РЕШЕНИЕ
№ 13181
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.НОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20211110157330 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната М. С. Л., ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на своята майка И. С. А., ЕГН ********** и от малолетния С. С. Л., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител чрез своята майка и
законен представител И. С. А., ЕГН **********, два обективно и субективно съединени
иска по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу С. С. Л., ЕГН **********, за увеличаване на
месечна издръжка по отношение на двете деца от 115,00 лв. на 250,00 лв. месечно, за всяко
едно от тях, считано от подаване на исковата молба /05.10.2021 г./.
В исковата се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е задължен по силата
на решение № 65486/17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 56867/2016 г., СРС, 83-ти състав,
да им заплаща месечна издръжка в размер на 115,00 лв., считано от влизане в сила на
същото. Сочат се увеличени нужди на ищците предвид изминалия период от време от
определяне на предишния размер на издръжката и посещение на извънкласни занимания –
по спорт и по език. Претендира се увеличаване на месечната издръжка от 115,00 лв. месечно
на 250,00 лв. месечно за всяко едно от децата, считано от датата на подаване на исковата
молба. В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изцяло
оспорва предявените искове. Твърди, че не са налице промяна на обстоятелствата, че
редовно изплаща издръжката, че има задължения по потребителски договор за кредит и
застраховка живот, че не са се увеличили доходите му и, че е хронично болен, за което
1
приема лекарства в размер на 100 лв. на месец. В съдебно заседание не се явява, не се
представлява и не изразява становище по претенцията.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такИ. /в този смисъл е и
т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По делото се установява, че родители на ищците М. С. Л., ЕГН ********** и С. С. Л.,
ЕГН **********, са И. С. А., ЕГН **********, и С. С. Л., ЕГН **********. Оттук следва, че
ответникът, като баща на ищците е лице, задължено да им дава издръжка.
С решение № 65486/17.03.2017 г., постановено по гр.д. № 56867/2016 г., СРС, 83-ти
състав, влязло в сила на 17.03.2017 г., ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна
издръжка в размер на 115,00 лв. за всяко едно от децата, или 165,60 лв. общо за двете, от
влизане в сила на решението /л. 4 от делото/. Следователно, от определяне размера на
присъдената издръжка по съдебен ред на ищците са изминали четири години, като към
датата на устните състезания ищцата М. С. Л. е на шестнадесет години, а ищецът С. С. Л. е
на дванадесет години. От изготвения социален доклад се установява, че ищецът С. С. Л. е
ученик в 57 Спортно училище, а ищцата М. С. Л. е ученик към СПГ „Княгиня Евдокия“.
Съдът намира, че израстването на децата в периода от определяне предишния размер на
тяхната издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за
издръжката им. Нуждите на ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи,
училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява от самия факт на
биологичното ѝ съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че
2
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеците. Съгласно чл.
142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата” или 162,50 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната,
която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по
трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу
двамата общо. От представеното по делото удостоверение от НОИ /л. 65 от делото/ е видно,
че за периода месец януари 2020 г. – м. март 2022 г. ответникът е получил средномесечно
брутно възнаграждение в размер около 3000 лв. Същият е в трудоспособна възраст и няма
данни да е нетрудоспособен по здравословни причини /доказателството за хронично
заболяване не е от такова естество/ поради което не може да се приеме, че той е в
невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Обстоятелството, че доходите на
ответникът не са се увеличили и, че има задължения по договор за потребителски кредит №
********** и застрахователна полица № 790000909608, не водят до направата на друг
извод. С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи издръжка на своите деца
в размер на 250,00 лв. месечно за всяко едно от тях. Ето защо съдът намира, че исковете с
правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъдат уважени за пълния предявен
размер. Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2021 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищците са претендирали разноски, каквито с оглед изхода на делото им се полагат.
Установява се по делото и направата на такИ. в размер на 800,00 лв. /заплатен адвокатски
хонорар – л. 2 от делото/, поради което и следва да им бъдат присъдени в този размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 388,80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от С. С. Л., ЕГН **********, определена с решение № 65486/17.03.2017 г.,
постановено по гр.д. № 56867/2016 г., СРС, 83-ти състав, влязло в сила на 17.03.2017 г., в
полза на детето си М. С. Л., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на своята
3
майка И. С. А., ЕГН ********** и детето си С. С. Л., ЕГН **********, действащо чрез
своята майка и законен представител чрез своята майка и законен представител И. С. А.,
ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. С. Л., ЕГН **********, да
заплаща на М. С. Л., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка
И. С. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от 05.10.2021
г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. С. Л., ЕГН **********, да
заплаща на С. С. Л., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
чрез своята майка и законен представител И. С. А., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 250,00 лв., считано от 05.10.2021 г., до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. Л., ЕГН **********, да заплати на М. С.
Л., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка И. С. А., ЕГН
********** и С. С. Л., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител чрез своята майка и законен представител И. С. А., ЕГН **********, сумата от
800,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. С. Л., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 388,80 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4