№ 336
гр. Р., 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20234500500449 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
А. И. Ц., чрез адв. Е. Н. от АК Р., обжалва решение № 752/21.05.2023 г.,
постановено по гр. д. № 4142/2022 г. по описа на Р.нски районен съд, с което
са отхвърлени предявените против В. И. Ц. искове с правно основание чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД за разваляне на ½ ид. ч. от договори за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на
изпълнение на насрещната престация – полагане на грижи и гледане спрямо
прехвърлителите, сключени с два нотариални акта – № 11, том 7, рег. № 5236,
н. д. № 827 от 28.08.2015 г. по описа на нотариус с район на действие Б. съд
С.К., вписан в СВ Б. с вх. рег. № 4092/28.08.2015 г., акт № 94, том 12, дело №
2292 и № 176, том 2, рег. № 3512, дело № 271 от 07.10.2015 г. по описа на
нотариус с район на действие Р.нски районен съд Р.Л., вписан с рег. № 13154
от 07.10.2015 г., акт № 144, том 34 на СВ Р.. В жалбата се релевират
оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Моли да бъде отменено, като се постанови друго, с
което да се развалят до размер на ½ ид. ч. двата алеаторни договора,
сключени с посочените нотариални актове. Претендира разноски пред двете
инстанции.
Ответникът В. И. Ц., чрез адв. К. Ф. от АК Р., в подадения отговор моли
решението, като правилно и законосъобразно да се остави в сила, а жалбата
да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
1
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по въззивната жалба и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна по спора и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по искове с правно основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. С нотариален акт № 11, том 7, рег. № 5236, н. д. № 827 от
28.08.2015 г. по описа на нотариус с район на действие Б. съд С.К., вписан в
СВ Б. с вх. рег. № 4092/28.08.2015 г., акт № 94, том 12, дело № 2292 и
нотариален акт № 176, том 2, рег. № 3512, дело № 271 от 07.10.2015 г. по
описа на нотариус с район на действие Р.нски районен съд Р.Л., вписан с рег.
№ 13154 от 07.10.2015 г., акт № 144, том 34 на СВ Р., В.П. И. и И. Ц. И.,
бивши жители на с. Б., общ. Д., починали съответно на 30.10.2017 г. и
12.09.2020 г., са прехвърлили на своя син, ответника по делото, общо три
недвижими имота – 1. УПИ ХІІІ-433, кв. 33 по регулационния план на с. Б.,
одобрен със заповед № 796 от 1964 г., представляващ незастроено дворно
място с площ от 800 кв. м. при граници и съседи: улица, УПИ ХІV-433, УПИ-
ХV-433, УПИ-ХІІ-430; 2. УПИ-ХІV-433, кв. 33 по регулационния план на с.
Б., одобрен със заповед № 796 от 1964 г., представляващ дворно място с площ
1 170 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда с РЗП 111 кв. м.,
второстепенна постройка с РЗП 40 кв. м., навес с оградни стени с РЗП 50 кв.
м. и навес с оградни стени с РЗП 100 кв. м., при граници и съседи: улица,
улица, собствено УПИ ХІІІ-433 и УПИ ХV-434; 3. Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.6.157.6.15 по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-91/15.12.2007 г. на изпълнителния директор на АК с адрес в гр. Р., ул.
„Ганчо Карамаждраков“ № 4, бл. 106, вх. 6, ет. 5, ап. 15, намиращ се в
поземлен имот с идентификатор 63427.6.157, с предназначение: жилище,
апартамент със застроена площ от 78.57 кв. м. при съседи: на същия етаж
63427.6.157.6.14, под обекта 63427.6.157.6.12 и над обекта 63427.6.157.6.18,
заедно с изба № 15 с площ от 6 кв. м. и 0.848 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу задължението на
приобретателя за издръжка и гледане до края на живота на прехвърлителите и
заради полаганите от ответника грижи за тях в продължение на 18 години до
момента на сключване на втората сделка. Ищцата е поискала от съда
разваляне на договорите за прехвърляне на недвижимите имоти срещу
задължението за издръжка и гледане с твърдения за неизпълнението им от
ответника.
Не е спорно, че страните по делото са деца на В.П. И., б. ж. на с. Б., обл.
Р., починала на 30.10.2017 г. и И. Ц. И., б. ж. на с. Б., обл. Р., починал на
12.09.2020 г. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, като пред
първата инстанция са разпитани свидетели, посочени от всяка от страните.
Съдът кредитира показанията и на двете групи свидетели, тъй като същите са
последователни, базират се на личните им впечатления, някои от тях са
незаинтересовани от изхода на делото (св. К. и св. А.), а по отношение на
2
останалите преценката е през призмата на чл. 172 от ГПК. Всички свидетели
установяват, че родителите на страните са живеели в имота в с. Б., грижили са
се за градината, отглеждали са зеленчуци, имали кокошки и така подпомагали
и двете си деца. В. ходел по-редовно при тях през почивните дни и отпуски,
помагал на родителите си, работел в градината. В. дълги години имала
проблеми с бъбреците, което налагало през няколко месеца да посещава
лечебни заведения в С. и Р. за изследвания и лечение. При тези пътувания
била придружавана най-често от ответника. Малко преди да почине била
диагностицирана с рак и по този повод лежала в болница, където също била
посещавана от ответника, а след изписването останала в дома му в гр. Р.,
където заедно с фактическата му съжителка полагали грижи за нея до смъртта
й. От свидетелските показания се установява още, че след смъртта на майка
му ответникът прибрал баща си в апартамента, където полагал грижи за него
през следващите три години, до смъртта му. Здравословното състояние на
стария човек било влошено, бил на легло, което изисквало постоянно
обгрижване – за хранене, поддържане на тоалет, смяна на памперси,
придружаване до болница при необходимост. По тази причина ответникът и
съжителката му работели на смени, които така съгласували, че винаги да има
човек в къщи при баща му.
По делото е прието и заключение по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, видно от което за периода от м. август 2015 г. до м. септември
2020 г. средномесечният доход на прехвърлителите В. и И. бил над
средномесечния разход за издръжка на домакинство и над линията на
бедност.
При така очертаната фактическа обстановка, настоящият въззивен
състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
Ищцата е основала исковете си на твърдения за пълно неизпълнение на
алеаторните договори, сключени през 2015 г. между наследодателите им и
ответника.
С договора за издръжка и гледане едната страна поема срочното
задължението да гледа и издържа другата страна до края на живота й, с обем
на грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна
престация, изпълнена със сключването на договора – прехвърляне правото на
собственост върху недвижим имот. Задължението за гледане и издръжка има
за предмет една продължителна във времето престация определена не с
конкретен срок, а с определяем такъв – моментът в който, лицата, които
следва да получават престацията от грижи и издръжка, починат.
За да бъде уважен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и развален договор за
прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, е
без значение дали неизпълнението на поетото задължение е пълно или
частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на
алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по последици
3
на пълно неизпълнение. Но е безспорно, че не може само на общото
твърдение за неизпълнение, без да се посочат кои нужди на кредиторите от
грижи и какъв размер на нужната издръжка не е престаран от приобретателя –
длъжник, да се обуслови развалянето на договора.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е изпълнявал
задълженията си по алеаторните договори в пълен обем, като е полагал за
прехвърлителите всички ежедневни необходими грижи във връзка с
приготвянето на храна, къпане, облекло, помощ в градината, обслужване при
болест и немощ винаги, когато това е било необходимо. В тежест на
приобретателя по алеаторния договор е да докаже, че е изпълнявал поетите
задължения за издръжка и гледане. В случая от показанията на свидетелите,
дори и от твърденията на ищцата, не може да се изведе извод за
неизпълнение на поетите задължения за гледане и издръжка. По делото няма
доказателства, че прехвърлителите са имали нужда и от други грижи,
различни от престираните, съобразно уговореното. Анализът на събраните по
делото доказателства налага извод, че е налице пълно и всестранно постоянно
изпълнение на договорните задължения от страна на ответника през целия
релевантен период. По делото е безспорно установено, че след като
прехвърлителката В. се разболяла от рак и лежала в болница, тя се е
преместила да живее в семейството на сина си, където за нея са полагани
грижи до смъртта й. Обстоятелството, че тези грижи са полагани в кратък
период от време е илеревантно, тъй като продължителността на този вид
престация във времето е с определяем срок. По делото са събрани данни и за
грижите, оказани спрямо прехвърлителя И. – през последните три години от
живота му, след влошаване на здравословното му състояние, ответникът с
помощта на съжителката си е полагал ежедневни и непрестанни грижи за
баща си. По делото е безспорно, че приживе на своите родители, докато
последните са живеели в с. Б., ответникът ги е посещавал редовно и е оказвал
помощ в грижите за градината и животните, отглеждани от тях. Клаузата във
втория договор за положените грижи за праводателите и преди изповядване
на нотариалния акт изключва пълното разваляне на договора по чл. 87, ал. 3
от ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията, тъй като самите
прехвърлители признават факта на полагане на грижи спрямо тях, изхождайки
от изрично записаното, че имотът се прехвърля и заради гледането и
издръжката давана от ответника до сега в продължение на 18 години. Липсват
доказателства за неизпълнение на поетите бъдещи задължения и за периода
след прехвърлянето на собствеността върху имотите, а именно след
28.08.2015 г., съответно – 07.10.2015 г. до смъртта на В. – 30.10.2017 г. и на И.
– 12.09.2020 г.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че
прехвърлителите не са получавали издръжка от сина си, тъй като средствата
за издръжката им била с произход пенсиите им и получаваната от тях рента
от земеделски земи, което се потвърждавало и от заключението на вещото
лице. Следва да се посочи, че потребността на кредиторите винаги е условна
4
към датата на сключване на договора спрямо бъдещото й проявление. На тази
потребност следва да съответстват такива грижи и издръжка, които напълно
да я задоволяват. За да се прецени дали е налице твърдяното неизпълнение на
договорните задължения от страна на приобретателя – длъжник по отношение
на прехвърлителите, следва да се определи обемът на договорените
задължения, тълкувайки клаузите на договора, след което да се съпостави
същността на поетото задължение с конкретните нужди на лицата-кредитори,
като се съобрази възрастта им, нуждите от грижи с оглед здравословното им
състояние, в рамките на срока, за който се поддържа от ищцата, че е налице
неизпълнение. В сключения между наследодателите на ищцата и ответника
договор, няма конкретизация на необходимите грижи, поради което съдът
приема, с оглед събраните доказателства, че се касае за обем от грижи, които
да осигуряват на прехвърлителите нормален стандарт на живот, необходимата
им издръжка, както и осигуряване на грижи за здравословното им състояние.
От разпитаните пред районния съд свидетели, може да се направи обоснован
извод за изпълнение на поетото от ответника задължение за издръжка и
гледане на прехвърлителите през целия период от сключването на договора
до момента на смъртта им, като са престирани грижи с оглед нуждите им.
Районният съд като е стигнал до същия извод е постановил решение,
което е правилно и следва да се потвърди.
На ответника следва да се присъдят направените разноски пред
въззивната инстанция в размер на 800.00 лева за платеното адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 752 от 21.05.2023 г., постановено по гр.
д. № 4142/2022 г. по описа на Р.нски районен съд.
ОСЪЖДА А. И. Ц. с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „Б., да заплати
на В. И. Ц. с ЕГН ***** с адрес гр. Р., ул. „Г., сумата 800.00 лева разноски във
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5