МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 37 от 10.10.2019 г.
по НОХД № 358 по описа за 2019
г. на Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимата Ж.Е.А., с ЕГН ********** е в това, че в периода 01-04.02.2019 година в град К., в условията на продължавано престъпление използвала платежен
инструмент - банкова
кредитна карта, издадена от „Алианц Банк България” АД на Ф.Д.М., без съгласието
на титуляра Ф.Д.М., като на четири пъти извършила транзакции с картата, както следва: чрез АТМ устройство на „Банка ДСК“ АД, намиращо се в гр. Казанлък, ул. “Ал. Батенберг“ № 115-117, извършила три транзакции: на 01.02.2019 г. - теглене на сума в размер на 350 лева и на
сума в размер на 50 лева и на 04.02.2019 г. - теглене на сума в размер на 90 лева, и на
04.02.2019 г. чрез устройство за безкасово плащане в
търговски обект – магазин, намиращ
се в гр. Казанлък,
ул.“Ал. Батенберг“ № 117, извършила плащане на стойност 9,90 лева, като извършените транзакции са
общо в размер на 499,90 лева, като деянието не съставлява по–тежко престъпление - престъпление по чл.249,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В проведеното по делото разпоредително заседание, при изслушване становищата
на страните по чл.248, ал.1, т.1–8 от НПК
подсъдимата А. направи искане за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК.
На основание
чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредителното заседание по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като
подсъдимата А. направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на
съда, като приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с
чл.58а, ал.1 от НК и след като определи на подсъдимата наказание “лишаване от
свобода” в минималния размер на предвиденото в закона, при значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства,
да го намали с една трета и да й наложи “лишаване от свобода” за срок от
една година и четири месеца. Прокурорът пледира за налагане на кумулативно предвиденото наказание “глоба“,
която да бъде определена в размер на отнетата сума - 499,90 лв.
Защитникът на подсъдимата Ж.А. – адв. Т.Д., в хода на съдебните прения не оспорва
фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът да
определи на подзащитната й А. наказание при условията на чл.58а, ал.4 вр. с
чл.55 от НК при многобройни смекчаващи отговорността на А. обстоятелства - “лишаване
от свобода” под минималния размер от две години, предвиден в закона за
извършеното престъпление, което с оглед на направеното от нея самопризнание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на основание
чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета, като на основание чл.55, ал.3
от НК не се налага наказанието „Глоба“.
Подсъдимата Ж.Е.А.
поддържа пледоарията на защитника си и изразява искрено съжаление за извършеното
деяние.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Ж.Е.А. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, с начално образование, но неграмотна,
безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Пострадалата Ф.М. имала издадена от „Алианц
Банк България” АД банкова кредитна карта “Мастеркард
стандарт” с номер ***, със заложен кредитен лимит на
стойност 500 лева, която не ползвала и
същата заедно с плика, в
който се съдържал запис на пин-кода за картата, се
съхранявали в шкаф в дома й, заедно с други документи
и вещи. В края на м. декември 2018 г., при разчистване на шкафа, найлоновия плик, в който били картата и плика с пин-кода,
неволно били изхвърлени заедно с други ненужни книжа и вещи. Тъй като пострадалата М. изобщо не била използвала кредитната карта, не
забелязала и липсата й.
Подсъдимата Ж.Е.А. случайно намерила
изхвърления плик. Видяла банковата карта, както и наличието на записан пин-код
в плика и решила да я
използва.
Сутринта
на 01.02.2019 г.
подсъдимата отишла до банкомат –АТМ
устройство на банка „Банка ДСК“ АД, намиращо се в гр. Казанлък ул. “Ал. Батенберг“ №
115-117 и използвайки
банковата карта и пин-код за нея, в 10:23 часа извършила транзакция с
картата, като изтеглила сума от 50 лева. След като получила 50 лева от устройството,
подсъдимата
А. установила, че
може да изтегли още пари. Повторила транзакцията, като в 10:25 часа изтеглила още 350 лева. Тъй
като от получената бележка от АТМ-устройството подсъдимата видяла, че по картата има още пари, решила
да изтегли и тях в следващите дни.
На
04.02.2019 г. сутринта подсъдимата А. отишла до същия банкомат
– АТМ устройство на „Банка ДСК“ АД, намиращо се в гр. Казанлък, ул. “Ал.Батенберг“ № 115-117, отново
използвала банковата
карта и пин-кода за нея в 09:17 часа, като извършила транзакция и
изтеглила сума от 90 лева. Същият ден следобед подсъдимата А. отишла в магазин за хранителни и битови стоки, намиращ
се в гр. Казанлък,
ул.“Ал.Батенберг“ № 117. В 14:30 часа с картата на пострадалата М. чрез устройство за безкасово плащане в
търговския обект подсъдимата извършила плащане
на стойност 9,90 лева, представляващи остатъка от средствата по картата. След
като използвала банковата карта в магазина и изчерпила паричните средства по
нея, подсъдимата А. счупила пластиката и я
изхвърлила.
На 07.02.2019 г. пострадалата Ф.М. получила СМС - съобщение от „Алианц Банк България” АД, че има превишаване на
кредитния лимит по издадената й кредитна карта. Пострадалата М.
веднага посетила офис на банката в гр. Казанлък
и установила, че по издадената й кредитна карта, която тя никога не е ползвала,
кредитния лимит е изчерпан. Незабавно, на
07.02.2019 г., по нейно искане, картата била блокирана от банката.
Няколко
дни по-късно, на 11.02.2019 г. подсъдимата Ж.А.
била установена като извършител
на престъплението.
Извършените
от подсъдимата неправомерни действия - ползване на кредитна карта,
издадена от „Алианц Банк България” АД на Ф.М., без съгласие на титуляра М. са както
следва: на 01.02.2019 г.
в 10:23 часа транзакция от АТМ устройство, при която е изтеглена сума от 50 лева, на
01.02.2019 г. в 10:25 часа
транзакция от АТМ устройство, при която е изтеглена сума от 350 лева, на 04.02.2019 г. в 09:17 часа транзакция от АТМ
устройство, при която
е изтеглена сума от 90 лева и на 04.02.2019 г. в 14:30 часа транзакция чрез устройство
за безкасово плащане в търговски обект, при което е направено плащане на
стойност 9,90 лева.
Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от направените от подсъдимата Ж.Е.А. самопризнания на всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи
самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По описания начин, с деянията си от обективна и
субективна страна, подсъдимата Ж.Е.А. е
осъществила състава на престъпление по чл.249, ал.1, вр .чл.26,
ал.1 от НК, като в периода
01-04.02.2019 година в град Казанлък, в условията на продължавано престъпление
използвала платежен инструмент - банкова кредитна карта, издадена от „Алианц Банк България” АД на Ф.Д.М.,
без съгласието на титуляра, като на четири пъти извършила транзакции с картата, както следва: чрез АТМ устройство на „Банка ДСК“ АД, намиращо се в гр. Казанлък, ул. “Ал. Батенберг“ № 115-117, извършила три транзакции: на 01.02.2019 г. - теглене на сума в размер на 350 лева и на
сума в размер на 50 лева и на 04.02.2019 г. - теглене на сума в размер на 90 лева, и на
04.02.2019 г. чрез устройство за безкасово плащане в
търговски обект – магазин, намиращ
се в гр. Казанлък,
ул.“Ал. Батенберг“ № 117, извършила плащане на стойност 9,90 лева, като извършените транзакции са
общо в размер на 499,90 лева, като деянието не съставлява по–тежко престъпление.
Общата стойност на сумата получена
от подсъдимата А. чрез използването на платежния инструмент – дебитната карта
на пострадалата Ф.М. е в размер на 499,90 лева.
От субективна страна деянието е извършено виновно от подсъдимата, под
формата на пряк умисъл, тъй като тя е съзнавала неговия обществено опасния
характер, предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне вида и размера на наказанието съдът се
съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалната част на закона за
извършеното от подсъдимата Ж.Е.А. престъпление по чл.249, ал.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до
двойния размер на получената сума.
При определянето и индивидуализацията на наказанието
съдът обсъди направеното от подсъдимата самопризнание по реда на чл. 371, т.2
от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на тази
подсъдима, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимата А.
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, тежкото й семейно и материално положение
/майка на три малолетни деца, упражняваща сама родителските грижи над децата;
не притежава имоти и не получава доходи от трудова дейност/, процесуалното й
поведение още от хода на досъдебното производство, изразяващо се в съдействие
за разкриване на обективната истина по случая, изразеното от нея критично
отношение и искрено разкаяние към извършеното, както и ниския размер на
изтеглените парични средства /на стойност под минималната работна заплата за
страната към датата на деянието/. Съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът, с оглед
на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а от НК намира,
че в случая едновременно са налице условията по чл.58а, ал.1-3 и условията на
чл.55 от НК и тъй като приложението на чл.55 от НК се явява по-благоприятно за
дееца индивидуализира наказанието на подсъдимата А. на основание чл.58а, ал.4,
вр. чл.55 от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността й
обстоятелства. Съдът на основание чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК индивидуализира наказанието «лишаване от свобода» под най-ниския предел /от
две години/ - за срок от една година и шест месеца, което намали с една трета
/или със 6 месеца / и присъди подсъдимата А. да изтърпи наказание «лишаване от
свобода» за срок от една година /или 12 месеца/, като прие, че не следва да й
налага по-лекото наказание „глоба“, което закона предвижда наред с наказанието
„лишаване от свобода“ от една страна поради тежкото й семейно и материално
положение, а от друга страна – с оглед многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства и преценката, че налагането на предвиденото по-тежко наказание е
достатъчно за постигане целите както на генералната, така и на специалната
превенция.
Съдът счете, че са налице предпоставките визирани в
чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да
бъде изтърпяно ефективно, а следва да бъде отложено за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът отчете като причини и условия за извършване на
престъплението – ниското правно съзнание на подсъдимата и стремежът й за
облагодетелстване по престъпен начин.
На
основание чл.189, ал.1 и ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимата
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 60,73 лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: