№ 102
гр. Варна , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100503254 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №270328/05.10.2020г. от М. К.
Д., ЕГН **********, с адрес ******, срещу решение №260261/09.09.2020г., с
което е отхвърлен иска, предявен от М. К. Д., ЕГН ********** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 10
297,73 лв., представляваща главница по сключен Договор за потребителски
кредит от м.02.2008г. между Д.К.Б., ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД,
обезпечена с поръчителството на М. К. Д., ЕГН **********, по сключен
договор за поръчителство от 16.11.2009г. между „Банка ДСК“ ЕАД и М. К. Д.,
ЕГН **********, законната лихва върху тази сума за периода от 22.03.2011г.
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1946,98 лв. –
договорна лихва по Договор за потребителски кредит от м.02.2008г. между
Д.К.Б., ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД, 598,51 лв. – такси за
закъснение по Договор за потребителски кредит от м.02.2008г. между Д.К.Б.,
ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД и 763,72 лв. – разноски по ч.гр.д. с
1
номер 2828/2011г. по описа на ВРС, като за сумите е издаден изпълнителен
лист от 24.02.2011г. по ч.гр.д. с номер 2828/2011г. по описа на ВРС и са
предмет на изпълнително дело с номер 2014737041515 по описа на ЧСИ Л.Т.,
поради неоснователност.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо като постановено
по непредявен иск. Твърди се също необоснованост на решението поради
необсъждане на изложените в исковата молба твърдения за наличие на
предпоставките за настъпила перемпция. В евентуалност се сочи, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че към датата на изготвяне на
експертизата задължението за главница е било в размер на 4388,65 лв., като
въпреки това е отхвърлил иска изцяло. В жалбата не са направени
доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за
уважаване на предявените искове изцяло, като се присъдят и направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, е депозирала писмен отговор, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че предявеният иск с
правно основание чл.439 от ГПК се основава на преклудирано възражение,
което обуславя неговата недопустимост. Сочи се, че съдът надлежно е
разгледал всички искания на ищеца, както и че е формирал обоснован извод за
липса на настъпила перемпция. Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с
пр.основание чл.124, вр.чл.439 ГПК от М. К. Д., ЕГН **********, срещу
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата от 10 297,73 лв., представляваща главница по сключен договор за
потребителски кредит, както законната лихва върху тази сума за периода от
22.03.2011г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1946,98
лв. – договорна лихва, 598,51 лв. – такси за закъснение и 763,72 лв. –
2
разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Твърди се в исковата молба, че на 13.02.2008г. дъщерята на ищцата
Д.Б. и „Банка ДСК“ ЕАД сключили договор за потребителски кредит за
сумата от 10 000,00 лв. Поради невъзможност кредитът да бъде погасяван,
през 2009г. условията по кредита били предоговорени, като задължението
било обезпечено и с поръчителството на ищцата. През 2011г. било образувано
заповедно производство и издаден изпълнителен лист за следните суми: 10
297,73 лв. – главница, 1946,98 лв. – договорна лихва за периода от
20.09.2010г. до 22.02.2011г., 598,51 лв. – такси закъснение за периода от
03.01.2011г. до 22.02.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението. Сочи
се, че на 12.03.2015г. ищцата и ответното дружество сключили споразумение,
по силата на което страните приели, че към датата на подписване на
споразумението остатъчният размер на задълженията на кредитополучателя и
поръчителя възлиза на 16 771,63 лв. С уточнителна молба се сочи, че по
изпълнителното дело е настъпила перемпция на 22.11.2013г., с оглед изтичане
на две години от последното валидно извършено и предприето изпълнително
действие. Излага се също, че цесията не е редовно съобщена на ищцата. Сочи
се, че към момента на подписване на споразумението с ответното
дружеството липсвало качеството на поръчител на ищцата. Освен това се
излага, че цялото задължение било погасено от длъжника.
В депозирания писмен отговор от ответника „ОТП Факторинг
България“ ЕАД се оспорват предявените искове като недопустими и
неоснователни. Излага се, че с влизане в сила на заповедта се преклудират
всички факти и възражения, настъпили преди този момент, както и че
погасителната давност не е изтекла, тъй като е започнала да тече едва от
26.06.2015г. Не се спори, че е сключен договор за потребителски кредит
между „Банка ДСК“ ЕАД и Д.Б., както и че на 16.11.2009г. с допълнително
споразумение задължението било обезпечено с поръчителство от М.Д.. На
12.06.2012г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответното дружество бил сключен
договор за цесия. Излага се, че предвид сключено между страните
извънсъдебно споразумение на 12.03.2015г. ищцата признала дълга си на
основание и размер, а това признание прекъснало погасителната давност.
3
След датата на прехвърляне на вземането по сметка на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, чрез съответния съдебен изпълнител постъпили суми в общ
размер на 18 488,80 лв., като се сочи, че към датата на писмения отговор
ищцата дължи на ответното дружество сумата от 4909,33 лв., от които
4676,79 лв. главница и 232,54 лв. законна лихва върху главницата към
08.07.2019г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването
на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира
по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава
възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение
или да е предмет на издаден изп.лист. В последния случай длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане,
прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се
основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния
изп.лист по реда на чл.237 от ГПК /отм./, което обуславя допустимостта на
иска съобразно предвидените в чл.439 от ГПК условия. Правният интерес от
предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла
погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е
относима единствено при преценка валидността на последващите
4
изпълнителни действия.
По изложените съображения предявеният отрицателен
установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради
което съдът дължи произнасяне по същество на спора. Съдът намира за
неоснователни твърденията за недопустимост, изложени във въззивната
жалба поради следното: когато длъжникът се позовава на давност, предмет на
предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността. Това обаче не е така, когато длъжникът се позовава на
плащане или недължимост на друго основание, като в този случай
претенцията е да се установи несъществуване на вземането. В случая в
уточнителни молби от 21.05.2019г. и 07.11.2019г. са формулирани три
основания на иска в условие на евентуалност, като в първия случай ищецът
се позовава на давност, а в другите – на плащане и липса на качеството
кредитор. Непрецизността при формулиране на диспозитива на съдебното
решение, не води до извод за недопустимост, доколкото разгледаният иск е
съгласно правилно определената правна квалификация по чл.439 от ГПК.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, когато взискателят в
продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни
действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване.
Съобразно задължителното разрешение на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно
значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие.
В настоящия случай ищецът се позовава на изтекъл 2-годишен
период след разпореждането за вписване на възбрана от ЧСИ на 22.11.2011г.
до 22.11.2013г., като така посочения период е изменен със следваща молба на
24.10.2011г. – 17.06.2014г., като се твърди, че през този период не са
извършени валидни изп. действия, поради което е настъпила перемпция.
5
Сочи се в евентуалност също и следващ период – от 04.08.2014г. до
22.02.2018г., като в допълнение се твърди, че са налице и други двугодишни
периоди, през които не са извършвани изп.действия.
Доколкото настъпването на предвидените в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК
последици се предпоставя от липса на инициирани от взискателя
изпълнителни действия през изтеклия 2-годишен период от време, другите
извършени от съдия-изпълнителя действия като изпращане на съобщения и
представяне на делото за послужване са без правно значение. При наличието
на посочените условия следва да се приеме за осъществен фактическия
състав на предвиденото в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК прекратяване на
изпълнителното производство. Последиците от перемирането на
изпълнителното производство при продължило повече от две години
бездействие на взискателя са от процесуален характер - те водят до неговото
прекратяване, но предявеният за изпълнение изпълнителен лист не губи
характера си на изпълнително основание. Съгласно задължителното
тълкуване, дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Съгласно тълкувателното решение не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
6
От представеното по делото за послужване изпълнително дело по
описа на ЧСИ Л.Т. се установява следната последователност:
- На 24.10.2011г. е подадена молба от „Банка ДСК“ ЕАД за
образувано на изпълнително дело срещу ищцата М.Д., въз основа на издаден
изпълнителен лист от 24.02.2011г. от Районен съд – Варна.
- На 22.11.2011г. ЧСИ Румяна Тодорова е изпратила молба до АВ –
Балчик за вписване на възбрана върху недвижим имот на М.Д. за
обезпечаване на вземането на „Банка ДСК“.
- На 06.01.2012г. Д.Б. е изпратила молба до ЧСИ, в което признава,
че е спряла изплащането на кредитните вноски, като заявява готовност да
започне да внася редовно вноски от по 450,00 лв.
- На 27.03.2012г. и 06.08.2012г. по изпълнителното дело са
превеждани различни по размер суми.
- На 22.08.2012г. „ОТП Факторинг България“ ЕООД е поискало от
ЧСИ да бъде конституирано като взискател в производството, поради
сключен договор за цесия с „Банка ДСК“ ЕАД.
- М.Д. е била уведомена за сключената цесия, видно от известието
за доставяне, на 02.07.2012г.
- На 17.06.2014г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискало от
ЧСИ да бъде наложен запор върху доходите на М.Д., получавани по силата
на сключен договор за аренда, както и да бъде наложена възбрана върху ПИ в
гр. Балчик.
- На 04.08.2014г. взискателят е поискал ЧСИ да насрочи дата за
опис на недвижим имот;
- На 02.09.2014г. ЧСИ е отправило молба до АВ – Балчик за
вписване на възбрана върху недвижим имот на М.Д.;
- На 08.01.2015г. е изпратена молба от взискателя до ЧСИ, в която
е изложено да не се пристъпва към нови действия, които ще утежнят
положението на длъжниците, тъй като предстои постигането на
7
извънсъдебно споразумение;
- На 17.03.2015г. взискателят е поискал ЧСИ да превежда
постъпленията по изпълнителното дело на посочената банкова сметка. На
същата дата изпълнителното дело е било спряно;
- На 20.02.2018г. е подадена молба изпълнителното дело да бъде
възобновено по искане на взискателя, поради неизпълнение от страна на
длъжниците, както и да бъдат наложени обезпечителни мерки – запор и
възбрана.
С оглед на датите на описаните действия по изп.дело не се
установява да е изтекъл двугодишен период, в който да не са извършени
изп.действия, доколкото действията по образуване на изп.дело, налагане на
възбрана или запор, постъпване на парични суми, конституиране на нов
взискател прекъсват изп.производство, съобразно разрешенията по ТР №
2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК. През конкретно посочения
от ответника период – 22.11.2011г. до 22.11.2013г. са извършвани плащания
и конституиране на взискател, същото се отнася и до посочения в последваща
молба период 24.10.2011г. – 17.06.2014г. През периода от 04.08.2014г. до
22.02.2018г. е вписана възбрана и производството е било спряно. Двугодишен
период без извършени изп.действия е изтекъл от 17.03.2015г. до 20.02.2018г.,
но през този период изп.производство е било спряно, поради което не са
налице предпоставките за настъпване на перемпция, съответно и не е изтекъл
приложимия давностен срок. Предвид извода за неоснователност на
претенцията на първото заявено основание, подлежи на разглеждане второто,
а именно че цесията не е произвела действие спрямо длъжника поради
липсата на редовно извършено съобщаване.
Видно от приложеното изп.дело, на 22.08.2012г. „ОТП Факторинг
България“ ЕООД е отправило искане към ЧСИ да бъде конституирано като
взискател в производството, поради сключен договор за цесия с „Банка ДСК“
ЕАД. Към молбата е приложено уведомление до М.Д. за извършеното
прехвърляне, което, видно от приложеното известие за доставяне, е редовно
получено на 02.07.2012г. В потвърждение на този факт е и сключеното
споразумение между длъжника и цесионера на 12.03.2015г.
8
В допълнение следва да се отбележи, че в случая намира
приложение и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 78 от
9.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, в случая към отговора. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, следва да бъде съобразено от съда при решаване
на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото
от цедента уведомление, приложено към отговора на цесионера и достигнало
до длъжника с него, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
На следващо място се твърди недължимост на процесното
задължение поради извършени плащания след датата на издаване на изп.лист.
В отговора на ИМ ответното дружество признава за извършени плащания от
ищцата и постъпления на суми от публична продан, като се сочи, че
неплатеният остатък от задължението към „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
в размер на 4909,33 лв., от които 4676,79 лв. главница, 232,54 лв. законна
лихва върху главницата към 08.07.2019г. По делото е назначена и приета
съдебо-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че
след извършените погасявания размерът на задължението за главница към
10.01.2019г. е 4676,79 лв. ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 10.01.2019г. Видно от заключението не са налице данни за извършени
плащания директно към цедента и цесионера след 22.02.2011г., а всички
плащания са осъществени като преводи от ЧСИ. Към датата на изготвяне на
СЧЕ вещото лице е изчислило неплатен остатък в размер на 4388,65 лв. и
неплатена законна лихва върху главницата за периода от 19.10.2018г. до
20.07.2020г. в размер на 781,42 лв. Доколкото не е налице в случая
хипотезата на предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, при който
съобразно т.13 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК от
съда в исковото производство се вземат предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК
само факти, свързани с доброволното погасяване на вземането от длъжника
извън изпълнителното производство, частичното погасяване на сумите по
9
кредита следва да бъде съобразено от съда на основание чл.235 от ГПК. От
заключението на вещото лице се установява размера на непогасена главница,
като съдът възприема вариант 3 от допълнителното заключение, при който се
обхващат най-пълно погасяванията – неплатената главница е в размер на
4388,65 лв. ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба
19.10.2018г. За сумите над посочения размер на главница и законна лихва
предявеният иск е основателен, като решението в тази част следва да се
отмени.
При този изход от спора следва да бъдат преразгледани и
разноските. В полза на проц.представител на ищеца въз основа на
отправеното искане с правно основание чл.38 от ЗАдв. и представения
договор следва да бъде присъдена сумата 850 лв. в рамките на минималните
размери по Наредба №1/2004г. В полза на ответника съобразно размера на
отхвърлената част се дължи сумата 48 лв., включваща съответна част от
юрисконсултското възнаграждение и внесения депозит за вещо лице.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззивника, който не е отправил искане в
този смисъл и не е ангажирал писмени доказателства за заплащане.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260261/09.09.2020г. по гр.д.№15753/18г. на
ВРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска, предявен от М. К. Д., ЕГН
********** за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответното дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК *********, по сключен Договор за потребителски кредит от м.02.2008г.
между Д.К.Б., ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД, обезпечен с
поръчителството на М. К. Д., ЕГН **********, по сключен договор за
поръчителство от 16.11.2009г. между „Банка ДСК“ ЕАД и М. К. Д., ЕГН
**********, главница за размера над 4 388,65 лв. , законната лихва върху
тази сума за периода от 22.03.2011г. до 19.10.2018г., както и за сумата от
10
1946,98 лв. – договорна лихва по Договор за потребителски кредит от
м.02.2008г. между Д.К.Б., ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД, 598,51 лв. –
такси за закъснение по Договор за потребителски кредит от м.02.2008г. между
Д.К.Б., ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД и 763,72 лв. – разноски по
ч.гр.д. с номер 2828/2011г. по описа на ВРС, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 24.02.2011г. по ч.гр.д. с номер 2828/2011г. по описа на
ВРС и са предмет на изпълнително дело с номер 2014737041515 по описа на
ЧСИ Л.Т., и ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439 вр.
чл.124 от ГПК, предявен от М. К. Д., ЕГН ********** срещу „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, че ищцата не дължи на
ответника по сключен Договор за потребителски кредит от м.02.2008г. между
Д.К.Б., ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД, обезпечен с поръчителството
на М. К. Д., ЕГН **********, по сключен договор за поръчителство от
16.11.2009г. между „Банка ДСК“ ЕАД и М. К. Д., ЕГН **********, главница
за размера над 4 388,65 лв., законната лихва върху тази сума за периода
от 22.03.2011г. до 19.10.2018г., както и за сумата от 1946,98 лв. – договорна
лихва по Договор за потребителски кредит от м.02.2008г. между Д.К.Б., ЕГН
**********, и „Банка ДСК“ ЕАД, 598,51 лв. – такси за закъснение по Договор
за потребителски кредит от м.02.2008г. между Д.К.Б., ЕГН **********, и
„Банка ДСК“ ЕАД и 763,72 лв. – разноски по ч.гр.д. с номер 2828/2011г. по
описа на ВРС, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011г. по
ч.гр.д. с номер 2828/2011г. по описа на ВРС и са предмет на изпълнително
дело с номер 2014737041515 по описа на ЧСИ Л.Т..
ПОТВЪРЖДАВА решение №260261/09.09.2020г. по гр.д.
№15753/18г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен иска на М. К. Д., ЕГН
********** срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, че
ищцата не дължи на ответника по сключен Договор за потребителски кредит
от м.02.2008г. между Д.К.Б., ЕГН **********, и „Банка ДСК“ ЕАД, обезпечен
с поръчителството на М. К. Д., ЕГН **********, по сключен договор за
поръчителство от 16.11.2009г. между „Банка ДСК“ ЕАД и М. К. Д., ЕГН
**********, главница в размер на 4 388,65 лв. , както и законна лихва
върху тази сума за периода от 19.10.2018г. до окончателно изплащане на
задължението, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.02.2011г. по
11
ч.гр.д. с номер 2828/2011г. по описа на ВРС и са предмет на изпълнително
дело с номер 2014737041515 по описа на ЧСИ Л.Т..
ОТМЕНЯ решение №260261/09.09.2020г. по гр.д.№15753/18г. на
ВРС, както и в частта за разноските и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на адв.З.Л., ЕГН **********, гр.Варна
сумата 850 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН **********, от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София
сумата 850 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12