Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1097 12.08.2020
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
трети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря Кристина Линова, в присъствието на
прокурора Христина Дамянова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова
касационно административно наказателно дело № 1158 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“- Бургас,
представлявана от пълномощника С.М. Н.- юрисконсулт, против решение № 121 от 14.04.2020
г., постановено по АНД № 1661/2019 г. по описа на Районен съд- Несебър.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.
Оспорват се изводите на съда за допуснато при издаване на наказателното
постановление нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като се сочи, че
обстоятелствата, при които е извършено нарушението са описани в пълен обем и по
ясен начин и не е нарушено правото на защита на наказаното лице. По същество се
иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение, като неправилно.
Пълномощникът на ответника
оспорва касационната жалба. Не сочи доказателства. Моли да бъде оставено в сила
решението на НРС.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 02-0002587/25.09.2019
г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което е
наложено на „Зефир мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение по чл. 75а, ал. 2, вр. ал.1
от ЗТМТМ. За да постанови този резултат, НРС е приел, че в производството по
издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално
нарушение, като не са посочени по ясен и точен начин обстоятелствата, при които
е извършено административното нарушение.
Според настоящия касационен
състав решението е правилно.
От фактическа страна
по делото е установено, че през летния сезон на 2019 г. „Зефир мениджмънт“ ООД
е стопанисвало търговски обект- ресторант, находящ се в курортен комплекс
„Слънчев бряг“, хотел „Зефир“. На 30.07.2019 г. е била извършена от служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ проверка по спазване на трудовото
законодателство. В хода на проверката същите са констатирали, че лицето Е. В.
полага труд в обекта. Последният саморъчно попълнил декларация по чл. 68, ал.
1, т. 3 от ЗТМТМ, с която заявил, че притежава разрешение за работа в България;
работи в ресторанта на „Зефир мениджмънт“ ООД на длъжност „помощник-готвач“,
считано от 11.06.2019 г., по силата на трудов договор. Проверяващите лица
връчили на управителя призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, с която разпоредили на
същия да представи изрично посочени документи. След проверка на представените
от работодателя документи е било прието, че последният е допуснал В. да
предоставя работна сила в проверявания обект, без съответното разрешение или регистрация
в Агенция по заетостта, в нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.
Съгласно нормата на
чл. 24 ал.3 от ЗТМТМ сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на
календарната година се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на
подадена от работодателя декларация и при условия и по ред, определени с
правилника за прилагане на закона. От данните по делото е видно, че декларация
по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ не е подадена от работодателя „Зефир мениджмънт“ ООД.
Регистрация на работника в Агенцията по заетостта е извършена от друго лице- „Дали
15“ ЕООД, което към правнорелевантния момент не притежава изискуемото качество
(декларацията е приложена към жалбата, с която НРС е сезиран). Доколкото извършената
регистрация не позволява на работника еднократно да смени работодателя си,
правилно е прието от НРС, че горното изискване не е изпълнено от наказаното
лице.
В нормата на чл. 75а,
ал. 2 от ЗТМТМ са предвидени две форми на изпълнителното деяние, респ. два
самостоятелни състава на административно нарушение- „предоставяне на работна
сила“ и „приемане на законно пребиваващ чужденец“. От съобразителната част на наказателното
постановление не става ясно коя от двете хипотези е налице според наказващия
орган. В него се сочи, че „Зефир мениджмънт“ ООД е приело лицето Е. В. да
предоставя работна сила, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията
по заетостта. Нарушението е описано чрез елементи на двата предвидени в нормата
самостоятелни състава на административно нарушение и доколкото липсват
констатации относно статута на чужденеца и относно обстоятелствата, релевантни
за преценката какъв е приложимият режим- регистрационен или разрешителен, остава
неясна волята на наказващия орган за какво нарушение е наложена санкцията.
Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като, поради неясното
формулиране на обвинението, правото на защита на санкционираното лице е
ограничено. То не може да бъде отстранено в съдебното производство и налага
отмяна на наказателното постановление.
При извършената
служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните
съображения, не са налице и сочените в жалбата касационни основания за отмяна
първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното,
на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 121 от 14.04.2020 г., постановено по АНД № 1661/2019 г. по описа на Районен
съд- Несебър.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.