Решение по дело №4103/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №  206406

 

 

гр. Пловдив, 16.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година

 

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4103 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Национална агенция по приходите с ЕИК **********, с адрес гр. София, бул. Кн. Дондуков № 52, представлявана от Г.Д. чрез ..... К. против Сдружение „Асоциация Изида“ с ЕИК ********* с адрес с. Мостово, ул. Хр. Ботев № 14, представлявано от А.А. за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 2944,72 лв. – главница, ведно със законната лихва от 13.07.2016 г. до окончателното плащане и сумата от 823,56 лв. лихва за периода 01.10.2013 г.-13.07.2016 г. за които е издадена заповед за изпълнение по  ч.гр.д. 10417/2016 г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 05.11.2010 г. между „..............“ в качеството й на договарящ орган по ОПРЧР от една страна и ответника като бенефициент е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ рег. № ................. за финансиране на проект с наименование „........................“. По него договарящия орган е превел на бенефициента суми, както следва : на 10.12.2010 г. – 39172.50 лева- авансово плащане по договора; в периода 19.07.2011 г. – 25.01.2012 г. са осъществени 5 междинни плащания на обща стойност 115814.02 лева и на 12.04.2012 г. – 18255.19 лева- окончателно плащане. Съгласно постигнатите договорености срока на изпълнение на проекта е 13 месеца, а съгласно чл. 2.4 вр. с чл. 2.5 от Общите условия към финансирането по ОПРЧР бенефициентът е длъжен до 2 месеца, след изтичане на срока на изпълнение, да представи заключителен доклад. С писмо от 29.06.2012 г. получено от ответника на 04.07.2012 г., последният е уведомен от „..............“, че вследствие на извършена проверка за двойно финансиране на възнаграждение по ОПРЧР е установено, че е налице такова сочещо трудова  заетост между 13 до 30 часа на ден  на консултант по проекта -г-жа С.Н., работеща едновременно по няколко проекта по ОПРЧР с финансиране в периода м. 12.2010 г. – м. 10.2011 г. Двойното финансиране в случая съставлява плащане на хонорари на наето лице по граждански договор и отчитащо отработени от него часове в едно и също време по няколко различни договора за безвъзмездна финансова помощ. Извършването на каквито разходи е недопустимо и се дължи тяхното възстановяване, съгласно разпоредбите на чл. 4.8 и чл. 7.1.2 от Договора и чл. 16 от Общите условия. Размера на недопустимите разходи, които бенефициента следва да възстанови е 4140 лева. Срокът за е 5 работни дни от получаване на искането за възстановяване. Поканата за възстановяване на тази сума е получена от бенефициента на 04.07.2012 г. Липсва изпълнение. Дължи се обезщетение за забава в размер на 278.26 лева за периода 12.07.2012 г. – 08.03.2013 г. За установяване на вземанията е съставен акт № ../12.03.2013 г. за установяване на частно държавно вземане от ......... на НАП получен от бенефициента на 18.03.2013 г. налице са частични плащания в резултат, на което задължението е в размер на 2944.72 лева – главница и 823.56 лева - лихва за периода  14.10.2013 г. – 13.07.2016 г. За същите ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 10417/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ бр. с., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение.

В предоставения срок за отговор ответника Ответникът не оспорва, че на 05.11.2010 г. е сключил с „..............“  договор за безвъзмездна финансова помощ с посочения в исковата молба регистрационен номер; получените плащания по него, както и, че по акта за установяване на частно държавно вземане са извършени частични плащания посочените в исковата молба размери.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложението писмени доказателства-договор от 05.11.2010 г., ОУ (лист 11- е видно, че между ... и ответника е постигнато съгласие за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 195862,59 лв., явяваща се 100 % от общодопустимите разходи за изпълнение на проект „.............. „................“ и „...............“. Бенефициента декларира допустимостта на всички разходи при представяне на междинен или окончателен отчет, заедно с искане за възстановяване на средства. Съобразно чл. 4.8 от договора разходи, които бъдат признати от контролен орган за недопустими подлежат на възстановяване от бенефициента. Съобразно чл. 16 от ОУ платените в повече средства за разходи подлежат на възстановяване в петдневен срок от получаване на искането за това.

От приложеното писмо от 29.06.2012 г. на ..., известие за доставяне от 04.05.2012 г. е видно, че ответника е уведомен на 04.05.2012 г. за извършена корекция на определени от него разходи за възнаграждение на С.Н., поради което дължи възстановяване на ... на сума от 4140 лв.

От изготвения Акт № ../12.03.2013 г. на ИД на НАП, известие за доставяне от 14.03.2013 г. е видно, че към 08.03.2013 г. вземането на държавата към ответника е в размер на 4140 лв. –главница и 278,26 лв. –лихва за забава за периода 12.07.2012 г. -08.03.2013 г., които следва да бъдат платени на НАП като частни държавни вземания. Акта е връчен на ответника на 18.03.2013 г.

От представеното писмо от 29.03.2013 г. на Сдружение „Асоциация Изида“, платежно нареждане от 28.03.2013 г. е видно, че последното е поискало разсрочване на плащането на задължението по акта за определяне на дължимото вземане, както и, че на 28.03.2013 г. по повод на това е внесло по сметка на НАП сумата от 400 лв. за погасяване на част от него.

От приложените РКО (лист 127-137 от делото) е видно, че от ответника са изплатени на С.Н. месечни възнаграждения за периода 01.2011-07.2011 г. и 09.2011; 10.2011 и 12.2011 г. в размер от по 600 лв.; както и сума от 400 лв. възнаграждение за поддържащо обучение.

От изготвеното заключение от 13.07.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че ... е изплатила на ответника средства по договора в размер от 173241,71 лв. От ответника са преведени към НАП суми в общ размер от 1700 лв. Размера на дължимата главница е 2944,72 лв. Обезщетението за забавеното му плащане за периода 01.10.2013 г.-13.07.2016 г. е 833,37 лв. От приложеното ч. г. д. 10417/2016 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал заявление по чл. 417 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. В предоставения срок е постъпило възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради депозираното възражение от длъжника срещу издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 10417/2016 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.

Притенциата на ищеца за заплащане на заявените суми произтича от административен акт на държавен орган с функции по установяване и събиране на частни държавни вземания. Тъй като ответника не оспорва възникването на основание за получаване на финансиране от държавата чрез ... за разходи по осъществяване на дейности по проект свързан с предоставени социални услуги, както и не ангажира доказателства за оспорване на установените по надлежен ред нарушения по отчитане и притендиране на разходвани суми и възникналото в резултат на това задължение за връщане на сума от 4140 лв., а напротив отправя волеизявление за разсрочване на плащането на задължението, както и внася суми по него, следва да се приеме, че е налице признание за дължимостта на вземането и основанието за неговото пораждане.

Предвид това и с оглед заключението по извършената ССЕ, което се кредитира изцяло от съда като компетентно изготвено, размера на задължението към момента на образуване на заповедното производство е 2944,72 лв.-главница и 833,37 лв. обезщетението за забавено плащане за периода 01.10.2013 г.-13.07.2016 г.

С оглед липсата на твърдения и ангажирани доказателства за осъществени плащания на притендираните вземания след издаване на заповедта за незабавно изпълнение съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи изцяло.

Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер на 92,62 лв. за държавна такса, 200 лв. за възнаграждение на вещо лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение поради липса на фактическа и правна сложност на спора.

Водим от горното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Сдружение „Асоциация Изида“ с ЕИК ********* с адрес с. Мостово, ул. Хр. Ботев № 14, представлявано от А.А. дължи на Национална агенция по приходите с ЕИК **********, с адрес гр. София, бул. Кн. Дондуков № 52, представлявана от Г.Д. сумата от 2944,72 (две хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и 72 ст.) лв. – главница, ведно със законната лихва от 13.07.2016 г. до окончателното плащане и сумата от 823,56 (осемстотин двадесет и три лева и 56 ст.) лв. лихва за периода 01.10.2013 г.-13.07.2016 г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 10417/2016 г. на ПРС.

ОСЪЖДА Сдружение „Асоциация Изида“ с ЕИК ********* с адрес с. Мостово, ул. Хр. Ботев № 14, представлявано от А.А. да заплати на Национална агенция по приходите с ЕИК **********, с адрес гр. София, бул. Кн. Дондуков № 52, представлявана от Г.Д., сумата от 442,62  лв. (четиристотин четиридесет и два лева и 62 ст.) разноски по настоящето производство

.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                              

СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

 

Вярно с оригинала!

ММ