Решение по дело №7418/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1637
Дата: 21 юли 2023 г.
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20222120107418
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1637
гр. Бургас, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120107418 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Ц. Д. с ЕГН
**********, адрес: гр. К., ***, съдебен адрес: гр. Б., *** - адвокат К. Я.,
против Д. Й. Д., ЕГН **********, роден на ***г. и А. Й. Д., ЕГН **********,
роден на ***г., двамата с адрес: гр. К., ***, с родител и законен представител
Й. Д. Д., ЕГН **********.
Предявен е иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ - за отмяна на направеното от ищеца в полза
на ответниците дарение, обективирано в нотариален акт № **, том *, рег.
№***, дело № ** от 2012г. от нотариус С.Д., с рег. № *** и район на действие
Районен съд гр.Бургас, поради неосигуряване от надарените на издръжка и
помощ, която е необходима на дарителя, за да живее.
Твърди, че ищецът е*** на ответниците. На 07.06.2012г. с нотариален
акт № **, том *, рег. №***, дело № ** от 2012г. от нотариус С.Д., с рег. №
*** и район на действие Районен съд гр.Бургас, ищецът дарил на двамата си
внуци, представлявани от техния баща и законен представител Й. Д. Д.
собствените си 6/10 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. К.,
***, представляващ дворно място, съставляващо УПИ IX-970, в кв.83 по
1
плана на гр. К., целият с площ 620 кв.м., ведно с построената в дворното
място двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 85 кв.м.
В началото на месец юни 2022г. ищецът изпаднал в трайна нужда от
издръжка и трайна невъзможност да се издържа. Сочи, че се намира в тежко
здравословно състояние, има множество заболявания, за които се нуждае от
средства за лечение и грижи. Пенсионер е и получава малка пенсия. От месец
юни 2022г. не успява да заделя средства за лечението си, за храна, лекарства
и консумативи. Цените на стоките и услугите са се покачили значително
предвид влошената икономическа ситуация в България и високата инфлация
и от месец юни 2022г. ищецът не е в състояние да се издържа сам. Не
притежава недвижим имот и имущество, от което да се издържа. Поради
изложеното от месец юни 2022г. отправил покана до двамата ответници с
искане да му дават издръжка, от която се нуждае, като поискал от тях да му
дават издръжка всеки месец, считано от 01.07.2022г. в размер на по 300 лева
от всеки един от двамата ответници чрез баща им и законен представител Й.
Д. Д.. Поискал ответниците да му дават издръжката, с пощенски запис, до
поискване на негово име на адрес: гр. Б., ***. Поканата до тях била изпратена
на 06.06.2022г. и получена на 07.06.2022г. чрез техния баща и законен
представител Й. Д. Д.. До този момент ответниците за периода от 01.07.2022г.
до предявяване на иска не превели никаква издръжка и отказвали да дават
такава. Въведеното основание на иска за отмяна на дарението е неосигуряване
от надарените на издръжка и помощ, която е необходима на дарителя, за да
живее.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответниците представят
писмен отговор, с който не оспорват предявения иск и фактическите
обстоятелства, на които той се основава. Сочи се, че децата нямат възможност
да дават издръжка на *** си и няма да дават такава, поради липса на средства
и възможности. Отговорът обаче не носи подписа на непълнолетното дете Д.
Й. Д., а според чл.28, ал.2 от ГПК той извършва съдопроизводствените
действия лично, но със съгласието на родителите си.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от Закона за
2
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Установява се по делото, че ответниците Д. и А. са *** на ищеца Д. Ц.
Д., който на 07.06.2012г. им подарил притежавана от него 6/10 ид.ч. от
съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. К., ***, представляващ дворно
място, съставляващо УПИ IX-970, в кв.83 по плана на гр. К., целият с площ
620 кв.м., ведно с построената в дворното място двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ 85 кв.м.
Безспорно е по делото, че дарителят от месец юни 2022г. е изпаднал в
трайна нужда от издръжка и невъзможност да се издържа, поради което съдът
приема, че ищецът обективно се нуждае от издръжка и не може да си осигури
такава чрез собствените доходи и имущество.
Не е спорно, че бащата на децата е получил покана на 07.06.2022г. до
тях, изпратена от ищеца, с която ги кани, считано от 01.07.2022г. да му дават
всеки месец издръжка от по 300 лева от всяко от децата, както и че такава
издръжка изобщо не е изплащана.
Данните по делото са, че децата от години са се установили да живеят
в Г. с баща си. В отговора изрично се сочи, че децата нямат възможност да
дават издръжка на *** си и няма да дават такава, поради липса на средства и
възможности. В съдебно заседание бащата на децата заявява, че нито той,
нито децата могат да подпомагат *** си и да му плащат издръжка. С този
мотив не възразява да бъде уважена исковата претенция, респ. дарението да
бъде отменено.
При така въведените по делото твърдения и установените факти по
спора, като съобрази релевантните за случая законови разпоредби, съдът
достигна до следните фактически и правни изводи:
С дарствения договор дарителят безвъзмездно отстъпва в собственост
на надарения свое имуществено право, като със стойността на последното
имуществото на дарителя се намалява, а това на надарения се увеличава.
Сделката е безвъзмездна, а срещу полученото дареният има моралното
задължение за признателност. Не всяко морално укоримо поведение на
надарения, обаче, е установено от закона като основание за отмяна на
дарствения акт. Основанията за отмяна на дарение са изчерпателно изброени
в закона – чл.227 ал.1 от ЗЗД и не подлежат на разширително тълкуване. За
процесната твърдяна от ищеца хипотеза релевантно е основанието по чл.227,
3
ал.1 б.“в“ от ЗЗД. Нормата гласи, че дарението може да бъде отменено, когато
дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Касае
се за изрично изразена силно укорима непризнателност, при която отмяната
на дарението от една страна е санкция за поведението на надарения, а от
друга страна - ще даде възможност на дарителя да получи средствата, от
които се нуждае. Съобразно разрешението, дадено с ТР по т. дело № 1/2013г.
на ГК при ВКС, наличието на горните предпоставки не е достатъчно
основание за уважаване на иска по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД – следва да бъде
установено и че дареният има материална възможност да дава исканата
издръжка, без да постави себе си в по-лошо положение от това на дарителя.
Следователно, необходимо е дареният да отказва издръжка при липса на
обективни причини за това. В случая ответниците са малолетно и
непълнолетно дете и съответно не са трудово ангажирани. Няма данни да
имат други доходи, както и друго движимо и недвижимо имущество, освен
голата собственост върху дарените им идеални части от недвижимия имот. Не
са ангажирани каквито и да е доказателства, че ответниците разполагат с
достатъчно средства за собствената си издръжка и средства да дават такава на
ищеца. Няма данни и родителите на ответниците /доколкото ответниците са
малолетно и непълнолетно дете/ да разполагат със свободни финансови
средства. При така установеното следва да се приеме, че ответниците не
разполагат с достатъчно средства за собствената си издръжка, а да дават
такава и на своя *** Д. Д. – за тях е обективно невъзможно. Ето защо, в
случая не е налице непризнателност от страна на дарените, изразяваща се в
необоснован отказ да дават на дарителя си исканата издръжка. Независимо,
че в отговора не се възразява исковата претенция да бъде уважена, в
настоящия спор не се установява фактическото осъществяване на въведеното
основание за предявения иск. Претенцията, заявена на това основание следва
да се отхвърли.
За пълнота следва да се посочи, че в случай, че действително това е
волята на страните и ако разпореждането не противоречи на интереса на
децата е допустимо възмездно разпореждане с идеалните части от
недвижимия имот в полза на ищеца с разрешение на районния съд.
По тези съображения съдът приема, че ищецът не доказа
материалноправните предпоставки за отмяна на процесното дарение, поради
което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
4
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Ц. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. К., ***,
съдебен адрес: гр. Б., *** - адвокат К. Я., против Д. Й. Д., ЕГН **********,
роден на ***г., действащ със съгласието на своя баща Й. Д. Д., ЕГН
********** и А. Й. Д., ЕГН **********, роден на ***г., представляван от Й.
Д. Д., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител,
двамата с адрес: гр. К., ***, за отмяна на дарението, обективирано в
нотариален акт № **, том *, рег. №***, дело № ** от 2012г. от нотариус С.Д.,
с рег. № *** и район на действие Районен съд гр.Бургас, поради
неосигуряване от надарените на необходима на дарителя издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5