Решение по дело №96/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 февруари 2020 г.
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20207160700096
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 93

гр. Перник, 25.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в касационен състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 96 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.М.В.,***, против решение № 190 от 21.11.2019г. на Районен съд–Радомир, постановено по АНД № 288 по описа на съда за 2019 година.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 2603315, издаден от Областна дирекция на вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на В.М.В., за извършено административно нарушение по 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева.  

Недоволен от решението на районния съд В.В. го обжалва с доводи за неправилно приложен от районния съд закон поради непосочване в ЕФ точно на мястото за контрол, посоката, в която е осъществен, контролираният участък, режима на измерване на скоростта, края и началото на работната смяна. Твърди, че по делото не е установено и дали нарушението е извършено във или извън населено място, поради което е неправилно приложен административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.   Въз основа на това се иска да се отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът  редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова  дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания не се представят писмени доказателства. 

 

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл.63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението на първата съдебна инстанция.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Жалбата е неоснователна. Доводите в тази връзка са следните:

С електронен фиш серия К, № 2603315, издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на В.М.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева за това,  че на 14.03.2019 г. в 11:15 часа, в посока на движение от гр. Кюстендил, в населено място - с. Прибой, община Радомир, област Перник, на път ПП I-6, собственият му лек автомобил „Опел Инсигния Гранд Спорт“ с рег. № СВ 2485 МА, е управляван със скорост от 82 км/ч (при отчетен толеранс в полза на водача/собственика на МПС от 3 км/ч), при валидно за населеното място ограничение на скоростта на движение със скорост до 50 км/ч. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд – Радомир. Спорът е разгледан в производството по АНД № 288 по описа на съда за 2019г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за водено съобразно специалните процесуални правила и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено по делото от фактическа страна, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, посредством използването на автоматизирано техническо средство/система (АТСС) „ARH CAM S1“ с ид. № 11743d0, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, преминало първоначална и последваща проверка за съответствие с одобрения тип, е установено, че автомобилът, собствен на В.М.В., е управляван в населено място с. Прибой, община Радомир, област Перник, на път ПП I-6, в района на км 61, със скорост от 82 км/ч, при въведено ограничение за движение на МПС в населено място със скорост до 50 км/ч.

По отношение на приложения от наказващия орган закон районният съд е приел, че производството по  издаване на електронния фиш е проведено съобразно специалните процесуалните правила за издаване на електронен фиш за нарушения на ЗДвП, установени с АТС, без допуснати съществени процесуални нарушения, включително що се отнася до използваното за установяване на процесното нарушение мобилно АТС.  Кредитиран е протоколът, съставен на основание чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г..  По отношение на приложимия и приложен в производството материален закон районният съд е приел, че установеното от фактическа страна изпълва състав на административно нарушение чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за което именно касаторът – собственик на автомобила, с който нарушението е извършено, е административно наказан с процесния електронен фиш. Наложеното административно наказание е възприето от решаващия първоинстанционен съд за законосъобразно по вид и в абсолютен размер.   

Решението е правилно.

При извършената касационна проверка за наличие на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в каквато посока се преценяват доводите в жалбата, не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт.

Без основание са оплакванията на касатора, че в ЕФ не се съдържа посочване точно на мястото за контрол, посоката, в която е осъществен същия, контролираният участък, режима на измерване на скоростта, края и началото на работната смяна. Реквизитите на ЕФ са предмет на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като изискването е фишът да съдържа: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Процесният ЕФ съдържа вписани всички изисквани реквизити. От доказателствата по делото и по-конкретно от съдържанието на протокол за използване на мобилно АТСС по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. се установява точното местонахождение, разположението на системата за видеоконтрол,  установява се времето на работа, както и се установява ограничението на скоростта. Този протокол е относим към предмета на  спора и правилно е ценен от въззивния съд.

Във връзка с това касационният състав приема, че по делото, основано в доказателствата, безспорно установени са мястото на осъществявания контрол – населено място,  контролираният участък-с. Прибой, ППІ-6, км. 61, режимът на измерване на скоростта – С и посоката на действие на АТСС – Д (в двете посоки), краят и началото на работа на АТСС.  Автоматизирано техническо средство/система (АТСС) „ARH CAM S1“ с ид. № 11743d0, с което е засечена скоростта е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, преминало е първоначална и последваща проверка за съответствие с одобрения тип. Доказателствата по делото са еднозначни и достатъчни. Същите водят до извод, че на посочената дата и място, жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като управлявал собственото си МПС със скорост превишаваща разрешената максимална скорост в населено място. Скоростта е превишена с 32км/ч., поради което правилно е приложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Касационният състав споделя изводите на първата съдебна инстанция за правилно приложение на материалния закон при реализиране на отговорността на настоящия касатор по реда на чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Движението в населено място на МПС със скорост от 82 км/ч, при валидно общо ограничение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за движение със скорост, непревишаваща 50 км/ч, покрива именно вменения административнонаказателен състав. Наложената глоба е в размера разписан в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Що се отнася до оплакването в жалбата за неправилно приложение на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, такова нарушение на ЗДвП, съставляващо превишаване на разрешената скорост извън населено място, не е предмет на процесния ЕФ.

Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената съдебна проверка на обжалваното решение не се установиха пороци и във връзка с неговата валидност и допустимост. Съдебният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Решението ще се остави в сила.

 Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

  

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190 от 21.11.2019 г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 288 по описа на съда за 2019 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: