Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в
закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа ч. търг. дело № 1936 по описа за 2018
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за
търговския регистър /ЗТР/ във вр. с Глава XXI "Обжалване на
определенията" ГПК.
Образувано е по жалба на „В.К.” ООД с ЕИК *******, представлявано от управителя Н.Н.В.чрез
адв. Т.Й. срещу Отказ № 20180831101615/12.09.2018
година на Агенция по вписванията, постановен по заявление, образец А4,вх.
№20180831101615/31.08.2018 година, подадено по електронен път, с което е
заявено за вписване заличаване на дружеството- жалбоподател като съдружник в „Р.Т.“
ООД, с ЕИК *******.
В депозираната жалба се твърди, че отказът е
неправилен и незаконосъобразен. Излага се, че „В.К.” ООД е изпратило предизвестие за прекратяване на участието си като
съдружник в „Р.Т.“ ООД по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, обективирано в
нотариална покана, която е била надлежно връчена в хипотезата на чл. 50, ал. 4
от ГПК, като след изтичане на законоустановения тримесечен срок от предизвестието,
членственото правоотношение автоматично е прекратено.
Жалбоподателят посочва, че уреждането на имуществените
отношения между дружеството и напускащия съдружник следва да се счита като
последица от прекратяването на членственото правоотношение, а не условие за
настъпването му, единствена предпоставка за което е изтичането на тримесечния
срок на предизвестието по см. на чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
Жалбоподателят посочва, че напусналият съдружник се
явява активно легитимирано лице да заяви за вписване в ТРРЮЛНЦ вече настъпилото
обстоятелство по прекратяване на членственото му правоотношение.
Съдът
като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със заявление с вх. №20180831101615/31.08.2018
година, подадено по електронен път, е поискано вписване по партидата на „Р.Т.“
ООД, с ЕИК ******* на промяна в обстоятелствата - заличаване на вписване
в ТР на жалбоподателя „В.К.” ООД като съдружник в дружество „Р.Т.“ ООД в хипотезата на чл.125,
ал.2 от ТЗ.
За да постанови отказа си, длъжностното
лице при Агенция по вписванията е приело, че единствено управителят би могъл да
заяви заличаването на напусналия съдружник от името на търговеца, а напусналият
съдружник не е сред лицата, посочени като заявители в чл. 15, ал. 1, т.1 от
ЗТР, поради което е недопустимо вписването на заявеното обстоятелство.
В отказа се посочва, че представеното
нотариално удостоверено връчване не съставлява валидно уведомяване по смисъла
на чл. 7, ал. 1 от дружествения договор, който изисква искането за напускане на
съдружник да бъде отправено в писмена форма до Общото събрание.
Допълва се, че редът по чл. 50 от ГПК е
неприложим по отношение на уведомяванията по Търговския закон. Изискването по
чл. 125, ал. 2 от ТЗ предполага писменото предизвестие да бъде получено, а в
процедурата по чл. 50 от ГПК уведомлението не е получено, макар и да се счита
връчено.
Длъжностното лице по регистрацията е
аргументирало отказа си и с това, че във фактическият състав на прекратяването
на членството с предизвестие следва да
се включи и произнасянето на общото събрание относно начина, по който ще се
процедира с освободените от напускащия съдружник дялове. Именно затова
законодателят не е предвидил възможност съдружник да заяви заличаването си.
Съдът констатира, че жалбата е подадена е
в срока по чл.25 ал.1 от ЗТР, от лице, което има правен интерес да обжалва
отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията , срещу
подлежащ на обжалване акт, като е внесена е дължимата държавна такса. Жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл.21 от ТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали към
заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият
на обявяване акт, като съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установяват от представените документи по т.4, а съгласно чл.24 ал.1 от
ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 от ЗТР изисквания,
длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.
Съдът намира за
правилни мотивите на длъжностното лице по регистрацията да откаже вписване
на поисканите промени, тъй като
заявлението не е подадено от оправомощено лице. В този
смисъл е
формирана съдебна практика на Софийски апелативен съд – решение
№ 1429/21.06.2017 г. по т.д. № 570/2017 г. на САС, ТО, 3 състав, решение № 2089 от 08.03.2018 година по т.д.№
3500/2018 година на САС,ТО, 9 състав, решение № 2134 от 09.08.2018 година, по
т.д.№ 3654/2018 година на САС, ТО,решение № 1826 от 13.07.2018 година по т.д.№
3238/2918 година, САС, ТО, 15 състав, решение № 1777 от 07.10.2018 година на
САС, ТО, 3 състав,решение № 1694 по т.д.№ 2150/2018 година, САС, 6 състав, решение № 2361 от 09.10.2018 година на по
т.д. № 3888/2018 година САС, ТО, решение № 2334 от 04.10.2018 година по т.д.№
4078/2018 година на САС, ТО, 5 състав и др.
В чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ не е предвидена
възможност съдружниците сами да подават заявления за вписване на промени в
обстоятелствата, касаещи дружеството, включително и прекратяване на тяхното
участие като съдружници по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ. Изрична възможност е
уредена в чл.141 ал.5 от ТЗ относно искането от управителя за вписване на заличаването му в ТР,
ако дружеството не заяви това обстоятелство за вписване, но прилагането в случая на нормата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ по аналогия, съгласно формиралата се съдебна практика
по този въпрос , е недопустимо.
Изключението
относно управителя е оправдано поради качеството му на органен представител,
формиращ волята на търговеца като юридическо лице и действащ от негово име в отношенията му с
трети за дружеството лица и с цел правна сигурност именно в последните
отношения.
Вписването на обстоятелството по прекратяването на
членственото правоотношение на напусналия по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ
съдружник, касае отношенията на дружеството с третите лица. Напускащият съдружник не е овластен да представлява
дружеството, в това число и пред ТРРЮЛНЦ към АВ, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Независимо от бездействието на
дружеството, не може да бъде признато правото на жалбоподателя по настоящото
дело сам да заяви обстоятелствата, свързани със заличаването му от регистъра.
Това е така, тъй като на същия е предоставено материалното право да прекрати едностранно членството си в дружеството, но не
и процесуалното право за вписване на последиците от прекратяването в регистъра.
Макар и напусналият съдружник да има правен интерес от вписване на прекратяването
на членството си в дружеството, законът не предвижда възможност същият да се
легитимира като заявител.
За пълнота на изложението, съдът счита, че в
останала част отказът е незаконосъобразен. Правилни и съответни на константната
съдебна практика са изложените от жалбоподателя доводи, че за вписване на
заличаване на съдружник при хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ не е необходимо
да се представят доказателства за вземане на решение на ОС на съдружниците за
освобождаване на съдружника, подал предизвестието.
Основанията, на които може да бъде
прекратено участието на съдружник в ООД, са регламентирани в чл. 125, ал.1 и
ал.2 ТЗ. В една от хипотезите - чл. 125, ал.2 ТЗ, прекратяването е последица от
свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза
законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта
писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването
на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма
и в рамките на определен срок - тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл.
125, ал.2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор (такъв в случая не
е уговорен). Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал.2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните
последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за
освобождаване на съдружника и за приемане на нов дружествен договор, отразяващ
настъпилите промени в членствения състав на дружеството.
Съдбата на освободените дялове е предмет на едно бъдещо решение на общото
събрание, което не може да предопределя напускането на съдружник при условията
на чл. 125, ал. 2 от ТЗ (в този смисъл Решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. №
500/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).
Затова, при направено искане от
оправомощено лице, би следвало да се постанови поисканото заличаване, при
проверка единствено спазване на процедурата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
Съгласно гореизложеното, постановеният отказ като краен
резултат е правилен и следва да бъде потвърден, а жалбата -оставена без уважение .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
Оставя без
уважение жалба вх.№ 20180919144631 на „В.К.”
ООД с ЕИК *******, представлявано от управителя Н.В.чрез адв. Т.Й. срещу отказ № 20180831101615 от 12.09.2018
година на Агенция по вписванията, постановен по заявление, вх. №20180831101615/31.08.2018
година, с което е поискано заличаване на дружеството- жалбоподател като
съдружник в „Р.Т.“ ООД, с ЕИК *******.
Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: