РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Пловдив , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Х. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20205330111374 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Н. Н. Х., ЕГН: **********, от *******, е предявил против „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от ***** И.Г.Д.-М., иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 500 лева, представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди- направени разходи в производството по изп. дело № ****/**** г. по
описа на ЧСИ ****, рег. № ***, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на
иска- 04.09.2020 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба е посочено, че срещу ищеца било образувано от страна на „Банка ДСК“
ЕАД изп. дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ ****, рег. № ***, въз основа на
изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № 16031/ 2010 г. на ПРС, X гр. с-в, за
следните суми: сумата от 10 000 лева- главница по договор от 20.12.2008 г. за кредитна
карта с револвиращ кредит, сумата от 2 529, 56 лева- лихва за забава за периода 20.12.2008
г.- 13.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2010 г. до
изплащане на вземането. Вземането в последствие било прехвърлено с цесия на ответника.
Ищецът образувал производство по чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, като с влязло в сила
решение, постановено по гр. дело № 5123/ 2018 г. на ПРС, V гр. с-в, било признато за
установено, че той не дължи сумата по изпълнителния лист. В тази връзка изпълнителното
дело било прекратено, но в хода на него длъжникът направил разноски за адвокатски
1
хонорар- 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за представителство и защита пред
ЧСИ. Доколкото не съществувал друг ред за възстановяване на тези разноски, направени по
повод образуваното изпълнително дело, в последствие прекратено, се предявявал
настоящият иск. Претендира се обезщетение за тези имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на подаване на иска. Моли и за разноските по делото. В съдебно заседание
чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор.
Твърди се, че искът бил недопустим, поради липса на пасивна материално и процесуално
правна легитимация на ответника, който след като придобил вземането на банката и бил
конституиран в изпълнителния процес като взискател, на свой ред го бил прехвърлил с
договор за цесия от 15.12.2016 г. на трето за процеса лице- „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
за което длъжникът бил уведомен. По същество се твърди, че искът бил неоснователен,
защото изпълнителното производство било образувано съвсем законосъобразно и към онзи
момент вземането съществувало, като едва след влизане в сила на решението по
установителния иск се приело, че то е погасено по давност. Така кредиторът нямал
противоправно поведение, не бил злоупотребил с право, нито пък бил недобросъвестен,
защото не бил завел без основание изпълнителното дело. Не били налице елементите на
деликта, нямало и основание за възникване на отговорност по чл. 49 от ЗЗД, а липсвала
причинна връзка между деяние и вреди. Адвокатът на ищеца не бил извършил никакви
действия в изпълнителния процес, освен подаване на молба за прекратяване на делото
поради давност, като прекратяването вече било настъпило по силата на закона, но това не
му давало основание да претендира обезщетение за вреди. При условията на евентуалност,
моли за редуциране поради прекомерност на възнаграждението, което следвало да бъде в
размер на 50 лева, на основание чл. 6 т. 5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвид обема на извършената от пълномощника работа. В
с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора, като представя и писмена защита.
С допълнителна молба след отговора ищецът посочва, че ответникът имал пасивна
материалноправна легитимация, като по въпроса било постановено решението по
отрицателния установителен иск. Освен това за извършената цесия ищецът не бил уведомен
от стария кредитор, а упълномощването на новия не произвеждало действие. Отделно,
кредитор по изпълнителното дело бил ответникът, в която връзка искът се предявявал
срещу него. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
В отговор е постъпило становище на ответника, в което се поддържат съображения за
липса на пасивна процесуална легитимация и липса на качеството на кредитор, предвид
прехвърленото вземане с договор за цесия от 15.12.2016 г. на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД. Твърди се, че предишният кредитор можел да упълномощи новия, който да извърши
съобщаването до длъжника. Отделно от това, лицето знаело от преходното дело по
установителния иск за прехвърленото вземане, поради което цесията била породила своя
ефект спрямо него. В изпълнителния процес ответникът имал качеството на взискател,
въпреки прехвърленото вече вземане, защото нямало молба за конституиране на новия
кредитор- цесионера. Отново моли за прекратяване на делото.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното гр. дело № 5123/ 2018 г. на ПРС, V гр. с-в, се установява с влязло в сила
решениe в отношенията между страните е прието, че ищецът не дължи на ответника, поради
погасяване по давност, сумата от 10 000 лева- главница по договор за кредитна карта,
сключен на 20.12.2008 г. с „Банка ДСК“ ЕАД и сумата от 2 529, 56 лева- лихва за периода
20.12.2008 г.- 13.01.2010 г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 18.10.2010 г.
по частно гр. дело № 16031/ 2010 г. на ПРС, X гр. с-в.
По така издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ****/****
г. по описа на ЧСИ ****, рег. № ***, от банката срещу длъжника. С договор за цесия от
25.04.2012 г. банката е продала с цесия на ответника свои вземания, сред които и това по
листа. Така като нов взискател е бил конституиран ответникът с постановление на ЧСИ от
19.08.2013 г. По изп. дело е било извършено имуществено проучване на длъжника, чрез
изискване на справки, като на 11.12.2015 г. е направено искане за вписване на възбрана
върху негов недвижим имот. С нов договор за цесия от 15.12.2016 г. ответникът е
прехвърлил на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземането по изпълнителното дело. В тази
връзка е подадена молба за конституиране на новия кредитор като взискател, която обаче е
оставена без движение от ЧСИ до представяне на доказателства за надлежното уведомяване
на длъжника за извършеното прехвърляне. С молба от 11.03.2020 г., подадена от
пълномощника на длъжника, е поискано прекратяване на изпълнението, поради влязлото в
сила решение по отрицателния установителен иск. Представен е и договор за правна защита
с платен адвокатски хонорар в размер на 500 лева. С постановление на ЧСИ от 12.03.2020 г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 7 от ГПК.
Като писмени доказателства са представени удостоверение за идентичност на лице с
различни имена, договорът за цесия от 15.12.2016 г., потвърждение за прехвърлянето,
пълномощно, протокол и уведомително писмо.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа страна следното:
В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в направени от
ищеца разходи в хода на водено срещу него изпълнително производство. Доколкото липсва
конкретна процесуална норма, която да урежда начина за възстановяване на извършени
разходи в изпълнението (тъй като разпоредбата на чл. 79 от ГПК регламентира въпроса само
за исковия процес), единственият път за защита е тези разноски да се претендират по общия
ред, под формата на вреди от непозволено увреждане. В този смисъл и правната
квалификация на предявения иск е по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Фактическият състав на тази деликтна отговорност изисква да се установи наличието на
следните предпоставки- виновно и противоправно поведение, от което са причинени вреди;
същите да са причинени от лице, на което е възложена конкретна работа, като вредите да са
предизвикани при или по повод изпълнението на тази работа.
Няма спор в случая, че кредиторът по изпълнителния лист е образувал изпълнително дело
срещу длъжника, като в последствие ответникът е бил конституиран за нов взискател след
3
придобиване на прехвърленото с цесия вземане. Само по себе си образуването на едно
изпълнително дело с цел защита на правата на кредитора не представлява противоправно
действие, освен ако не е свързано със злоупотреба с права, каквато тук не е имало към
момента на представяне на изпълнителен лист за принудително събиране, нито пък този на
конституирането на новия взискател. От значение е само, че молбата за конституиране е
подадена от юрисконсулт, с приложено пълномощно, който е натоварен по силата на
изпълняваната от него функция при ответника да го представлява и в изпълнителни дела. В
този смисъл е налице възлагане на работа по чл. 49 от ГПК от законния представител на
дружеството и оттук- възложителят носи гаранционно- обезпечителна отговорност при
виновно и противоправно поведение на своите служители. Именно това следва да бъде
проверено по делото- дали има такова поведение, от което да са настъпили вреди за
длъжника, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Принципно отговорността за разноски по чл. 79 от ГПК е обективна, безвиновна и тя не
произтича от противоправно поведение на някоя от страните в процеса, напротив-
разноските са законна последица от изхода на делото и се понасят от загубилата страна или
пък от тази, която е дала повод за завеждане на делото. Както вече по- горе се посочи, в
изпълнителния процес не е уреден въпросът относно отговорността на разноските на
взискателя спрямо длъжника, който не може да бъде репариран за извършените от него
разходи в изпълнителния процес, защото произнасянето по въпроса не е в компетентността
на ЧСИ. Затова и тук се предявява самостоятелен иск за тези имуществени вреди, като
следва да се докаже от ищеца, че взискателят/ натовареното от него лице в изпълнението,
комуто са възложени представителни права, със своето поведение е предизвикал
настъпването на вредите за длъжника.
Видно от влязлото в сила решение по установителния иск, по което е признато за
установено, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, изпълнителното
производство срещу длъжника е следвало да се счита за прекратено на основание чл. 433 ал.
1 т. 8 от ГПК, дори и без нарочен акт на ЧСИ, защото взискателят е бездействал в
продължение на две години и е настъпила перемпция. Това именно е и противоправното
поведение на служителя на ответник- бездействие, изразяващо се в непоискване от ЧСИ да
извърши изпълнителни действия в продължение на две години, което бездействие като
последица е довело до прекратяване на изпълнението по силата на закона. От взискателя/
неговите пълномощници се изисква активно поведение по отношение на длъжника, защото
тази активност е необходима да се поддържа висящността на изпълнителния процес. В
противен случай той ще бъде прекратен поради поведението на кредитора, чието
бездействие в случая се явява противоправно, защото изпълнителният процес е образуван с
цел събиране на вземането от длъжника, а не за да се прекрати в последствие поради
незаинтересоваността на взискателя.
По изпълнителното дело, което е било висящо спрямо длъжника и по което не е бил
конституиран трети нов взискател след втората цесия, отново поради бездействието на
служители на ответника да представят исканите от ЧСИ уведомления, за да бъдат заместени
в процеса от правоприемника си, длъжникът е ангажирал адвокатска помощ, в която връзка
4
е направил разходи за заплатен хонорар на пълномощника си. Именно в това се изразява и
причинно- следствената връзка между противоправното поведение на бездействащия
служител на ответника и настъпилата имуществена вреда (разходите за адвокат).
Неправилно в отговора се поставят въпроси за това каква точно правна работа бил извършил
този адвокат, имало ли е необходимост от ангажирането му, прекомерен ли е размерът на
възнаграждението му и т.н., които проблеми не могат да бъдат обсъждани в настоящото
производство. Те са относими към нормата на чл. 79 от ГПК за разноските в исковия процес
и се явяват неприложими в изпълнителния, за който е от значение това, че в следствие на
поведението на ответника ищецът е направил разходи. Такива нямаше да бъдат сторени, ако
взискателят преди ангажиране на адвокатската защита на длъжника беше поискал от ЧСИ
прекратяване на изпълнението, за което са били налице законовите предпоставки предвид
бездействието му, но вместо това той не само е поддържал висящостта на процеса, а и в
рамките на паралелно образуваното исково дело е оспорвал претенцията за погасено по
давност вземане по листа, като е поддържал становище, че няма изтекла погасителна
давност. Точно, за да се защити срещу поведението на кредитора си, длъжникът е потърсил
адвокатска помощ, която е заплатил и тези разходи следва да му бъдат възстановени изцяло.
В заключение се налага изводът, че ищецът по делото доказва наличието на всички
елементи на деликта, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника
за настъпилите имуществени вреди. Оттук- претенцията е основателна и следва да се уважи
в пълния й размер, ведно със законната лихва от подаване на иска- 04.09.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото, на ищеца на основание чл. 79 ал. 1 от ГПК се дължат разноски.
Същият претендира такива, представил е списък за тях по чл. 80 от ГПК, както и
доказателства, че те са действително направени- внесена държавна такса в размер на 50 лева
(л. 18), платена такса за изискване на изпълнителното дело от ЧСИ в размер на 24 лева (л.
88) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (л. 189), които суми следва
да се възложат в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от
***** И.Г.Д.-М., да заплати на Н. Н. Х., ЕГН: **********, от *******, сумата от 500
(петстотин) лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди-
направени разходи в производството по изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ
****, рег. № ***, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-
04.09.2020 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от
5
***** И.Г.Д.-М., да заплати на Н. Н. Х., ЕГН: **********, от *******, направените по
делото разноски, както следва: сумата от 50 (петдесет) лева- държавна такса, сумата от 24
(двадесет и четири) лева- такса за изискване на изпълнително дело от ЧСИ и сумата от 300
(триста) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/_________________
6