№ **/15
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110101387 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. I от
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане спрямо ответника С. М. Н. за сумата от 2178,12
лв., представляваща главница за предоставени ВиК услуги по фактури за
периода от 03.06.2013 г. до 04.10.2021 г. за имот с адрес в /адрес/, договорна
сметка № **********, клиентски номер *********, ведно със законна лихва
за периода от 17.02.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 291,11 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 27.02.2020 г. до 03.11.2021 г.,
за които сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 05.04.2022 г. по ч. гр. д. № ****/2022 г. по описа на СРС, 166
състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на
ВиК услуги при публично известни общи условия на /фирма/. Поддържа, че
ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил
на ответника ВиК услуги в посочения обект, които не са заплатени. Твърди,
1
че ответникът отговаря за процесните суми като наследник по закон на М. Т.
Н.. Ответникът бил длъжник за 1/3 квота от общо начислената цена за ВиК
услуги, предоставени за процесния период, доколкото има още двама
наследници по закон, които отговарят наред с ответника за дълга на
наследодателя при квоти от по 1/3. Посочва, че за този имот е открит
клиентски номер *********, като за процесния период на база отчетени
показания редовно е издавана ежемесечна фактура за потребените и
начислени ВиК услуги в имота, сумите по които е трябвало да бъдат
заплатени от ответника в 30-дневен срок от фактурирането. Претендира и
обезщетение за забава върху главницата за периода. Претендира присъждане
на разноски в заповедното и в исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. М. Н. депозира отговор на
исковата молба, чрез особен представител К. К., с който оспорва исковете
като неоснователни. Релевира възражение за погасителна давност. Счита, че
приложените от ищеца фактури не отразяват действителните задължения на
ответника. Оспорва квотите, при които се претендира вземането. Моли за
отхвърляне на исковете
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Искът е подаден по реда, предвиден в чл. 422, ал. 1 ГПК и в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че за процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на
претендираните суми. В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже правопогасяващите си възражения.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност от ответника е да
установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ.
прекъсване на погасителната давност за вземанията.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
неоснователен.
2
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата
на пар. 1, буква „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги потребители са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги. Съгласно §1, ал. 1, т.2 от ПЗР на ЗРВКУ, потребители са
юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Отношенията между ВиК
оператора и потребителите на ВиК услуги се уреждат от Наредба № 4 от 2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. От посочената нормативна
уредба следва, че облигационното отношение между страните възниква по
силата на закона въз основа на притежаваното вещно право на собственост
или ползване.
От представените от ищеца доказателства не може да се установи, че
ответникът е собственик или ползвател на процесния имот, поради което не
се доказва наличието на облигационно отношение между страните. Противно
на доводите на ищеца, приложеното съдебно решение № 215350/12.09.2019 г.
по гр.д. № *****/2018 г. по описа на СРС не установява, че ответникът С. Н. е
потребител на ВиК услуги за процесния имот и период, доколкото същото
установява единствено, че С. Н., Ю. Н. и Н. Н. са законни наследници на М.
Н., като същите в това си качество не дължат на /фирма/ сумата от 1739,60
лева – главница за ВиК услуги съгласно изпълнителен лист от 20.03.2007 г. по
ч.гр.д. – ****/2007 г., СРС поради погасяването му по давност, но не е
посочен нито имота, нито партидата, нито периода, за който са начислени
ВиК услуги. Ето защо, приложеното съдебно решение не доказва
правоотношение между страните за процесния имот. Изисканата от ответника
справка от книгата на Е. с., находяща се в /адрес/ установява, че за
собственици са вписани Ю. Н. и Н. Н., но не и С. Н.. Представените към
исковата молба фактури касаят друг имот и друг абонат. С доклада по делото
изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за облигационното
отношение между тях. Липсват каквито е да е други доказателства, които да
3
установят връзката между страните. Само на това основание претенцията е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. За пълнота следва да бъде
добавено, че по данни от заключение на СТЕ и ССчЕ процесните суми са
начислени на “база“, като за периода от 03.06.2013 г. до 31.10.2014 г. са
начислявани за три броя живущи, а за периода от 01.11.2014 г. до 04.10.2021
г. на „база“ два броя живущи. От страна на ищеца не са ангажирани
доказателства за служебното начисление за процесния период и имот, респ.
не се твърди, нито установява да е съставен протокол за неосигурен достъп,
нито пък са представени доказателства защо начислението е извършвано въз
основа потреблението на трима, съответно двама живущи. Доказателствената
тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение
при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП,
1978 г., Ж. С./. Ето защо, при прилагане на чл. 154 ГПК, предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода на съда за липсата на главен дълг срещу ответника, то
следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за обезщетение за забава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени разноски, но такива не са сторени от същия, ето
защо не се дължат.
По направеното от адв. К. искане в последното съдебно заседание да
бъде осъден на осн. чл. 7, ал. 9 от НМРАВ ищецът да заплати допълнително
още 500 лева, т.е. по 250 лева за двете проведени съдебни заседания на
20.02.2024 г. и 26.03.2024 г., съдът намира следното. Съгласно разпоредбата
на чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждението на особения представител се определя
от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът
може да бъде и под минималния за съответната работа съгласно чл. 36, ал. 2
ЗА, но не по-малко от една втора от него. Действително при повече от едно
съдебно заседание, съгласно чл. 7, ал. 9 от НМРАВ за всяко следващо се
заплаща по 250 лева, но в случая заседанията са отлагани поради и във връзка
с доказателствени искания на адв. К.. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело *****/22
4
съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат
за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на
спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение №
1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № ****/2023 г., III г. о., ГК,
Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № ****/2023 г., I т. о.,
ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № **//2024 г., II т.
о., ТК/. Посоченото решение на СЕС следва да намери приложение и в
настоящото производство, като съдът приема, че делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност и като съобрази останалите критерии,
посочени по-горе, приема, че не е налице основание за изплащане на
допълнително възнаграждение в размер на 500 лева, поради което искането е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ******/*** обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86
от ЗЗД да бъде признато за установено, че С. М. Н., ЕГН ********** дължи
на /фирма/, ЕИК ******/*** сумата от 2178,12 лв., представляваща главница
за предоставени ВиК услуги за периода от 03.06.2013 г. до 04.10.2021 г. за
имот с адрес в /адрес/, договорна сметка № **********, клиентски номер
*********, ведно със законна лихва за периода от 17.02.2022г. до изплащане
на вземането, и сумата от 291,11 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 27.02.2020 г. до 03.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2022 г. по ч. гр. д.
№ ****/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6