Определение по дело №6494/2018 на Районен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2487

Гр. П., 17.06.2019 г.

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06494/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация – П.“ АД срещу Л.С.М. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 040,85 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *** законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от                     140,48 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2017 г. до 20.06.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

При извършената служебна проверка за допустимостта и редовността на постъпилата искова молба, съдът констатира, че предявената с последната искова претенция е процесуално недопустима, предвид следните съображения:

Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявяване на положителен установителен иск с развило се заповедно производство по ч. гр. дело № ***г. по описа на съда и издадена в хода на същото в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, включително за процесното вземане.

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е иск на кредитора за установяване съществуването на вземането му срещу длъжника, което вземане е удостоверено в издадената заповед за изпълнение. Тази обвързаност с предходно развилото се заповедно производство обуславя и специалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно: да е издадена заповед за изпълнение за сумата, предмет на предявения иск, да е подадено в срок възражение от длъжника, респ. да се касае за осъществена процедура по връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът да е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Същевременно, исковият съд в производството по чл. 422 ГПК е длъжен да извърши самостоятелна проверка налице ли са предпоставките, обуславящи допустимостта на исковите претенции, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС. 

В настоящия случай, от приложеното ч. гр. дело № ***г. по описа на съда се установява, че в полза на заявителя – ищец в настоящото производство „Топлофикация – П.“ АД и срещу длъжника – ответника по исковете Л.С.М. е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати в полза на дружеството сумите, предмет на настоящите искови претенции.

Препис от заповедта е връчен на длъжника на 07.08.2018 г., като в преклузивния двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК Л.М. е депозирал писмено възражение по            чл. 414а ГПК, с рег. № 21749/17.08.2018 г., в което е вписал с ръкописен текст, че ½ част от месечното му възнаграждение е в запор за изплащане на сметките му към „Топлофикация – П.“ АД за парно от 2 и повече години, при ЧСИ Е.Д..                   

С оглед съдържанието на възражението, настоящият исков съд с разпореждане от 12.10.2018 г. е указал на длъжника Л.М. в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да заяви дали възразява срещу дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа съда /оспорва ли сумите по основание и/или размер/, указвайки му, че при непредставяне в срок на отговор съдът ще приеме, че същият не е възразил срещу дължимостта на сумите по процесната Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в който случай последната ще влезе в сила и ще подлежи на принудително изпълнение.

За изпълнение на указанията Л.М. е депозирал писмена молба с рег. № 35097/28.12.2018 г., с която е поискал да не бъдат образувани съдебни дела по повод дължими от него суми за парно, тъй като от 3 години същият изплаща определена сума всеки месец при частен съдебен изпълнител.

С ново разпореждане от 30.01.2019 г. съдът е указал на лицето да заяви дали оспорва по основание и/или размер – твърди ли, че не дължи конкретните суми, които е разпоредено да заплати в полза на „Топлофикация – П.“ АД със процесната заповед по чл. 410 ГПК, съответно да посочи образуваните изпълнителни дела за събиране на тези суми ли са или за други такива, касаещи други периоди, а не дали има по принцип висящи дела пред съдебен изпълнител и дали по принцип твърди, че не дължи суми на дружеството, указвайки му, че при непредставяне в срок на отговор на указанията или при представяне на такъв, с който не са оспорени конкретните вземания, съдът ще приеме, че същият не е възразил срещу дължимостта на конкретните суми по Заповедта за изпълнение от 06.07.2018 г. по чл. 410 ГПК, в който случай последната ще влезе в сила и ще подлежи на принудително изпълнение.

Въпреки многобройните опити за връчване на това разпореждане на Л.М., то същият не е намерен на известните по делото адреси.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че с депозираното в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на РС – П. писмено възражение длъжникът в заповедното производство Л.С.М. не е оспорил вземанията, удостоверени в издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК не се изисква обосноваване на възражението. Предвидено е единствено същото да бъде в писмена форма и да съдържа оспорване на вземането. Следователно, възражение е налице винаги когато е попълнен и подаден съответния утвърден образец, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 5.б. от Тълкувателно решение № № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС. Като възражение следва да се приеме всяко изявление, от което обаче недвусмислено да е видно, че длъжникът не признава вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение.

В настоящия случай обаче депозираното от М. възражение не съдържа нито печатния текст, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, което поначало е достатъчно, за да се приеме, че е налице оспорване на сумите по заповедта, доколкото не се изисква обосноваване на възражението, нито в изписания ръкописен текст доводите му касаят конкретните вземания и тяхната недължимост.

Ето защо, съдът приема, че реално възражение по см. на чл. 414, ал. 1 ГПК, разбирано като изразена недвусмислена воля за оспорване на вземанията по заповедта, не е подадено от длъжника, което обуславя влизане в сила на заповедта – арг. чл. 416 ГПК. Този извод на съда не се опровергава от липсата на изявление на длъжника в заповедното производство във връзка с повторно дадените му указания от страна на настоящия съд, тъй като, както вече беше изяснено, определящо значение имат твърденията на длъжника в депозираното писмено възражение.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че предявените установителни искови претенции се явяват процесуално недопустими – поради липсата на правен спор между страните по делото относно вземанията, а оттук и на правен интерес на ищеца от търсената защита като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск. Недопустимостта на иска обуславя и прекратяването на производството по делото.

Определението подлежи на обжалване от ищеца – по арг. от чл. 130, ал. 2 ГПК. Пътят за защита на длъжника в заповедното производство, за когото в настоящия процес не е възникнало процесуалното качество на ответник, е чрез обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, в случай на постановяване на такова – в този смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в т. 5.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС. 

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба с рег. № 24508/21.09.2018 г., подадена от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: ********* и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 06494/2018 г. по описа на Районен съд – П., Гражданско отделение, I-ви състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд – П., в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

При влизане в сила на определението, ч. гр. дело № ***г. по описа на Пернишкия районен съд да се върне на съответния състав, включително за преценка относно влизане в сила на заповедта за изпълнение, като към него се приложи заверен препис от настоящото определение.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: