О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2487
Гр.
П., 17.06.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото съдебно
заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 06494/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба,
подадена от „Топлофикация – П.“ АД срещу Л.С.М. с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1 040,85 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *** законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 06.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 140,48 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2017 г. до 20.06.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена
Заповед № ***г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
При
извършената служебна проверка за допустимостта и редовността на постъпилата
искова молба, съдът констатира, че предявената с последната искова претенция е
процесуално недопустима, предвид следните съображения:
Ищцовото дружество обосновава
правния си интерес от предявяване на положителен установителен иск с развило се
заповедно производство по ч. гр. дело № ***г. по описа на съда и издадена в
хода на същото в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, включително за процесното вземане.
Установителният иск по чл. 422, ал.
1 ГПК е иск на кредитора за установяване съществуването на вземането му срещу
длъжника, което вземане е удостоверено в издадената заповед за изпълнение. Тази
обвързаност с предходно развилото се заповедно производство обуславя и
специалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно: да е издадена
заповед за изпълнение за сумата, предмет на предявения иск, да е подадено в срок
възражение от длъжника, респ. да се касае за осъществена процедура по връчване
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът да е предявен в преклузивния срок по чл.
415, ал. 4 ГПК. Същевременно, исковият съд в производството по чл. 422 ГПК е
длъжен да извърши самостоятелна проверка налице ли са предпоставките,
обуславящи допустимостта на исковите претенции, в който смисъл са и задължителните
за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай, от приложеното
ч. гр. дело № ***г. по описа на съда се установява, че в полза на заявителя –
ищец в настоящото производство „Топлофикация – П.“ АД и срещу длъжника – ответника
по исковете Л.С.М. е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати в полза
на дружеството сумите, предмет на настоящите искови претенции.
Препис от заповедта е връчен на длъжника на 07.08.2018 г., като
в преклузивния двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК Л.М. е депозирал писмено
възражение по чл. 414а ГПК, с
рег. № 21749/17.08.2018 г., в което е вписал с ръкописен текст, че ½
част от месечното му възнаграждение е в запор за изплащане на сметките му към
„Топлофикация – П.“ АД за парно от 2 и повече години, при ЧСИ Е.Д..
С оглед съдържанието на
възражението, настоящият исков съд с разпореждане от 12.10.2018 г. е указал на
длъжника Л.М. в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да заяви дали
възразява срещу дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа съда
/оспорва ли сумите по основание и/или размер/, указвайки му, че при
непредставяне в срок на отговор съдът ще приеме, че същият не е възразил срещу
дължимостта на сумите по процесната Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в
който случай последната ще влезе в сила и ще подлежи на принудително
изпълнение.
За изпълнение на указанията Л.М. е
депозирал писмена молба с рег. № 35097/28.12.2018 г., с която е поискал да не
бъдат образувани съдебни дела по повод дължими от него суми за парно, тъй като
от 3 години същият изплаща определена сума всеки месец при частен съдебен
изпълнител.
С ново разпореждане от 30.01.2019 г.
съдът е указал на лицето да заяви дали оспорва по основание и/или размер –
твърди ли, че не дължи конкретните суми, които е разпоредено да заплати в полза
на „Топлофикация – П.“ АД със процесната заповед по чл. 410 ГПК, съответно да
посочи образуваните изпълнителни дела за събиране на тези суми ли са или за
други такива, касаещи други периоди, а не дали има по принцип висящи дела пред
съдебен изпълнител и дали по принцип твърди, че не дължи суми на дружеството,
указвайки му, че при непредставяне в срок на отговор на указанията или при
представяне на такъв, с който не са оспорени конкретните вземания, съдът ще
приеме, че същият не е възразил срещу дължимостта на конкретните суми по
Заповедта за изпълнение от 06.07.2018 г. по чл. 410 ГПК, в който случай
последната ще влезе в сила и ще подлежи на принудително изпълнение.
Въпреки многобройните опити за
връчване на това разпореждане на Л.М., то същият не е намерен на известните по
делото адреси.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че с депозираното в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на РС – П. писмено
възражение длъжникът в заповедното производство Л.С.М. не е оспорил вземанията,
удостоверени в издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Действително, съгласно разпоредбата
на чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК не се изисква обосноваване на възражението.
Предвидено е единствено същото да бъде в писмена форма и да съдържа оспорване
на вземането. Следователно, възражение е налице винаги когато е попълнен и
подаден съответния утвърден образец, в който смисъл са и задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 5.б. от Тълкувателно решение № № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС. Като възражение следва да се приеме всяко
изявление, от което обаче недвусмислено да е видно, че длъжникът не признава
вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение.
В настоящия случай обаче
депозираното от М. възражение не съдържа нито печатния текст, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, което поначало е
достатъчно, за да се приеме, че е налице оспорване на сумите по заповедта,
доколкото не се изисква обосноваване на възражението, нито в изписания
ръкописен текст доводите му касаят конкретните вземания и тяхната недължимост.
Ето защо, съдът приема, че реално
възражение по см. на чл. 414, ал. 1 ГПК, разбирано като изразена недвусмислена
воля за оспорване на вземанията по заповедта, не е подадено от длъжника, което
обуславя влизане в сила на заповедта – арг. чл. 416 ГПК. Този извод на съда не
се опровергава от липсата на изявление на длъжника в заповедното производство
във връзка с повторно дадените му указания от страна на настоящия съд, тъй
като, както вече беше изяснено, определящо значение имат твърденията на
длъжника в депозираното писмено възражение.
С оглед всичко изложено, съдът
намира, че предявените установителни искови претенции се явяват процесуално недопустими
– поради липсата на правен спор между страните по делото относно вземанията, а оттук
и на правен интерес на ищеца от търсената защита като
абсолютна
положителна процесуална предпоставка
за надлежно упражняване на правото на иск. Недопустимостта на иска обуславя и
прекратяването на производството по делото.
Определението подлежи на обжалване
от ищеца – по арг. от чл. 130, ал. 2 ГПК. Пътят за защита на длъжника в
заповедното производство, за когото в настоящия процес не е възникнало процесуалното
качество на ответник, е чрез обжалване на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, в случай
на постановяване на такова – в този смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 5.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с рег. № 24508/21.09.2018 г.,
подадена от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: ********* и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 06494/2018 г. по описа на Районен
съд – П., Гражданско отделение, I-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд – П., в едноседмичен срок от съобщаването
му на ищеца.
При влизане в сила на определението, ч. гр. дело № ***г.
по описа на Пернишкия районен съд
да се върне на съответния състав, включително за преценка относно влизане в
сила на заповедта за изпълнение, като към него се приложи заверен препис от
настоящото определение.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: