№ 37101
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20221110156803 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „Б. АС“,
Естония.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за
издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, респ. когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК обаче при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва (чл. 33, ал. 2 ЗПК).
В случая заявителят претендира лихва за просрочие в размер на 900,22 лв. за периода от
06.07.2022г. до 19.10.2022г., както и за периода от 20.10.2022г. до изплащане на вземането,
която е заявена в размер, който надхвърля този на законната лихва, поради което следва да
се приеме, че договорните клаузи, в които е предвидена, противоречат на императивните
разпоредби на закона – чл. 33, ал. 2 ЗПК.
По отношение на претендираните вземания за сумата от 20 лв. – компенсация за действия по
възстановяване на вземане и 10 лв. – компенсация на разходи за предоставяне на услуга за
уведомяване, от съдържанието на приложения договор е видно, че заплащането им не е
1
пряко обвързано от действителното извършване на тези разходи, като не са представени и
доказателства, че такива разходи въобще са направени. Независимо от това, дори и да се
приемеше, че срещу описаните суми заявителят дължи предоставянето на описаните в
заявлението услуги и че такива наистина са предоставяни, то несъмнено претендираните
вземания са свързани с управлението на кредита, поради което кредиторът не може да
изисква заплащането на допълнителни такси (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Доколкото уговорените
вземания се дължат при забава на длъжника да погаси задълженията си по договора, на
практика същите съставляват и форма на обезщетение на кредитора за вредите от забавата,
каквито обаче същият не може да претендира извън законната лихва (чл. 33, ал. 2 ЗПК).
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочените части подлежи на отхвърляне.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в частта, с
която от заявителя "Б. АС", ЕСТОНИЯ, чрез "Б. АС - КЛОН БЪЛГАРИЯ", ЕИК/
БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 88 е поискано издаването на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 900,22 лв. –
лихва за просрочие за периода от 06.07.2022г. до 19.10.2022г. и за периода от 20.10.2022г. до
изплащане на вземането, 20 лв. – компенсация за действия по възстановяване на вземане, 10
лв. – компенсация на разходи за предоставяне на услуга за уведомяване.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2