РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Добрич, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20223230100195 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99
във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.“***“
№***, вх.***, ет.***, представлявано от управителя Ю. Б. Ц., срещу С. Г. Р. с
ЕГН ********** от гр. Добрич, бул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** по
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията
и договорите за признаването за установена дължимостта на сумата от 55.82
лева (петдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
незаплатена сума по допълнително споразумение към договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 20.02.2013 г. и допълнително
споразумение към него от 25.03.2014 г. (сключени между С. Г. Р. и
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД, което на
24.02.2020 г. е прехвърлило своето вземане на „С. Г. ГРУП“ООД, а от своя
страна то го е прехвърлило на заявителя на 10.03.2020 г.; неплатеното
задължение в размер на 55.82 лева е част от общото вземане в общ размер на
1
61.29 лева, за което са издадени фактура №**********/15.10.2018 г. за сумата
от 11.39 лева за отчетния период от 15.09.2018 г. до 14.10.2018 г.; фактура
№**********/15.11.2018 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от
15.10.2018 г. до 14.11.2018 г., фактура №**********/15.12.2018 г. за сумата
от 9.98 лева за отчетния период от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г., фактура
№**********/15.01.2019 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от
15.12.2018 г. до 14.01.2019 г., фактура №**********/15.02.2019 г. за сумата
от 9.98 лева за отчетния период от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г. и фактура
№**********/15.03.2019 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от
15.02.2019 г. до 14.03.2019 г.), а също и за направените в настоящото и
заповедното производство разноски. В исковата си молба „ЮБЦ“ЕООД - гр.
София заявява, че на 25.03.2014 г. между „БТК“ЕАД – гр. София и С. Г. Р. е
било сключено допълнително споразумение към договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги; по това споразумение са останали неплатени
посочените по-горе фактури и поради неплащане на задълженията на
24.02.2020 г. вземането е било прехвърлено на „С.Г.ГРУП“ООД, а от своя
страна последното дружество го е прехвърлило на ищеца на 10.03.2020 г.;
ответникът е бил уведомен за извършените цесии; настоява за уважаването на
предявения иск.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея ответникът е посочил, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен; след 25.03.2015 г. не е било подписвано
споразумение за продължаване на договора с „БТК“ЕАД – гр. София и не е
имало автоматично подновяване на договора; представеното допълнително
споразумение от 20.02.2013 г. не е било подписано от него, като положеният
подпис не е неговият; към датата на сключването на договора за цесия
процесните фактури не са били издадени и няма как да са прехвърлени
вземания, които не са съществували; към договора за цесия липсват
доказателства, че са прехвърлени задължения на ответника; от 2015 г. до 2018
г. липсват издадени фактури, което означава, че договорът между страните е
бил прекратен; ако е имало неплащане на задължения, то „БТК“ЕАД – гр.
София е трябвало автоматично да прекрати договора, а противното води до
черпене на права от собствено виновно поведение, което е недопустимо;
настоява за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените разноски.
В писмената си молба от 28.03.2022 г. ищцовото дружество е отбелязало,
2
че ответникът не оспорва качеството си на потребител и сключването на
допълнително споразумение по договор за електронна съобщителна услуга на
25.03.2014 година; съгласно уговореното между страните договорът е
продължен автоматично, като ответникът не е подал и не е представил
заявление за прекратяването му след изтичането на първоначалния срок;
вземанията са придобити по силата на анекси към договори за цесия от
24.02.2020 г. и 10.03.2020 г., а не на 16.10.2018 г.; представя на електронен
носител копие от приложение №1 към договора за цесия от 16.10.2018 г.,
съдържащо информация за вземанията по договорите за електронни
съобщителни услуги и за всеки един от длъжниците; съгласно трайната и
непротиворечива практика на ВКС цесията е надлежно съобщена на
длъжника, след като изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане; такава е и настоящата
хипотеза; затова двата договора за цесия са произвели своето прехвърлително
действие; доказано е, че ответникът е бил потребител на електронна
съобщителна услуга; настоява за уважаването на предявения иск и
присъждането на сторените разноски, включително тези по заповедното
производство.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
Предмет на претенцията е установяването на дължимостта на вземанията
на ищцовото дружество за неплатени суми по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 20.02.2013 г. и допълнително споразумение
към него от 25.03.2014 г. (сключени между С. Г. Р. и „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД, което на 24.02.2020 г. е
прехвърлило своето вземане на „С. Г. ГРУП“ООД, а от своя страна то го е
прехвърлило на заявителя на 10.03.2020 г.; неплатеното задължение в размер
на 55.82 лева е част от общото вземане в общ размер на 61.29 лева, за което
са издадени фактура №**********/15.10.2018 г. за сумата от 11.39 лева за
отчетния период от 15.09.2018 г. до 14.10.2018 г.; фактура
3
№**********/15.11.2018 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от
15.10.2018 г. до 14.11.2018 г., фактура №**********/15.12.2018 г. за сумата
от 9.98 лева за отчетния период от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г., фактура
№**********/15.01.2019 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от
15.12.2018 г. до 14.01.2019 г., фактура №**********/15.02.2019 г. за сумата
от 9.98 лева за отчетния период от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г. и фактура
№**********/15.03.2019 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от
15.02.2019 г. до 14.03.2019 г.). Ищцовото дружество е ангажирало
доказателства както за валидното съобщаване на договорите за цесия на
длъжника, така и относно обстоятелството какво точно вземане срещу
ответника е прехвърлено. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№3/16.04.2014 г. по търговско дело №1711/2013 г. по описа на І т.о. на ВКС
относно поставения въпрос за значението на уведомяването на длъжника за
цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата
молба от цесионера като настъпил в хода на производството по предявен от
цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане факт, е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, представлява
надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99 ал.3 пр.1-во от Закона за
задълженията и договорите, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание на чл.99 ал.4 от Закона за задълженията и
договорите; то следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл.235 ал.3 от
ГПК (в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело
№12/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС). Такава е настоящата хипотеза, като към
исковата молба (на лист 25 - 30 от делото за първия договор за цесия и на
лист 31 - 32 за втория договор за цесия) са представени процесните договори
за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г.; на лист 21 и 23
от делото е представено извлечение от приложение №1 от 24.02.2020 г. към
договора за цесия от 16.10.2018 г., а на лист 20 и 24 се намират извлечение от
приложение №1 и анекс от 10.03.2020 г. към договора за цесия от 01.10.2019
г. – в тях точно е индивидуализирано процесното прехвърлено вземане, което
действително е възникнало след сключването на първия рамков договор за
цесия; в този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че няма как
да са прехвърлени вземания, които не са съществували – не е имало пречка с
4
последващо споразумение между цедента и цесионера (анекс, приложение,
извлечение) да се прехвърлят възникнали след подписването на рамковия
договор вземания; представено е и изрично пълномощно, с което цедентът
упълномощава цесионера да изпрати уведомленията до длъжниците във
връзка със сключения договор за цесия (на лист 22); потвърждения за
сключените цесии и извлечения от приложение №1 към договорите (на лист
20 и 21 от делото) за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с изрично
посочване на конкретните прехвърлени вземания; уведомление за
извършените прехвърляния на вземания от представител на упълномощения
цесионер (на лист 19). В този случай според съдебната практика на Окръжен
съд – Добрич, обективирана в Решение №16/17.02.2016 г. по въззивно
търговско дело №6/2016 г. и Решение №115/12.10.2016 г. по въззивно
търговско дело №177/2016 г., депозирането на исковата молба, която е
придружена с документите, обективиращи цесиите, следва да се счита за
съдебна форма на предявяване на цесиите спрямо длъжника и трябва да бъде
съобразено от съда. Ответникът не е оспорил своя подпис под
допълнителното споразумение от 25.03.2014 г. (на лист 11 – 12 от делото);
доколкото това допълнително споразумение съдържа всички уговорени
между страните клаузи, то извършеното с отговора на исковата молба
оспорване на положения подпис под договора от 20.02.2013 г. няма правно
значение (освен това същият е посочил, че в съдебното заседание ще
представи копие от лична карта за сравнителен образец, а не се е явил по
делото). Неоснователно е и другото възражение на С. Г. Р., че след 25.03.2015
г. между него и телекомуникационния оператор не е имало действащ договор
- съгласно клаузите на допълнителното споразумение договорът е продължен
автоматично за неопределен срок при същите условия, като ответникът не е
представил писмено заявление (предизвестие) до оператора за прекратяването
му след изтичането на първоначалния срок. Между страните не се спори, че
стойността на доставените на потребителя далекосъобщителни услуги е
посочената от ищеца. Следователно предявеният иск е изцяло основателен и
трябва да бъде уважен за целия размер от 55.82 лева, представляващ
незаплатена сума по допълнително споразумение към договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 20.02.2013 г. и допълнително
споразумение към него от 25.03.2014 г. В този смисъл е и Решение
№73/28.03.2022 г. по в. гр. дело №796/2021 г. по описа на Окръжен съд –
5
Добрич.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да
бъде осъден да заплати поисканите разноски по частно гр. дело №3552/2021 г.
по описа на ДРС в размер на 205 лева (в това число 25 лева заплатена
държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение). На основание на
чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по настоящото
производство в размер на 205 лева (25 лева внесена държавна такса и 180
лева заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното и на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК
във връзка с чл.99 във връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и
договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че С. Г. Р. с ЕГН
********** от гр. Добрич, бул.“***“ №***, вх.***, ет.***, ап.*** има
следното неплатено парично задължение към „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.“***“
№***, вх.***, ет.***, представлявано от управителя Ю. Б. Ц., (за което е
издадена Заповед за изпълнение №1364/19.11.2021 г. по частно гр. дело
№3552/2021 г. по описа на ДРС) – в размер на 55.82 лева (петдесет и пет лева
и осемдесет и две стотинки), представляваща незаплатена сума по
допълнително споразумение към договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 20.02.2013 г. и допълнително споразумение
към него от 25.03.2014 г. (сключени между С. Г. Р. и „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”ЕАД, което на 24.02.2020 г. е
прехвърлило своето вземане на „С. Г. ГРУП“ООД, а от своя страна то го е
прехвърлило на заявителя на 10.03.2020 г.; неплатеното задължение в размер
на 55.82 лева е част от общото вземане в общ размер на 61.29 лева, за което
6
са издадени фактура №**********/15.10.2018 г. за сумата от 11.39 лева за
отчетния период от 15.09.2018 г. до 14.10.2018 г.; фактура
№**********/15.11.2018 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от
15.10.2018 г. до 14.11.2018 г., фактура №**********/15.12.2018 г. за сумата
от 9.98 лева за отчетния период от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г., фактура
№**********/15.01.2019 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от
15.12.2018 г. до 14.01.2019 г., фактура №**********/15.02.2019 г. за сумата
от 9.98 лева за отчетния период от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г. и фактура
№**********/15.03.2019 г. за сумата от 9.98 лева за отчетния период от
15.02.2019 г. до 14.03.2019 г.).
ОСЪЖДА С. Г. Р. с ЕГН ********** от гр. Добрич, бул.“***“ №***,
вх.***, ет.***, ап.*** да заплати на „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.“***“ №***, вх.***,
ет.***, представлявано от управителя Ю. Б. Ц., направените разноски по гр.
дело №195/2022 г. по описа на ДРС в размер на 205 (двеста и пет) лева, както
и направените разноски по частно гр. дело №3552/2021 г. по описа на ДРС в
размер на 205 (двеста и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7