№ 623
гр. Разград, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330100255 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Ти Би Ай Банк ЕАД против СТ. СВ. Г., с която е
предявен иск за установяване дължимостта на сумата 408,87лв. главница по договор за
потребителски кредит от 28.11.2017г., сумата 15,10лв. договорна лихва за периода от
5.5.2018г. до 5.12.2018г. сумата 60,48лв. обезщетение за забава за периода 5.5.18г. до
18.11.2019г. Иска и разноски. Сочи, че с ответника е сключен договор за потребителски
кредит №********** на 28.11.2017., като банката предоставила на същия кредит в размер
на 538,92лв., Съгласно чл.7 т.2.1 кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на
подавача на стоката, избрана от потребителя за заплащане на продажната и цена. Превел
конкретна част от средствата по кредита в размер на 499лв. на продавача на стоката на
фактура №**********/28.11.2017г. Към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за
оценка на риска в размер на 64,67лв. дължима в деня на подписване на договора за кредит,
се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план. Предвид заявеното желание на потребителя това е станало
така. Ответникът пожелал да сключи и застраховка Комбо Живот/19,76лв./ и застраховка
Комбо безработица/20,16лв./ Общото крайно задължение по Договора/чл.10/ възлиза на
635,97лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от
Договора, на 12 погасителни месечни вноски - 11 вноски всяка по 53лв., ведно с една
последна, изравнителна в размер на 52,97лв. Така предоставената сума с уговореното
възнаграждение/чл.9 ал.1 и ал.2/ в размер на 9,76%, от остатъчния размер на главницата по
кредита. Приложена декларация на стр.7 от договора, че потребителят декларира, че е
получил стоката описана в чл.8 от договора от продавача на стоката. Така предоставената
сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Договора е
изцяло падежирал към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК образувано изп.
дело №248/2020г. на ЧСИ Георги Стоянов.
Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Оспорва исковете,
правоотношението счита за недействително, тъй като са нарушени клаузи от ЗЗП, както и
клаузи противоречащи на добрите нрави. Лихвения процент и ГПР посочен и като
абсолютна стойност няма методика и алгоритъм за формиране на ГПР. Не става ясно върху
коя главница се изчислява дължимата лихва-чистата или стойността на кредита плюс
застрахователните премии. Поради което намира, същата за нищожна. Сочи, за липса на
1
договаряне какъв лихвения процент приложим по отношение така оценка на риска,
заплатена чрез финансиране от кредитора. Както неяснотата за формиране на ГПР
противоречие с чл.11 т.10 ЗПК, поради което и недействителност съгласно чл.22 ЗПК. Сочи
за неяснота за формираните месечни погасителни вноски. Уговорката такса оценка на риска
– нищожна тъй като не отговаря на чл.10а ал.4 ЗПК, тъй като е неясно определена в
договора в чл.7.1 както, че не е ясно тази такса за какво действие/услуга се дължи, заобикаля
изискванията на закона по аргумент на чл.21 ЗПК е нищожна-кредиторът не може да иска
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. Същата
противоречи на чл.16 ЗПК, не е извършена оценка на риска спрямо ответника и не са
заплатени реално сочените в договора суми като цени на услуги за две застраховки Както,
че заплатените четири вноски следва да бъдат приспаднати от чистата стойност на кредита.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Между страните е сключен договор за потребителски кредит
№********** на 28.11.2017., като ищецът е предоставил на ответника сума в размер на
538,92лв., срока на договора - 05.12.2018г. Съгласно чл.7.2.1 при този вид потребителски
кредит за закупуване на стока, кредиторът превежда съответната част от средствата по
сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя за заплащане на продажната и
цена. В случая цената на стоката е в размер на 499лв. на продавача на стока по фактура от
28.11.2017г. Към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска в
размер на 64,67лв. дължима в деня на подписване на договора за кредит, се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план Потребителят се
съгласил да сключи и застраховка BANK Комбо Живот -19,76лв. и застраховка BANK
Комбо Безработица. В чл.7.2.2 от договора е предвидено, че в случай че
кредитополучателят се възползва от предоставяните от кредтора застраховки, с
подписването, сдава съгласие застрахователната премия да се превежда дериректно от
кредитора на застрахователя. Като в чл.19 е посочено, че застраховката не е задължителна.
Общото крайно задължение по Договора възлиза на 635,97лв., която е разсрочена, съгласно
погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора на 12 погасителни месечни вноски - 11
вноски по 53лв., ведно с една последна, изравнителна в размер на 52,97лв. Така
предоставената сума е с уговореното възнаграждение - договорна лихва в размер на 9,76%
от остатъчния размер на главницата по кредита. Приложена е декларация на стр.7 от
договора, че потребителят декларира, че е получил стоката описана в чл.8 от договора от
продавача на стоката. На 05.12.2018г. е настъпил падежа по договора. Приложено е
извлечение от счетоводните книги на ищеца, в което е отразено, че са платени 4 погасителни
вноски, като остават дължими 8бр.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415
от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му
е присъдена със заповедта за изпълнение. В настоящия случай по приложеното ч.гр. дело
№2401/2019г. на РС Разград, е била издадена такава заповед.
От приложения договор от 28.11.2017г. е видно, че на ответника е предоставена сума
в посочения размер от 538,92лв. Общо крайно задължение в размер на 635,97лв. включващо
2
сумата 20,16лв. застраховка BANK Комбо Безработица и 19,76лв. застраховка BANK Комбо
живот. Преведена към продавача във връзка със закупена стока от ответника сума в размер
на 499лв. Договора не е оспорен, поради което е налице валидно облигационно отношение
между страните. От приложеното извлечение от счетоводни книги на ищеца се установява,
че по договора са извършени четири плащания, както, че размера на задълженията от страна
на ответника за главница и лихви са в претендираните размери. Счетоводните книги са
доказателство при хипотезата на чл.182 ГПК. Във връзка с възраженията на ответната страна
- на първо място за недействителност съгласно чл.22 ГПК. В приложеният договор са
посочени общия размер на кредита, лихвения процент, лихвения процент за ден, в същия е
обективиран погасителен план. Не са налице нарушения на чл.11 ал.1 т.7-т.12 ЗПК, както и
чл.12 ЗПК. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок и за
всички вземания по него, последното изискване на чл.11 ал.1 т.1 ЗПК-за посочване
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в
това число главница и лихви, е неприложимо. Размерът на ГПР не надвишава законово
определеният по чл.19 ал.4 ЗПК. Договора по отношение на посочените по-горе
застраховки, сключен по желание на ответника е като обезпечение на процесния договор за
кредит. В чл.7.2.2 от същия е предвидено, че в случай, че кредитополучателят се възползва
от предоставяните от кредитора застраховки, с подписване на договора, дава съгласие
застрахователната премия да се превежда директно от кредитора на застрахователя или
застрахователния посредник. Тази застраховка се явява средство, чрез което банката
осигурява удовлетворяване на вземането си и в същото време за нея възниква
притезателното и акцесорно право да получи застрахователно обезщетение, като ползващо
се лице/В т.см. Р-е №99/28.07.2011г. т.д.№542/2019г. I т.о. ВКС-при такъв договор банката
има едновременно качествата на застраховащ и на ползващо се от сключената застраховка
лице/. Действително съгл. чл.10а ал.2 ЗПК се забранява плащането на такси и разноски
свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая таксата за оценка на риска
съгласно чл.7.1 от договора в размер на 64,67лв. е еднократна и се дължи в деня на
подписване на договора, за което ответникът е дал съгласието си да бъде заплатена от
банката в приложено искане-декларация. Уговорката за такса за оценка на риска е нищожна,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в чл.
7.1 от договора като задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня
на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съдът счита, че
посочената уговорка е и неясна - за какво точно действие (услуга) се дължи. Следователно
се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл.
21, ал. 1 ЗПК. А доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази
дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузата противоречи и
на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
3
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния. Клаузата, с
която е уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с
посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора, като същата е и неравноправна. От изложеното следва, че сумата
64,67лв. представляваща еднократна такса за оценка на риска е недължима и следва да се
приспадне от претендираната главница/тъй като същата като включена в размера на
погасителната вноска, но не следва да се олихвява/. Така предвид размера на отпуснатия
кредит от 538,92лв. разделен на дванадесет вноски, се получава сумата 44,92 лв. за главница,
договорена лихва 9,76% - 4,38лв., т.е. сумата 49,30лв. е размера на месечната погасителна
вноска. Предвид извършени плащания на четири вноски от длъжника, което е посочено в
извлечението от счетоводните книги намира, че претенцията за главница е доказана в размер
на 359,36лв., и следва да се отхвърли за разликата над тази сума до предявения размер. В чл.
15.1 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай че потребителят е допуснал
просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва
върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до
датата на ефективното изплащане на сумата, като за претендирания период 5.5.2018г. –
18.11.2019г. е в размер на 56,20лв. изчислена на основание чл. 162 ГПК с помощта на
електронен калкулатор, като до първоначалния размер тази претенция следва да се отхвърли
като неоснователна
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски, съразмерно уважената част от иска. В случая същите са в общ размер на
575лв./125лв. държавна такса, 150лв. депозит за особен представител на ответника и 300лв.
юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно уважената част, се следват 511,75лв.
Ответникът дължи и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№2401/2019г. на РРС - 75лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на СТ. СВ. Г., ЕГН**********, адрес
гр.Разград, ул.***, че дължи на Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК131134023 седалище гр.София,
ул.Димитър Хаджикоцев 52-54, сумата 359,36 лв. /триста петдесет и девет лева и тридесет и
шест стотинки/главница по договор за потребителски кредит от 28.11.2017г., ведно със
законната лихва от 29.11.2019г. до окончателното и плащане, сумата 15,10лв./петнадесет
лева и десет стотинки/ договорна лихва за периода от 5.5.2018г. до 5.12.2018г., сумата
56,20лв./петдесет и шест лева и двадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода
5.5.2018г. до 18.11.2019г., като отхвърля иска за главница и обезщетение за забава до
първоначално предявените размери като неоснователни.
4
ОСЪЖДА СТ. СВ. Г., ЕГН**********, адрес гр.Разград, ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на Ти
Би Ай Банк ЕАД, ЕИК131134023 седалище гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев 52-54 сумата
511,75лв. /петстотин и единадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ за направените по
делото разноски, сумата 75лв./седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д. 2401/2019г.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5