Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 25.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на трети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 2285 по описа за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

            Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.  49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и с предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

   Ищецът С.В.С. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от телесно травматично увреждане, което настъпило на 21.07.2014г. в стопанисвания от ответника „П.,Р.и О.“ ЕАД балнеохотел „Роза“ в гр. Стрелча. Получените телесните увреждания били счупен гръбначен прешлен (ТН-9) и ребра 11 и 12 в дясната гръдна половина, а пряк източник на травмите било неволното подхлъзване на ищеца върху мокрия под на помещението, облицован с плочки и последвалото падане на ищеца по гръб на пода - непосредствено след приключване на назначената му водно- лечебна процедура „тангенторна вана с подводен масаж“ в 16 часа на 21.07.2014г. Вредите, които ищецът твърди да е претърпял, се изразявали във физически болки, страдания и битови неудобства, както и в психологически травми (депресивно състояние, подтиснатост, тревожност). Медицинска помощ и лечение след инцидента, ищецът получил първоначално в ЦСМП Панагюрище, а по- късно в МБАЛ „Пазарджик“, МБАЛ „Св. Марина“ и в МБАЛ „Св. Анна“. На 14.5.2015г. ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК за 50 % временно намалена работоспособност, в тригодишен срок. За изплащане на обезщетение за вредите, ищецът отправил извънсъдебна претенция към застрахователя на ответника - „Д.з.“АД, където била заведена щета и в последствие на ищеца било изплатено обезщетение от „сто и няколко“ /цит./ лева.  Според твърденията на ищеца, инцидентът настъпил като последица от неправомерно поведение, изразяващо се в бездействие на служители на ответника, които не осигурили подходящи мерки за безопасност на ползващите водната процедура: „тангенторна вана с подводен масаж“. При условията на евентуалност, ищецът твърди, че били налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, поради липсата на качества на оборудването в помещението, което е определено и предназначено за извършване на процедурата: „тангенторна вана с подводен масаж“, доколкото те не отговаряли на стандартите за безопасност и така обусловили пряко настъпването на травматичния инцидент.                При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника - да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди от непозволеното увреждане, в размер на сумата от 40 000 лева, да му заплати мораторна лихва в размер на сумата от 6490, 54 върху посочената по- горе главница, изчислена за периода от причиняването на деликта на 21.07.2014г. до предявяването на иска на 23.02.2016г., както и да му заплати законната лихва, считано от предявяването на иска, до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника - „П.,Р.и О.“ ЕАД. Чрез процесуалния си представител, ответникът заявява, че оспорва твърдението за настъпилата злополука на 21.07.2014г. в балнеохотел „Роза“                      гр. Стрелча, където ищецът бил постъпил за лечение на заболяване на опорно- двигателния апарат. При това, ответникът оспорва самия механизъм на настъпване на злополуката, както и твърдението на ищеца за неправомерно поведение на служители на ответника, поради неосигуряване на мерки за безопасност, както и поради несъответствие на оборудването със стандартните мерки за безопасност. Поддържа твърдение, че  при настъпването на инцидента, в балнеохотел „Роза“ били практически осигурени всички нормативно дължими мерки за безопасност, а от персонала били положени всички дължими и обективно възможни за ситуацията грижи за безопасността на ползващите балнеологични услуги - в частност на пострадалия, който бил инструктиран и който след инцидента отказал съдействие за осигуряване на спешна медицинска помощ. Според ответника, настъпването на описания от ищеца инцидент било злополука, която не могла да се вмени в отговорност нито на неговите служители, нито поради нестандартното и несъобразено с изискванията за безопасност негово имущество, но тъкмо напротив- то се дължало единствено на субективните небрежни действия на пострадалия, който не спазвал елементарните правила за безопасност, указани дори писмено, на видно място в балнеологичните помещения, не спазил инструкциите на персонала, и отказал конкретно предложение за помощ на служителите на балнеохотел „Роза“, непосредствено след инцидента. Ответникът оспорва наличието на пряка причинно- следствена връзка между релевираните от ищеца болки и страдания и твърдяния инцидент балнеохотел „Роза“. Оспорва обема и характера на твърдяните увреждания, като поддържа твърдение, че ищецът страдал от съпътстващи общи заболявания, които способствали за общото му влошено здравословно състояние, констатирано от ТЕЛК. Оспорва и твърдението за изпадането си в забава по задължение за заплащане на законна лихва. Сочи, че отговорността му била застрахована от „Д.з.“ АД и прави искане за привличане на „Д.з.“ АД като трето лице- помагач, в качеството на застраховател на неговата професионална отговорност. Моли за отхвърляне на исковете и с оглед очаквания благоприятен изход от процеса- претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Третото лице- помагач на страната на ответника  - „Д.з.“ АД оспорва предявените искове по основание и по размер. В процесуалната си позиция пред съда, отрича предпоставките за ангажиране на професионалната отговорност на ответника, в качеството на стопанин на балнеохотел „Роза“. Макар да не отрича, че е заплатил на ищеца сумата от 176, 02 лева, сочи че тази сума е платена като застрахователно обезщетение по комбинирана туристическа застраховка. Отрича да са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, поради неправомерно поведение /небрежност/ на неговия персонал или поради негодност на оборудването в помещението за извършване на балнеопроцедури, където настъпил твърдяния инцидент- балнеохотел „Роза“. Моли за отхвърляне на предявените искове.

          Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На се спори по твърдението на ищеца, че на 20.07.2014г. той е е постъпил за рехабилитация и балнеолечение в балнеохотел „Роза“, гр. Стрелча, който бил стопанисван от ответника - „П.,Р.и О.“ ЕАД.

          В дадените пред съда показания, свидетелят М.Х.С.заявява, че работи в балнеохотел „Роза“, гр. Стрелча, както и че функционалните й задължения в това заведение са свързани с посрещането на гости на балнеохотела и организиране на конкретен график за провеждане на балнеологични процедури. Свидетелката заявява, че има утвърден стереотип на работа с гостите, а в рамките на установените правила, пристигащите гости били инструктирани относно техните задължения, включително и относно начина, по който следва да процедират, при изпълнение на балнеологичните процедури. Свидетелката заявява, че е предупредила също и ищеца, за необходимостта да съблюдава правилата за безопасност, още при постъпването му в балнеохотела, че е указала за задължението му да се явява своевременно в началния час на процедурите, да е съоръжен с подходящи джапанки и облечен в бански костюм. Според свидетелката, в помещенията за балнеология имало множество поставени табели, с указателен и предупредителен надпис за мокър и влажен под. Свидетелката заявява, че няма лични възприятие за настъпването на инцидента, но знае за него.

В дадените пред съда показания, свидетелят А.Н. Ч. заявява, че е бил служителят, който е контактувал непосредствено с ищеца преди и след настъпването на твърдяния инцидент. На 21.07.2014г. Ч. работил като водолечител в балнеохотел „Роза“, гр. Стрелча и в това си качество посрещнал ищеца около 10 минути преди определеното начало на балнеологичната процедура. При явяването си, ищецът бил облечен с халат, бански костюм и джапанки. Самата процедура била със стандартна продължителност от 15 минути и след приключването й, Ч. осъществил механични действия с изпускателен кран за източване на водата от ваната, предупредил ищеца за опасността от подхлъзване и го оставил във ваната, тъй като искал да помогне на своя колега в съседно помещение. Ч. заявява, че не е видял лично механизма на настъпването на инцидента, но възприел излизащия от помещението ищец, който се бил „хванал за кръста“ и така се придвижвал към стаята си. Ч. му предложил помощ и съдействие, както предложил и да извика „докторката“, но ищецът отказал помощта, като обяснил, че предпочита да се качи в стаята си и придвижвайки се самостоятелно, под въздействието на болките, постъпил именно така. Според свидетеля, самото помещение за балнеологични процедури било оборудвано с тангенторни вани, с височина от 1,5 метра, а към всяка вана водела стабилна стълба с две стъпала, покрити с противоплъзгащо прокритие. Помещението имало и кушетка, на която пациентът /гостът на балнеохотела/ можел да си остави своите дрехи и после също там да се облече. Според показанията на свидетеля, на 21.07.2014г., на вратата и в помещенията за балнеологични процедури, имало ясно видими указателни табели „Внимание! Хлъзгав под!“. След приключване на процедурата, водолечителят /а в конкретния случай- свидетелят/ процедирал по следните стереотипи: винаги първо източвал водата от ваната, после предупреждавал подложеното на водна процедура лице - да внимава за хлъзгав под и накрая - напускал първи помещението -  предоставяйки по този начин  възможност на лицето, спокойно да се облече и да излезе само от помещението. За настъпилия инцидент, Ч. вече дал писмено обяснение.

В дадените по реда на чл.176 от ГПК обяснения, ищецът заявява, че по време на водната процедура, но преди да настъпи инцидента, водолечителят бил през цялото време при него, а след приключване на процедурата - обявил приключването й, след което напуснал помещението с ваната. Ищецът самостоятелно се изправил, излязъл от ваната, обул си „чехлите за баня“ /цит/ и още при първата крачка от движението си по пода се подхлъзнал и паднал, като ударил силно гърба си в подовата настилка и изпитал силна болка. На пода ищецът лежал около пет минути, извикал за помощ, но след като не получил такава, сам се изправил и напуснал помещението. Вече извън помещението, ищецът бил пресрещнат от служителка, която му предложила помощ. Докато разговарял със служителката, при ищеца се появил и водолечителят, който предложил „Ако искаш да отидем при докторката“, но ищецът отказал, като обяснил, че изпитва силни болки и предпочита първо да стигне до леглото си, а после да търси помощ. Според ищеца, в балнеохотел „Роза“, нямало указателни табели за предупреждение, че подът е мокър и хлъзгав.

В дадените пред съда показания, свидетелката А.Б.Т.- С. заявява, че е посещавала двукратно балнеохотел „Роза“, гр. Стрелча през 2012г и после през 2014г. Според свидетелката, нямало разлика в оборудването на балнеохотела при двете й посещения. При постъпването в балнеохотела, на нея и съпруга й бил извършен преглед и били назначени предписаните процедури, но гостите не били инструктирани за нщо. Не се забелязвали надписи, предупреждаващи гостите за хлъзгав под, но на стените имало само указателни табели за характеристиката на водата. Плочките в помещенията за балнеопроцедури, както и плочките в индивидуалните бани на стаите били „стари“, „гладки фаянсови плочки“, на които свидетелката вече се била подхлъзвала и преди и след инцидента, заради качеството на самите плочки. Свидетелката не била посещавала помещението, в което паднал съпруга й /ищеца/, но от ищеца знаела, че към ваната за балнеопроцедури водели стари дървени стъпала, „сковани, едно след друго“. За настъпилия инцидент, свидетелката била уведомена по телефона от съпруга си /ищеца/, малко след настъпването на самия инцидент. Съпругът на свидетелката /ищеца/ вече се бил качил в общата им стая в балнеохотела и се обадил от там. Пристигайки в стаята, свидетелката, която била лекар, възприела видимо лошото здравословно състояние на съпруга си и помолила техни общи семейни приятели да останат при него, а тя слязла при рецепцията на балнеохотела, да търси помощ. Служителите на балнеохотела предоставили на свидетелката телефона на д-рП., която според свидетелката била потърсена, но „отказала да дойде“ и указала за случая - да бъде извикана служба за спешна медицинска помощ на телефонен номер „112“. Дежурен лекар от балнеоходела не бил посетил стаята на съпруга й, но извиканата линейка от спешната медицинска помощ го откарала веднага. Екипът на спешната медицинска помощ транспортирал съпруга на свидетелката първо в болницата в Панагюрище, а после той бил прегледан и от лекари в болницата Пазарджик, където бил хоспитализиран до 25.07.2014г. След изписването, ищецът бил транспортиран в гр. Варна, без специализиран превод, но с помощта на семейни приятели (семейството на А.А.А.), като пътувал в легнало положение на седалката на лекия автомобил. Лечението на ищеца продължило около осем месеца, а по време на това лечение той изпитвал необходимост от чужда помощ, бил със затруднени движения, оплакнал се от болки, чувствал се психологически подтиснат.

В дадените пред съда показания, свидетелят А.А.А. заявява, че е познат на ищеца, както и на съпругата му (свидетелката А.Б.Т.- С.), а също и че е бил настанен в балнеохотел „Роза“, когато се случил инцидента с ищеца. Свидетелят също бил ползвал тангенторна вана, но също не е бил „специално инструктиран“ за такава процедура. Свидетелят няма спомен да е виждал в сградата на балнеохотела табели, указващи за опасност от подхлъзване на мокър под в помещенията. Според впечатленията на свидетеля, който бил ползвал 7-8 подебни процедури, водолечителите действали по един и същи начин – след края на процедурата оставяли ползващия процедурата още известно време във ваната, след което излизали от помещението и изчаквали на маса отвън, а ползващия процедурата напускал ваната сам, обличал се в помещението и сам напускал. Едва след като приключилият процедурата напускал помещението – тогава водолечителят се връщал и подготвял ваната за следваща процедура, с друг нов посетител. Свидетелят отбелязва, че след завършване на процедурата с използване на вана „човек като излезе от ваната, се мокри пода“/цит/. Според спомените на свидетеля, подът бил покрит с теракот, а стълбите към ваната били „стабилни“, „дървени стъпала за качване към ваната“. Свидетелят заявява, че при използваните от него 7-8 процедури, лично той не е имал никакъв инцидент с подхлъзване на мокър под на помещението. Свидетелят помни, че при настъпването на инцидента с ищеца, той бил повикан от съпругата на ищеца (свидетелката А.Б.Т.- С.) и помолен да стои в стаята. Свидетелят останал в стаята при ищеца, заедно със съпругата си - докато ищецът бил на легло, стенел и се оплаквал от силни болки, а неговата съпруга (свидетелката А.Б.Т.- С.) отишла да търси помощ. Свидетелят не е възприел къде и как е била търсена тази помощ, но със сигурност знаел, че никой не е посещавал стаята, в която се намирал ищеца, докато той самият бил там. После свидетелят разбрал, че линейка закарала ищеца в болницата в гр. Панагюрище. Свидетелят възприел състоянието на ищеца и в следващите няколко дни, след инцидента, докато ищецът бил хоспитализиран в лечебно заведение в гр. Пазарджик, а свидетеля със съпругата си и исвидетелката А.Б.Т.- С. продължили своя престой в гр. Стрелча. В последствие, свидетелят лично съдействал на ищеца, да се прибере в дома си в гр. Варна, като го транспортирал върху спуснатата в крайно легнало положение седалка на  личен лек автомобил. По време на транспортирането, ищецът бил „със специален колан“. Когато се върнал във Варна, свидетелят се чувствал зле, лекувал се дълго време, бил много притестен, че няма да може да работи, заради травмата.

В дадените пред съда показания, свидетелят Д.П.П.- Стефанова заявява, че била уведомена от съпругата на ищеца за настъпилия инцидент, а в последствие установила, с помощта на водолечителя последицата от факти, които довери до инцидента. Около 16.20 часа свидетелката била уведомена за инцидента и при това, тя снела анамнестични данни от пострадалия и преценила, че е необходимо да се направи рентгенографско изследване и консултатия с медицински специалист, поради спецификата на травмата. Свидетелката имала съмнение за счупено или спукано ребро и прешлен, тъй като пациентът се оплакал от силни болки, а според нейната преценка, на мястото на инцидента нямало техническа възможност за такива изследвания. По тази причина, свидетелката съставила само протокол и уведомила колегите си от спешна помощ за случая.

Като доказателство по делото е приет „Правилник за вътрешния ред в балнеохотел “Роза“ гр. Стрелча и „Инструкция за безопасна работа и използване на хидромасажни вани“, чието съдържание регламентира установените правила за работа на персонала на ответното дружество при работа с балнеолечебни съоръжения.

Като доказателства по делото са приети: медицинска документация - относно здравословното състояние на ищеца и техническа документация - относно процесните балнеологични съоръжения, чието съдържание не се обсъжда детайлно, доколкото е обект на анализ от допуснатите специализирани съдебно- медицинска експертиза и съдебно- техническа експертиза, които ще бъдат обсъдени по- долу в мотивите на настоящото решение.

Заключението на изслушаната комплексна съдебно- медицинска експертиза, което е изготвено от вещи лица д-р Б. и д-р Й. и бе прието без оспорване, мотивира следните изводи, относно правно значимите за решаване на спора факти:

·         Травматичните увреждания в различните отдели на гръбначния стълб се получават по различен механизъм. Данните от приложената към делото медицинска документация дават основание да се приеме, че ищецът е претърпял внезапна травма, след като се е приземил на твърдия под, падайки на гърба си, с контактна зона на удара в дясната част на гръдния кош. Падането може да се е осъществило върху гладка повърхност (както описва ищеца), но също така и върху неравна повърхност (напр. при падане върху праг, стълби и др.);

·         Медицинската диагноза на травмата е линейно счупване на тялото на 9-ти гръден прешлен и счупване на 11 и 12 ребро - по задната аксиларна линия на гърдите. Фрактурата на прешлена първоначално е била лиеарна т.е. без изменение във формата, а едва по- късно е  установено леко снишение на тялото на прешлена в предна посока. Това състояние на прешлена остава постоянно и не търпи изменение в бъдеще, независимо от оздравяването на травмата;

·         Травматичните увреждания са причинили на ищеца разстройство на здравето, неопасно за живота;

·         При увреждания от типа на процесното, следва да бъде уведомен персоналът на  заведението и лекарят, който е назначил процедурите, но тежестта на специфичното - получено от ищеца конкретно  увреждане - налагало той да бъде транспортиран от специален превоз върху твърда носилка до лечебно заведение, за първично осъществяване на рентгенова диагностика и едва след това даму се окаже помощ;

·         При постъпване в балнеохотел „Роза“ ищецът вече е бил диагностициран с увреждане на междупрешленни дискове в поясния отдел – двустранен брахиален плексит.

Заключението на изслушаната комплексна съдебно- медицинска експертиза, което е изготвено от вещо лице инж. П.З. и прието без оспорване, мотивира следните изводи, относно правно значимите за решаване на спора факти:

·         Огледът на място мотивира извода, че процесния обект е типично балнео- лечебно заведение, което е построено за тази цел по специален проект, с обособяване и оборудване на помещения за лечение, с използване на съществуващия природен водно- минерален ресурс;

·         Помещенията и монтираните в тях тангенторни вани са в много добро техническо и технологично състояние, те функционират нормално и при това нито огледът на място, нито техническата документация създава съмнение, че тези съоръжения не са функционирали по същия начин през периода на 2014г.;

·         Помещенията и тангенторните вани са добре оборудвани с помощни аксесоари за безопасност. Експлоатационните характеристики на съоръженията показват, че при тяхното доставяне, монтиране и поддържане са спазени техническите и технологичните правила за правилна експлоатация и безопасност;

·         Огледът на помещенията установява, че на стените има окачени табели, предупреждаващи за опасност от подхлъзване на влажен под;

·         Огледът на подовата настилка сочи, че състоянието й не е изменяна от самото създаване на балнеокомплекса и е било същото през процесния период на 2014г. Както в споменатия период, така и по- време на огледа, подът е оборудван с теракотни плочки с грапава повърхност, които са производство на завода за подова керамика в гр. Монтана. Спазена е проектната документация, която изисква специално подовите настилки да са без глазура, с цел превенция на подхлъзването.

          При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предмет на спора е претенция за обезщетение за неимуществени вреди, които настъпили в резултат от непозволено увреждане. Релевираните претенции почиват на различни правни основания.

По предпочитание на ответника, първата претенция се основава на отговорността, която носи ответника, в качеството му на възложител на определена работа- за вредите, които се твърди да са били причинени от преките изпълнителни, при или по повод на възложената работа.

При условията на евентуалност – ако претенцията бъде отхвърлена на главното основание - ответникът релевира второ такова – основано на деликтната отговорност на собственика на определена вещ, който дори да не е реализирал противоправно поведение, отговаря за вредите, произтекли от самото свойство/ качество на вещта.

Така предявените искове са процесуално допустими, предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Като се отчитат фактическите твърдения, на които се основава всяка една от претенциите и обстоятелството, че ответника „П.,Р.и О.“ ЕАД стопанисва процесния балнеохотел „Роза“ в гр. Стрелча, назначава персонала в него и управлява балнеологичните съоръжения - исковете са насочени срещу надлежен ответник,.

По претенцията с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Твърди се, че вредите били причинени в резултат от реализирането на неправомерно поведение, което било осъществено от служителите на ответника, при изпълнение на възложената им от „П.,Р.и О.“ ЕАД работа.

Релевираните в исковата молба фактически твърдения са насочени главно към твърдения за неправомерно бездействието на персонала, който според твърденията на ищеца, бил длъжен да вземе необходимите превантивни мерки, за да се предотврати настъпването на инцидента с ищеца. В самата искова молба са описани взаимодействията между ищеца и различни служителни на балнеохотела, които ще бъдат обсъдени поотделно, в контекста на събраните доказателства.

Събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени средства обаче, не само не установиха, но дори и опровергаха твърдениято на ищеца за реализирането на неправомерно бездействието на персонала. Според настоящия състав на съда, в конкретната ситуация, служителите на ответника не са нарушили императивна нормативна разпоредба нито чрез действие, нито чрез бездействие, но действията и бездействията им са правомерни.

На първо място в тази насока, следва да бъдат разгледани събраните доказателства относно организацията на работа в балнеохотел „Роза“ в гр. Стрелча: Тези доказателства сочат, че в споменатия балнеохотел действа квалифициран пресонал, създадени са правила за вътрешния ред, установени са механизми за насочване на гостите и за организиране на провеждането на балнеологични водни процедури. Следователно, на тази плоскост на ситуацията, няма основание да се приеме твърдението за конкретна проявна форма на неправомерно бездействие/небрежност/ на персонала на балнеохотела, при изпълнение на служебните фанкции.

На второ място в тази насока, следва да бъдат разгледани събраните доказателства относно работата на конкретния водолечител в балнеохотел „Роза“ който е провел процедурата преди да настъпи инцидента– А.Ч.:

Събраните доказателства не установиха да е било реализирано нарушение на установените правила при извършване на балнеологичната процедура, с участието на водолечителя и на ищеца.

Обстоятелството, че водолечителят е  предоставил на ищеца възможността – сам да напусне ваната, след приключване на процедурата, необезпокоявано да се облече и да напусне сам помещението, не може да се възприеме еднозначно, като неправомерно бездействие. При това, следва да се има предвид спецификата на самата балнеологична процедура, на която водолечителят се явява в качеството на изпълнител. Водолечителят обаче, не е асистент на ползващия процедурата и няма задължение да придържа ръката, дрехите или вещите му преди началото и след приключване на самата процедура. Процедурата започва и завършва в пълна с минерална вода вана. За извършване на процедурата – от началото до края, на подложеният на процедурата е необходимо съдействие от водолечител, но на вече завършилия процедурата не е нужен асистент, защото водата от ваната е източена т.е. ваната е празна и на ползвателя на процедурата е предоставена нормална възможност да дапусне ваната по начина, по който я е заел. В хода на съдебното дирене се установи, че ваната е снабдена с ръкохватки. Така или иначе, не се твърди инцидентът да е свързан с влизането или излизането от ваната, а с придвижването на ищеца по пода на помещението. Тъкмо затова, съдът намира за уместно и съобразено с правилата- практиката на водолечителите да напускат помещението, предоставяйки спокойствие на вече завършилия процедурата, с цел той да се облече самостоятелно без да бъде притесняван от присъствието на водолечител. Самата процедура не е предвидена за лица, които имат двигателни дефицити и се предполага, че ползващия процедурата ще може да се придвижва спокойно и самостоятелно.

Необходимо е да се отбележи също, че нито здравословното състояние на ищеца в момента на приключване на процедурата, нито отправена от него изрична молба за съдействие, не са наложили оставането на водолечителя в помещението с ваната, в което е била вече извършена процедурата с участие на ищеца. Фактът, че тази практика е била утвърдена и не е довела до инциденти може да се установи дори и от показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел А., защото самият А. заявява, че той също е ползвал процедурата поне 7-8 пъти, при същите технологични правила, но без да претърпи инцидент.

В споменатата насока е необходимо да се има предвид, че след настъпването на инцидента – по сведения от самия ищец - лицата от персонала на балнеохотел „Роза“ са заявили готовност за съдействие и по своя инициатива са предложили съдействие за оказване на лекарска помощ, но ищецът първоначално е отказал предложеното му съдействие, а едва по- късно е пожелал да получи такава специализирана помощ.

На трето място в тази насока, следва да бъдат разгледани събраните доказателства относно работата на лекаря д-рП., непосредствено след като е била уведомена за настъпилия инцидент:

Събраните доказателства не установиха да е било реализирано някакво конкретно нарушение на установените правила, тъй като според заключението на съдебно- медицинската експертиза, при настъпването на инцидент с конкретните увреждания се изисква работа на спешен екип и специализирано оборудване- преди всичко спешно рентгенологично изследване и консултация със специалист, при транспортиране върху твърда носилка. При наличието на споменатите особени изисквания за оказване на адекватна първа медицинска помощ –  предприетото поведение на д-рП. не може да се характеризира като  неправомерно, защото е било съобразено с установените медицински стандарти. Логично обяснима е насоката, която е дала на ищеца д-рП. – след като е било изискано съдействието й - да се потърси незабавно съдействие на екип от специализираната бърза медицинска помощ, на телефон 112, доколкото балнеохотел „Роза“ не разполага с диагностична техника и със собствен специализиран автомобил за транспорт. Впрочем, както се установява от показанията на свидетелите и от дадените от самия ищец обяснения по реда на чл. 176 от ГПК – специализираното образование на ищеца, който е ветеринарен лекар е дало повод той самият да се усъмни в обективната способност на докторП., да му предостави адекватна медицинска помощ на място – на територията на балнеохотел „Роза“. Това е била причината да откаже предложената му помощ.

На четвърто място в тази насока, следва да бъдат разгледани събраните доказателства относно твърдението за липсата на инструкции и предупреждения за опасност от подхлъзване, по време на престоя и непосредствено преди настъпилия инцидент в балнеохотел „Роза“:

Събраните доказателства, относно провеждането на конкретен „инструктаж“ за възможността от инцидент – при стъпване върху мокър или влажен под, са противоречиви. По този въпрос заслужава да се отбележи, че посочените от ищеца двама свидетели (съпругата му и свидетеля А.) твърдят, че подобен „специален инструктаж“ не им е бил проведен, докато посочените от ответника трима свидетели твърдят точно противното, че са отправяли изрични устни предупреждения в тази насока. Същото противоречие бе констатирано и по отношение на твърденията- дали е имало или не по стените на помещенията табели с предупредителен надпис за опасност от подхлъзване върху мокър под. Като се отчитат противоречията по този въпрос, съдът е склонен да кредитира констатациите на вещото лице инж. З., който заявява, че табели по стените са налице и няма видими или скрити белези за изменение в обстановката на хотела.

За да обсъди споменатите факти и доводите свързани с тях, съдът съобрази също и значението на подобни предупредителни надписи.

Добросъвестността при изпълнение на дейностите, представляващи източник на повишена опасност, не предполага изискване за остро и настоятелно  предупреждение за всяка една потенциално възможна опасност, породена от обичайни физични явления, които са познати на всяко лице с интелектуална зралост и социален опит.

Предупреждение за възможна опасност се дължи обаче винаги, когато опасността възниква спорадично, когато тя е нетипична в своето проявление или във всеки случай може да се предположи, че нейното проявление е толкова слабо познато, че може да бъде непредвидимо/ изненадващо.

Типичен пример в тази насока е предупреждението, че подът на определено място с широк достъп е измит т.е. мокър е вероятно хлъзгав, в ситуации, които са нетипични или само спорадично повтарящи се, например – приемна, коридор, пътека, която се мокри при миене в отделни случаи, но по принцип е суха. Същевременно, законодътелят не е въвел правило, което да задължава предупреждение за мокър под в предназначени за работа с вода помещения- мивки, къпални, бани т.е. на места, където водата технологично и типично е в съприкосновение с околните предмети.

С други думи задължителното предупреждение, инструктаж за опасност, във всеки случай се свързва с естеството на опасността, но и със социалния опит и интелектуалната зрялост на индивида, както и с условията, при която тази опасност може да се проявява т.е. с нейната типичност или нетипичност във всеки един отделен случай. В конкретния случай, ищецът се е подхлъзнал в помещение, което очевидно  и непрекъснато е подложено на въздействие на вода и водни пръски, изпарения.                 

В конкретния случай, съдът съобрази, че ищецът очевидно не е използвал за пръв път споменатото балнеологично съоръжение – вана. Нещо повече – установи се, че споменатата балнеологична процедура, при която е настъпил инцидентът не е била първа по рода си за ищеца -  дори и в конкретния балнеохотел „Роза“.

Съдебно- техническата експертиза, която бе приета без оспорване от страните, установи, че подовото покритие на помещението е отговаряло на установените стандарти /теракотни плочи без гланц/. Дефинитивно, следва да се презумира, че при споменатите факти в тяхната съвкупност, социалният опит и интелектуалната зрялост на всяко разумно пълнолетно лице, каквото без съмнение е ищеца, би дала достатъчно добра възможност - да притежава необходимите знания за физичните свойства на водата, винаги да намалявя триенето на твърдите тела, допринасяйки за настъпване на ефекта „хлъзгавост“ върху мокра настилка, върху която се стъпва. Известно е, че няма подови плочи, които да предотвратяват всяка възможност от подхлъзване, но има стандарти, които според изслушаната съдебно- техническа експертиза са били спазени. Заключението на експертизата не бе оспорено.

Социалният опит и интелектуалната зрялост на всяко пълнолетно лице му предоставя достатъчно добра възможност – да предвиди, че при излизане от вана с течност - под влиянието на земната гравитация – поне малка част от течността винаги ще попадне върху подовата настилка, дори и когато тази настилка е била суха и така ще способства за нейната моментна „хлъзгавост“. Хлъзгави прочем могат да бъдат при намокряне с вода, не само подовите настилки, за които има грижата стопанина на съоръжението, но също и долните контактни части на мокрите подметки, които се използват от ищеца при излизане от ваната.                                 

В изявленията си по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът употребява термина „чехли“ за баня, но при това в хода на процеса обективно не се установи естеството на използваните обувки при падането, нито качествата на долната им контактна повърхност /подметка/. Опитните правила показват, че гладките подметки способствет за значително намаляване на съпротивлението и подхлъзване дори при наличието на грапава повърхност на подовата настилка.

В резултат на събраните доказателства, да може да се направи обоснован извод, че ищецът в действителност е бил предупреден от персонала- устно и с надписи, а при това и е могъл да узнае и емпирично за опасността от подхлъзване на мокрия под в самото балнеологично съоръжение, където водата очевидно е в изобилие и се използва постоянно.

При това, съдът споделя вътрешното обеждение, че като човек с богат социален и житейски опит, образование и висок интелект, ищецът без никакво съмнение и сам е могъл да прецени опасността от подхлъзване, дори и ако се предположи, че не е бил толкова настоятелно предупреден, защото времето, мястото и обстановката е предполагала такава опасност.

За да предотврати опасността от подхлъзване при конкретните време, масто и обстановка, с оглед своя житейски опит и интелектуални способности - ищецът е следвало да положи съвсем елементарна грижа. Уместно е в тази насока да се отбележи, че посочения от ищеца свидетел А. споделя, че е използвал същата процедура 7- 8 пъти, но без никакъв инцидент.

По изложените съображения, в обобщение - съдът намира за напълно неоснователни всички релевирани от ищеца доводи - за неправомерно поведение на служителите на ответника, което да е довело до настъпване на доказания вредоносен резултат, като приема, че този резултат се дължи единствено на проявената от ищеца груба небрежност, довела до подхлъзване. Процесният тежък инцидент е от битов характер и причините за него не следва да се вменяват в отговорност на ответника. Следователно, искът следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан по основание и съдът следва да се произнесе по предявения при условията на евентуалност втори иск срещу същия ответник.

По претенцията с правно основание чл. 50 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД.

На това релевирано основание, ответникът би носил деликна отговорност, ако вредите са произтекли от свойствата или в резултат на качествата на балнеологичните съоръжения – вана, настилки, пакрития и др.

Заключението на приетата без оспорване съдебно техническа експертиза обаче, напълно опроверга доводите на ищеца, че са налице предвидените в закона предпоставки за реализиране на юридическа отговорност на ответника, на това основание.

Заключението на вещото лице инж. З. бе изготвено след оглед на място, а изводите са прецизно и обосновано мотивирани, поради което съдът изцяло кредитира това заключение.

Следователно, искът следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан по основание.

По изложените съображения, предявените искове следва да бъде отхвърлени изцяло, като недоказани по основание.

Обстоятелството, че третото лице- подпомагаща страна „Д.з.“ АД е изплатило минимално застрахователно обезщетение, във връзка със споменатия инцидент, по никакъв начин не разколебават вече изложените изводи на съда, относно липсата на основание – предявените искове да бъдат уважени. Налице е индиция, че платеното застрахователно обезщетение се основава на риска от злополука, която не е предпоставена от наличието на основание за възникване на деликтна юридическа отговорност за трето лице, каквото се явява ответника. От друга страна, извън изложените по- горе съображения, преценката на застрахователя по никакъв начин не обвързва нито ищеца, още по- малко пък решаващия състав на съда, чието решение почива на задълбочен анализ на значително по- голям брой доказани факти.

По претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Тъй като съдът достигна до извода, че претенцията за изплащане на обезщетение е неоснователна- следва да се приеме извод за неоснователност и на предявената претенция по акцесорното вземане за лихва. По тези съображения, искът за присъждане на лихва също следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

          По отношение на разноските в процеса;

          При изложения в мотивите изход на спора, ищецът следва да заплати на ответника направените от него съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство. Общият размер на разноските, за които има доказателства да са направени от ответника, възлиза на 4702, 18 лева и тази сума следва да му бъде присъдена - на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Третото лице -подпомагаща страна не е легитимирано да претендира за заплащане на  съдебни разноски и не дължи такива на главните страни в процеса.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.С. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Ц.И.,*** срещу „П.,Р.и О.“ ЕАД с ЕИК*********и адрес- гр. София, ул. „*********искове с правно основание чл.  49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за изплащане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от травматично увреждане, настъпило на 21.07.2014г. в в балнеохотел „Роза“ – град Стрелча, както и за сумата на законната лихва върху претендираната главница, изчислена за периода от настъпването на вредите на 21.07.2014г. до деня на окончателното плащане на претендираното обезщетение.

 

          ОСЪЖДА С.В.С. да заплати на „П.,Р.и О.“ ЕАД,  на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.5 от ГПК-  сумата от 4702,18 лева (четири хиляди седемстотин и два лева и осемнадесет ст.) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

Решението е постановено при участието на „Д.з.“ АД,                  с ЕИК *********с адрес - гр. София, бул. ”*********като помагач в процеса, на страната на ответника.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, която може да бъде подадена пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                         СЪДИЯ: