№ 72
гр. Дупница, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101393 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД срещу Б. В. Б..
Ищецът твърди, че между ответника и „4финанс“ ЕООД имало сключен договор за
кредит № ********** от 10.09.2020г., по силата на който бил отпуснат потребителски
кредит в размер на 1300 лв., който следвало да бъде върнат до 10.10.2020г. Заявява, че по
процесния договор кредиторът имал непогасени вземания за следните суми, които ищецът
придобил въз основа сключен с него договор за продажба и прехвърляне на вземания, а
именно: 1300 лв. – непогасена главница, 43,79 лв. – договорна лихва за периода от
10.09.2020г. до 10.10.2020г., 1309,97 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.10.2020г.
до 28.04.2023г. Моли за признаване за установено, че ответникът дължи посочените суми, за
които твърди, че имало издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със законна
лихва върху претендираната главница за периода от подаване на заявлението – 28.04.2023г.
до изплащане на вземането.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК. В открито съдебно заседание поддържа, че е извършвал
плащания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
Не е налице спор, а и от приложения по делото договор за кредит № ********** от
10.09.2020г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД и анекс към него от 10.09.2020г.,
е видно, че последният се е задължил да предостави на заемателя сумата от 1300 лв., която
1
ответникът се е задължил да върне до 10.10.2020г. Не е спорно и обстоятелството, че
ответникът е получил отпуснатия кредит, видно от изявлението на същия в открито съдебно
заседание. Съгласно договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на
40,99% и годишен процент на разходите по заема в размер на 49,61%.
От приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2022г. и
Приложение № 1 към него е видно, че „Вивус.БГ“ ЕООД (с предишно наименование
„4финанс“ ЕООД) е прехвърлило в полза на ищцовото дружество „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД вземанията си към ответника Б. В. Б..
От приложеното пълномощно от цедента „Вивус.БГ“ ЕООД е видно, че последният е
упълномощил ищецът от негово име да уведомява всички длъжници по вземания, които са
предмет на договора за цесия.
От приложеното уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-4Ф-В/********** от
18.10.2022г. е видно, че кредиторът е отправил изявление за уведомяване на ответника
относно сключената цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по договор за заем, сключен с
ответника; предаването на сумата на ответната страна и изискуемостта на претендираните
вземания; изпадането на длъжника в забава и размера на претендираната мораторна лихва,
както и че задълженията на ответната страна по процесния договор са били предмет на
договор/и за цесия, в резултат на което същите са придобити от ищеца, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да докаже, че е
извършвала погасяване на задълженията си по договора за кредит.
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че между ответника и „4финанс“
ЕООД е имало сключен договор за кредит № ********** от 10.09.2020г. и анекс към него от
10.09.2020г., по силата на които в полза на ответника е отпуснат заем в размер на 1300 лв.,
която сума е фактически получена от ответника. Установено е още, че заетата сума подлежи
на връщане в срок до 10.10.2020г., заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на
43,79 лв. за периода от 10.09.2020г. до 10.10.2020г. Доколкото падежът на задълженията е
настъпил към настоящия момент, то следва, че в тежест на ответника е възникнало
задължение да върне дължимата главница и уговорената договорна лихва.
От приложения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2022г. и
Приложение № 1 към него се установява, че вземанията на заемодателя са прехвърлени в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В съдебната практика се приема
2
безпротиворечиво, че длъжникът се счита надлежно уведомен за цесията с получаване на
уведомлението като приложение към исковата молба, което обстоятелство също следва да се
съобрази от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.,
ІІ т. о., ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС и др.).
По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на процесните задължения,
въпреки дадените указания с доклада на съда.
Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните конкретни твърдения и
възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на
заемодателя е възникнало вземане за главница в размер 1300 лв. и за договорна лихва за
периода от 10.09.2020г. до 10.10.2020г. в размер на 43,79 лв., поради което претенциите на
ищеца за посочените суми следва да се приемат за доказани.
С оглед акцесорния характер на вземането, в полза на ищеца следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното плащане, както и мораторна лихва за периода от 11.10.2020г. до
28.04.2023 г. Недоказан е обаче претендираният размер на обезщетението за забава, който
очевидно надхвърля установения размер на законната лихва. Ето защо, действителният
размер на задължението за мораторна лихва следва да се определи при усл. на чл. 162 ГПК,
като в случая съдът намира, че същият се равнява на 342,23 лв. (изчислен с помощта на
софтуерен продукт „Апис“). Следователно предявеният иск за обезщетение за забава за
периода от 11.10.2020г. до 28.04.2023г. следва да се уважи като основателен за сумата от
342,23 лв., като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
1309,97 лв.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски,
определени съобразно уважената част от предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в полза на ищеца
следва да се присъдят следните разноски: 33,72 лв. – държавна такса за заповедното
производство, 31,76 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство,
33,72 лв. – държавна такса за исковото производство и 63,52 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй
като не са представени доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Б. В. Б.,
ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4 следните суми:
3
1300 ЛЕВА – непогасена главница по сключен между Б. В. Б. и „4финанс“ ЕООД договор за
кредит № ********** от 10.09.2020г. и анекс към него от 10.09.2020г., вземанията, по който
са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2022г. и
Приложение № 1 в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.04.2023г. до окончателното плащане,
43,79 ЛЕВА – договорна лихва за периода от 10.09.2020г. до 10.10.2020г., 342,23 ЛЕВА –
обезщетение за забава за периода от 11.10.2020г. до 28.04.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за забава за периода от 11.10.2020г. до 28.04.2023г. за
разликата над уважения размер от 342,23 лв. до пълния предявен размер от 1309,97 лв., за
които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 698/2023 г. по
описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4 сторените по делото разноски, както следва: 33,72 ЛЕВА –
държавна такса за заповедното производство, 31,76 ЛЕВА – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, 33,72 ЛЕВА – държавна такса за исковото
производство и 63,52 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4