действащата към
момента на сключване на адвокатския договор редакция на Наредба № 1/2004
г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на „Г.З.“ ЕАД, ЕИК
8
****, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 412, ал. 3 КЗ сумата
от 28 525,32 лв., представляваща суброгационно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 19.07.2018 г. на път І-
9, км. 151+500 в посока гр. Бургас, и ликвидационни разноски за
определянето му, ведно със законната лихва от 12.08.2021 г. до
погасяването, сумата от 6 727,76 лв., представляваща лихва за забава за
периода 16.04.2019 г. – 11.08.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 2 303,82 лв., представляваща съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 411, изр. 2 КЗ за разликата до предявения размер от 31 250,74 лв.
и иска по чл. 86 ЗЗД вр. чл. 412, ал. 3 КЗ за разликата до предявения размер от
8 984,59 лв. и за периода 12.10.2018 г. – 15.04.2019 г.
ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на „Б.И.“ АД, ЕИК
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 357,86 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София
в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9