Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 26.09.2018 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети септември  през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

     

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА   

                                                            Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 244 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Иск с правно  основание чл. 422 ГПК, вр. чл.415, ал.1, вр. с чл.410 от ГПК и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, чрез адв. М.Х., п р о т и в  Б.С.Ч., ЕГН ********** ***.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца заплащане на сумата от общо 1161,55лв.,от която : сумата от 711,12 лв. - главница по Договор за паричен заем PLUS-01499749/30.7.2010г., сумата от 131,55 лв. -възнаградителна лихва (добавка, представляваща печалба на кредитора),  сумата от 318,88 лв. - мораторна лихва от датата на забавата 06.11.2010г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, което вземане е установен в ЗИ по ч.гр.д. № 652/2015г. на ВлРС.

Ищецът твърди, че е  подал заявление по чл. 410 от ГПК против Б.С.Ч., ЕГН **********. По образуваното ЧГД № 652/2015г. по описа на РС - Велинград, II състав била издадена против длъжника Заповед за изпълнение. Срещу заповедта било подадено възражение по чл. 423 от ГПК, поради което в срок подавал настоящия установителен иск.

Твърди се още, че “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД е цесионер и собственик на вземане по договор за цесия с прехвърлител БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от дата 08.07.2014г. с предмет прехвърляне на вземания по договори за паричен заем и договори за стоков кредит към трети лица и анекси към тях. Вземането към кредитора не било погасено към датата на подаване на заявлението и произхождало от договор за цесия с предмет придобиване на вземане по договор за паричен заем с номер PLUS-01499749/30.7.2010г. със страни БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Б.С.Ч.. Между Б.С.Ч. е БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД бил сключен Договор за паричен заем с номер PLUS-01499749/30.7.2010г в размер на 840,00лева. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД изплатил сумата по Договора на клиента, като по този начин Дружеството изпълнило задължението си по него. От този момент, по силата на сключения между страните договор, за Б.С.Ч. възникнало задължението да погаси заема на 11 месечни вноски с падеж на първа вноска на 3.9.2010г. Б.С.Ч. преустановил на 05.11.2010г. плащането на вноските по договора, като оставащите дължими вноски до погасяване на кредита били 9 на брой. Вземането на кредитора било предсрочно изискуемо от деня, следващ деня на пропуснатата дължима вноска – тоест от 06.11.2010г. На 08.07.2014г. кредитора по договора -БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД прехвърлил вземането си срещу Б.С.Ч. чрез договор за цесия на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, както следва: главница в размер на 711,12лева, договорна възнаградителна лихва в размер на 131,55лева, обезщетение за забава в размер на 216,48лв. за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - 6.11.2010г. до датата на прехвърляне на вземането чрез договор за цесия /равно на мораторната лихва, изчислена от деня следващ този на настъпването на предсрочната изискуемост до датата на цесията/.

Твърди също, че съгласно сключения между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Б.С.Ч. договор PLUS-01499749/30.7.2010г., Заемодателят можел по всяко време да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на заемателя, като с подписването на договора заемателят приемал горното за уведомление по чл.99 от ЗЗД. Кредиторът (цесионер) “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД след изрично упълномощаване от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, по силата на сключения договор за цесия и изрично издадено пълномощно, съобщавал на длъжника цесията с приложеното към ИМ уведомление. В тази връзка сочи съдебна практика, а именно: Решение № 2234/ 31.05.2012г. по гр. д. № 24559 /2011г., РС - Пловдив, Решение от 09.07.2014г. по гр.дело №16060/2013г., РС - Пловдив; Решение №60/ 11.02.2013г. по гр. д. №1050 по описа за 2012г. на ОС - Пазарджик; Решение от 23.09.2013г. по гр. д. №384/2013г. - РС Свиленград и др./, тъй като двукратно изпратените от цесионера до длъжника уведомления по БП не били потърсени от получателя. Настоява се на това, че вземането към кредитора цесионер ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД не било погасено към датата на подаване на заявлението, поради което за последния се пораждало и правото на мораторна лихва в размер на 102,40лв., дължима от датата на цесията - 08.07.2014г. до датата на подаване на заявление или общият размер на мораторната лихва бил 318,88 лева за периода от датата на падежа до подаване на заявление. Дължима била и поради това претендирал законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. В обобщение твърди, че към настоящия момент ответникът дължал на дружеството кредитор следните суми:  711,12лв. – главница; 131,55лв. -договорна възнаградителна лихва/добавка по чл.3, изр.З от договора/; 318,88лв.- мораторната лихва или общо 1161,55лв.       

Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда е  да признае за установено вземането на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД по отношение на ответника Б.С.Ч., ЕГН ********** в размер на общо 1161,55лв., в това число: главница в размер на 711,12лв., възнаградителна лихва (добавка, представляваща печалба на кредитора) в размер на 131,55лв., мораторна лихва в размер на 318,88лв. от датата на забавата 06.11.2010г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.05.2015г., ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. Претендира направените съдебни и деловодни разноски по производствата - по ЧГД № 652/2015г. по описа на РС - Велинград и по настоящото дело.

         В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който иска отхвърляне изцяло иска, както го оспорва по основание и по размер. На първо място намира искът за недопустим, тъй като, съгласно описаното в исковата молба, приложеният договор представлявал договор за банков кредит по смисъла на Закона за кредитните институции. В тази връзка приложеният договор не трябвало да противоречи на законоустановените императивни норми. Цитираният договор бил сключен в нарушение на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД във връзка с изискванията на Закона за кредитните институции (ЗКИ), тъй като прехвърлителят на ищеца предоставял кредити и финансиране за своя сметка и на собствен риск без да притежава съответния лиценз, нито пък имало данни да е вписан в съответния регистър. Освен това, за да извършвал дейност по занятие като отпускане на заеми било необходимо в предмета на дейност на дружеството да няма други дейности, като например „всички други дейности, които не са забранени от закона”. От друга страна не било ясно дали едноличният собственик на капитала на дружеството-заемодател „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД (с ЕИК *********) - чуждестранно юридическо лице с идентификация *********, държава Франция, притежавало лиценз за банкова дейност. Следователно, прехвърлителят на вземането върху ищцовото дружество и неговия едноличен собственик извършвал банкова дейност, без надлежен лиценз за Република България. Самият «договор за потребителски паричен кредит», както бил назован, противоречал на императивните норми на закона и ищецът не можел да ползва права от него. Наименованието му показвало, че договорът бил привиден при абсолютна симулация, тъй като привидната сделка била предназначена да прикрие едновременно договор за потребителски кредит и договор за банков кредит, които прикрити сделки на свой ред били нищожни.

По същество намира иска за неоснователен, тъй като приложения “Договор за револвиращ заем” бил недействителен поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.2, 7, 10 – 12 и т.20 на Закона за потребителския кредит (ЗПК). В тази връзка сочи, че за да е действителен договор за потребителски заем било необходимо вида на предоставения кредит да е ясно посочен, както и да е посочен общ размер на кредита, което да е ясно означено в договора, годишният процент на разходите да съответства на Приложение № 1 към ЗПК, да има погасителния план, в който да се съдържат размера и датите на плащания на съответните вноски, както и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и разходи, всички други условия и информация при отказ от договора да се погаси главницата. Наличието на тези съществени предпоставки водело до недействителност на представения “договор”. Твърди  също така, че договорът  бил сключен при неравноправни клаузи, което противоречало на Закона за потребителския кредит, тъй като уговорките били във вреда на потребителя и не отговаряли на изискването за добросъвестност. Това от своя страна водело до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и потребителя, като в чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) били посочени съответните хипотези. Настоява се на това, че за кредитополучателя недобросъвестността, респективно значителното неравновесие между правата и задълженията, се изразявало в прекомерна високата стойност на лихвен процент - 24,52 % с годишен процент на разходите - 104,16 %, което противоречало на добрите нрави и представлявало неправомерно облагодетелстване на дружеството. В тази връзка счита да било необходимо да се изиска информация за действащите лихвени проценти по кредити на търговските банки за периода на кредита. Освен това в условията за предоставяне на кредита, който се изплащал на погасителни вноски не било включено задължение за изплащане на лихва. На практика в този случай се стигнало до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя поради значително несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

На трето място, счита, че  претендираното вземане не съществувало, тъй като не били представени доказателства за това, че сумата на заема била реално предадена на заемополучателя. От посоченото на стр.2 от приложения договор „Удостоверяване на изпълнението“ не ставало ясно каква конкретна сума е била получена от посочения за „кредитополучател“. Не били представени и доказателства за превеждане на каквито и да е суми по банкова сметка *** Б.С.Ч., нито в договора съществувало цитираното „поле „Размер на заема““, към което препращало за получена сума по банкова сметка. ***влява посочена в също такова „поле“, съответно „група “ЗАЕМ““, съгласно описаното в последния абзац на стр. 4 от договора. Липсвала уговорка за възнаградителна лихва като добавка или печалба на кредитора.

Неоснователна намира претенцията за «договорна възнаградителна лихва в размер на 131,55 лева» - посочено на стр. 1 от исковата молба, «възнаградителна лихва /добавка по чл. 3, изр. 3 от договора/: 131,55 лв., нито «възнаградителна лихва добавка, представляваща печалба на кредитора) в размер на 131,55 лв.», както било посочено в петитума на същата. Противоречивостта на характера на посоченото задължение, при положение, че подобна уговорка нямало (липсвала дори на «чл. 3, изр. 3», т.е. въобще не съществувала, водело до неоснователност и на тази претенция.

Относно предсрочната изискуемост на твърдяното вземане, твърди следното: съгласно описаното в исковата молба имало  противоречия, тъй като се твърдяло, че тя е настъпила на 06.11.2010г. - денят след като ответникът бил преустановил плащанията по договора, но съгласно т. 5 от приложеното копие на договор «считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало незабавно и автоматично предсрочно изискуемо в целия му размер». Следователно неоснователно било искането за мораторна лихва в размер на 318,88 лв. от датата на забавата - 06.11.2010г.

По отношение на твърдението на ищеца, че претендираното   вземане не било  погасено  по давност, намира следното: Исковата молба била внесена в съда с вх. № 880 на 16.02.2017г. и в нея се твърдяло, че вземането е станало «предсрочно изискуемо от деня, следващ деня на пропуснатата дължима вноска - 6.11.2010 г.». В този смисъл давността била започнала да тече от тогава, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД - както за взискателя, така и за купувача на вземането. До уведомяването с внесената искова молба кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД за уведомяване за прехвърленото вземане. В този смисъл до изтичане на давностния срок - 06.11.2015г. прехвърлянето нямало действие спрямо ответника. Недопустимо било след изтичане на давностния срок това действие да се «санира» с обратна сила, тъй като не били предприети действия от страна на кредитополучателя за прекъсване на давността преди изтичането.

Не било изпълнено задължението за уведомяване за твърдяното прехвърляне на вземането чрез договор за цесия. От представените с исковата молба по т. 4 от доказателствата, не се удостоверявало редовно получаване на съобщението, за да има правно релевантно действие извършената цесия. Цитираната в исковата молба съдебна практика на РС-Пловдив, ОС-Пазарджик и др. не била задължителна, а не били представени доказателства, че тези актове са влезли в сила. Освен това представлявали различна каузална ситуация от настоящата (съобщаване по телефона, както и преди изтичане на погасителната давност).

Независимо от предходните възражение, дори и представеният с исковата молба договор за цесия не представлявал годно доказателство за извършената цесия на вземанията спрямо ответника за процесния договор, тъй като представеното копие на документи по т.7, 8 и 9 от доказателствата представлявали недостоверни копия, които следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Приложените копия на «Договор за продажба и прехвърляне на вземания», «Приемо-предавателен протокол» и «Приложение № 1 към приемо-предавателен протокол от 24.7.2014 г.» не били в оригинал и в този смисъл нямали достоверна дата и подпис на упълномощени лица. Освен това нямало данни да са нотариално заверени, поради което тяхната автентичност била недоказана. Счита в случая да е налице е недостоверна дата на приложените доказателства по т. 1, 2, 3 от исковата молба, тъй като според представеното копие на лична карта, представеният като документ за самоличност бил невалиден към посочената в тях дата, съгласно Закона за българските лични документи. Поради това обстоятелство, приложените копия следвало да се отхвърлят като доказателства.

Ответника е релевирал и възражения за прихващане. В тази връзка твърдо следното: С молба документ № 06693 от 26.5.2016 г. до Частен съдебен изпълнител Д.С.. ищецът поискал образуване на изпълнително производство въз основа на издадения и обезсилен изпълнителен лист по ч. гр. дело № 652 / 2015 г. на РС - Велинград. С Разпореждане от 30.5.2016 г. било образувано изпълнително дело № 20168890400725. С молба вх. документ № 01336 от 25.1.2017 г. било поискано прекратяване на изпълнителното дело, както и взискателят по него - ищец по настоящето производство да заплати направените разноски по него в размер на 250 лв., заплатени от ответника. Със съобщение изх. № 03549 / 24.2.2017г. ответникът бил уведомен за прекратяване на цит. изпълнително дело, без съдебният изпълнител да се произнесе по какъвто и да е начин за направените разноски по делото. Във връзка с развитието на производството пред Окръжен съд - Пазарджик, сезиран с частна жалба от ответника срещу Разпореждане от 22.10.2015 г. по ч. гр. дело № 652 / 2015 г. на РС-Велинград, ответникът изплатил и разходи по производството в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно сключения договор за правна защита и съдействие от 5.7.2016 г., както и държавна такса по жалбата в размер на 26,13 лв. с включени такса за превода. Общ размер за прихващане на дължими от ищеца на ответника бил 476,13 лв.

При което и се иска да се извърши прихващане срещу задължение на ответника към ищеца, на задължение на ищеца към ответника за заплащане на сумата от общо 476,13 лв. – сбор от: 250лв. – разноски за адв. възнаграждение направени по образувано от ищеца изпълнително дело № 20168890400725 за вземане по изпълнителен лист по ч. гр. дело № 652 / 2015 г. на РС - Велинград, което било прекратено; 26,13 лв. за заплатена държавната такса и 200 лв. адвокатско възнаграждение – разноски направени по повод подадена частна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик от ответника срещу Разпореждане от 22.10.2015 г. по ч. гр. д. № 652/2015 г.

С Определение от 06.03.2018г. съдът е оставил без уважение възражението на ответника за недопустимост на иска. А възражението за прихаващане не прието за разглеждане, като недопустимо, по съображения подробно изложени в това определение, които към момента не намира причини да преразглежда.

 

В о.с.з. ищецът с писмена молба подържа иска, чрез пълномощника си  юриск.Б.Б. иска уважаване на същия и оспорва възраженията на ответника, с подробни съображения,  изложени в  молба от 07.09.2018г.

В о.с.з. ответникът, чрез представителя си – адв.К., подържа възраженията си.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

 

Видно от приложеното ч.гр.д. № 652/2015г. на ВлРС, че с постановеното по същото Заповед № 318/01.09.2015г. е разпоредено Б.С.Ч., ЕГН ********** ***, да заплати на ищцовото по настоящето дело дружество следните суми:  711.12 лв. -  главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 28.08.2015г. до изплащане на вземането;  131.55 лв.  - договорна, възнаградителна лихва;   318.88 лв. –мораторна лихва за забава за периода от 06.11.2010г. до 28.08.2015г., както и разходи по делото в размер на  25.00 лв.  -държавна такса и 300.00 лв. -юрисконсултско възнаграждение.  Посочено е още в заповедта, че вземането произтича от Договор за паричен заем с номер PLUS-01499749/30.7.2010г. със страни БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Б.С.Ч.. С Договор за цесия от 08.07.2014г. кредиторът прехвърлил вземанията си по горепосоченото правоотношение на  „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.  

Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №652/2015г. на ВлРС е връчена на длъжника Б.Ч.  на 01.10.2015г. по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, като съобщението е залепено на пост.адрес на 17.09.2015г. На 13.07.2016г. е постъпило Възражение по реда на чл.414 ГПК, подадено на 11.07.2016г., което с Определение № 675/07.12.2016г. на ПОС е прието да е подадено в срок. В него длъжникът Чалаков заявява, че не дължи изпълнение по издадената заповед, тъй като няма никакви договорености с дружеството заявител, нито дължи разноски за юриск.възнаграждение.

Във връзка с това възражение ищецът е уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 652/2015г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 22.01.2017г., а настоящият установителен иск е предявен на 16.02.2017г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.

От представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01499749/30.7.2010г. се установява между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Б.С.Ч. да е сключен договор за кредит, подписан от него. Съгласно този договор на ответника е предоставен кредит за потребителски цели в размер на общо 840лв., от които 800лв. предоставени за нужди на заемателя и 40лв. за покупка на застраховка „защита на плащания“. Видно от същия договор за ответника е възникнало задължение да погасява кредита чрез плащане на 11 броя месечни погасителни вноски от по 93.52лв. всяка и една последна с падеж 05-то число на месеца, съгласно погасителния план. А общото задължение за плащане е в размер на 1028.77 лева, записано в договора.

Представено е и цялото кредитно досие на Б.С., съставено във връзка с договора за заем PLUS-01499749/30.7.2010г., което съдържа заявление на Ч. за получаване на сумата по заема на негова конкретно посочена банкова сметка, *** такава сметка и копие от лична карта на Ч., ведно със съгласие за ползване на личните данни. Всички те съдържат подпис на ответника Б.С..

Действително в процесния договор е посочено, че таксата за усвояване на кредита е 75лв., лихвен процент 24,52%, а годишния процент на разходите е 104,16%, но същевременно общото задължение по договора е записано в него да е в размер на 1028.77 лева. При заем от 840лв. и общо задължение от 1028,77лв. за срок от 11 месеца, то разликата между тези суми е 188,77лв. и представлява 22,47% от стойността на заема.

След като ответника Б.Ч. се съгласил с условията на договора за кредит на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, подписвайки договора при точно тези параметри, а и погасителния плана е част от самия договор, то поел е задължение да върне точно сумата от 1028.77 лева, съобразно погасителен план, със срок за последната вноска 05.07.2011г.  Същевременно при договорена в заем сума от 840лв. и лихва в определен размер, то очевидно общия размер на задължението от 1028.77 лева включва и договорна лихва, която е в размер на 188,77лв.

При което и напълно неоснователни са възраженията на ответника, че не бил на ясно каква точно по размер сума е получил в заем, нито начина по който следва да я върне и какъв е общия размер на поетото от него задължение.

Неоснователно е и възражението на ответника, че заемодателя БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД бил банка, а нямал лиценз за извършване на банкова дейност, поради следното: Със ЗКИ, в сила от 01.01.2007г.  се регулират отношенията не само за банки, но и за небанкови финансови институции.  Съгл. чл.3 от ЗКИ Финансова институция е лице, различно от кредитна институция /банка/ чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите: придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от учредителния акт представен пред съда по регистрация и АВ, това дружество е създадено с основна дейност отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Действително разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 26 сочи, че в регистъра по  чл. 3а, ал. 1 ЗКИ се вписва лице, "което възнамерява да извършва дейност като финансова институция по  чл. 3а ЗКИ", т. е. лице, което има намерение да превърне тази дейност в дейност с траен за него характер. Доказателства, че заемателя БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД не е вписан в регистъра на БНБ, по делото няма, а в тежест на ответника направил възражение в тази насока е да ангажира доказателства за това.  И тъй като основния предмет на дейност е обявен още при създаването на това дружество и вписването му е станало с решение на съд и на АВ, то следва да се приеме, че са били изпълнение изискванията на ЗКИ по отношение на него, тоест да е вписан в регистъра на БНБ, като небанкова финансова институция, за която не се изисква лиценз за банка.

Напълно неоснователно съдът намира и възражението на ответника за нищожност на процесния Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01499749/30.7.2010г., поради привидност на същия, тъй като прикривал договор за банков кредит, поради следното: Както вече бе посочено по-горе съконтрахента на ответника БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД не е банка, а небанкови финансова институция, която по занятие отпуска кредити, т.е. заеми. Не представлява прикрита сделка договор за отпускане на заем от едно лице на друго, а именно такъв е процесния договор.

Напълно неоснователно съдът намира и възражението на ответника за нищожност на процесния Договор, поради неравноправност на клаузи от него  за договорена лихва и лихвен процент на разходи, влизащи в противоречие с чл. 143 от Закона за защита на потребителите и с които е нарушен принципа за добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията, поради следното:  в чл.143 от ЗЗП конкретно са изброени случаите в които е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Договорените в Договор PLUS-01499749/30.7.2010г. клаузи определящи лихвен процент и годишен процент разходи не попадат в нито една от посочените в 19 точки случаи на неравноправнаи клаузи. Освен това съгласно чл.146, ал.5 от ЗЗП - наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В конкретния случай процесния договор е ясен и и недвусмислен и в него е посочено с конкретни размери дадената в заем сума и размера на поетото задължение за връщане на заема ведно с възнаградителна лихва, с които условия ответника се съгласил при сключването му, като е подписал договора.

Ето защо и съдът намира, че Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01499749/30.7.2010г. е действителен и валидно е обвързал страните по него, респективно за ответника Ч. е възникнало задължение да изпълнява поетите с този договор задължения.

По делото са представени договора за цесия от 08.07.2014г. сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като продавач и ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, като купувач, по силата на който последният е придобил вземането на кредитора на ответника произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01499749/30.7.2010г. посочен под № 18673 в приложение №1 към договора за цесия и представено по делото. В §5, т.5 от договора за цесия, е направено изрично упълномощаване на купувача от продавача, последният да изпраща всички писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на договора, от името на Продавача, с които да ги уведоми за прехвърляне на техните задължения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД.  Представено е пълномощно в този смисъл.

Видно от представеното известие за доставяне, съобщението изпратено от ищеца  на посочения от ответника Ч. адрес в договора, не е  получено и е върнато в цялост с отбелязване пратката да не получена.  

         Коментираните документи - Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01499749/30.7.2010г., Договор за цесия от 08.07.2014г.  и уведомление за цесия с известия за доставяне са приложени с исковата молба.

        Упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията съгласно  чл. 99, ал.3 ЗЗД е допустим и валиден метод на уведомяване съгласно установената съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.4 ЗЗД договорът за цесия има действие спрямо длъжника от деня, в който той бъде съобщен на последния от предишния кредитор (цедента). Съгласно съдебната практика няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, доколкото не се касае до лично и незаместимо действие. В този случай новият кредитор (цесионерът) не действа от свое име и за своя сметка, а като представител на предишния кредитор (цедента). В този смисъл е Решение № 137/ 02.06.2015 г., по гр. д. № 5759/ 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, и Определение № 274/ 26.05.2015 г., по гр. д. № 2748/ 2014 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК. От значение е само фактът, че ответникът е бил редовно уведомен в хода на производството за извършената цесия.Законът не указва формата и моментът на съобщаване на цесията. Достатъчно е то да е налице в момент, в който със спора е сезиран съдът, като няма пречка съобщаването, като фактическо действие с правни последици да бъде извършено от пълномощник, както е в настоящия случай, като пълномощникът - цесионерът, е действал в рамките на своята представителна власт, очертана от договора за цесия.

          При така изложеното следва да се приеме, че е налице валидно съобщаване на цесията, при което за длъжника е възникнало задължението да престира на цесионера. В случая цесионерът действа в качеството на пълномощник на цедента и именно в това качество уведомява длъжника за прехвърленото вземане. Същевременно уведомлението за извършената продажба на вземането спрямо длъжника  достига  до него с връченото му съобщение, а също и  с исковата молба,  с приложенията към нея, които съдържат приложение на съобщението до длъжника, изходящо от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента, договорът за цесия, които очертават пределите и доказват наличието на представителната власт за цесионера.  Ето защо, в настоящия случай съдът приема, че съобщаването на цесията по смисъла на  чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД за прехвърлянето на вземането на длъжника е извършено чрез съобщение, връчено на адреса, посочен от длъжника Ч., който не го е потърсил, я и е уведомен за цесията с получаване настоящата искова молба, поради което длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия.

На следващо място на ответника е връчена издадената по частно гражданското дело Заповед за изпълнение, в текста на която изрично е записано, че ищеца е негов нов кредитор по силата на извършена цесия. Така извършеното уведомяване за цесия следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК.

В този смисъл напълно неоснователни са възраженията на ответника, че ищцовото дружество не материално правно легитимирано да иска изпълнение на задължение на ответника Ч. към „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД , възникнало от сключения между тях Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01499749/30.7.2010г., поради недоказано уведомяване на длъжника от цедента и на това основание необвързаност на длъжника спрямо цесионера, съгласно чл.99, ал.4 вр. с ал.3 ЗЗД.  

По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена от в.л. Т.. Видно от нея по процесния договор за кредит PLUS-01499749/30.7.2010г., са останали неизплатени от ответника следните задължения: 711.12 лева- главница от непогасени 9 вноски, 131.55 лева – дължима договорна лихва и 350.27 лева- обезщетение за забава за периода 06.11.2010г.-28.08.2015г. или общо в размер на 1192.27 лева.   От същата се установява, че  за погасяване на кредита ответника Ч. е направил две вноски от по 93,05лв. последното на 04.10.2010г., с които са погасени част от главница и договорна лихва, а погасяването на кредита е преустановено на 05.11.2010г., когато е падежа на първата неплатена вноска. Видно от заключение по ССЕ останало неизплатено задължение в следните размери: 711,12лв. –главница от непогасени вноски; 131,55лв. –договорна лихава и 350,27лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 06.11.2010г. – 28.08.2015г.

В представения Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01499749/30.7.2010г. и в чл.5 от него има уговорка за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на договора, а именно: при неплащане на две и ли повече месечни вноски, без да е необходимо уведомяване на длъжника.  Съобразно нея предсрочната изискуемост е настъпила при изтичане на срока за плащане на поне две вноски или най-рано на 06.12.2010г., а не както твърди ищеца на 06.11.2010г.

От тази дата 06.12.2010г. и до завеждане в съда на заявление за издаване на Заповед по чл.410 ГПК, което е станало на 28.08.2015г. не изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД – пет годишна погасителна давност за вземания произтичащи от процесния договор № PLUS-01499749/30.7.2010г. за главница и договорна лихва. При което и възражението за давност на ответника досежно сумите от 711.12 лв. -  главница  и 131.55 лв.  - договорна, възнаградителна лихва е неоснователно и като такова ще се остави без уважение, тъй като не изтекла петгодишната давност и респективно не е погасено по давност.

Частично основателно съдът намира възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията на ищеца за мораторни лихви в размер на 318,88лв. за периода от 06.11.2010г. до 28.08.2015г., поради следното: Съгласно чл.111 ЗЗД - с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за лихви. До колкото заявление за издаване на Заповед по чл.410 ГПК е постъпила в съда на 28.08.2015г., то погасено е по давност вземането за лихви за период от преди три години назад от тази дата или за времето от преди 28.08.2012г. Тоест погасена по давност по силата на чл.111, т.“в“ ЗЗД е претенцията на ищеца за лихви за периода от 06.11.2010г. до 28.08.2012г. и като погасени по давност лихви за забава за това време не се дължат от ответника. Не е погасено по давност обаче задължението за лихви за забава за времето от 28.08.2012г. до 28.08.2015г. За този период върху главница от 711,12лв. законната лихвата за забава изчислена от съда с „апис“ калкулатор е в размера на 217,33лв. До този и размер вземането на ищеца за лихви е доказано по основание и размер и се установява да не погасено по давност и да съществува.

 

Въз основа на така уставеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира да се установява наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на следните суми: сумата от  711.12 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит е номер № PLUS-01499749/30.7.2010г. ; сумата от 131.55 лв. - договорна възнаградителна лихва дължима за периода от 05.08.2011 г. до 05.11.2012 г.; сумата от 217.33 лв. - лихва за забава за периода от 28.05.2012г. до 28.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до съда  за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2015г. до окончателното изпълнение на задължението, за част от които суми е издадена Заповед № 318/01.09.2015г. по ч.гр.дело № 652/ 2015г. по описа на РС Велинград.  А над тези размери и за разликата от 217,33лв. до пълния претендиран размер от 318,88лв. за лихва за забава и за периода от 06.11.2010г. до 28.05.2012г. искът е неоснователен, като погасен по давност и като такъв ще се отхвърли.

 

Предвид изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищеца има право на разноски по съразмерност с уважената част от иска, за които ищецът е представил доказателства за направени такива  в размер на общо 425 лева, съобразно списък по чл.80 ГПК. Поради което и на ищеца ще се присъдят разноски от 387,84лв. по съразмерност, които ответникът да му заплати.   До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 652/2015г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 325лв.,  и искът се уважава частично, то и следва на ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в  размер от 296,59 лв. по съразмерност с уважената част от иска, които ответникът да му заплати.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска, като е представляван от адвокат. Но тъй като не е  представил доказателства за направени разноски, то и такива не му се следват.  

Мотивиран от горното съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул.”Хенрих Ибсен” № 15, ет.7, че Б.С.Ч., ЕГН ********** ***, му ДЪЛЖИ следните суми:  сумата от 711.12 лева/седемстотин и единадесет лева и тридесет и дванадесет стотинки /- съставляваща главница по Договор за паричен заем PLUS-01499749/30.7.2010г., сключен с„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането,  сумата от  131.55 лева/ сто тридесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ - съставляваща договорна, възнаградителна лихва; сумата от  217.33 лева/ двеста и седемнадесет лева и тридесет и три стотинки/ - съставляваща    лихва за забава за периода от 28.08.2012г. до 28.08.2015г.,   част от които суми е разпоредено  Б.С.Ч. да заплати със заповед № 318/01.09.2018г. по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 652/2015г. на РС Велинград, като Отхвърля иска за установяване на задължение за заплащане на лихва за забава за разликата от 217,33лв. до пълния претендиран размер от 318,88лв. и за периода от 06.11.2010г. до 28.05.2012г., като неоснователен поради погасяване по давност.  

ОСЪЖДА Б.С.Ч., ЕГН ********** ***, да заплати на ”Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул.”Хенрих Ибсен” № 15, ет.7, Сумата от 387.84 лева /триста осемдесет и седем  лева и 84ст./, представляваща разноски направени в исковото производство, както и Сумата от 296.59лева /двеста деветдесет и шест лева 59ст./, разноски направени в заповедното производство, по съразмерност.   

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)