№ 269
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600338 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 270, ал. 4 вр. глава 22 НПК.
Образувано е по частна жалба от защитника на А.И. В. – подсъдим по
НОХД № 17480/2017 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/,
Наказателно отделение 136 с-в срещу протоколно определение на съда от
10.01.2022 г., с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на
наложената му забрана за напускане пределите на Република България.
С жалбата се твърди, че определението е неправилно, предвид
здравословното състояние на подсъдимия и нуждата от консултации със
специалисти извън страната. Излагат се доводи, че подсъдимият, съгласно
решение от 14.06.2016г. е с 82 % намалена работоспособност с водеща
диагноза „стар инфаркт на миокарда“ и има право да избере здравно
заведение и медицински специалисти. Счита, че няма данни, които да водят
до извод, че подсъдимият ще извърши друго престъпление или ще се укрие и,
че тази мярка на процесуална принуда действа повече от 5 години и е
изпълнила целите си. Моли определението на СРС да бъде отменено, както и
забраната за напускане на България, наложена на подсъдимия.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на
жалбоподателя, доказателствата по делото и, като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваното определение, намира следното:
1
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от правоимащ
субект – защитника на подсъдимия по делото пред СРС.
НОХД № 17480/2017 г. на СРС е образувано по внесен обвинителен акт
срещу А.И. В. и А.Й.А. с обвинение спрямо всеки един по чл. 198, ал. 1, пр. 1
и 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Мярката на процесуална принуда „забрана за напускане на Република
България“ спрямо подсъдимия В. е била определена в хода на досъдебното
производство с постановление на СРП от 06.07.2017 г., а с постановление от
07.07.2017 г. мярката му за неотклонение е била изменена от „задържане под
стража“ в „подписка“.
Първоначалното делото пред СРС е било разпределено на 132 с-в, като
разпоредително заседание не е било проведено. Впоследствие /на 07.09.2018
г./ делото било преразпределено на 136 с-в, който на 07.11.2018 г. оставил без
уважение идентична на настоящата молба на подсъдимия В.. Протоколното
определение на СРС било потвърдено от СГС, XII въззивен състав с
определение от 19.12.2018 г. по ВНЧД № 5724/2018 г. СРС провел
разпоредително заседание и на 17.10.2019 г. дал ход на съдебното следствие.
Предвид смяната на председателя на съдебния състав, било насрочено ново
разпоредително заседание, което било проведено на 10.01.2022г., когато бил
постановен обжалваният съдебен акт. СРС е обосновал определението си с
това, че няма основание за отмяна на наложената на подсъдимия В. забрана за
напускане на страната, тъй като твърденията на защитата за нужда от
медицински грижи не са подкрепени с доказателства за влошаване на
здравословното му състояние или, че не може да получи нужните грижи в
България. Съдът е посочил и, че подсъдимият и защитникът му имат и
нагласа за сключване на споразумение с прокурора и за възстановяване на
имуществените вреди и обсъждането му им е нужно малко време. Поради
това е приел, че няма предпоставки за отмяна на забраната.
При така установеното, въззивният съд намери от правна страна
следното:
На първо място, подлежи на преценка дали към момента е налице
2
формалната предпоставка за налагане на забрана за напускане пределите на
страната по смисъла на чл. 68, ал. 1 НПК. С внесения в СРС обвинителен акт
подсъдимият В. е предаден на съд с обвинение по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Това е тежко умишлено
престъпление, поради което първото изискуемо от закона основание за
налагане на тази мярка на процесуална принуда продължава да е налице.
На следващо място, по аргумент от нормата на чл. 68, ал. 5 НПК, следва
да се съобрази дали съществува опасност от укриване на подсъдимия извън
страната, ако забраната за напускане на България бъде отменена. В тази
връзка е необходимо да се прецени дали има новонастъпили обстоятелства,
които променят извода за наличието на тази опасност, който е мотивирал
налагането на мярката. Съдът намира, че независимо от продължителността
на наказателното производство и времето, през което забраната действа
спрямо подсъдимия В., опасността той да се укрие от правосъдието в
чужбина, ако мярката бъде отменена, продължава да съществува. Това е така,
с оглед това, че лицата, сочени като пострадали от същото, е следвало да
бъдат транспортирани в други страни – дейност, с която има данни
подсъдимият да е бил съпричастен, което предполага негови контакти и
връзки в чужбина, които биха му позволили успешно да се укрие в друга
държава. Въззивният съд намира, че тези обстоятелства е възможно да
съществуват и към настоящия момент, поради което опасността от укриване
от негова страна все още е налице. Действително, продължителността на
забраната спрямо В. не е малка, но в случая интересите на правораздаването
налагат тя да продължи да действа, с оглед препятстване на възможността той
да се укрие.
Същевременно, няма обстоятелства, възникнали след налагане на
забраната, които да променят горепосочения извод. Изтъкнатите пред
районния съд и в жалбата съображения относно кардиологични и
чернодробни заболявания на подсъдимия В. и правото му да избере
медицински специалисти и заведение, които да го лекуват /включително в
чужбина/ са принципно верни, но правилна е оценката на първостепенния
съд, че те не са подкрепени с доказателства за влошаване на здравето му,
което да налага спешно лечение и то извън България. Цитираното от защитата
здравословно състояние на В. датира от години, като е било последно
предмет на изследване по делото в хода на досъдебното производство и след
3
този момент няма данни за промяна в същото. Предвид това, изводът на
районния съд, че здравословното състояние на подсъдимия не е предпоставка
за отмяна на забраната е правилен.
С тези съображения, въззивният съд намира, че определението на СРС,
НО, 136-ти състав е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 338 вр. чл. 334, т. 6
НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски районен съд,
Наказателно отделение 136 с-в от 10.01.2022 г., по НОХД № 17480/2017 г., с
което е оставена без уважение молбата на подсъдимия А.И. В. за отмяна на
наложената му забрана за напускане на пределите на Република България.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4