РЕШЕНИЕ №45
гр. В**, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
вос, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: В** В**
АН** П**
В** М**
при
участието на секретаря А** А**,
като разгледа докладваното от съдията в.гр. дело № 88 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по повод въззивна жалба от В.Т.Е. ЕГН : ********** – в качеството на физическо
лице и като ЕТ „В** П – В.Т.“ ЕИК **** против Решение № 514/31.122019 по грд № 1326/2019 на ВРС, с което ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че дължи на „М** Б*” ЕАД с ЕИК **
със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. „М** Л**“ № 100, ет. 3, сумата
от 10 324,83 /десет хиляди
триста двадесет и четири лева и осемдесет и три ст./ лева, представляваща
главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия“ № BL13362 от 15.02.2008 г., ведно със законната лихва от 25.02.2019г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
483-РЗ/07.03.2019г. по ч.гр.д. № 559/2019г. на Районен съд – Видин. Осъдена е
да заплати , сумата от 306,50 /триста и шест лева и петдесет ст./ лева,
представляваща реализирани от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.,
както и 271,50 /двеста седемдесет и един лева и петдесет ст./ лева,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 559/2019г. на ВРС.
Подържа в жалбата, че постановеното решение е неправилно и необосновано. Посочват, че от приетия като
доказателство по делото погасителен план, е видно, че размера на главницата е
равен, на претенидраната от ищцовото
дружество сума. От погасителния план е видно, че кредитът е следвало да бъде
върнат на месечни вноски, всяка от които е включвала главница и лихва.
При уговорено
връщане на задължение на вноски, давността за всяка вноска започва да тече от
датата на настъпване на изискуемостта на
същата. От приетия по делото погасителен план е видно, че за част от вноските за главница, падежът е настъпил преди 24.02.2014г.
Считат, че за същите погасителната
давност е изтекла преди образуване на настоящото производство - 25.02.2019г.,
и по отношение на тях ищцовата претенция следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.Погасителната
давност за всяка от вноските започва да тече от момента на падежа на вноската,
като вноските за главница, в общ
размер на 2192.4 лв., чийто падеж е настъпил в периода 21.03.2008г. 14.02.2014г.,
давността е изтекла преди образуване на настоящото производство,
и предвид надлежно въведенето възражение за изтекла
погасителна давност, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено като неправилно, а искът за тях следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ответната
по жалба страна М** Б**” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С**, бул. „М** Л**“ № 100, ет. 3, моли Съда да отхвърли подадената Въззивна жалба срещу
Решение № 514 от 31.12.2019г., постановено по гр. д. № 1326/2019г. по описа на ВРС-Видин
и да потвърди поставеното Решение на първата инстанция като законосъобразно,
обосновано и правилно.
Посочват, че претенцията на ищеца е само за сумата 10 324.83 лева (десет хиляди триста
двадесет и четири лева и осемдесет и три стотинки) - просрочена главница.
Периода на това вземане е от усвояване на средствата по откритата заемна сметка
до деня на цесията и за този период,
главницата не е погасявана.Вземането е обявено за предсрочно изискуемо от цесионера, считано от 15.01.2019г.
Посочват, че жалбата е неоснователна и в частта в
която се твърди неправилност на решението поради изтекла погасителна давност за сумата в размер
на 2 192.44 лева. Посочва, че в хипотезата на сключен договор за банков
кредит, при който кредиторът се съгласява да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части и при наличието на погасителен план, задължаващ
кредитополучателя да изпълнява задължението си разсрочено във времето, са
налице частични плащания по едно общо задължение, поради което е приложим общия
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Изискуемостта на
всички вземания по договора за кредит е настъпила на 25.01.2019г., дата на
предсрочната изискуемост на вземането и от този момент започва да тече общата
пет годишна давност, която към настоящия момент не е изтекла.
ВОС, като взе предвид
постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки
представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено
следното :
С Решение № 514/31.122019 по грд № 1326/2019 на
ВРС, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
че В.Т.Е. ЕГН : ********** – в
качеството на физическо лице и като ЕТ „В** П** – В.Т.“ ЕИК **** дължи на „М**
Б**” ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. „М** Л**“
№ **, ет. 3, сумата от 10 324,83
/десет хиляди триста двадесет и четири лева и осемдесет и три ст./ лева,
представляваща главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL13362 от 15.02.2008 г., ведно със
законната лихва от 25.02.2019г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 483-РЗ/07.03.2019г. по ч.гр.д. № 559/2019г. на
Районен съд – В**. Осъдена е да заплати , сумата от 306,50 /триста и шест лева
и петдесет ст./ лева, представляваща реализирани от ищеца разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК., както и 271,50 /двеста седемдесет и един лева и
петдесет ст./ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 559/2019г. на Районен
съд – В**.
От данните по делото се установява, че от Договор за банков кредит продукт
„Бизнес револвираща линия“ № BL13362 от 15.02.2008 г.
и от приложенията към същия, че „Ю** И Еф Д** Б**" АД е предоставило на
кредитополучателя ЕТ „В** П** – В.Т.'',
представляван от В.Т.Е., кредит в размер на 10 000,00 лв., във формата на револвираща кредитна линия за посрещане на краткосрочни
оборотни нужди, а последният се е задължил да върне кредита, заедно с лихвите,
за 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита –
18.02.2008г. Съгласно чл. 4 от договора дължимата годишна лихва включва сбора
от действащият базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за лева, 10 % към
датата на подписване на договора и договорена лихвена надбавка в размер 3,5
пункта. Съгласно чл. 5 от договора при просрочие на
дължимите погасителни вноски по кредита, дължимата лихва се увеличава
автоматично с наказателна надбавка за просрочие на
главница в размер на 10 пункта. Съгласно чл. 24 от договора банката има право
да обяви цялото кредитно задължение за изискуемо преди срока, когато
кредитополучателят не е изпълнил, което и да е задължение по договора, включително
не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва. Съгласно чл. 30 от договора
страните са приели, че всички уведомления във връзка с договора ще се считат за
получени, ако достигнат до адресите на страните, посочени в договора. Договорът
за кредит е подписан за кредитополучател от ЕТ „В** П** – В.Т.'', представляван
от физическото лице В.Т.Е..
На 30.03.2012г.
е сключен Анекс № 1 към Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL13362, съгласно който срокът за
погасяване на кредита е намален до 21.06.2023г. Страните са се съгласили
оставащата сума на просрочените към датата на анекса главница и лихва по
кредита да се преоформи служебно чрез натрупване към
редовната главница. Въведен е „облекчен ред“ за погасяване на дълга, като в чл.
4 е договорено кредитополучателят да ползва 12 месеца период на облекчено
погасяване на дълга, за който дължи лихва в размер на сбора от действащия базов
лихвен процент – малки фирми, обявен от банката, и договорна лихвена надбавка в
размер на 0,5 пункта.
Установява се от Договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г., от
извлечение от приложението към него и от уведомление от „М** Б**“ ЕАД до ответника, че вземанията по Договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ №
BL13362 от 15.02.2008 г. са прехвърлени от „Ю** Б**" АД на „М** Б**“ ЕАД,
като ищеца е упълномощен от цедента с изрична клауза (чл. 7 от договора за цесия) да уведоми длъжниците по вземанията за цесията, като такова уведомление
е изпратено до ответника В.Т.Е. – в
качеството на физическо лице и като ЕТ „В**П** – В.Т.“, на посочения в договора за кредит адрес и е
връчено чрез ЧСИ С** Н**, рег. № 898 на КЧСИ, на 07.01.2019г. на лице по чл.
46, ал. 2 от ГПК.
По делото е присъединено ч.гр.д. № 559/2019г. по описа на Районен съд – В**,
от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесната сума. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 483-РЗ от 07.03.2019г., срещу която от
длъжника в срок е подадено възражение. В предвидения в процесуалния закон
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен
иск за съществуване на вземането си.
Подадената от ЕТ „В** П** – В.Т.'',
представляван от физическото лице В.Т.Е. въззивна
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основното възражение се свежда до неправилност на решението поради
неприлагане на института на погасителната давност за вноските за главница, в общ размер на 2192.4 лв., чийто падеж е
настъпил в периода 21.03.2008г. 14.02.2014г.
Твърдението, че
давността е изтекла преди образуване на
настоящото производство, и предвид надлежно въведенето
възражение за изтекла погасителна давност, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено като неправилно, Видинският окръжен съд счита
за неоснователно.
От
данните по делото е видно, че В.Т., в
качеството й на ЕТ , не е извършила
плащане на вноска по кредита, поради което съобразно чл. 24 б. „г“ от договора
са настъпили обективните предпоставки за предсрочна изискуемост на вземането на
дружеството по него. Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с
връчването на уведомление чрез ЧСИ С** Н**, рег. № 898 на КЧСИ, на 07.01.2019г. Според т. 2 от въпросното
уведомление, задължението се обявява за предсрочно изискуемо след изтичането на
пет дневен срок от получаване на поканата. Съобразно правилата на 60, ал. 6 вр. ал. 5 от ГПК, срокът за доброволно плащане е изтекъл на
14.01.2019г. С оглед приетото в цитираното по-горе ТР № 4 от
19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, процесното
вземане е станало изискуемо на 15.01.2019г.
Предсрочната изискуемост е настъпила на 15.01.2019г., като до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в ВРС, по което е образувано ч. гр. д. № 559/19 г. – 25.02.2019 г., не
е изтекъл нито 5 годишен, нито 3 годишен
давностен срок.
При сключен договор за банков
кредит, при който кредиторът се съгласява да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части и при наличието на погасителен план, задължаващ
кредитополучателя да изпълнява задължението си разсрочено във времето, са
налице частични плащания по едно общо задължение, поради което е приложим общия
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
По
отношение на началния момент на давността следва да се съобрази чл.430, ал.1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен
да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става
изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече
давността по чл.114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 ЗЗД.
Изискуемостта на всички вземания по договора за кредит е настъпила на
15.01.2019г., дата на предсрочната изискуемост на вземането и от този момент
започва да тече общата пет годишна давност, която към настоящия момент не е
изтекла.
С оглед изложеното, ВОС намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД по отношение на претенцията за дължима
главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия“ № BL13362 от 15.02.2008г. е основателен и доказан в претендирания
размер.
Относно разноските :
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от жалбоподателя искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 514/31.122019 по грд № 1326/2019 на ВРС
ОСЪЖДА В.Т.Е. ЕГН : *** – в качеството на
физическо лице и като ЕТ „В** П** – В.Т.“ ЕИК **да ЗАПЛАТИ на „М** Б**” ЕАД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С**, бул. „М** Л**“ № **, ет**, сумата от 150/сто и петдесет / лева представляваща разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението може да се обжалва пред В*** окръжен съд в едномесечен срок от
съобщението до страните пред ВКС по реда на касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.