Решение по дело №115/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с пр. основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от К.И.Т. против Областна дирекция на МВР Видин с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди , изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с отмяна на Наказателно постановление № 170953-002568/25.06.2018г. , издадено от органи на ОД на МВР-Видин, отменено с решение № 91/29.03.2019г. , постановено по НАХД № 102/2019г. на РС-Видин, в размер на 400 лв , от които 200 лв за защита пред РС-Видин и 200 лв за защита пред АС-Видин във връзка с обжалването на решението, ведно със законната лихва .

Твърди се в исковата молба , че на 27.12.2018г. му е съставен АУАН и издадено наказателно постановление № 170953-002568/25.06.2018г.  , с което му е наложена глоба в размер на 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Сочи се , че е обжалвал наказателното постановление , което е отменено с Решение № 91/29.03.2019г. , постановено по НАХД № 102/2019г. по описа на ВРС. Решението е обжалвано , но е оставено в сила от АС-Видин. Сочи , че в образуваните производства пред Районен съд-Видин и Административен съд Видин е ползвал адвокатска защита , за което е заплатил общо 400 лв- по 200 лв за всяка инстанция.

Иска се от Съда да осъди ответника да му заплати сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски за адвокатско възнаграждение поради неправомерно издаденото наказателно постановление, ведно със законната лихва, като се претендират и направените по делото разноски за настоящето производство.  

Ответникът по иска , чрез процесуалния си представител, оспорва иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за настоящето производство.   

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за неоснователност на иска.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Наказателно постановление №17-0953-002568/25.06.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин за нарушения на ЗДвП на ищеца са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП-„глоба“ в размер на 200 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.183,ал.1,т.1, пр.1 от ЗДвП-„глоба“ в размер на 10 лв и на основание чл.183,ал.1,т.1, пр.2-„глоба“ в размер на 10 лв. С решение № 91/29.03.2019г. , постановено по АНД № 102/2019г., ВРС е потвърдил наказателното постановление в частта на двете наложени административни наказания „глоба“ в размер на по 10 лв и е отменил наказателното постановление в частта , в която на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП на ищеца са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Решението в частта , в която е отменено наказателното постановление,   е обжалвано от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин , като с решение №148/03.06.2019г. , постановено по АНД № 114/2019г. , Административен съд Видин е оставил в сила решението на ВРС в обжалваната част.  

Видно от приложеното АНД №1022/2019 по описа на ВРС , ведно с КАНД № 114/219г. по описа на АС-Видин , пред Районния съд и пред касационната инстанция ищецът, в качеството си на жалбоподател пред районния съд и в качеството си на ответник по касация пред Административния съд, е представляван от адв.П.Х., който е представлявал жалбоподателя на основание приложено по делото пълномощно за процесуално представителство. Видно от същото обаче на обратната страна се съдържа празна бланка на договор за правна защита и съдействие. Доказателства за договорено и заплатено възнаграждение не се съдържат по делата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ , към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт или извършил незаконосъобразното действие , следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, респ. незаконосъобразно действие , което следва да се установи от съда , вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт или действие и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени , които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна–същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице .

Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди съдът намира за допустим.

Съобразно ТР №2/2015г., независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което попада в обхвата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай е налице частично отменен като незаконосъобразен акт на администрацията-в частта относно наложените административни наказания на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП-„глоба“ в размер на 200 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, поради което е налице условието по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени в съответната част като такива, какъвто е и конкретният случай. Разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК не следва да се тълкува ограничително, а следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред, респ. отменено в една част,  представлява по своята същност частично прогласена незаконосъобразност, поради което осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление.

С оглед на горното е налице и първата предпоставка на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ-отменен акт на администрацията.

Не се установява по делото обаче , наличието на вреда, настъпила в патримониума на лицето, спрямо което е издадено незаконосъобразното наказателно постановление. Не се установява , че е заплатено претендираното адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите, поради което не може да се приеме , че в резултат на посоченото наказателно постановление на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба-заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото. Липсват доказателства за заплащане на каквото и да е адвокатско възнаграждение като пред районния съд , така пред касационната инстанция.

С определение от 27.05.2020г. на ищеца изрично са указани обстоятелствата , които следва да установи по делото , вкл. че следва да установи настъпилите спрямо него имуществени вреди в резултат на отмененото наказателно постановление. От същия обаче не са ангажирани доказателства за указаните като подлежащи на доказване обстоятелства.   

Предвид гореизложеното не се установява наличие на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от горното Съдът

                                       РЕШИ:

ОТХЪРЛЯ предявения иск от К.И.Т. *** против Областна дирекция на МВР Видин с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с отмяна на Наказателно постановление № 170953-002568/25.062018г., издадено от органи на ОД на МВР-Видин, отменено с решение № 91/29.03.2019г., постановено по НАХД № 102/2019г. по описа на РС-Видин, в размер на 400 лв, от които 200 лв за защита пред РС-Видин и 200 лв за защита пред АС-Видин , ведно със законната лихва , като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА  К.И.Т. *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в  размер на 100 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                           Административен съдия: