Определение по дело №40683/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2264
Дата: 23 юли 2021 г.
Съдия: Мария Милкова Запрянова
Дело: 20211110140683
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2264
гр. София , 23.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско
дело № 20211110140683 по описа за 2021 година
Относно възнаграждението по договор за поръчителство - отношенията между кредитора и
длъжника са представени като регламентирани от отделни договори-за потребителски
кредит и за поръчителство, предвид изложените от заявителя твърдения, но се касае за
свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно.
Както е посочено в заявлението, договорът за потребителски кредит не може да бъде
сключен без да е обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между
кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита.
Налице е дълг по кредитно правоотношение с уговорени акцесорни плащания, които следва
да се разглеждат като едно цяло, а не като отделни договори. Съдът намира, че целта на
обособяването на кредитното правоотношение в отделен договор, е да се заобиколи закона и
забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на
договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита. Възнаграждението на поръчителя не е включено в предвидения по
договора ГПР, а ако бъдевключено, стойността на ГПР ще надвиши максимално допустимия
размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК- петкратният размер
на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на
Министерския съвет на Република България. Освен това плащането на тази такса е
уговорено като приоритетно - преди основното задължение по кредитното правоотношение,
от което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в
насрещната престация. Като последица води до неоснователно обогатяване за кредитора-
както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е предвиден в ЗЗД, в случая с него се
постига осигуряване на сигурен доход без насреща да е престирана услуга. На практикае
предвидена допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, поради
което е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1, т.14 ЗЗП.
По делото не се установява и да са направени разноски за извънсъдебно събиране на
вземането, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОТХВЪРЛЯ заявлението в частите, в които се претендират такса от 05.11.2020г. в размер
на 36,00 BGN /тридесет и шест лева/ по договора за кредит и 297,44 BGN /двеста деветдесет
и седем лева и 44 стотинки/ – възнаграждение за поръчителство.
Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от
връчването му на заявителя с частна жалба пред СГС.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за сумите, за които е отказано
издаване на заповед за изпълнение в 1-месечен срок от връчване на съобщението с
довнасяне на дължимата д.т.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2