РЕШЕНИЕ
№ 1283
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000500104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 5502 от 30 октомври 2023г. по гр. д. № 373/2022г.
Софийски градски съд, І ГО, 27 състав, е осъдил Столична община да заплати
на Е. М. Д., ЕГН **********, сумата от 18 000 лв./осемнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от Е. М. Д. неимуществени
вреди - болки и страдания, от увреждане, настъпило поради подхлъзване и
падане на заледен тротоар, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането - 07.02.2020г., до окончателното й изплащане, като
отхвърлил иска за разликата над 18 000 лв./осемнадесет хиляди лева/ до 26
000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/; осъдил Столична община да заплати на
Е. М. Д., ЕГН **********, сумата от 903,46 лв. /деветстотин и три лева и
46ст./, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.1
от ГПК; осъдил Столична община, сумата от 1 070 лв. /хиляда и седемдесет
лева/, за осъщественото процесуално представителство на ищцата Е. М. Д. и
оказаната й по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна
помощ, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата; осъдил Е. М. Д.,
1
ЕГН **********, да заплати на Столична община сумата от 130,77 лв. /сто и
тридесет лева и 77ст./, на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
Столична община срещу решението по гр. д. № 373/22г. на СГС, ГО,
27 състав в осъдителната му част. С оплаквания, че
решението в обжалванана част е неправилно, концентирирани върху
неправилен анализ на събраните по делото доказателства, жалбоподателят
иска, поради непроведено доказване, че претърпените вреди се намират в
причинно-следствена връзка с противоправно поведение на служител на
общината, отмяната му и отхвърляне на иска.
Насрещната страна не е подала отговор на въззивната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
исковата претенция е установена по основание, тъй като по делото е доказано,
че ищцата се е движила по тротоар в гр.София – публична общинска
собственост, за чиято поддръжка отговаря ответникът, независимо дали е
възложил на други лица снегопочистване на част от улиците с прилежащите
тротоари, и поради подхлъзване на лед по непочистения тротоар, е паднала и е
получила телесно увреждане –„Фрактура на костите на лявата подбедрица“.
След оценка на посочени от съда релевантни обстоятелства за определяне
размера на търсеното обезщетение, – характер и тежест на увреждането,
възстановителен период, начин на лечение, търпените болки и страдания,
възрастта на пострадалата, затрудненията и неудобствата в обслужването й и
ограниченията в социалната й активност, негативните й преживявания,
продължаващата проява на периодични болки в зоната на фрактурата, съдът е
приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 18
000 лв., с оглед и социално-икономическите условия в страната към датата на
настъпване на инцидента.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита, че същото е правилно в
обжалваната осъдителна част.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
2
Иска се ангажиране на отговорността на ответника СО за вреди,
причинени от падане на ищцата сутринта на 07.02.2020г. след подхлъзване
върху заледен тротоар – десния тротоар на ъгъла на ул. „693“ и ул. „Боряна“ в
посока към ул. „Боряна“ в гр.София. От падането тя получила множество
закрити счупвания на левия долен крайник – подбедрица, които й причинили
силни болки и страдания. В Пирогов, където била приета по спешност, била
настанена за лечение до 14.02.2020г., където установили счупванията й и била
извършена операция – закрита репозиция на фрактурата и поставяне на
заключваща плака с винтове. След изписването от болницата тя не трябвало
да натоварва увредения крайник, имала нужда от грижите и помощта на
близките си, ползвала за около 3 месеца за придвижване помощни средства -
патерици, провеждала и рехабилитация, животът й на 68г. се променил
негативно в емоционален план. Към датата на подаване на исковата молба
(11.01.2022г.) продължавала да изпитва болки в крака при смяна на времето и
при натоварване. Сочи ответника СО като адресат на задължение да поддържа
и да осигури безопасно ползване и придвижване в градската среда, като
почиства и поддържа в добро състояние тротоара. Съдът е бил сезиран с
искане да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 26 000 лв. -
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 07.02.2020г до окончателното плащане.
Ответникът СО, в срока за отговор на исковата молба, е подал отговор,
с който е оспорил основателността на иска. Релевирал е правоизключващо
според него спорното право възражение, че няма бездействие на служителите
на общината за поддържане на тротоара и пътните платна на ул. „693“ и ул.
„Боряна“; липсвали на доказателства за конкретното място на настъпване на
инцидента, поради което, дори и да е настъпило травматично събитие, сочи,
че то е случайно събитие. Оспорил е иска и по размер.
По делото са събрани гласни доказателства за установяване на
конкретния механизъм на твърдяното увреждане, който по същество не се
оспорва от ответника, както и за търпените неимуществени вреди, – чрез
разпит на св. С.. Приетото за установено въз основа на показанията не е
оспорено във въззивното производство, оспорена е принципно
доказателствената стойност на показанията поради факта, че са дадени от
„приятелка“ на ищцата, но и въззивният съд също дава вяра на показанията на
лице, придружавало ищцата по време на инцидента, които са в унисон със
3
събраните писмени доказателства и правдоподобни откъм обстановката, за
която я разказала свидетелката, и следва да изходи в решаващата си дейност и
въз основа на тези фактически положения. От показанията е установено, че на
7 февруари 2020г., свидетелката е отишла в дома на ищцата, който чистила
веднъж месечно, било към 7:30 ч. Първо обаче излезли, за да напазаруват.
Вървейки по ул. „693“-та, точно на самия ъгъл с ул. „Боряна“, имало леко
заледен участък, Е. се подхлъзнала и паднала на лявата си страна. Казала, че
не може да стане и, че я болял кракът. Кракът й порозовял. Свидетелката
извикала такси и отишли в Пирогов. Направили снимки на Е., тя останала в
болницата, като по-късно същия ден се чули по телефона и Е. казала, че
трябва да я оперират, което станало няколко дни по-късно. След инцидента
свидетелката видяла пострадалата, когато отишла да чисти дома й, тя била с
гипс и с патерици. Трудно се обслужвала сама, синът й и помагал. Е. била в
депресивно състояние, споделила, че е загубила съня си, съмнявала се дали ще
проходи, не искала и да излиза навън, да говори с приятели и познати. Около
три месеца не трябвало да стъпва на крака си и през това време се
придвижвала с патерици, приемала обезболяващи лекарства. После започнала
да провежда рехабилитация, като и в дома й идвала рехабилитаторка. При
промяна на времето кракът я наболявал. Към м.10.2022г., когато е проведен
разпитът, свидетелката сочи, че пострадалата ползва бастун.
В писмо от Националния институт по хидрология и метеорология, е
удостоверено, че в район „Овча купел“ на 07.02.2020г. в 08,00 часа
температурата на въздуха е била минус 2,3 градуса по Целзий, относителната
влажност на въздуха е била 89 %, времето било облачно, духал е слаб вятър
със скорост 2 м/с; валял е слаб сняг от сутринта до преди обяд в незначително
количество, задържала се е снежна покривка от предишни валежи между 18
см и 23 см. В „Забележка“ в писмото е посочено, че данните за състоянието на
земната повърхност се отнасят за затревена /заснежена/ площ на открито при
естествени условия без човешка намеса, като НИМХ не наблюдава
състоянието на пътната настилка и тротоарите.
В писмо от Столичен инспекторат до кмета на СО – район Овча купел е
посочено, че на 07.02.2020г. фирмата изпълнител на обществена поръчка
„Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици
и места за обществено ползване на територията на Столична община“ за
4
района е извършвала дейност „Механизирано обработване на уличните платна
чрез разпръскване на техническа сол /натриев хлорид/“ на улиците, по които
се движи масовият градски транспорт от 06,00 ч. до 08,30 ч., спирките на МГТ
и пасарелките. За периода от 07,00 ч. до 11,00 ч. са обработени ръчно чрез
разпръскване на смеси тротоари на ул.“Монтевидео“, бул.“Президент
Линкълн“, бул.“Овча Купел“, бул.“Цар Борис III“, ул.“Любляна“ и
ул.“Боряна“, като изрично е посочено, че обработването срещу заледяване на
тротоарите на ул.“693“ в район „Овча купел“ не е включено в задълженията на
фирмата изпълнител.
От заключението на изслушаната по делото съдебно - медицинска
експертиза, изготвено въз основа на относима медицинска документация, е
установено по делото, което също не е оспорено като факти във въззивното
производство и въззивният съд изхожда от тези фактически констатации, че
ищцата е получила „Фрактура на костите на лявата подбедрица“. Механизмът,
при който тя е съобщила, че е получила травмата, е напълно възможен според
експерта – ортопед-травматолог, който е и типичен при падане на пешеходец.
С оглед събраните по делото доказателства, вкл. кредитирането на
показанията на очевидец, съдът приема, че механизмът, при който ищцата е
получила травматичното си увреждане през зимно време при метеорологични
условия като посочените от НИМХ, е този, описан в исковата молба, т.е.
описаният от вещото лице като възможен механизъм се е осъществил реално.
Без решаващо значение е, с оглед събраните по делото доказателства за
вредоносния механизъм, дали за станалата с ищцата злополуката е имало
обаждане на телефон 112 за необходимост от спешна медицинска помощ, с
каквато липса ответникът неоснователно обосновава възражение от защитата
си.
Съгласно обсъжданото заключение на СМЕ, по своя медико-
биологичен характер, полученото счупване е довело до „трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, а в случая
- около шест месеца. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е
получила в УМБАЛСМ „Пирогов“, както е посочила и свидетелката.
Извършени били по спешност хематологични, рентгенови изследвания и
консултации, при които били констатирани фрактури на двете кости на лявата
подбедрица, без предходни или придружаващи заболявания, освен Есенциална
хипертония. След проведена предоперативна подготовка, на 12.02.2020г. тя е
5
била оперирана. Извършено било открито наместване на счупените кости на
лявата подбедрица и стабилизиране на костните фрагменти със заключваща
титаниева плака и винтове. Временно била поставена задна гипсова лонгета.
Продължена била инфузионна, антикоагулантна и обезболяваща терапия.
След стабилизиране на общото състояние, без описани усложнения,
пострадалата е била изписана от болницата на 14.02.2020г, като лечението й
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим
да не стъпва на оперирания крак до зарастването на счупените кости и
назначени антикоагуланти и аналгетици. Счупените кости са зараснали за срок
до четири месеца, след което пострадалата е започнала раздвижване
/рехабилитация/ на лявата коленна и глезенна стави и постепенно натоварване
на левия крак, като в края на петия месец вече е можела да стъпва с тежест на
него. Общо оздравителният период на фрактурите е приключил за срок от
шест месеца. По време на лечебния и възстановителния период тя е търпяла
болки и страдания, като те са били най-интензивни през първите 30 дни
непосредствено след злополуката и проведената операция. Интензивни са
били болките през първите 30 дни, по време на проведената първична
рехабилитация на лявата колянна и глезенна стави, когато е преодолявала
контрактурата им. Извън посочените периоди е търпяла само периодично
явяващи се болки при преумора на левия долен крайник и най-вече при рязка
промяна на климата - при студено и влажно време, когато е била принудена да
приема повече седативни и обезболяващи средства. През първите два месеца,
е уточнило вещото лице, пострадалата е провеждала лечението си повече при
условията на постелен режим, а след това - до края на четвъртия месец,
трябвало да се придвижва с помощта на патерици. В края на петия месец е
започнала дозирано натоварване на левия си крак и към шестия месец вече е
можела да извърши пълно натоварване на увредения крак. От деня на
злополуката до изготвяне на заключението са изминали почти три години (към
м.12.22г.) и пострадалата не би трябвало да има болки в зоната на фрактурите
на лявата подбедрица. Интензивни болки тя може да претърпи при
извършване на втората операция, когато се отстраняват металните
остеосинтези. В тази връзка е пояснено, че ищцата е постъпила в УМБАЛСМ
„Пирогов“ за ново оперативно лечение за отстраняване на металните синтези
от зарасналите вече кости, като е съобщила свои оплаквания от периодични
болки при промяна на времето, дискомфорт от опипващите се през кожата
6
метали в долната част на лявата подбедрица и затруднения на движенията на
лявата глезенна става при преумора и при движение по наклонен терен. Тя е
планувана за ново оперативно лечение и след отстраняването на металните
остеосинтези, ще проведе допълнителна рехабилитация за срок от 30 дни. В
съдебно заседание на 16.01.2023г. вещото лице е уточнило, че такава втора
операция за изваждане на остеосинтезата е била проведена. След провеждане
на операцията, ищцата ще може да се придвижва самостоятелно с пълно
натоварване на левия крак, а движенията на лявата глезенна става ще
придобият пълен обем и сила на движението си. С това пълното
възстановяване на ищцата от процесната костна увреда ще е приключило
окончателно. Тъй като получените фрактури на ищцата по вид са били
спираловидни и задължително подлежат на оперативно лечение, тъй като
костните фрагменти се плъзгат един спрямо друг и това води до скъсяване
дължината на крайника, затова предварително счупената лява подбедрица е
била поставена на Браунова шина на екстензия за наместване на счупените
кости и възстановяване на дължината на подбедрицата.Както се подчерта, при
извършените прегледи на ищцата не са били установени някакви предходни
или придружаващи заболявания, освен първична /есенциална/ хипертония, за
която е било проведено лечение с хипотензивни средства и при
нормализиране на артериалното налягане на 12.02.2020г. тя е била оперирана
в планов порядък без оперативен риск, определен от консултиращите лекари
интернист и анестезиолог. Ето защо, оперативното лечение в случая е било
задължително за правилното провеждане на лечението на получените
фрактури.
При така приетото за установено, въззивният съд правни следните
правни изводи:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл.
49 ЗЗД (с оглед обстоятелствата, на които се основава исковата молба) ищцата
следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните
предпоставки: противоправно поведение на служител на ответника (лице, на
което е възложена работа, като по принцип тази отговорност може да се
реализира и при неоткрит конкретен нарушител) при или по повод
изпълнението на работата, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка
между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищецът не дължи да
доказва, че поведението на служител на ответника е виновно - ако се установи,
7
че лице, на което е възложена работа, е причинило вредата, то законът
заключава, че това лице е действало и виновно. Вредата, противоправното
поведение и причинната връзка представляват елементите от обективното
основание на отговорността, а субективното й основание е вината, която се
презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради което и предпоставките на
презумпцията-елементите на обективното основание на отговорността-се
доказват от ищеца, а делинквентът/възложителят на работата може да обори
презумпцията за вина.
В случая се твърди и съдът приема за доказано при съвкупния анализ
на доказателствата по делото, че полученото от ищцата травматично
увреждане е причинено от падане на заледен тротоар в гр.София, находящ се
на ъгъла на ул. „693“ в посока към ул. „Боряна“. Без решаващо значение е
поначало какъв е точният административен адрес на мястото, на което ищцата
се е подхлъзнала и е паднала на тротоара, след като от описанието на мястото
на злополуката може да се направи извод, че се касае за част от имот -
общинска собственост, което не е оспорено от ответника в срока за отговор на
исковата молба. Възражението във въззивната жалба, с което ответникът иска
да изключи отговорността си, сочейки, че друг е адресат на задължението да
почиства тротоара от сняг и лед, е несвоевременно (чл. 131 вр. чл. 133 ГПК).
Следователно е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника като собственик на общинските пътища и улиците на територията
на СО, част от които са и тротоарите, със статут на публична общинска
собственост (чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската
собственост, чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА),
поради неизпълнение на задължението му за поддържане на тротоара,
находящ се на територията на СО, чрез осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, в частност
за снегопочистване на уличната мрежа, съответно обработката й с
противозаледяващи материали.Това задължение се извежда от посочените
норми на ЗОС във вр. с § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА и по арг. от чл. 3, ал. 3, чл. 8, ал.
3, чл. 29 и чл. 31 ЗП във вр. с § 1, т. 2, т. 14 ДРЗП, чл. 47, ал. 1 вр. чл. 48, т. 2
ППЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП във вр. с § 6, т. 1 и 6 ДРЗДвП и чл. 35, т. 3 и 4 от
Наредбата на СОС за управление на общинските пътища. Общината е длъжна
да управлява предоставената й собственост, в т.ч. улиците в рамките на
населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин -
8
чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Въпреки, че ответникът не се е защитил
своевременно с правоизключащото според него отговорността му възражение,
релевирано във въззивната жалба, следва да се подчертае, че той не може да
изключи отговорността си като собственик на общинските пътища и на
улиците от неизпълнение на предвиденото в закон задължение да осъществява
поддръжка на уличната мрежа в населеното място, с възражение, че
собственикът/ползвателят на сградата, пред която е тротоарът, е задължено
лице за такава поддръжка. Дължимата грижа е на общината в полза на
териториалната общност и включва както изграждане, ремонт и поддържане
на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т.ч. снегопочистване и
осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци (вж. решение по чл.
290 ГПК № 124 от 18.07.2019г. по гр. д. № 3057/2018г., ГК, ІV ГО на ВКС). В
това решение, чийто постановки въззивният съд възприема, е посочено в тази
връзка, че, когато по силата на чл. 8 ЗНА, общинският съвет е възложил с
наредба задълженията си за поддържане на чистотата на територията на
съответната община на трети лица, каквито са специализирани предприятия,
работещи по договор с общината, и собствениците и ползвателите на имоти на
територията на общината, то за вреди от техни противоправни действия или
бездействия, отговорността е на общината - обективна, безвиновна,
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
Общината разполага с възможност да уреди с договора за възлагане на
работата на съответното предприятие санкции при неизпълнение на
задълженията му, както и с възможност за санкции спрямо лицата, на които е
възложила изпълнение на задължения по поддържане на чистотата на
територията и, в т.ч. съставяне на протоколи и налагане на глоби на физически
и юридически лица, отговорни за снегопочистване на тротоарните платна. За
вредите обаче от съответното бездействие да се изпълни, в случая
задължението за поддръжка на тротоара чрез снегопочистване, отговаря
общината, длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на
добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на
гражданите на територията й. Приложено към настоящия казус това правно
положение означава, че с оглед установеното по делото, че ищцата е паднала
на заледен тротоар е налице противоправно бездействие за поддържане на
настилката на тротоар в обхвата на общинска улица, което е основание за
ангажиране на отговорността на СО в качеството й на възложител на работата
9
по чл. 49 ЗЗД. По тези съображения и въззивният съд прие, че предявеният иск
е установен по основание.
По размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези
вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното
значение за размера на вредите. В разглеждания случай, с оглед приетото за
установено по-горе, въззивният съд намира, че дължимото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на получената увреда –
счупване на костите на лявата подбедрица, с присъщите й болки и страдания,
причинени от увредата, не може да бъде определен в размер, по-малък от 18
000 лв. За този извод въззивният съд, в приложение на чл. 52 ЗЗД, при
приетото за установено относно травматичната увреда на ищцата, получена,
когато тя е била на 68 години, съобрази освен характера на травматичното
увреждане, интензитета и продължителността на търпените болки, така и
начина и продължителността на лечението, включващо оперативна намеса с
поставяне и впоследствие изваждане на метална остеосинтеза,
необходимостта от провеждане на рехабилитация, не краткия възстановителен
период, през който ищцата е имала нужда и от чужда помощ предвид
невъзможността за самостоятелно придвижване през първите месеци след
инцидента. Въззивният съд съобрази и спорадичните прояви на болки в
областта на увредения крайник при определени условия. Съдът взе предвид и
негативното въздействие на травматичното събитие върху емоционалното
състояние и последиците от събитието върху социалното функциониране на
пострадалата поради обездвижването й по време на възстановителния период.
Ето защо и при съобразяване на социално-икономическите условия в страната
към датата на настъпване на вредите, въззивният съд счете, че няма основание
да определи обезщетение по справедливост в размер, по-малък от този,
определен от първоинстанционния съд, който не води до обогатяване на
увреденото лице и срещу който не са направени самостоятелни обосновани
оплаквания от жалбоподателя.
По гореизложените съображения, при преценка на конкретните
обстоятелства в рамките на решаващата си дейност и в приложение на чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД, въззивният съд прие, че доводите на ответника от въззивната
му жалба са изцяло неоснователни, а обжалваното съдебно решение е
10
правилно и подлежи на потвърждаване в осъдителната му част, предмет на
съдебен контрол.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5502 от 30 октомври 2023г. по гр. д. №
373/2022г. на Софийски градски съд, І ГО, 27 състав, в обжалваната
осъдителна част.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11