РЕШЕНИЕ
№ 1345
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330113197 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, против Т. АНГ. М. с ЕГН **********, с
правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 17 898,30 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница, дължима по Договор за
потребителски кредит №***** от ***** сключен меду БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като кредитор, и ответника като
кредитополучател; сумата от 2 992,26 лева – договорна лихва за периода от
****г.- ****г.; 1 457,14 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода **** -******, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – **** до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***** на ПРС, **** гр. с-
в. Претендират се разноските по заповедното и исковото производство. А при
условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен главния иск, е
предявен осъдителен иск за същите суми.
1
Ищецът твърди, че на ***** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, като кредитор, и Т. АНГ. М. с ЕГН **********, като
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №******
Съгласно сключения договор за кредит ищецът предоставил на ответника в
заем сумата от 20 000 лева, а застрахователната премия била уговорена в
размер на 4950 лева. Договорената обща стойност на плащанията по кредита
била в размер на 29040,66 лева, а договорната лихва в размер на 4165,66 лева.
Кредитът следвало да се върне на 66 броя равни месечни анюитетни вноски ,
всяка от които по 440,01 лева, при първа погасителна вноска на *****, а
крайният срок на договора е ***** /датата на последната месечна погасителна
вноска/. Ищецът твърди, че е сключил Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от ***** и Приложение № ** към него от *****
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, по силата на което
процесното вземане било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Сочи, че в случая предсрочната изискуемост е настъпила на**** г.,
поради просрочване и неплащане на две и повече погасителни вноски, за
което длъжникът би уведомен с ув. писмо от ЧСИ К. П. Понеже ответникът
не е изплатил изцяло задълженията си договора за паричен заем, ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, като било образувано
цитираното частно гр. дело, но тъй като длъжникът подал възражение срещу
издадената заповед, кредиторът предявил установителен иск за вземането.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който се навеждат вързажения за недействителност на
договора за кредит, поради неспазване на изискванията на шрифта на
договора и поради посочване в договора за кредит по-нисък от реалния ГПР.
Позовал се е на член 23 от ЗПК, като е посочил, че всички плащания по
договора за кредит от ответника следва да бъдат отнесени за погашение към
единственото действително задължение за главница. Моли за отхвърляне на
предявените искове, които счита за неоснователни и претендира разноски по
заповедното и исковото производство..
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 99
ЗЗД.
При условията на евентуалност, е предявен осъдителен иск за
процесните вземания.
Предявените искове са допустими за разглеждане, тъй като са
предявени от кредитора в преклузивния едномесечен срок след извършено
оспорване на вземането от длъжника в заповедното производство, като
налице е и идентитет на вземанията, претендирани в заповедното и тези в
исковото производство.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с ЕИК ********* и
ответника е сключен договор за потребителски кредит № ***** от ****.., по
силата на който на ответника е предоставена сумата от 20 000 лева, срещу
насрещното му задължение да върне предоставения му за възмездно ползване
финансов ресурс на 66 броя равни месечни погасителни вноски – всяка в
размер на сумата от 440,01 лева, ведно с начислената възнаградителна лихва в
размер на 4165,66 лева, като общата стойност на плащанията възлизат на 29
040,66 лева. Установен е годишен лихвен процент от 6,86 % и годишен
процент на разходите от 8,55 %. Установява се също така обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита на длъжника на *****, както и
прехвърлянето на вземането от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ на ищцовото дружество, за което длъжникът е уведомен с връчване
на исковата молба и приложените към същата доказателства за сключването
на цесията и уведомяването на длъжника от кредитора за цесията.
В параметрите и условията на договора е предвидено заплащане на
застрахователна премия от 4950 лева, както и на такса ангажимент от 700
лева. Към договора е приложен и погасителен план, в който са посочени
падежна дата, размер на вноската, оставаща главница в лева. Според член 2 от
условията на кредитния договор размерът на кредита за покупка на
застраховка “Защита на плащанията“ ще се плати директно на застрахователя,
посочен в застрахователния сертификат, а посочената сума в поле
„Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи
на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка
3
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“.
За такса ангажимент в член 2 от условията на договора е посочено, че таксата
се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
я удържа от общия размер на кредита, а освен това тази такса е обвързана със
сключване на договора за кредит при фиксиран лихвен процент по смисъла на
пар. 1, т. 5 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора
за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.
23 ЗПК.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
В случая в разпоредбата на чл. 2, т. 8 от Договора е посочен годишният
процент на разходите по кредита от 8,55 %.
В член 2 от договора за потребителски кредит страните са уговорили, че
кредитополучателят следва да заплати застрахователна премия от 4950 лева,
която се плаща директно на застрахователя, посочен в застрахователния
сертификат, като посочената сума е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на броя на погасителните вноски и е част от всяка месечна
погасителна вноска.
Вещото лице по допуснатата по делото и приета без възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза, е установило, че размерът на
годишният процент на разходите по кредит, изчислен по формулата на
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК е от 8,55 %, като в последния е
включена само договорната лихва.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента
на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг.
4
чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и
уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на
заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и
използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски
кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При
формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит,
но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1
ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне
на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и
3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
5
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора
следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на
договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с
разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки
следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в
чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
В случая съдът, в настоящия съдебен състав, не възприема доводите на
ответника, изложени в отогова на исковата молба, че невключване на
предвидената в договора такса ангажимент и застрахователна премия, в
процентното изражение на годишния процент на разходите, така както е
установен в договора, води до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува
разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22
ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и
когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
Разпоредбата на чл. 10, пар. 2, б. “ж” от Директивата, е транспонирана по
точен и пълен начин и не се нуждае от разширително тълкуване.
Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение,
което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не
води до недействителност на договора за кредит на соченото от ищеца
основание. Макар таксата ангажимент по своята същност, с оглед тълкуване
6
на разпоредбите на договора, да представлява скрито възнаграждение за
кредитодателя, което води до по-голям процент на разходите по кредита, не
следва да се прилага санкцията установена в разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Това е така, тъй като в случаите, в които годишният процент на разходите
надвишава установения в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, приложение
намира специалната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК установяваща, че санкция
за неспазване на посоченото изискване, е недействителност на съответната
клауза от договора. По същите причини недействителна е и клаузата на
застрахователна премия.
Нормативната цел, установена в Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. е за осигуряване на максимална
информираност на потребителите, при сключване на договори за кредит при
условия, които са отнапред установени от икономически по-силната страна в
правоотношението. Следователно и при нарушение на разпоредбите,
установяващи необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, следва да намери приложение установената в чл. 22 ЗПК санкция,
единствено в случаите, когато за потребителя би останал неясен размера на
задължението по кредита и начина на неговото формиране. В процесния
казус, макар задълженията за застр. премия и такса ангажимент да не са
включени в процентното измерение на годишния процент на разходите по
кредита, тези задължения са установени в глобален размер и като част, която
се добавя към размера на месечната вноска по кредита, поради което за
потребителя съществува яснота относно точния размер на задължението му и
общата стойност на кредита.
По така изложените съображения съдът намира, че при сключване на
договора за кредит не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Не се установява посоченото от ответника възражение за нищожност на
договора за кредит, поради нарушаване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, касаещо шрифта
на договора, поради неангажиране на доказателства от ответника, в чиято
доказ. тежест е било да докаже това възражение. Текстът на договора да е с
определен размер на шрифта е продиктувано от принципа за добросъвестност
при сключването на договорите, както и с оглед осигуряване на защита на
икономически по-слабата страна-потребителя, от нелоялни и подвеждащи
7
пракитки на кредитните инситуции. Освен това текстът на договора не само
трябва да е смислово разбираем, но и обективно, физически, да бъде прочетен
без затруднение, за да се гарантира, че потребителят ще вземе информирано
решение преди да сключи договора.
На следващо място следва да се посочи, че лихвеният процент е
фиксиран, поради което не е необходимо да бъде установена формулата за
неговото определяне. Размерът на годишния лихвен процент съотнесен към
задължението на кредитоплолучателя за заплащане на главница, и
представляващ цената за възмездно ползване на представения финансов
ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната
икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие на парични
средства срещу възнаграждение.
От приетото и неоспорено заключение на в.л. М.М. се установяват
дължимите размери за главница, възнаградителна лихва и мор. лихва, както и
направените от ответника погашения за главница, възнаградителна лихва и
застрахователна премия. Отчетено е и плащането на таксата ангажимент от
700 лева, която сума е удържана от кредитора при усвояването на сумата от
кредитополучателя.
Доколкото ответникът не е направил възражение за прихващане на
платените от него суми за застр. премия и такса ангажимент с тези, които се
дължат за главница, възнаградителна лихва и мор. лихва, дължимите от
ответника суми за главница са в размер на 17 448,30 лева /от които са
изключени 450 лева представляваща застраховка за плащания/, за
възнаградителна лихва в размер на 2992,26 лева, съответно за мор. лихва за
периода *** – **** размерът е 650,95 лева, до които размери исковете ще се
уважат като доказани и основателни, а за разликата над тези размери до
пълните предявени ще се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
При този изход на правния спор в полза на ищеца ще се присъдят
разноски по съразмерност по заповедното производство в размер на 421,83
лева за държавна такса и 47 лева за юрк. възнаграждение, а по исковото
производство по съразмерност в размер на 420,14 лева за държавна такса, 188
лева разноски за ССЕ и 282 лева за юрк. възнаграждение.
На адв. С.Н. ще се присъди адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗА
по заповедното в размер на 6 лева и 18 лева за исковото производство.
8
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК в отношенията
между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* и Т. АНГ. М.
с ЕГН **********, че Т. АНГ. М. с ЕГН ********** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* парично вземане: сумата от 17
448,30 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, дължима по
Договор за потребителски кредит № *** от ****., сключен меду БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България като кредитор и ответника като
кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД с
приложение № ****от ***** към рамков договор за цесия от ****.; сумата от
2 992,26 лева – договорна лихва за периода от ****- *****г.; 650,05 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода****. - **** ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – *** до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ***** на ПРС, **** гр. с-в, като отхвърля исковете за главница и
мор. лихва над уважените им размери до пълните им предявени размери от 17
898,30 лева главница и 1457,14 лева мор. лихва, като недоказани и
неоснователни.
ОСЪЖДА Т. АНГ. М. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* разноски по съразмерност по
заповедното производство в размер на 421,83 лева за държавна такса и 47
лева за юрк. възнаграждение, а по исковото производство по съразмерност в
размер на 420,14 лева за държавна такса, 188 лева разноски за ССЕ и 282 лева
за юрк. възнаграждение.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на адв. С.Н. адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата по заповедното производство в размер на 6 лева и 18 лева за
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
9
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
10