№ 33
гр. Враца, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500020 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 212/11.01.2023 г. на А. К. П. с ЕГН ********** с адрес: гр.***, чрез
назначения му особен представител адв. Р. Г. М.-Х. от Врачанска адвокатска
колегия, против Решение № 710/30.11.2022 г. по гр.д. № 1249/2022 г. по описа
на Районен съд-Враца, с което е признато за установено, че дължи на
„Топлофикация-Враца“ ЕАД, ЕИК ***, гр. ***, сумата 2 539,78 лева -
главница за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2018 г. до
30.06.2021 г. за имот, находящ се в гр. ***, и сумата 578,63 лева,
представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от
31.07.2018 г. до 04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главното
задължение, считано от 19.08.2021 г. до окончателното му изплащане, за
които суми е издадена заповед № 855 от 23.08.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 3155/2021 г. на
Врачански районен съд, и е осъден да заплати на „Топлофикация-Враца“ ЕАД
1
сумата 112,37 лева - разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство - ч. гр. дело № 3155/2021 г. на
Врачански районен съд и сумата 713,36 лева - разноски за държавна такса,
депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение по гр. дело № 1249/2022 г. на Врачански районен съд.
Жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд - Враца е
необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че в заключението на вещото
лице по изготвената специализирана съдебно-техническа експертиза няма
данни (и не е поставяна задача) за алгоритъма за изчисляване разходваната
ТЕ, с оглед разпоредбата на чл.49, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване,
чл.32, чл.39, ал.1 и чл.44, т.4 ЗИ /Закона за измерванията/, както и че липсват
каквито и да са доказателства по делото, че за процесния период по
отношение на съответното техническо средство /абонатна станция № 66/ е
осъществяван контрол по реда на ЗИ, поради което извършените от него
измервания да се приемат изцяло за достоверни, респективно дължимата от
ответника искова сума. Посочва, че в заключението на вещото лице никъде не
е отразено за абонатната станция № 66, обслужваща етажната собственост,
чиито член е бил и ответника, има ли сертифициране и упражнен контрол с
издаване на констативни протоколи за това по реда на ЗИ. От друга страна
изтъква, че в производството липсват данни Общите условия на
„Топлофикация Враца" ЕАД да са публикувани по реда на чл.93, ал.2 ЗЕ в
един централен ежедневник, тъй като в приложеното копие от ОУ на
дружеството към първата страница на в-к „24 часа" от 25.01.2008 г. няма
данни тези ОУ да са публикувани именно в този брой на централния
ежедневник, че приложената първа страница от този централен ежедневник
не доказва, че в него са публикувани ОУ на „Топлофикация Враца" ЕАД.
Затова счита, че не е изпълнено изцяло условието в чл. 93, ал.2 от ЗЕ при
което ОУ не са влезли в сила и не установяват облигационната връзка между
страните по делото. Моли съда да отмени атакуваното решение и да
постанови друго такова с отхвърляне на предявения иск с всички законни
последици.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Топлофикация
Враца" ЕАД, не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
2
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
Решението на районния съд е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от
жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
Въз основа на подадено на 19.08.2021г. от „Топлофикация-Враца“ ЕАД,
гр. Враца, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 3155/2021 г. по описа на съда, по което съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 855 от 23.08.2021г.,
по силата на която длъжникът А. П. с ЕГН ********** от гр.Враца, е осъден
да заплати на заявителя сумите: 2539,78 лева - главница за доставена
топлинна енергия за периода от 30.06.2018 г. до 30.06.2021 г. за имот,
находящ се в гр. ***, и сумата 578,63 лева, представляваща мораторна лихва
върху главното задължение за периода от 31.07.2018 г. до 04.08.2021 г., ведно
със законната лихва върху главното задължение, считано от 19.08.2021 г. до
окончателното му изплащане, както и сумата 112,37 лева - разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което по
указания на съда на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в предвидения в чл. 415,
3
ал. 4 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове
за съществуване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение
против длъжника по делото.
В исковата молба, с която са предявени тези искове, ищецът твърди, че
с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които му
е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя
страна последният се явява неизправна страна, тъй като е останал задължен за
стойността на доставената му и потребена топлоенергия за процесния период.
Поддържа, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 3155/2021 г. на Врачански
районен съд, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК -
чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес. В срока по
чл. 414 от ГПК ответникът не е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, а от служебно изисканата от съда справка е видно, че длъжникът
няма действащи трудови договори, поради което са предявени настоящите
искове. Иска от съда да приеме за установено в отношенията между страните,
че ответникът му дължи сумата 2539,78 лева - главница за доставена
топлинна енергия за периода от 30.06.2018 г. до 30.06.2021 г. за имот,
находящ се в гр. *** и сумата 578,63 лева, представляваща мораторна лихва
върху главното задължение за периода от 31.07.2018 г. до 04.08.2021 г., ведно
със законната лихва върху главното задължение, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 31.08.2021 г. до окончателното
му изплащане, както и да му присъди разноски както по заповедното, така и
по исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. П., чрез
назначения му особен представител адв. Р. М.-Х. от АК-Враца, с който е
оспорил исковете по основание и размер по съображения, че липсват
доказателства ответникът да се е намирал в договорни отношения с ищеца;
липсват доказателства, установяващи количеството и стойността на
топлинната енергия, чието заплащане се претендира от ищеца. Поискал е
отхвърляне на исковите претенции като изцяло неоснователни.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
първоинстанционното производство доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищцовото дружество "Топлофикация-Враца"
ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна
4
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на
потребителите на територията на гр. Враца при публично известни Общи
условия.
Видно от нотариален акт № 180, т. II, дело № 699/1989 г. на С. К. -
нотариус при Врачански районен съд, ответникът А. П. е закупил имот,
находящ се в гр. ***. Видно от приложената по ч. гр .дело № 3155/2021 г. на
Врачански районен съд справка от „ГРАО“, А. П. е със семейно положение
„вдовец“; същият е декларирал постоянен и настоящ адрес гр. ***.
Установява се също, че сградата, в която се намира процесният
апартамент, е топлоснабдявана през целия исков период. От представените с
исковата молба писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-
техническата експертиза по делото се установява, че на името на ответника А.
П., за имот в гр. ***, е открита партида в „Топлофикация Враца” ЕАД гр.
Враца с абонатен № ***, че етажната собственост на адрес гр. *** е взела
решение за сключване на договор с „Нелбо” ООД гр. София за отчитане на
водомерите и разпределяне на топлинна енергия, както и че такъв договор
действително е сключен и фирмата за дялово разпределение е извършвала
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение за отопление и топла вода, включително издаване на общи и
индивидуални сметки.
За установяване правата и задълженията на страните по делото са
приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с Решение
№ ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените
заверени копия от страници на вестници, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен
всекидневник - във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник
"Шанс Експрес" – ежедневник за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е изпълнено
изцяло условието в чл. 93, ал.2 от ЗЕ, тъй като липсват данни Общите
условия на „Топлофикация Враца" ЕАД да са публикувани в един централен
ежедневник. По първоинстанционното дело са представени заверени копия
както от първата страница на в-к „24 часа" от 25.01.2008 г., така и от самите
ОУ на дружеството, поместени на стр.5 и стр.6 на този брой на вестника.
5
По делото е представена справка за неплатените фактури и дължими
лихви от А. К. П. за ***, находящ се в гр. ***, от която е видно, че в
счетоводството на ищцовото дружество са отразени 31 броя фактури,
издавани ежемесечно, начиная от фактура № ********** от 30.06.2018г.
(първата издадена фактура) с падеж 07.04.2020г. до фактура № ********** от
30.06.2021г. (последната издадена такава) с падеж 31.07.2021г., които не са
издължени. В справката са посочени номерата на фактурите, датите на
тяхното издаване, падежът на плащане, както и дължимата сума и
начислената лихва за забава по всяка от тях.
От приложените към исковата молба 3 броя изравнителни сметки за
топлоенергия, касаещи разпределението на топлинната енергия по партида №
*** с абонат А. К. П. за жилище на адрес гр. ***, ап. 21, съответно за
периодите м.05.2018 г. – м.04.2019 г., м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и м.05.2020 г.
– м.04.2021 г., се установява, че след извършване на изравняване на
потребеното количество топлоенергия и платените през отоплителните сезони
суми не е налице основание за корекция на сумите.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съда цени като обосновано,
обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства, след справка със счетоводството на ищеца и на топлинния
счетоводител и посещение на място в имота, се установява, че етажната
собственост на адрес: гр. ***, част от която е имота на ответника А. П., е била
топлоснабдена с енергия за отопление и БГВ от "Топлофикация Враца" ЕАД,
посредством абонатна станция № 66. През процесните отоплителни сезони
абонатната станция е работила и е доставяна енергия до етажната
собственост. Енергията е отчетена по абонатния топломер и е вписана в
"Равнителна сметка" на топлинния счетоводител на ред "Енергия по общ
топломер". Отчета на показанията при потребителите за абонатна станция 66
е годишен с годишна равнителна сметка, издавана от топлинния счетоводител
"Нелбо". От представените му от топлинния счетоводител документи вещото
лице е установило, че отоплителните тела в жилището на ответника – спалня
и кухня, са подсъединени към топлофикационната мрежа на етажната
собственост и работят, като в тези помещения са инсталирани уреди за
дялово разпределение; инсталацията за битово горещо водоснабдяване е с
един брой индивидуален водомер. Според заключението за отоплителен
6
период 30.04.2018г. – 30.06.2019г. жилището е посетено за годишен отчет, но
не е предоставен достъп, за което е изготвен констативен протокол от
„Нелбо”. Дяловото разпределение за консумираната топлоенергия е
извършено на база пълна мощност на жилището. За отоплителни периоди
2019/2020г. и 2020/2021г. жилището е посетено за годишни отчети, уредите
са отчетени дистанционно и по тези отчети е извършено разпределението.
Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството
енергия за отопление и БГВ е спазена. Експертизата, въз основа на събраните
по делото доказателства и при съобразяване на изравнителните сметки,
изготвени от топлинния счетоводител „Нелбо” ООД гр. София прави
заключение, че сумите за топлинна енергия за процесния период, включващи
енергия, отдадена от отоплителни тела в спалнята и кухнята на апартамента
(пълна мощност за сезон 2018/2019 г. поради неосигурен достъп, при спазване
на нормативната уредба, както и по реален отчет за сезони 2019/2020 г. и
2020/2021 г.), енергия за битово горещо водоснабдяване и енергия, отдадена
от сградна инсталация и корекция на сметките, не са платени от ответника и
са в размер на 3 118,41 лева и лихва за забава в размер на 195,72 лева за
процесния период. Сумите са дължими общо по издадените 31 бр. фактури,
подробно описани от вещото лице в таблица. Според вещото лице
нормативната уредба за начисление на количеството енергия за сградна
инсталация е спазена. За процесния период по данни, предоставени на вещото
лице от ищеца и топлинния счетоводител, ответника не е подавал жалби,
декларации и възражения до ,,Топлофикация - Враца” ЕАД и търговеца,
извършил дялово разпределение, относно начислените му суми за топлинна
енергия.
За изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза са ползвани както документите, представени от ищеца с исковата
молба, така и изготвени от топлинния счетоводител формуляри за годишен
отчет, констативни протоколи за отчитане на топлинна енергия за процесния
период и индивидуални справки за използвана топлинна енергия, представени
на вещото лице и приложени към заключението.
С обжалваното решение, от правна страна първоинстанционния съд е
приел, че с оглед събраните по делото доказателства, ответникът е
потребител на топлинна енергия за описания в исковата молба топлоснабден
имот, от което следва извод, че през процесния период страните са обвързани
7
от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия. Съдът е
приел също, че извлечението от сметка съдържа вписвания в счетоводните
книги на дружество с редовно водено счетоводство, поради което същото
представлява доказателство за задълженията на ответника за потребената от
него топлинна енергия за процесния период. Относно вземанията за лихви
съдът е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите
условия на „Топлофикация-Враца“ ЕАД и че задължението за потребителя да
заплати всяка отделна месечна вноска става изискуемо в 30 - дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнася. Приел е също, че А. П. е единствен
собственик на топлоснабдения процесен имот и че дължи на ищцовото
дружество претендираните с исковата молба суми.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД. С иска по чл. 422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на
вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който от своя страна следва да
докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
През процесния период отношенията между страните във връзка с
доставката, отчитането и разпределението на топлинна енергия се регулират
от действащите ЗЕ /ДВ, бр. 107/ 09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона
/чл. 125 и сл. от ЗЕ/ Общи условия на „Топлофикация-Враца“ ЕАД, одобрени
с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24
часа" – бр.24 от 25.01.2008 г. и вестник "Шанс Експрес" – бр.10 от 16.01.2008
г., както и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят: правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия, отговорността при неизпълнение на
8
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления,
редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в
ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети
от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за
постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че
общите условия са приложими в отношенията между същите.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, а и от
събраните по делото доказателства, се установи, че ответникът е собственик
на процесния недвижим имот, респ. че той е титуляр на задължението.
Въззивният съд приема, че въззиваемото дружество е доказало в
първоинстанционното производство, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. В него е посочено, че
потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. По делото са
представени доказателства - нотариален акт № 180, т. II, дело № 699/1989 г.
на С. К. - нотариус при Врачански районен съд, и справка от „ГРАО“, от
които се установява, че ответникът А. П. е собственик на процесния имот и
същият е декларирал постоянен и настоящ адрес на административния адрес
на имота.
Установи се също, че апартаментът се намира в сграда-етажна
собственост, включена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-
Враца“ ЕАД и обслужвана от абонатна станция, поради което, съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, ответникът е потребител/клиент на
ТЕ и по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по
иска.
9
По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът приема, че в
отношенията между страните са приложими действащите за процесния
период ОУ на „Топлофикация-Враца“ ЕАД от 2007г. Посочените Общи
условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост "продавач" и всички потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, наричани за краткост "клиенти", присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр.Враца и са издадени на
основание чл. 150 от ЗЕ.
Предвид изложеното следва да се приеме, че по силата на закона между
страните е налице облигационно правоотношение, възникнало от неформален
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, чието съдържание
е установено в Общите условия, като отношенията им в процесния период се
регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
При установеното наличие на облигационно правоотношение между
страните за процесния период следва да бъде установено наличието или
липсата на доставяна до имота на ответника топлинна енергия и нейната
стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена
към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Според на чл. 142, ал. 2
от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите, като топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и тази
за отопление на общите части, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект (чл. 143,
ал. 5 и чл. 145, ал. 3 ЗЕ). Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ,
"отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани
от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а
10
от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната
инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост -
чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и
пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата
в цялата сграда. Ето защо всички собственици на имоти, находящи се в сграда
- етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно
потребление и да заплащат същата съразмерно на отопляемите обекти по
проект. В случаите на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, в които потребители (клиенти) в
сграда - етажна собственост прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, същите остават потребители (клиенти) на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. В този смисъл е и решение № 5 от 22.04.2010 г. по
конституционно дело № 15/2009 г. на КС /обн. ДВ, бр.34 от 04.05.2010 г./.
В настоящия случай, видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза, за процесния период на ответника е начислявана топлинна
енергия, включващи енергия, отдадена от отоплителни тела в спалнята и
кухнята на апартамента (пълна мощност за сезон 2018/2019 г. поради
неосигурен достъп, при спазване на нормативната уредба, както и по реален
отчет за сезони 2019/2020 г. и 2020/2021 г.), енергия за битово горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
поради което за съответния период ответника дължи суми за тази ТЕ.
В тази насока съдът, анализирайки представените по делото писмени
доказателства и въз основа на заключението по изпълнената съдебно-
техническа експертиза, установява, че ищецът е изпълнявал точно
задълженията си и за процесния период редовно и ежемесечно е доставял
топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване в
жилището на ответника, както и е доставял топлинна енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира жилището му. Стойността на
доставената топлинна енергия за отопление и за битово горещо
водоснабдяване в жилището на ответника, както и за общи разходи за
периода от 30.06.2018г. до 30.06.2021 г. е 2539, 78 лева /главница/, съгласно
заключението по съдебно-счетоводната експертиза. От заключението се
установява също, че начислената на ответника сума е правилно определена, в
11
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и
при ползване на информацията от дружеството за топлинно счетоводство -
спазени са редът, техническите условия за топлоснабдяване и прилагането на
дяловото разпределение на ТЕ в сградата – етажна собственост.
В Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД са определени редът и срокът,
по който потребителите/клиентите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (прогнозни или
изравнителни) в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а ал. 3 дава право на купувачите да предявят възражения до
продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват доказателства за
направени възражения от ответника срещу начислените му от ищеца суми за
плащане, липсват и доказателства за направен отказ от негова страна от
ползване на топлоенергия.
При съвкупния анализ на представените по делото счетоводни
документи и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се
стига до извод, че задължението на ответника към топлопреносното
предприятие за заплащане на количеството топлинна енергия за отопление на
имота му и за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация е установено по основание и по размер. В полза на
ищеца е възникнало вземане за плащане на цена за топлинна енергия за
процесния период и в размера, посочен в заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза, съвпадащ с исковата претенция.
Ответникът не е оспорил съдържанието на представените с исковата
молба писмени доказателства – справка за неплатени фактури и дължими
лихви и справка за начислени суми за топлоенергия, но с оглед пълнота на
изложението следва да се добави следното. Представените от ищцовото
дружество справки по своя характер са частни свидетелстващи документи, но
от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че начислените на ответника суми са правилно определени, при
съобразяване на действащите нормативни изисквания, поради което
настоящия състав намира, че на същите следва да се даде вяра. Следва да се
има предвид още, че след като е установена доставката на топлоенергия,
12
ответникът дължи заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е
издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са
доказани само чрез счетоводните му записвания. Без значение е и
обстоятелството дали ответната страна е получавала издаваните от ищеца
фактури, тъй като задължението за плащане на топлинната енергия произтича
от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт -
липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което
може да стане само с писмени такива. По делото не се твърди от ответника и
не са представени документи, доказващи плащане от негова страна на
дължимата сума, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на
задължението му за плащане, което е във формата на пълно неизпълнение -
непрестиране на сумата 2539, 78 лв., представляваща стойността на
консумираната в имота на ответника топлинна енергия за периода от от
30.06.2018г. до 30.06.2021 г.
Поради изложеното, съдът счита, че предявения установителен иск по
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и
чл.150 ЗЕ е доказан за претендираната сума от 2539, 78 лв. главница и следва
да се уважи като основателен в този размер.
С исковата молба ищецът е поискал установяването на присъдената от
заповедния съд законна лихва върху главницата, т.е. въвел е в предмета на
делото и това вземане, поради което, с оглед уважаването на установителния
иск за главницата, следва да се уважи и искането за установяване на
законната лихва върху нея за претендирания период - от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19.08.2021г. до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. В чл. 32, ал.1 и ал.2, Раздел VII
от ОУ - „Заплащане на ТЕ" е установено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата сума от
13
изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок след датата на издаване
на дебитни известия. В този смисъл, задължението на
потребителите/клиентите за заплащане на дължимите от тях суми е най-късно
до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца потребителите изпадат в забава за дължимите суми
и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се начислява законна лихва върху
задължението. Съгласно чл. 32, ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
ТЕ.
В настоящия случай, с оглед установеното неизпълнение на
задължението за заплащане на главния дълг, ответникът дължи лихва върху
месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на
всяко отделно вземане до 30.06.2021г. Размерът на дължимото от ответника
обезщетение за забава по делото е установен със заключението на вещото
лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, от което се установява,
че общия размер на вземането за обезщетение за забава върху главницата от
2539, 78 лв. за периода 30.06.2018 г. - 30.06.2021 г. е 578, 63 лева.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният установителен иск по
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е доказан за
претендираната сума от 578, 63 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 2539, 78 лв. считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за периода 30.06.2018 г. - 30.06.2021 г. и следва да се уважи като
основателен в този размер.
Предвид така изложените съображения, законосъобразно районният съд
е уважил предявеният установителен иск, както и акцесорната претенция за
обезщетение за забава, в размерите и за периодите, както е посочено по-горе,
поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно,
включително и в частта му за разноските.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273
ГПК въззиваемото дружество има право на разноски във въззивното
14
производство, но по делото няма доказателства за направени такива, няма и
искане за присъждането им, поради което съдът не следва да се произнася по
тях.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски за въззивното производство.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 710/30.11.2022 г. по гр.д. № 1249/2022 г.
по описа на Районен съд-Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15