Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                                           № 550

  гр.Горна Оряховица, 26.11.2019г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември през  две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                    Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………, разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1515/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

  Ищецът И.Е.И.(чрез адв.Д. Г.Д. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с Д.И.И. са сключили граждански брак на 15.05.1989г. в гр.Стражица, за което бил изготвен Акт№*****за сключен граждански брак на Общ.Стражица. От съжителството им преди брака са родени две деца, които са пълнолетни. Твърди се, че двамата съпрузи са живели съвместно преди да сключат брак, а след неговото сключване бракът е продължил с типичните за него функции и съдържание до 1999г. Първоначално съпрузите и децата живели в жилището на родителите на ищеца, след известен период се преместват и живеят на квартира в гр.Стражица. През 1996г. заминават за Р.Гърция, за да работят и изкарват средства за издръжка на семейството си, където отношенията им се влошават(заР.поведението на съпругата). На няколко пъти се разделят и събират. Окончателно се разделят  през пролетта на 1999г., когато съпругата напуска семейството и страните заживяват разделени. След раздялата съпрузите поддържат отношения единствено по повод на двете си деца. Ищецът заживял с  друга жена и създал ново семейство в Р.Гърция, а от 2017г. се премества в гр.Нюрнберг Ф.Р.Германия, където живее и работи. За ответницата не разполагал с данни относно нейното местонахождение, като се предполагало, че също живее във Ф.Р.Германия. Счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и съществува формално още от лятото на 1999г. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прекратен брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

  Ответницата Д.И.И. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.Л.П. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител счита иска за допустим. Следва да се установи, че съпрузите са разделени повече от двадесет години и че между тях съществува пълно отчуждение, както и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.  Ако фактическата раздяла е трайна  и двамата съпрузи не поддържат контакти и отношения помежду си като съпрузи, в т.ч. и  не са правили опити да заздравят брачните си отношения, то  бракът им изцяло е лишен от дължимото съдържание и съществува само формално.

            Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Страните по делото – И.Е.И. и Д.И.И. са сключили граждански брак на 15.05.1989г. в гр.Стражица, за което бил изготвен Акт№*****за сключен граждански брак на Общ.Стражица.  През време на брака си  съпрузите  имат две деца – Е. И.Е. и Т. И.Е., които са навършили пълнолетие.

           С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Р.Ен.И.(брат на ищеца) потвърждава, че страните са разделени от повече от двадесет години(от  1998г./1999г.). Първоначално двамата заминали да работят в Р.Гърция, където се разделят. Ответницата заживява с друг мъж. Впоследствие И.Е.И. заминава за Ф.Р.Германия, където работи(в гр.Нюрнберг), докато ответницата заминала  при големия си син също  във Ф.Р.Германия(гр.Манхайм). Заявява, че ищецът понастоящем живеел с друга жена, от която има син – вече шестнадесет годишен). Не счита, че бракът на страните би могъл да се заздрави, тъй като  съпрузите не поддържали никакви контакти. Съдът  дава вяра на свидетелските показания, като непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен.

            Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е  довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това  довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно. Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин.  Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.  Ето защо съдът намира, че  следва да прекрати брака на страните с развод по реда на  чл.49 ал.1 от СК, поР.настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

            Съдът  счита, че дължи произнасяне  относно ползването на семейно жилище. Семейното жилище по смисъла на чл.56 от СК е жилището,  в което  семейството  живее, без оглед  чия е собствеността върху имота и дали е придобит през време на брака. Не се установи по делото наличието на семейно жилище по смисъла на закона(същото е продадено преди образуване на производството), като съдът не дължи произнасяне  относно ползването на  такова семейно жилище.

            Според разпоредбата на чл.53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име(Решение№245/17.05.2012г. по гр.дело№1058/2011г. - IVг.о. ВКС;  Определение№172/15.02.2012г. по гр.дело№1058/2011г. - IVг.о. ВКС). По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно име. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, не е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, поР.и което същата следва да запази това име. Въпреки липса на изявление от страна на ответницата по въпроса, съгласно чл.326 от ГПК, съдът е служебно задължен да се произнесе по въпроса за фамилното име, поР.което следва да бъде постановено запазване на фамилното име на съпругата, прието след сключване на брака.

            Съдът определя окончателната ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно(по 15.00лв.) от страните, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.  Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р     Е    Ш    И :

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения граждански брак  на 15.05.1989г. в гр.Стражица, за което бил изготвен Акт№*****за сключен граждански брак на Общ.Стражица, между И.Е.И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: *** и Д.И.И. с ЕГН**********,***, ПОР.НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА Д.И.И. да продължи носи след прекратяване на брака  брачното си  фамилно  име Иванова.

 

            ОСЪЖДА И.Е.И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА Д.И. И.с ЕГН**********,***, да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода;  сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

             Препис от решението да се изпрати на страните.      

                                                                         

                                                                                          Районен съдия: