Решение по дело №10904/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4900
Дата: 22 декември 2016 г. (в сила от 13 януари 2017 г.)
Съдия: Ивелина Златкова Владова
Дело: 20163110110904
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2016 г.

Съдържание на акта

                          Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….

   гр.Варна, 22.12.2016г.

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

 

при секретаря С.Р., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10904 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявени обективно кумулативно съединени искове от Т.С.Ш., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В*** М***ов С. срещу М.С.С. с правно основание чл. 127, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на ищцата, при която да бъде и местоживеенето му; за определяне режим на лични контакти на бащата с детето както следва: първите 20 срещи да бъдат в режим всяка първа и трета събота от месеца  от 10 часа до 17 часа на същия ден, от които първите 10 срещи в присъствието н а социален работник, а следващите 10 срещи – в присъствието на социален работник или трето лице; След първите 20 срещи – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, в деня на рождения ден на детето след допълнителна уговорка за часа на посещението, както и по всяко друго време по желание на детето и по споразумение на родителите; за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в размер на по 150 лева месечно, с падеж – 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от подаване на исковата молба до възникване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното и заплащане, както и иск с правно основание чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати на детето, чрез неговата майка и законен представител издръжка за минало време за период от 11.09.2015г. до 10.09.2016г. в общ размер на 1800 лева или по 150 лева месечно.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са живели на съпружески начала до 31.10.2012г., по време на което е родено детето им В***. Излага, че бащата по време на съвместното съжителство с ищцата и след това не проявява интерес към детето, не участва активно в грижите и възпитанието му и се е дезинтересирал от него. Между бащата и детето липсва изградена силна емоционална връзка. Ищцата посочва, че понастоящем за детето се грижи тя и новия и съпруг, като от брака им е родена и сестра на В*** – ***. Поради това, че получаваните от нея и съпруга й доходи са недостатъчни за четиричленно семейство, моли съда да уважи предявените искове и да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на 6 годишния В*** занапред, а така също и за минало време за период от 1 година назад, считано от сезиране на съда в размер на по 150 лева месечно. Моли да бъде предоставено на нея упражняването на родителските права по отношение на детето В***, както и да бъде определено местоживеенето му при нея, както и да се постанови режим на лични контакти на детето с бащата. Моли да бъдат уважени исковите претенции и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М.С.С. не е депозирал писмен отговор на исковата молба не е изразил становище по исковете и не е ангажирал доказателства. Не се явява лично и не изпраща представител в съдебното заседание.

В съдебно заседание ищцата Т.Ш., чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Поддържа, че бащата на В*** се е дезинтересирал към детето след фактическата им раздяла, поради което моли да бъде присъдена издръжка занапред и за 2 година назад. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Контролиращата страна – Дирекция „***” гр.Варна чрез депозирания по делото социален доклад заявява становище за основателност на предявените искове.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане /л. 11/, детето В*** М***ов С. е роден на ***г. от майка Т.С.Ш. и баща – М.С.С.. Майката е сключила граждански брак с О*** Ц***в Ш*** на 08.08.2014г., а от брака им  на 22.07.2015г. е родено детето им Ц*** О***ова Ш..

Видно от представеното удостоверение № 003-00041208/07.09.2016г. на НОИ-Варна, за периода от м.03.2016г. до м.07.2016г. Т.Ш. е получавала по 420 лева обезщетение за бременност и раждане на дете, а за м.08.2016г. – 340 лева за отглеждане на дете по чл.53 от КСО.

От проведения по делото Социален доклад изготвен от ДСП-Варна се установява, че преките и непосредствените грижи за детето В*** се полагат от неговата майка, която задоволява своевременно потребностите му, налице е силна емоционална привързаност и обич между двамата. Семейството живее в жилище на съпруга на ищцата, в което за В*** е обособен детскикът за игра и спане. В грижите си за детето, ищцата разчита на своята майка и на съпруга си О*** Ш***, който се грижи за В*** като за свое дете, детето е емоционално привързано към съпруга на майка си и се обръща към него с думата „тати”, тъй като не познава истинския си баща. Майката заявява изричното си желание да упражнява и занапред родителските права по отношение на детето. По отношение на бащата –М.С. се посочва, че същият работи в чужбина и след фактическата раздяла на страните не е търсил контакт с майката и детето.

В хода на процеса са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б*** А*** – майка на ищцата и баба на детето В***. Същата посочва, че от раждането на детето В*** през 2010г. за него се грижи неговата майка, а от лятото-есента на 2012г. са във фактическа раздяла с бащата на детето. Свидетелката посочва, че ответникът не се интересувал от детето, не го търсил и не осигурявал пари за издръжка. За целия период след раздялата е видял сина си само веднъж. Новият съпруг на Т. се отнасял към В*** като към свое дете и не го е лишавал от нищо. В*** често боледувал и му предстояла операция за премахване на трета сливица. Освен с нея детето имало проблем с говора и се налагало да го водят на логопед. Ежемесечно майката харчела около 100-120 лева за лекарства, дрехи и обувки, а отделно по 50 лева месечно такса за детска градина. Ежемесечно се отделяли и около 30-40 лева за закупуване на помагала, за заплащане на такси за занимания на детето в детската градина.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените пред съда искови претенции са с правно основание чл.127, ал.2 от СК за постановяване родителските права по отношение на роденото по време на съжителството на ищцата и ответника дете – В*** да се упражняват от майката, в следствие на което да бъде определено местоживеенето й да е при нея, за определяне на режим на лични контакти на детето с майката, както и с правно основание чл.149 от СК за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка – занапред и за 1 година назад.

При формиране на изводите си по всеки от посочените пунктове на исковата претенция съдът съобразява установеното от фактическа страна положение, а именно фактът, че грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на детето В*** от раждането му до настоящия момент се полагат  от майката и нейното семейно обкръжение. С оглед специфичния характер на производството и липсата на изразено каквото и да било становище лично от бащата в това число за предоставяне нему на родителските права, респективно за релевиране на възражения против искането на ищцата, съдът се счита обвързан да постанови същите да се упражняват от майката. Нещо повече, бащата се е дезинтересирал от отглеждането на детето, като е напуснал него и майката още през 2012г., а майката е единственият родител заявяващ желание да полага грижи за детето. Същата демонстрира желание и отговорност при упражняване на родителските си права и задължения и според възможностите си е осигурила на детето спокоен дом, пълноценни грижи в семейна среда и емоционален комфорт. Във връзка с горното, при майката следва да бъде определено й местоживеенето на детето. Поради това, че майката ще упражнява преимуществено родителските права по отношение на детето следва да бъде определен режим на лични контакти с бащата, както следва: първите 20 срещи - всяка първа и трета събота от месеца  от 10 часа до 17 часа на същия ден, от които първите 10 срещи в присъствието на социален работник, а следващите 10 срещи – в присъствието на социален работник или трето лице; След първите 20 срещи – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, в деня на рождения ден на детето след допълнителна уговорка за часа на посещението. Присъствието на социален работник или посочено от майката трето лице при реализиране на режима е необходимо, с оглед на факта, че детето не познава ответника като свой баща предвид отсъствието му от живота на детето от неговата почти 2 годишна възраст При промяна на обстоятелствата, на промяна подлежат и параметрите на определения режим на лични контакти на бащата с детето. В полза на детето следва да бъде определена месечна издръжка, при осигуряването на която следва да участват и двамата родители. Предвид възрастта на детето и данните за това, че на детето му предстои започване на училище и оперативни действия по отстраняване на трета сливица, както и поради това, че издръжката на детето следва да служи за задоволяване не само на екзистенц минимума от нуждите на детето, но също и такива за извънсемейни забавления и занимания, с които детето да развива и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности съдът намира, че родителите следва да осигуряват месечна издръжка в размер на 250 лева, от който 100 лева от майката, а разликата от 150 лева са дължими от бащата. При определяне размера на дължимата от майката издръжка съдът съобразява, че същата полага и ще полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето В***, в това число закупуване на храна, облекло, обувки, лекарства, играчки и други. По отношение на бащата съдът намира, че доколкото същият е в трудоспособна възраст и полага труд в Германия, без данни за заболявания или задължения за издръжка към други членове на семейството си, за същият няма да представлява особено затруднение да заплаща определения размер на издръжката. Нещо повече, считано от 01.01.2017г. минималният размер на издръжката съобразно чл.142, ал.2 от СК ще бъде 115 лева. Определеният размер на издръжката от 150 лева месечно ответникът следва да заплаща считано от 11.09.2015г., предвид на факта, че родителите са във фактическа раздяла от 2012г. и не се събраха доказателства бащата да е осигурявал финансова или натурална издръжка за периода от 1 година преди сезирането на съда. Присъдената месечна издръжка занапред следва да се заплаща с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.09.2016г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Ищцата е направила искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 525 лева – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати в полза на Държавата, по сметка на Варненски районен съд сумата от 288 лева, представляваща дължима държавна такса по уважените два иска за издръжка.

            Мотивиран от изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                           Р Е Ш И :

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В*** М***ов С., ЕГН ********** на майката Т.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***.

 ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В*** М***ов С., ЕГН ********** при майката Т.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 127, ал. 2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.С.С., ЕГН ********** с детето В*** М***ов С., ЕГН ********** както следва: първите 20 срещи - всяка първа и трета събота от месеца  от 10 часа до 17 часа на същия ден, от които първите 10 срещи в присъствието на социален работник, а следващите 10 срещи – в присъствието на социален работник или трето лице; След първите 20 срещи – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, в деня на рождения ден на детето след допълнителна уговорка за часа на посещението, на основание чл. 127, ал. 2 от СК.

ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща в полза на детето В*** М***ов С., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Т.С.Ш., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.09.2016г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване, както и сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляваща дължима издръжка за минало време – 1 година назад, по 150 лева месечно, считано от 11.09.2015г. до 10.09.2016г.на основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.

ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 525 /петстотин двадесет и пет/ лева, представляваща сторени от ищцата съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Варненски районен съд сумата от 288 /двеста осемдесет и осем/ лева, представляваща дължима държавна такса по присъдената издръжка на основание чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване  пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок считано от уведомяване на страните за постановяването му.

           РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.

 

                    

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: