Решение по дело №1662/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 563
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20221510101662
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. ***, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510101662 по описа за 2022 година
Производството по делото е било образувано по предявена искова молба от Ц. К. И. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***. *** и В. С. И. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: град ***, ***, област ***, двамата действащи чрез адв. З. В. от АК – *** срещу Б. С.
Г. с ЕГН **********, жител и живущ в село *** ***.
С решение № 260027/13.06.2022г., постановено по в.гр.дело № 39/2022г. по описа на
КнОС, съдът е обезсилил постановеното по гр.дело № 2132/2018г. решение, с което е бил
решен първоначално спорът между страните.
Ищците твърдят, че повече от 19г. живеят и работят в Република Италия, а
ответникът по настоящия установителен иск е бившият съпруг на малката им дъщеря, с
който същата се развела. През лятото на 2015г. ответникът им се обадил, като казал, че
търси да закупи къща в град *** или апартамент в град *** с оглед осигуряване на бъдещите
жилищните нужди на двамата му сина – внучета на ищците, като поискал в заем сумата от
50 000 лв., за да се купи недвижим имот. Половината от сумата му дали на ръка в къщата им
в село ***, община *** при прибирането им за лятната отпуска, което било в средата на
месец август 2015г., а останалата се разбрали да му я преведат като се стигне до
изповядването на сделка за покупко-продажба с нотариален акт. През месец януари 2016г.
зет им ги посетил в жилището им в Р. Италия и заявил, че е почти финализирал преговорите
с продавачите, като до седмица щял да купи единия от избраните имоти, които били гледали
с дъщеря им и поискал остатъка от обещания от тях заем. Заедно отишли в банката и
изпълнявайки обещаното превели на 13.01.2016г. по личната му сметка в банка „ДСК“ ЕАД
още 12 000.00 /дванадесет/ хиляди евро, за да закупи избрания имот. Ответникът се прибрал
в България след това, но до покупка на имот не се стигнало, като от дъщеря им научили, че
същият е отказал сделката, тъй като следвало да се заплати сумата от около 2 000 лв.
нотариални такси за покупката на имота, на който се бил спрял и това било апартамент в
град ***, до покупка на жилище не се стигнало и до месец август 2017г., когато ищците
разбрали, че буквално дни преди да се приберат, с парите им ответникът е закупил
апартамент в град *** на името на майка си и отказал да върне дадените му в заем пари
(предвид уточнителна молба на ищците от 10.10.2022г. с оглед дадени им указания с
1
определение, постановено по делото на 23.09.2022г. да уточнят вида ЮФ, от който твърдят,
че са възникнали облигационните им отношения с ответника, явяващи се основание за
претенцията им – предмет на производството), поради което ищците депозирали заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС – ***, образувано било
ч..гр.дело № 1315/2018г. на ДнРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
срещу която заповед за изпълнение длъжникът – ответник в процеса възразил в
предвидения от закона срок. С оглед горното, молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че е налице вземане за тях от ответника в размер на сумата от 23
469.96 (двадесет и три хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и деветдесет и шест
стотинки) лева, която сума представлява левовата равностойност на преведените от нас 12
000 евро, дадени от тях по договор за заем на ответника, ведно със законната лихва от датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумите. Претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор
се изразява становище допустимост и неоснователност на предявения иск срещу него по
подробно изложени съображения в отговора, оспорвайки твърдението, че сумата, получена
по негова сметка е в резултат на сключен договор за заем между него и ищците.
С протоколно определение, постановено по гр.дело № 2132/2018г, на 04.06.2019г.
съдът е конституирал *** В.а И. (бивша съпруга на ответника и дъщеря на ищците) като
трето лице – помагач на страната на ищците, която е депозирала отговор на исковата молба
чрез адв. *** от АК – ***, в който отговор е изразила становище за допустимост и
основателност на предявените срещу ответника искове. Съдът в настоящия си състав e счел,
че ищците не обосновават правен интерес от привличане на трето – лице помагач на тяхна
страна - *** В.а И. (бивша съпруга на ответника и дъщеря на ищците), поради което на
основание чл. 253 ГПК с определение, постановено по настоящото гр.дело № 1662/2022г. по
описа на РС – *** на 17.10.2022г. е отменил протоколно определение от 04.06.2019г.,
постановено по гр.дело № 2132/2018г., с което на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е
конституирана *** В.а И., адрес: гр. ***, *** и ***“ № 39 като трето лице – помагач на
страната на ищците и оставил без уважение искането на ищците на основание чл. 219, ал. 1
ГПК за конституиране на *** В.а И., адрес: гр. ***, *** и ***“ № 39 като трето лице –
помагач на страната на ищците.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
След депозирано от ищците в настоящото производство заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС – *** е образувано ч.гр.дело № 1315/2018г.
по описа на ДнРС и на 28.06.2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищците в производството срещу ответника за сумата от 23 469.96
лева, срещу която заповед за изпълнение длъжникът – ответник в процеса възразил в
предвидения от закона срок.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба номер от входящия регистър № 45,
том втори, рег. № 7232, дело № 205 от 03.08.2017г., В.ка *** Г.а е закупила апартамент в гр.
***, ж.к. „Развесена върба“ бл. 1, ет. 5, ап. 13, ведно прилежащи части към обекта за сумата
от 15 023, 40 лева, наредени по сметка на продавача на *** на същата дата от В.ка Г.а, която
видно от извлечение от банковата й сметка към тази дата е разполагала в сметката си със
сумата от 18 247 лева.
Видно от решение № 227/11.05.2018г., постановено по гр. дело № 171/2018г.
ответникът и дъщерята на ищците *** В.а Г.а ( сега И.) са били в граждански брак в периода
03.09.2006г. – 11.05.2018г. (датата на влизане в сила на решението).
Видно от справка – извлечение от сметка на ответника в „Банка ДСК“ ЕАД, на
14.01.2016г. от ищците е постъпила по сметка на ответника сумата от 23 412 лева.
Събрани са гласни доказателства при предходното разглеждане на спора (по
образуваното гр.дело № 2132/2018г. по описа на РС – ***) чрез разпита на свидетелите ***
2
В.а *** – дъщеря на ищците, *** *** - племенник ищците и ***.
От показанията на св. *** се установява, че около 2015 година ответникът и сестра й
*** искали пари от ищците да си купят жилище в *** или в *** - където харесат, ищците му
дали 25 000 лв. през 2015 година, които 25 000 лева св. *** видяла как майка й тегли от
банката и в с. *** се събрали заедно и дали парите на ответника и ***. Харесали къща, но
не я закупили и не върнали парите. После, в началото на 2016 година, ищците му превели
12 000 евро на Б., родителите й работели в Италия дълго време и това са спестени пари
оттам, уговорката била да се купи жилище за внучетата, в крайна сметка нищо не се купило.
2017 година, ищецът искал от ответника да му върне парите, но той му казал, че няма за
момента пари. Парите трябвало да им ги върнат, защото ответникът работел и изкарвал
пари. След развода, *** си купила апартамента в *** с пари на родителите им - ищците.
През 2017 г., когато баща й извикал *** и Б. в с. ***, за да иска да му върнат парите,
свидетелката *** присъствала.
От показанията на свидетелят *** се установява, че на среща в с. *** вуйчо му -
ищецът си търсил парите от Боби (ответника), бил видимо нервен, че е дал парите, минало е
време и не се закупило жилище, за каквото били дадени парите, а Б. отговарял, че ще купи
жилище или че ще върнат парите, не ги върнали, междувременно се развели, говорели за 25
000 евро общо, с времето да ги върнат.
От показанията на свидетелят *** се установява, че парите, преведени през 2016г.
били за покупка на жилище, но не купили такова *** и Б., *** много искала да се купи
апартамент и казвала, „майка и татко ще помогнат, ако не ни стигнат пари“, чул един път, че
на сестра й са дали, и на нея ще дадат – подарък, с такова „впечатление“ останал свидетелят.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 240, вр. чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищците следва да докаже сключване на
описания в исковата молба договор за заем между страните, изпълнение на задължението по
сключения между страните договор за заем, както и размера на претенциите си.
Ответникът следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да я върне. Простото съгласие между страните относно сумата и предаването на
същата е достатъчно за действителността на договора, писмена форма е необходима за
доказване на сключване на договор за заем за над 5000 лв. ако страните по договора са
извън тези, посочени в разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде,
а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на
писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията. За уважаване на иска за връщане на сумата, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
ищецът носи главна и пълна доказателствената тежест за установяване на релевантните
факти: съществуване на заемно правоотношение между страните, предаване на паричната
сума от заемодателя на заемателя, изискуемост на задължението за връщане. При оспорване
на иска, ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго
основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и други факти
съобразно характера на въведените възражения срещу иска /в този смисъл Решение № 546
от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о./. Договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва
3
налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание.
Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението
„да върне“, а не „да даде“ нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на
благото е да установи отрицателния факт на неполучаването. В Решение № 82 от
12.05.2015 г. по гр. дело № 5122/2014 на ВКС, III г.о. и Решение № 524 от 28.12.2011 г. по
гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г.о. е налице произнасяне по въпроса за приложението на
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем, над определената
в закона стойност. В цитираните съдебни актове е прието, че в производството по иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е
установено – налице е писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво
основание е направено това, за останалите елементи на договора няма забрана за
установяването им със свидетелски показания. Според разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3,
пр. второ ГПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за
установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева и не са сключени от съпрузи
или роднини в определена степен на родство и сватовство. Ограничението по чл. 164, ал. 1,
т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-
голяма от 5000 лева, не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо
договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за
значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е
сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при изясняване на
действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е
сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са
изпълнявани задълженията по него след сключването му. Заемът за потребление като реален
договор се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по
него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално
предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В
производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска,
ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е
налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените
възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други
данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е
възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по
заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на
заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния
характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на
договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е
доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания (в този
смисъл са Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016 на ВКС, IV г.о., Решение
№ 253 от 17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение от 17.10.2014 г.
по гр.д. №2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение от 23.01.2014 г. по гр.д. №483/2012г. на
ВКС, І т.о. и Решение от 23.07.2010 г. по гр.д. №856/2009 г. на ВКС, ІV г.о. ).
Съотнасянето на горното към установеното в настоящото производство води до
извода, че между страните е бил сключен договор за заем за претендираната в
производството сума – налице е предаване от ищците и приемане от ответника на сумата,
което обстоятелство не се оспорва от ответника, а и се установява от събраните по делото
при първоначалното разглеждане на спора писмени доказателства, че на 14.01.2016г. по
сметка на ответника са постъпили от ищците 23 412 лева. От събраните по делото гласни
доказателства, съдът намира, че ответникът, чиято доказателствена тежест е, не установява
средствата да са дадени на друго основание – в каквато насока са възраженията му,
4
направени в отговора на исковата молба. Разпитания в тази насока свидетел *** не
установява различна воля на страните от такава за сключване на договор за заем, а сочи
„впечатление“ за дарение. Разпитаните свидетели *** и *** от своя страна са преки
свидетели на разговорите между страните по повод заемните им отношения – св. *** и при
възникването им, а двамата свидетели *** и *** при искане от страна на ищците за връщане
на дадените на ответника суми в заем. Ирелевантно е твърдението на ищеца, че преди да
получи сумата от ищците, превеждал суми на бившата си съпруга – по време на брака им,
заради това процесната сума останала по неговата сметка със съгласие на бившата му
съпруга и дъщеря на ищците. Тук обект на спора са отношенията възникнали между
страните в процеса, а не вътрешните такива между ответника и бившата му съпруга.
Ирелевантно за предмета на делото е и обстоятелството майката на ищеца купила ли е
жилище респ. с какви парични средства. Възраженията на ответника за липса на договор
между страните, поради стойността на същия на 5 000 лева е неоснователно – по
изложените по горе съображения, както и възражението му за доказване на другите
елементи на договора със свидетелски показания, е неоснователно.
При изложените мотиви, до които съдът стига с оглед събраните по делото
доказателства, предявеният иска се явява основателен и доказан, поради което следва да се
уважи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, по което заявление е образувано ч.гр.дело
№1315/2018г. по описа на РС – ***.
По разноските:
С оглед изхода от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците се следват от
ответника сторените разноски както в исковото, така и в заповедното производство - в
исковото - сумата от 468, 00 лева за внесена държавна такса, за каквито разноски ищците са
ангажирали доказателства по делото, а в заповедното производство – по ч.гр.дело №
1315/2018г. по описа на РС – *** в размер на общо 1 470, 00 лева, от които 1 000 лева за
адвокатски хонорар и 470, 00 лева за държавна такса.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. С. Г. с ЕГН **********,
жител и живущ в село *** ***, че дължи на Ц. К. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
***. *** и В. С. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град ***, ***, област *** сумата в
размер на 23 469.96 лева, която сума представлява левовата равностойност на преведените
от ищците на ответника 12 000 евро на 14.01.2016г. по договор за заем сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 27.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.дело № 1315/2018г. на по описа на
ДнРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. С. Г. с ЕГН **********, жител и живущ
в село *** *** да заплати на Ц. К. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***. *** и В.
С. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град ***, ***, област *** сторените в
настоящото производство разноски в размер на 468, 00 лева.
ОСЪЖДА Б. С. Г. с ЕГН **********, жител и живущ в село *** *** да заплати на Ц.
К. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***. *** и В. С. И. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: град ***, ***, област *** сторените разноски в заповедното производство –
по ч.гр.дело № 1315/2018г. по описа на РС – *** в размер на 1 470, 00 лева.

5
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – *** в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6