Р Е Ш Е Н И Е
№ 254 11. 07. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 18. 06. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Димитър
Ковачев
Роман Николов
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 288 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 8 / 18. 02. 2019г., постановено по гр. д. № 785 / 2018г. по описа на Радомирския районен съд е :
Признато за установено по отношение на „Радомир метал индъстрийз“ АД, че
дължи на „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД сумата от 4230.30лв.,
представляваща обезщетение за ползване на четири помещения с площ от 74 кв.
м. от триетажна масивна сграда –
общежитие № 7, находящо се в гр. Радомир, „Индустриална зона“, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21. 06. 2018г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 605 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21. 06. 2018г. по ч. гр. д. №
693/2018г. по описа на Радомирския районен съд.
Отхвърлено
възражението за прихващане, предявено от „Радомир метал индъстрийз“ АД срещу „Леяро
ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД, за разликата над 1889,70лв. до пълния
предявен размер от 5675,80 за полезни разноски, които представляват подобрения
в процесните помещения.
С решението е осъдено „Радомир
метал индъстрийз“ АД да заплати на „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД сума в размер
на 661,40лв., представляваща разноски съразмерно с уважената част от исковете.
С решението е
осъдено Леяро ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД да заплати на „Радомир
метал индъстрийз“ АД сума в размер на 564,52лв., представляваща разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Предмет на настоящето
въззивно производство е въззивна жалба, подадена от „Радомир Метал Индъстрийз“
АД гр. Радомир, чрез адвокат А. Ч. срещу същото решение. По съображения подробно изложени във
въззивната жалба моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, в частта, с която е уважен предявения установителен иск. Моли
предявеният установителен иск да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен. Евентуално ако не бъде уважено това искане, то моли да бъде
уважено неговото възражение за прихващане в пълен размер. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Насрещната страна „Леяро
ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД, чрез юрисконсулт Е. С., в срок е
подало писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Радомирския районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
обжалваното решение се явява допустимо. За процесната сума е водено заповедно
производство по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 693 / 2018г. по описа на Радомирския
районен съд. По него е била издадена заповед № 605 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В срок „Радомир Метал Индъстрийз“ АД е подало
възражение за недължимост на сумата. В срок „Леяро ковашки машиностроителен
комплекс“ ЕООД е подало исковата молба. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са
били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Радомирският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Изхождайки от изложеното в
жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, включително
и тези събрани пред въззивната съдебна инстанция, Пернишкият окръжен съд намира
следното :
Радомирският
районен съд е квалифицирал иска по чл. 59 от ЗЗД. Пернишкият окръжен следва да
отбележи, че този иск е субсидиарен - към него се прибягва, само, ако няма друг
иск, с който ищецът да защити правата си. След като и в исковата молба и в
двете уточняващи молби, ищецът претендира заплащане на обезщетение от
ползването без правно основание на стаи, на третия етаж в общежитие № 7, то
искът е с правна квалификация по чл.93, ал.3 от ЗС – за заплащане на
обезщетение в размер на наемоподобния доход. Промяната на правната квалификация
на иска, в конкретния казус по никакъв начин не влияе и не променя фактическата
обстановка по делото.
С
дружествения договор от 28. 2015г. на дружество с ограничена отговорност „Леяро
ковашки машиностроителен комплекс“ ООД, „Радомир метал индъстрийз“ е внесло в новоучреденото
дружество като апортна вноска, недвижими имоти, сред които и общежитие № 7 – по
този въпрос страните не спорят. От обстойните свидетелски показания на К.В.В.,
които съдът възприема изцяло като обективни и компетентно дадени, както с оглед
обстоятелството, че заеманата от свидетелката длъжност „***“ в ответното
дружество й е давала възможност да бъде максимално запозната с фактите и
обстоятелствата около процесния случай, а от друга страна, тъй като нейните
свидетелски показания максимално кореспондират с приложените по делото писмени
доказателстав, се установява, че :
След
апортиране на общежитие № 7 в ищцовото дружество, ответното дружество, което е
съхранявало цялата огромна архива на бившия Завод за тежко машиностроене – гр.
Радомир, е постигнало устна уговорка с ищцовото дружество, да ползва
безвъзмездно и за неопределен срок стаи на третия етаж в Общежитие № 7, с оглед
запазване на архивата – „колкото време прецени“. Това е било оповестено „пред
всички присъстващи от управителя на „Леяро ковашки машиностроителен комплекс“
ООД г-н С.“. По тези причини ответното дружество ползвало стаи на третия етаж в
общежитие № 7, без да заплаща наем. Впоследствие е имало преговори да се
заплаща наем за тези стаи, като от страна на ищцовото дружество е бил предложен
много висок наем, който не е устройвал ответното дружество и то е напуснало
процесните стаи.
Всички
писмени доказателства, приложени по делото /нотариална покана, получена от
управителя на ответното дружество на адрес с. Драгичево и фактура/, с които
ищецът се опитва да установи, че е уведомявал ответника да напусне процесните
стаи или да заплаща наем за тях, са изготвени далеч след като ответното
дружество е напуснало вече стаите и са извън процесния период – след 01. 11.
2017г. Що се касае до писмо изх. № 385 / 01. 11. 2017г. на ищоцовото дружество,
то е неотносимо към делото, тъй като е адресирано до друго тълговско дружество
– „Радомир Метали“.
В тази
връзка съдът следва да отбележи, че с фактура може да се фактурира неплатен
наем, само когато е налице неизпълнение на задължение да се заплаща наем по
сключен договор за наем, но не и да се фактурира обезщетение за наемоподобен
доход по реда на чл. 93 от ЗС, който се установява от съда в исков процес.
В същата
връзка съдът следва да отбележи, че съгласно лаконичните свидетелски показания
на М.А.А. – че на горния /трети етаж/ имало наематели от „Радомир метал
индъстрийз“, ако се даде вяра на тях, то наличието на наемни отношения, изключва
възможността да се търси обезщетение за наемоподобен доход по реда на чл. 93 от
ЗС и предявеният иск само на това основание се явява неоснователен. Както е
отбелязано по - горе съдът дава вяра на свидетелските показания на К.В..
С оглед
изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че между ищцовото и ответното
дружество е бил сключен устен договор за послужване, по смисъла на чл. 243 от ГПК, на процесните помещения, който е бил безвъзмезден и безсрочен. Съдът
възприема доводите във въззивната жалба, че по аргумент от изложеното в чл.
249, ал.2 от ГПК, този договор може да бъде безсрочен, противно на изводите на
Радомирския районен съд, които са в обратната насока.
Следователно
за процесния период от време ответното дружество е ползвало процесните стаи на
третия етаж от общежитие № 7, на правно основание – сключен устен безвъзмезден
и безсрочен договор за послужване, поради което предявения иск се явява
неоснователен и недоказан.
При
това положение въззивната жалба се явява основателна – обжалваното решение
следва да бъде отменено, в частта, с която е уважен установителния иск, както и
в частта, с която са присъдени разноски на страните и предявения установителен
иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Установителният иск за
присъждане на лихви за забава, който се явява акцесорен по отношение на главния
иск, също следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Тъй
като главният иск се явява неоснователен, то Пернишкият окръжен съд не следва
да обсъжда доказателствата, касаещи направеното евентуално възражение за
прихващане на сумата по главния иск с извършените полезни разноски за ремонт на
процесните стаи от ответника, нито въобще да обсъжда възражението за
прихващане. Решението на Радомирския районен съд, в частта, с която се е произнесъл
по направеното възражение за прихващане, следва да бъде обезсилено.
С оглед
изхода по делото ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ответното дружество :
Сумата 500лв.,
представляваща направените от него разноски пред Радомирския районен съд
/300лв. възнаграждение на вещото лице по съдебно – техническата експертиза +
200лв. възнаграждение на вещото лице по съдебно – икономическата експертиза/.
Сумата
984,61лв., представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен
съд /84,61лв. държавна такса + 600лв. адвокатско възнаграждение + 150лв.
възнаграждение за вещото лице по съдебно – техническата експертиза + 150лв.
възнаграждение за вещото лице по съдебно – икономическата експертиза/.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Отменя решение № 8 / 18. 02. 2019г., постановено по гр. д. № 785 /
2018г. по описа на Радомирския районен съд е, в частта му, с която е признато за установено по отношение на „Радомир метал индъстрийз“ АД, че дължи на
„Леяро ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД сумата от 4230.30лв.,
представляваща обезщетение за ползване на четири помещения с площ от 74 кв.
м. от триетажна масивна сграда –
общежитие № 7, находящо се в гр. Радомир, „Индустриална зона“, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21. 06. 2018г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед
№ 605 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21. 06.
2018г. по ч. гр. д. № 693/2018г. по описа на Радомирския районен съд, както и в частта, с която са присъдени
разноски на страните и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
Отхвърля предявения иск от „Леяро ковашки
машиностроителен комплекс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Радомир, „Индустриална зона“ срещу „Радомир метал индъстрийз“
АД, с ЕИК 17515373, със седалище и адрес на управление гр. Радомир,
„Индустриална зона“, с който ищецът моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 8 400лв., представляваща
обезщетение за ползване на четири помещения с площ от 74 кв. м. на третия етаж, от триетажна масивна сграда –
общежитие № 7, находящо се в гр. Радомир, „Индустриална зона“, за периода от
01. 11. 2015г. до 01. 11. 2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.
06. 2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 605 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21. 06. 2018г. по ч. гр. д. № 693/2018г. по описа
на Радомирския районен съд, като неоснователен.
Обезсилва решение № 8 / 18. 02. 2019г., постановено по гр. д. № 785 /
2018г. по описа на Радомирския районен съд е, в частта му, с която е отхвърлено възражението за прихващане,
предявено от „Радомир метал индъстрийз“ АД срещу „Леяро ковашки
машиностроителен комплекс“ ЕООД, за разликата над 1889,70лв. до пълния предявен
размер от 5675,80 за полезни разноски, които представляват подобрения в
процесните помещения.
Осъжда „Леяро ковашки машиностроителен
комплекс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Радомир,
„Индустриална зона“ да заплати на „Радомир метал индъстрийз“ АД, с ЕИК
17515373, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, „Индустриална зона“,
сумата 500лв., представляваща
направените от него разноски пред Радомирския районен съд и сумата 984,61лв., представляваща направените
от него разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може
да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от датата на
съобщаването му на страните.
Председател
:
Членове : 1.
2.