Р Е Ш Е Н И Е № 360
10.04.2020 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 06.03.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 2244 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Сливенският районен съд /СлРС/ е
сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К
- Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответницата Л.Ш.Ш. има открита при него
партида за недвижим имот, находящ се в гр.Сливен на адрес ул.“Ц. О.“ № ..,
който е свързан с водопреносната мрежа и към него то ежемесечно доставя питейна
вода. Твърди се още, че жената не е заплатила стойността й за периода
01.12.2017 г. – 30.11.2018 г. и поради това дължи сумата 435.32 лв. Дружеството
счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на паричното
задължение – мораторна лихва в размер на 23.87 лв. За тези суми то депозирало
пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в
производството по ч.гр.д. № 648/2019г., заповед
за изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като ответницата в заповедното
производство - ответник и в настоящия исков процес, подала възражение против
заповедта. При това положение съда е дал указания на заявителя, че за вземанията си по нея трябва да предяви иск, с който да установи съществуването им. Това „В и К - Сливен”
ООД е сторило в срок касателно цитираните
по-горе суми.
Дружеството претендира сторените от
него разноски в това заповедно производство- 26лв., а и направените в исковия
процес.
На ответницата бе връчен препис от
исковата молба и тя депозира писмен отговор, с който оспорва исковете, като
всъщност намира иска за по-голямата по размер сума недоказан, поради което и
неоснователен, а за по-малката сума- за неоснователен, поради факта, че не е
основателен първия иск.
На проведените по делото съдебни
заседания ищеца бе представляван от пълномощник -адвокат, който поддържа
претенциите. За ответницата се яви процесуалния й представител- пълномощник,
който поддържа възраженията против тях.
След като
обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните
факти:
От представен
от ищеца документ- карнет, се установява, че недвижим имот на адрес гр.С.,
ул.“Ц. О.“ № .. е присъединен към водопреносната система на ВиК Сливен, а
титуляр на откритата при него партида е Л.Ш.Ш.- обект № 10849. Също така, че е извършван отчет на
консумацията на доставяната до адреса от ищцовото дружество услуга чрез
снемане/запиcване показанията на
монтирания там водомер. Видно от данните в карнета, в почти всеки от месеците в
процесния период от време отчета е правен и срещу подпис на присъствало на
същия лице.
За съответните
количества дружеството е издавало фактури- документите, представляващи приложения
на исковата молба.
За вземанията
си по тях „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по
чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 648/ 2019 г., заповед за
изпълнение - № 469/ 11.02.2019г., с която на Л.Ш.Ш. е разпоредено да му
заплати: главница в размер на 435.32лв.- представляваща стойността на доставена
питейна вода за периода 01.12.2017г.- 30.11.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 08.02.2019г. и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава
в размер на 23.87лв. и разноски в заповедното производство- 26лв.
Срещу нея
жената е подала възражение, което при това е мотивирала- с изявлението, че е
заплатила, на каса, част от търсената от нея сума- общо 100.09лв. От
приложените към възражението платежни документи- системни бонове, съда
установи, че Л.Ш. е извършила следните, по хронологичен ред, плащания: на
13.08.2018г.- 20лв.; на 14.11.2018г.- 20лв.; на 14.12.2018г.- 30лв. и на
14.01.2019г.- 14.90лв. Информацията в тези документи не е много обстойна, но
все пак от тях съда приема, че всяко плащане е извършено от ищцата /записани са
нейните имена/ и всяко се отнася за процесния недв.имот- защото е посочван №
10849, което е номера, под който за имота на адрес на гр.С., ул.“Ц. О.“ № .., е
разкрита партида при ищцовото дружество, а е посочван и самия този адрес.
Впрочем тези факти- че плащанията са сторени от Ш. и са за стойността на
доставената от ВиК Сливен услуга до споменатия адрес, не са спорни по делото
обстоятелства- защото дори са признати от ответницата и не са оспорени от
ищеца. Налице е обаче неяснота за потребленията през кои от месеците се отнасят
плащанията. Все пак, като се има предвид, че съгласно общоизвестните Общи
условия на ВиК- Сливен /в сила от 2014г./ - чл.33, за всяка месечна консумация
дружеството издава фактура, а задължението по нея следва да се заплати в
30-дневен срок след това, съда приема за делото, че всяко от цитираните по-горе
плащания се отнася за задължения в процесния период от време- например
последното е от м.01.2019г., което е извън процесния период от време, но е
ясно, че то не може да се отнася за м.януари 2019г.- защото към датата 14-ти не
е било възможно да е ясно какво е задължението за този месец. По тази причина
съда приема, че е за предходния месец, т.е. за м.12.2018г. Той обаче също е
извън процесния период от време /който завършва с м.11.2018г./. Ето защо съда
приема, че в процесния период от време са извършени първите три от тези
плащания, а те са в общ размер 70лв.
От друг, по
-различен на външен вид, но със същата стойност документ- вносна бележка от
19.03.2019г., представен както в заповедното производство, така и в исковия
процес, е видно, че на тази дата по сметка на ВиК Сливен е внесена сумата
50лв., за погасяване на задължение по ч.гр.д.№ 648/2019г., т.е. отново за
задължение за процесния период от време.
Така се оказва,
че ответницата е заплатила общо 120лв.
Така
установените факти налагат следните правни изводи:
Предявен е иск
за установяване съществуването на парични вземания, главното от които
представлява стойността на доставена до обект на ответницата вода.
Тя е потребител
на услугата, като титуляр на разкритата за него при „ВиК Сливен“ партида. В
писменият си отговор Ш. оспорва тези факти, но с процесуалното си поведение,
както и действия, извършени извън производството по делото- заплащането на суми
за доставка на вода до недв.имот на адрес С., бул. „Ц. О.“.. и представянето по
делото на издадените в тази връзка платежни документи по за приемане като
писмени доказателства, сама оборва отрицанието си. Както съда вече имаше
възможност да отбележи /в съдебно заседание и протокола за него/, преценя
извършените от нея парични престации като извънсъдебно признание на факти- че е
получила доставяната от ищцовото дружество услуга и дължи стойността й.
От записите в
карнета, воден във „ВиК Сливен“ и представен от пълномощника му пък се
установи, че от негов представител е бил
извършван отчет на показанията на водомера, като на по-голямата част от
тях дори е присъствала ответницата или нейн представител, която/който ги е
удостоверявал с подписа си.
Така също, „ВиК
Сливен“ е фактурирало отчетените количества. Вярно е, както Ш. твърди в
писмения си отговор, че тези фактури са изходящ от ищеца документ, който не
носи подписа й, но въпреки това съда ги цени като писмено доказателствено
средство. Те са предвиден от закона и Общите условия на дружеството способ за
осчетоводяване на задълженията на клиентите на дружеството, при това задължителен
и издаването им е дори условие за законосъобразно поведение на доставчика на
услугата.
Т.е.,
дружеството е изпълнило всички въведени от закона, вкл. и Общите му условия,
изисквания. Не само това, но и с горните обстоятелства и действия се изчерпват
възможностите на ВиК дружествата в процеса на доказване. Предвид поставените от
законодателя рамки за изпълнение на дейността им, те не могат или поне нямат
възможност да създават/прилагат други доказателства. Поради това съда намира
първия от исковете за доказан и основателен.
Щом извода на съда за първия иск е такъв, то и
втория е основателен- защото е акцесорен по отношение на него и следва съдбата
му. Не само по тази причина, а извода се налага след като ищеца е доставил
услугата си до обекта на ответницата, а последната не ангажира доказателства да
я е заплатила в пълен размер. По този начин се е активирала разпоредбата на
чл.86 от Закона за задълженията и договорите, идеята на която е, че от
забавеното плащане на едно парично задължение кредитора търпи вреди, които
длъжника трябва да обезщети, като му заплати поне законната лихва за периода на
забавата.
Така също, съгл.чл.44
от ОУ на ВиК Сливен, потребителя изпада в забава с изчитането на тридесет дни
от момента на издаването на съответната фактура. Разбира се, от ангажирани от Ш.
доказателства се установи, че тя е извършила няколко плащания, на обща стойност
120лв. Както съда вече коментира при обсъждане на събраните доказателства, от
данните в платежните документи не може да се установи задължения за кои месеци
са заплащани. Поради това, водейки се от датите на плащане и липсата на
възражение от ищцовата страна, съда прие, че те се отнасят за задължения в
процесния период от време. За същия задълженията на ищцата са в общ размер 459.19лв.,
от които 435.32лв. главница /стойността на доставяната от ищцовото дружество
услуга/ и 23.87лв.- лихва за забава. Ясно е при това положение, че плащанията
от ответницата не са достатъчни да покрият изцяло задълженията й. Ето защо ще
трябва да се приложи разрешението, намерило израз в чл. 37 от ОУ на ВиК Сливен,
преповтаряща текста на чл. 76 ал.2 от ЗЗД, че когато потребителя има просрочени
няколко задължения /които в случая са еднородни/ и плащането не е достатъчно да
ги погаси, най-напред се погасява най-старото, тъй като то е и най
–обременително /защото продължава да трупа лихви за забава, а периода на забава
за него е най-дълъг/. В случая, когато са възниквали задълженията на Ш., сред
тях не е било това за разноски - те са само за водене на гражданско дело-
заповедно производство и исков процес. Въпросът за тях ще бъде разрешен с оглед
съдбата на исковете. Спазвайки цитираното по- горе правило и следвайки данните
в таблицата в т.12 от заявлението на ВиК Сливен по чл.410 от ГПК съда приема,
че с плащанията си ответницата е погасила изцяло задълженията си за главница и
за лихва за забава за първите три месеца в процесния период от време- 12.2017,
01.2018г. и 02.2018г., общото задължение за които е 103.93лв. С остатъка от
16.07лв. Ш. е погасила изцяло задължението си за лихва за забава за м.03.2028г.
/1.70лв./ и частично задължението си за този месец за главница- до размера
10.31лв. Задълженията за останалите месеци- както за главница, така и за лихва
за забава са останали дължими.
Ето защо съда
ще уважи първия от исковете за 365.29лв. /месеците 03.2018г.вкл.- 11.2018г.вкл/,
а за разликата над него до пълния заявен размер /435.32лв./ ще го отхвърли като
неоснователен. Искът за т.н. мораторна лихва ще уважи за 15.14лв. /месеците
04.2018г.вкл.- м.11.2018г.вкл/, а за разликата над него до пълния заявен размер
/435.32лв./ ще го отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода
на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от последния разноски- както в
исковия установителен процес, така и в заповедното производство, съразмерно
уважената част от исковете. Ответницата счита / изявление в писмения отговор/,
че не дължи разноски, тъй като е заплатила задълженията си и по тази причина не
е давала повод за образуване на делото. Установените със събраните по делото
доказателства обаче опровергават това й твърдение- тя е заплатила, но само част
и то малка, от дълга си, а не призна - напротив, оспори останалата от
задължението си.
В ч.гр.д.№
648/2019 „ВиК Сливен“ е направило разноски в размер на 26лв- заплатена държавна
такса за образуването му- за толкова е издадена заповедта за изпълнение. Ето
защо за разноски му се следва сумата 18.36лв.
Сторените от
ВиК Сливен в исковия процес му се полагат също
съразмерно уважената част от исковете. Процесуалният представител на
дружеството представи списък по чл.80 от ГПК за направените от дружеството
разноски и те се формират от две пера- доплатена държавна такса за образуване
на гр.д.№ 2244/2019г. и 360лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение. Второто от тях съда няма да приеме
за реално извършен разход, тъй като се съобразява с възражението на ответната
страна в хода на устните състезания- липсват доказателства, че възнаграждението
действително е било заплатено от дружеството на неговия пълномощник-адвокат и е
така, защото в договора за правна защита и съдействие е предвидено то като
договорено да се плати по банков път, а приложенията на списъка по чл.80 ГПК не
представляват документи, а само ксерокопия на такива или пък извлечение и по
тази причина и предвид възражението на насрещната страна, нямат доказателствена
сила. Ето защо според съда ВиК Сливен направи в исковия процес разноски от
75лв. и съразмерно уважената част от исковете му се следват 52.95лв.
В писмения си отговор ответницата претендира разноски, но
съда няма да й присъди, тъй като тя не направи такива.
При горните аргументи, Сливенски
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422
ал. 1 от ГПК за установено, че Л.Ш.Ш.
с ЕГН ********** и съдебен адреса*** дължи
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и
адрес на управление на дейността: ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********,
със съдебен адреса***, следните от сумите, за които в заповедното производство,
развило се в ч.гр.д.№ 648/2019г. Сливенски районен съд е издал заповед за
изпълнение- № 469/ 11.02.2019г.:
-главница 365.29лв.
/триста шестдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
стойността на доставяната от дружеството услуга до недв.имот, за който Ш. е негов
потребител, на адрес *** за периода 01.12.2017г.- 30.11.2018г., а отхвърля иска
като неоснователен за разликата над този размер до пълния заявен- 435.32лв. Сумата 365.29лв. се дължи ведно със
законната лихва, считано от 08.02.2019г. до окончателното й изплащане.
-лихва за
забава 15.14лв. /петнадесет лева и четиринадесет стотинки/, а отхвърля
иска като неоснователен за разликата над този размер до пълния заявен- 23.87лв.
ОСЪЖДА Л.Ш.Ш. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 648/2019г. по описа
на СлРС, в размер – 18.36 лв.
/осемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/, а отхвърля като неоснователно
искането над този размер до пълния претендиран- 26лв.
ОСЪЖДА Л.Ш.Ш. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
разноски в настоящия исков процес-гр.д.№ 2244/2019г. СлРС, в размер 52.95 лв. /петдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/, а отхвърля
като неоснователно искането над този размер до пълния претендиран- 435лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се
обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с
въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента,
в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: