№ 238
гр. Ботевград, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:*****
при участието на секретаря ******
като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело №
20221810200346 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Дружество „******“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище гр.София,
***** и адрес на управление: ул. „***** 9, представлявано от ***** Д. Д. –
управител, чрез пълномощника адв. П. Д. Ц.-САК, е обжалвало в законния
срок електронен фиш № ********** за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, вр.
чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. чл. 179 ал. 3б от ЗДвП му е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лв., като излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици. Претендира разноски, за коитотвърди, че
ще предстсависписък и доказателства за извършването им.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява
законния представител, изпраща пълномощник адв. П. Ц. от САК. Поддържа
всички изложени доводи в жалбата, излага становище за незаконосъобразност
и неправилност на атакувания електорнен фиш, като счита че не е доказано
кога е издаден процесния електронен фиш. Моли същият да се отмени.
Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“- София, се
представлява от юрк. ******, с пълномощно по делото, който пледира за
оставяне без уважение на жалбата и да се потвърди издадения ел. фиш, както
1
и за присъждане на разноски на АНО за юрисконсултско възнаграждение.
Прилага писмено становище.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
електронен фиш № **********, доклад от електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179,
ал. 3-3в; статични изображения във вид на снимков материал; справка за
собственост на МПС; известие за доставяне № ИД PS 1618 00RТIML, писмо с
№ 53-00-807/25.02.2022 г. на АПИ, тристранен договор №14534, приложение
към него и анекс, се установява следната фактическа обстановка:
На 09.04.2021 г., в 12,37 ч. с устройство № 20341, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
влекач „******“с регистрационен номер СА **** СН, с обща техническа
допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 4,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с технически допустима маса на състава
40000, в община Правец, за движение по Път А-2 км 61+656, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването, чрез която може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), е ангажирана административнонаказателната отговорност на
собственика на горепосоченото ППС, а именно „******“ ЕООД с ЕИК
******, представлявано от ***** Д. Д. – управител. Така описаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателствени средства, които са непротиворечиви, взаимно
допълващи се, поради което не следва да бъдат поподробно анализирани.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разглеждайки обжалвания електронен фиш, съдът констатира, че
електронен фиш № ********** е издаден по образец, утвърден от
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", в съответствие с
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Същият
притежава всички реквизити, изчерпателно изброени в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП,
издаден е при спазване на всички материалноправни и процесуални
изисквания, в съответствие с целта на закона.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че липсата на
2
установена дата на съставяне на електронния фиш, води до нарушение на
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Както бе посочено по – горе,
оспорваният електронен фиш съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда
специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което настоящата
инстанция намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му
са неотносими. В тази разпоредба са изброени изчерпателно реквизитите на
електронния фиш и сред тях не фигурира "дата на съставяне на фиша" (за
разлика от чл. 42, т. 2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето
защо липсата на дата на съставяне на електронния фиш не може да се
възприеме като съществено процесуално нарушение. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.
д. № 1/2013 г. на ВАС електронният фиш се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш и са свързани само и единствено с производството по
издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Именно от
спецификата на електронния фиш се изхожда и при преценката относно
приложимостта на сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по
издаване и обжалване на електронни фишове. В този смисъл в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на ЗАНН, съгласно която образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на
давност за погасяване на административнонаказателното преследване в
производството по издаване и обжалване на електронните фишове намират
приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК обикновената давност е три години, а абсолютната - четири години и
половина. В конкретния случай, деянието е извършено на 09.04.2021 г.,
електронният фиш е получен на 01.07.2022 г., поради което няма допуснато
съществено процесуално нарушение, твърдяно от жалбоподателя, както и не
са налице предпоставките на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
3
следните съображения:
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът
и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране
на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал.
8 от ЗДвП, а именно: „Контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл, 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка
със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол
данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“. В този
смисъл, посочените разпоредби по императивен начин придават ясно изразена
доказателствена стойност на създаваните доклади и приложените към тях
статични изображения във вид на снимков материал.
В конкретния случай се установява, че на 09.04.2021 г. в 12,37 ч., ППС
влекач „******“с регистрационен номер СА **** СН, се е движил по път А-2
км 61+656, с посока нарастващ километър (включен в обхвата на платената
пътна мрежа), без да е заплатена дължимата пътна (тол) такса за него,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) .
Така в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП е издаден ЕФ № **********, по образец, утвърден от управителния
съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". В процесния случай, относима се
явява разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, в която изрично е посочено, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство.
За извършеното нарушение, санкцията е определена в съответствие с
чл. 187а, ал. 2 т. 3 вр. чл. 179 ал. 3б от ЗДвП , според който ако собственикът
на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена
санкция в размер на 2500 лв. Следователно санкцията е предвидена във
4
фиксиран размер, поради което независимо от липсата на данни за други
нарушения на ЗДвП съдът не разполага с правомощия да определи различен
размер на глобата.
В случая, нарушението е осъществено от обективна страна от
жалбоподателя, като въпросът за вината не се обсъжда, предвид
обстоятелството, че субектът на нарушението е юридическо лице.
Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя за липса на
отговорност и неприложимост на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, доколкото е налице
техническа неизправност на бодовото устройство в процесното ППС, както и
техническа неизправност на устройство с № 20341, представляващо елемент
от системата за събиране на пътни такси.
В процесния случай, жалбоподателят е избрал да заплаща пътна такса,
като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез
бордово устройство. При този вид таксуване посоченото устройство изпраща
данни на база GPS координати от движението на ППС, чийто обмен се
осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция
„Пътна инфраструктура“. Стационарните контролни точки, чрез които се
установяват нарушенията /в случая устройство с № 20341/ заснемат номера на
ППС, който се сравнява със списъците за ППС, заплатили пътна такса, респ.
декларира използван маршрут. В случай, когато не се установи заплащане на
дължима такса, системата генерира доказателствен запис по смисъла на чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП. В конкретния случай, видно от доклада от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл. 179, ал. 3-3в и снимковия материал, на 09.04.2021 г. в 12,37
ч., ППС влекач „******“с регистрационен номер СА **** СН, се е движил по
път А-2 км 61+656, с посока нарастващ километър (включен в обхвата на
платената пътна мрежа), без да е заплатена дължимата пътна (тол) такса за
него, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
На следващо място, съдът счита, че възражения, осланящи се на
гражданскоправните взаимоотношение на жалбоподателя по сключения от
него тристранен договор, не могат да бъдат кредитирани. Както бе посочено
по – горе, избора на начина, по който да се установи размера и да се заплати
пътната такса, е оставен в оперативната самостоятелност на собственика на
ППС, а това съответно се отнася и до избора на доставчик на декларирани
данни. Предвид последното, съдът счита, че обсъждането на отговорността по
договорни отношения с трети страни, касаещи изправността на бордовото
устройство, разположено в процесното ППС не е предмет на настоящото
производство, както и не могат да бъдат взети предвид договорно поетите
задължения и уговорки между страните. Именно затова е ангажирана и
отговорността на дружеството жалбоподател. По аргумент на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП отговорността за това дали бордовото устройство е декларирало данни,
е на собственика, защото това е начина на „установяване на размера“ на тол
таксата.
5
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е неприложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен. Не са налице
основания за изменение на санкцията или за прилагане на по-благоприятен
закон.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че
административното нарушение е безспорно установено и административно-
наказателната отговорност е ангажирана правилно по отношение на „******“
ЕООД с ЕИК ****** и правилно е бил определен размера на наложената му
имуществена санкция. В този смисъл настоящият състав намира, че
обжалвания електронен фиш като правилен и законосъобразен следва да бъде
потвърден.
С оглед решението за потвърждение на ЕФ и направеното искане от
страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне
на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 вр. ал. 1 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО – Агенция
„Пътна инфраструктура“- София следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63 ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло електронен фиш № ********** за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на „******“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище
гр.София, ***** и адрес на управление: ул. „***** 9, представлявано от *****
Д. Д. – управител, чрез пълномощника адв. П. Д. Ц.-САК, за нарушение на на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 2 т. 3 вр.
чл.179, ал. 3б от ЗДвП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2500 лв, като законосъобразен и правилен.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище гр.София, *****
и адрес на управление: ул. „***** 9, представлявано от ***** Д. Д. –
управител, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София сумата от
6
80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело –АНД № 346/22 г. на БРС
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7