ПРОТОКОЛ
№ 157
гр. Варна, 02.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Н.а
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20223000500420 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
чрез Апелативна прокуратура-Варна, представлява се от прокурор В. от
Варненска апелативна прокуратура.
Въззиваемата страна Л. И. С., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Р. Н., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
ПРОКУРОР В.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поР. което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
Производството по в.гр.д. № 420/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България, подадена чрез прокурор при ОП –Силистра, против
решение № 86/20.07.2022 г., постановено по гр.д. № 41/2022 г. по описа на
Силистренския окръжен съд, в осъдителната му част, с която Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на Л. И. С. сумата от 10 000 лв.,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – 23.06.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на повдигнато и
поддържано срещу нея обвинение за престъпление по чл.248 а, ал.3, във вр. с
1
ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както и разноски по делото
съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 860 лв.
Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в
нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и поР.
необоснованост. Молила е за отмяната му в тази част и за отхвърляне на иска
изцяло. Изложила е, че решението не било мотивирано като при липсата на
доказателства за твърдяните негативни преживявания и за влошаване на
здравословното състояние, както и за връзката им с незаконното обвинение,
окръжният съд неправилно осъдил прокуратурата за заплащане на
обезщетение на ищцата. Евентуално, обезщетението било определено в
завишен размер, в разрез с принципа за справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД и
при неотчитане от съда на законосъобразността на действията по
разследването, разумния срок на наказателното производство, леката мярка за
неотклонение „подписка“, липсата на разгласяване на обвинението и липсата
на ограничения в този смисъл.
Въззиваемата Л. И. С. не е подала отговор на въззивната жалба.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му част
(отхвърлителната).
Въззивната жалба е подадена в срок от Прокуратурата на РБ срещу
неизгодната за нея част от първоинстанционното решение, редовна е и
допустима.
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са
налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
ПРОКУРОР В.: Поддържам подадената въззивна жалба така както е
предявена. Считам, че решението на СОС е неправилно в частта, в която е
уважен иска в размер на 10 000 лв. Нямам искания за събиране на нови
доказателства.
АДВ.Н.: Оспорваме изцяло въззивната жалба. Няма да соча
доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ПРОКУРОР В.: Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че решението
на СОС е неправилно, тъй като е уважен един размер на обезщетение в размер
на 10 000 лв., който считам, че следва да бъде редуциран, с оглед на
установените факти по гражданското дело. Безспорно е установено, че
спрямо С. е водено наказателно производство по чл.248а от НК. Било й е
предявено обвинение на 21.01.2020 г. и е взета мярка за неотклонение
„подписка“, която е най-леката такава възможна. Също така разследването е
протекло в един много кратък срок, както и съдебното следствие. Считам, че
липсват доказателства за претендираните от С. неимуществени вреди да са в
причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство, а също
2
така притесненията, стреса и срама, които твърди, че е изпитала са останали
недоказани, тъй като видно от събраните доказателства по делото са
разпитани единствено и само нейните син и съпруг, които са заинтересовани
от изхода на делото, но същите твърдят, че имало някакъв припадък, който тя
е получила вследствие на получена призовка. Абсолютно никакви други
доказателства не са събрани, с оглед на тези притеснения, стрес и срам,
изпитани от С.. Липсват данни за накърняване на авторитета й като учен,
дори има доказателства за това, че същата е била търсена като специалист, но
е отказала ангажиране по свои причини. Що се отнася до доказателствата за
това, че същата е била заболяла, видно от представените писмени
доказателства за лечение в кардиологично отделение, то става ясно, че
същото е вследствие на заболяване от Сovid, поради което не считам, че тези
нейни заболявания са вследствие на повдигнатото й обвинение, както и на
цялото наказателно производство, още повече, че тя е пролежала в
кардиологично отделение след постановяване на оправдателната присъда. Ето
защо аз считам, че са заявени от С. общи твърдения за настъпили вреди с
неимуществен характер, които не са конкретно определени и не са доказани
по убедителен начин, поради което считам, че е претърпяла вреди, но същите
не надхвърлят обичайните такива, поради което на основание чл. 52 от ЗЗД
справедливо би било обезщетението да е в един значително по-нисък размер.
Моля за решение в този смисъл.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, аз също няма да бъда много
обстоятелствен. Каквито и аргументи да са изтъкнати в жалбата на
прокуратурата, каквито и аргументи да бяха наведени тук пред Вас,
безспорно е доказано преживения стрес, унижение, срам и несигурност, това
са все чувства, които са intuitu personae, всичко това в контекста на възрастта
на доверителката ми. Разбира се, че обвинението е рефлектирало върху
емоционалната сфера, рефлектирало е и още как, върху общественото
доверие, социални контакти. Говорим ли за лична такава емоционална сфера,
то тя би трябвало да бъде разглеждана в контекста на Л. С. като личност, като
човек, изградена личност, с установен морал и може би с нейната себеоценка.
Професор на 70 годишна възраст, може би единствения професор в града, не
знам за друг, на една преклонна възраст, с изграден казах и устойчив морал,
без да е била в досег, аз съм имал много неформални разговори, бил съм и на
наказателното производство, тя дори не знаеше функцията на прокурора,
един човек отдаден на семейството си, на обществото, дори й се стори
производството пред окръжен съд за унизително. Всъщност една от
причините е много прозаична, за да не обжалваме това решение. Когато
излезе решението аз заболях тежко, имах тежки здравословни проблеми, тя
също имаше такива проблеми. Но така или иначе установено е, аз не мога да
разбера според прокуратурата кои са обичайните за такива вреди, може ли да
има такива обичайни, всичко това е през ракурса intuitu personae на всеки
един човек, може ли да ги рамкираме тези вреди. Това са интимни отношения,
това са най-вече интимни отношения, които няма как докрай да имат изказ
3
дори и в съдебна зала и кой да ги докаже, ако не най-близките, кой е наистина
„в час“, съжалявам за популярния изказ, кой е „в час“ наистина какво тя е
преживяла, ако не най-близките хора, обкръжението около нея. Пак казвам,
един професор отдаден на семейството, на обществото. За мен така или иначе
не е обжалвано това решение, факт, за мен решението е адекватно и
справедливо.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4