Мотиви
към присъда, постановена от С.ския
районен съд на 14 октомври 2020 година по наказателно дело № 268 НЧХД по описа
на съда за 2020 год.
Подсъдимият А.К.К. ЕГН ********** ***
частна тъжба е обвинен от Д.Г.Д. ЕГН ********** в това че на 26. 12. 2019
година около 9 часа и 15 мин. в град С., в квартал С.о, пред блок № 31, вход. Б
умишлено, с нанасяне на юмруци в лицевата част на главата е причинил на Д.Г.Д.
лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 НК, разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващо се в двустранен периорбитален
хематом травма на лявото око със зачервяване, контузия на дясната лицева
половина без загуба на съзнание, перкусионна болка на централните и странични
резци на горната челюст, кучешките и предкътните зъби вляво и разклащане на
страничния резец в дясно, както и охлузвания в областта на лицето.
В съдебно заседание частният тъжител
чрез повереника си адвокат Костадин Николов поддържа обвинението и гражданския
иск за сумата 5000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди
болки и страдания от деянието и уврежданията предмет на обвинението, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 26. 12. 2020 година до окончателното
й изплащане.
Подсъдимият А.К.К. не се признава за
виновен. и лично и чрез защитника си адв. С. взема становище за оправдателна
присъда, по съображения, че подсъдимият не е бил на мястото на побоя, за което
се позовават на показанията на свидетелите С.Б.Г. и К.С.К. приятели на
подсъдимия. Самият подсъдим се възползва от правото си да откаже да дава
обяснения.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Тъжителят Д.Г.Д. живеел на съпружески
начала с А.И. от град С., като от съвместното им съжителство е родено детето Р.Д.Д..
След раждането на детето Д.Г.Д. и А.И. се разделили и с определение от 29. 01.
2016 година по гр. дело № 878 по описа на РС С. за 2015 година е одобрено
споразумение по силата на което упражняването на родителските права върху
детето Р. се предоставя на майката, при визиран в одобреното споразумение режим
на лични отношения на бащата тъжител по делото с малолетното му дете.
На 26. 12. 2019 година било ден, в
който според цитираното споразумение тъжителят Д.Г.Д. трябвало да се види с
малолетното си дете Р.Д.Д.. Около 9 часа на 26. 12. 2019 година тъжителят Д.Д.,
придружаван от приятелката си тогава В.И.Ц. отишли на адреса, определен за
предаване на детето, а именно град С.,
кв. С.о, блок 31, вход. Б. Тъжителят позвънил по телефона на А.И. майка на
малолетното им дете, която живеела с подсъдимия и била в дома му в село Ш.д. където
празнували Коледа. Разбрали се с тъжителя след около 20-30 мин. А.Ц. да докара
детето от село Ш.д. в гр. С.. Тъжителят останал да чака дъщеря си пред блок 31,
вход Б в кв. С.о за полагащото му се свиждане с детето му. Вместо детето и
неговата майка на мястото дошъл подсъдимият А.К.К., придружен от още двама
мъже, приближил се до автомобила в който били тъжителят и приятелката му В.Ц. отворил
шофьорската врата и нанесъл на тъжителят няколко удара с юмрук в лицето. Свидетелката
В.Ц. се опитала да защити и предпази тъжителя Д.Д. застанала между него и
нападналия го подсъдим, който ударил и нея в лицето. Тъжителят избутал подсъдимия и успял да
излезе от автомобила, при което подсъдимият му нанесъл още два удара. На
помощ на тъжителят се притекъл свидетеля
К.Т.В., който в това време миел автомобила си, като видял ударите
нанесени от подсъдимия на пострадалия, той се намесил и ги разтървал. Видно от
показанията на свидетеля В. след намесата му подсъдимият се насочил към
автомобила където го чакали двамата придружаващи го, но се върнал – слязъл от
автомобила си и се върнал при тъжителя Д.Д. и му ударил още една пестница в
лицето, с което според показанията на
свидетеля В. му разбил носа. След това
влязъл отново в автомобила си и придружен от двамата мъже с които дошъл на
местопрестъплението
потеглил
в неизвестна посока. Свидетелката В.Ц. вече
била сигнализирала полицията и след
минути на мястото на инцидента пристигнали полицаите Е.Г.П. и Р.Н.С. които
заварили тъжителя и свидетелката В.Ц. и видно от показанията им пострадалият Д.Д.
бил с кръв по лицето в областта на носа.
От заключението на назначената по
делото съдебно медицинска експертиза се установява, че вследствие нанесените му
от подсъдимия удари пострадалият тъжител получил разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващо се в двустранен периорбитален хематом травма
на лявото око със зачервяване, контузия на дясната лицева половина без загуба
на съзнание, перкусионна болка на централните и странични резци на горната
челюст, кучешките и предкътните зъби вляво и разклащане на страничния резец в
дясно, както и охлузвания в областта на лицето. Съдът кредитира заключението на
вещото лице лекар д-р Х. и като съобрази събраните по делото доказателства
приема за доказано, че описаните увреждания са причинени именно от подсъдимия и
неговите удари нанесени на пострадалия Д.Д. в лицето и в областта на главата.
Противоречия в доказателствения
материал:
От една страна са показанията на
свидетелите В.Ц. и В., които непосредствено възприели как подсъдимия нанася
удари на пострадалия Д.Д.. Разпознават и подсъдимия и показанията му го
поставят на мястото на побоя и установяват че именно той е нанесъл описаните
удари на пострадалия.
От друга страна са показанията на
свидетелите С.Б.Г. и К.С.К. приятели на подсъдимия, които разказват, че на 25
ти срещу 26 декември били на гости у подсъдимия да празнуват коледа в дома му в
село Ш.д.. Яли и пили останали да спят там и на 26 декември 2019 година до обяд
подсъдимият бил там и не е излизал.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите С.Б.Г.и К.С.К.. Показанията им са недостоверни и изолирани от
безспорно установени по делото обстоятелства. Така свидетелите В.Ц.и В. ясно
сочат в показанията си какво е направил пред тях подсъдимия не в село Ш.д., а в
град С., пред блок 31 в кв. С.о. Тези свидетели са възприели непосредствено как
подсъдимият нанася удари подробно сочат механизма на побоя и неговия автор, а
последиците от нанесените от подсъдимия удари – кръвта по лицето в областта на
носа са възприети и от пристигналите на мястото на инцидента полицаи когато
подсъдимият вече бил избягал с автомобила и придружаващите го двама мъже. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Вукадинов В.Ц., Е.Г.П. и Р.Н.С.
показанията на които на в тясно логическо и житейско единство с безспорно
установените факти по делото, включително и уврежданията на пострадалия Д.Д.,
външните признаци на които са възприети от всеки от тези свидетели. Свидетелите
Ц. и В. в допълнение на това са видели и кой е нанесъл ударите последният от
които разбил носа на пострадалия, за да го видят в това състояние и дошлите на
място полицаи.
По изложените съображения съдът приема
за недостоверни и опровергани от доказателствата по делото показанията на
свидетелите С.Б.Г.и К.С.К. в частта им в която разказват че на 26. 12. 2019
година до обяд са били с подсъдимия в дома му. Поне относно подсъдимият К. свидетелят К. лъже с твърденията си, че никой
не е напускал масата за повече от 10 мин. Тези показания са опровергани от
доказателствата по делото, опровергана е основаната на тези показания защитната
позиция на подсъдимия, дори без да се вземе предвид тежкото алкохолно опиване,
изводът за което се налага от самите показания на Г. и К., които потвърждават
че цяла нощ са пили, а в допълнение К. сочи, че много ракии е изпил.
По тези съображения съдът приема за
доказано, че именно подсъдимият е нанесъл инкриминираните телесни увреждания на
пострадалия тъжител Д.Д. с описаните удари в лицето на тъжителя, за които не го
е спряла намесата на приятелката му, а
след намесата на свидетеля В., подсъдимият първоначално прекратил побоя, но
след това се върнал и разбил носа на пострадалия, като кръвта му е възприета и
от дошлите на място полицаи.
С деянието си подсъдимият А.К.К., с
ненесените от него удари в областта на лицето на пострадалия Д.Д. умишлено му е
причинил описаните увреждания представляващи разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Видно от заключението на съдебно медицинската
експертиза, която съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно, това
разстройство се изразява в двустранен периорбитален хематом травма на лявото
око със зачервяване, контузия на дясната лицева половина без загуба на
съзнание, перкусионна болка на централните и странични резци на горната челюст,
кучешките и предкътните зъби вляво и разклащане на страничния резец в дясно,
както и охлузвания в областта на лицето. Касае се за лека телесна повреда с
разстройство на здравето по чл. 130 ал. 1 НК.
По изложените съображения подсъдимия А.К.К.
се признава от съда за виновен в това че
на 26. 12. 2019 година около 9 часа и 15 мин. в град С., в квартал С.о, пред
блок № 31, вход. Б умишлено, с нанасяне на юмруци в лицевата част на главата е
причинил на Д.Г.Д. лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 НК, разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразяващо се в двустранен
периорбитален хематом травма на лявото око със зачервяване, контузия на дясната
лицева половина без загуба на съзнание, перкусионна болка на централните и
странични резци на горната челюст, кучешките и предкътните зъби вляво и
разклащане на страничния резец в дясно, както и охлузвания в областта на
лицето.
Подсъдимият е неосъждан, видно от
свидетелството му за съдимост, не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на глава осма раздел ІV от НК и
на основание чл. 78а ал. 1 НК подлежи на освобождаване от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130 ал. 1 НК. Предвидените
за това престъпление наказания са лишаване от свобода до две години или пробация, които наказания са включени в чл.
78а ал. 1, буква „а“ НК визираща престъпленията за които е приложима
възможността за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
С извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 130 ал. 1 НК не са причинени съставомерни имуществени вреди
и не са налице пречките за прилагане на чл. 78а ал. 1 НК, установени в чл. 78а
ал. 7 НК.
По изложените съображения на основание
чл. 78а ал. 1 НК съдът освобождава подсъдимия от наказателна отговорност за
извършеното от него описано по-горе престъпление по чл. 130 ал. 1 НК и му
налага глоба.
Вече при определяне размера на глобата
съдът съобрази като отегчаващи обстоятелства че подсъдимият с нищо не е
предизвикат за това нападение и побой. Отегчаващо обстоятелство е че
пострадалият тъжител е нападнат докато си е чакал детето за осъществяване на
установени и потвърдени от съда лични отношения. Нападението на подсъдимия е вероломно
и с нищо не e
предизвикано
от страна на пострадалия. Той се оказва в капан, пребит и унизен, само защото
дошъл да види дъщеря си на мястото и във времето за лични контакти и отношения
с малолетното си дете. За да осъществи престъпния си умисъл подсъдимият именно
от това се е възползвал и тези обстоятелства, както и вероломността на
нападението са сериозни отегчаващи обстоятелства. Съдът намира, че една глоба
от 4 000 (четири хиляди лева) е необходима и достатъчна за постигане
целите на административното наказание. Тази глоба ще създаде във възможната
степен у подсъдимия контрамотив за други такива деяние и ще въздейства
предупредително възпитателно на другите членове на обществото да се въздържат
от такива постъпки.
Доказан по своите основание и размер е
предявеният граждански иск.
С деянието си, подсъдимият е причинил
на пострадалия тъжител Д.Д. неимуществени вреди болки, страдание и унижение. По
силата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. В случая подсъдимият А.К.К. доказано е причинил
неимуществени вреди на пострадалия тъжител с това, че докато Д.Д. придружен от
приятелката си чакал свиждане с малолетната си дъщеря, вместо нея на мястото на
срещата идва подсъдимия и започва да му нанася удари в лицето, в зъбите, в
носа. Не го спира защитата на една жена, удря и нея, за да продължи да нанася
удари на пострадалия. Вследствие на това му причинява болки и страдания в най
болезнените и инервирани зони на лицето, които болки и страдалия получават
външен израз в причинените увреждания двустранен периорбитален
хематом травма на лявото око със зачервяване, контузия на дясната лицева
половина, перкусионна болка на централните и странични резци на горната челюст,
кучешките и предкътните зъби вляво и разклащане на страничния резец в дясно,
както и охлузвания в областта на лицето. Както е видно засегнати са и зъбите на
пострадалия с произтичащата от това болка при всяко хранене. По силата на чл.
52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съдът намира че едно обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5000 лева е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД паричен еквивалент на
претърпяните от пострадалия тъжител болки и страдания, съответстващи на
характера и степента на уврежданията, унижение и дискомфорт от осуетената по
този начин, с побой среща с малолетната му дъщеря. Побой, нанесен пред
приятелката му във време и място, когато тъжителят не очаква нищо друго освен
да реализира правото си, а и задължение
като родител да контактува с малолетната си дъщеря.
При вреди от непозволено увреждане, по
силата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД деецът, който в случаят е подсъдимият изпада в
забава от момента на причинява вредите и по силата на чл. 86, във връзка с чл.
84 ал. 3 от ЗЗД дължи на тъжителя и законната лихва върху обезщетението от 5000
лева считано от 26. 12. 2019 година до окончателното му изплащане.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимият дължи на частния тъжител Д.Д. разноските му по делото в размер на
697 лева за направените по делото разноски от които 12 лева за държавна такса,
500 лева за адвокатско възнаграждение на повереника му адв. Костадин Николов и
185 лева за съдебно медицинска експертиза.
На РС С. подсъдимият дължи 200 лева ДТ
върху уважения иск.
Мотивиран от изложените съображения
съдът постанови присъдата.
Председател: