№ 2588
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110148742 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск за връщане на платена сума, въз основа на нищожен
договор за поръчителство. С определение по делото СРС присъедини за съвместно
разгреждане гр.д.№ 31210/2022г. на СРС.
Предмет на иска по гр.д.№ 48742/2022г. е предявеният от И. К. иск при твърдения,
че К. е страна по договор за потребителски кредит, сключен на 11.8.2020г. с ***, във връзка
с който сключила с ответното дружество *** договор за почъчителство, по силата на който
следва да заплати на ответника възнаграждение, разсрочено на вноски. Твърди се, че ищцата
е платила главница, възнаградителна лихва и сумата 200 лева по договора за поръчителство,
като се предявява осъдителен иск за връщане на сумата, като първоначално, искът е
предявен като частичен за 5 лева, и размерът му е увеличен в о.с.з. до 200 лева.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва иска, като счита, че
производството е недопустимо, защото ищецът няма правен интерес от установителен иск,
когато има осъдителен. Счита, че извън предмета на делото е дали кредиторът е включил
възнаграждението в ГПР. Сочи се, че договорът за кредит е рамков, както и че по него суми
могат да се усвояват многократно, поради което и разходите за поръчителя могат да
нарастнат многократно, което обосновава размера на възнаграждението.
По гр.д.№ 31210/2022г. предявеният от И. К. иск е при твърдения, че К. е страна по
договор за потребителски кредит, сключен на 13.5.2021г. с ***, във връзка с който сключила
с ответното дружество *** договор за почъчителство, по силата на който следва да заплати
на ответника възнаграждение, разсрочено на вноски. Предявява се установителен иск, за
признаване договора за поръчителство за нищожен, поради противоречие с дорбите нрави,
тъй като възнаграждението е допълнителна сума, от 80 от размера на отпуснатия кредит, с
1
предварително избран поръчител от кредитора, без насрещна престация. Договорът се
оспорва и поради заобикаляне на закона – чл.19,ал.4 ЗПК, защото възнаграждението е
следвало да влезе в ГПР, като общ разход за потребителя по договора за кредит,
включително и защото кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя,
поради което ще получи печалба от полученото възнаграждение. Договорът се оспорва и
като недействителен, на основание чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП и се предявява установителен
иск за признаването му за недействителен.
По договор № 3896676/11.8.2020г.
Договорът за поръчителство е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Относно твърденията, направени в
исковата молба – действително, със сключване на договора се заобикаля закона.
Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП. Неизпълнението на
задължението на ответника да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до
намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В договора за кредит не е
посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се включва както в общия разход по
кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на посочените легални
дефиниции на ЗПК. Ответникът, видно от договора за гаранция, обезпечава точното
изпълнение, от страна на длъжника, на задълженията му за плащане на вноските по кредита,
следователно задължението на ответника е задължение на поръчител. Обезпечението се
изразява в следното. ответникът следва да заплати цялото неплатено от ищецът задължение.
Видно от договора за поръчителство, на гаранта се дължи възнаграждение в посочен в
договора твърд размер, дължим, според разпоредбата на чл.3,1 от договора, независимо от
обстоятелството дали длъжникът е платил вземането си. Абсолютно неотносимо е
впиването в разпоредбата на чл.2, че договорът влиза в сила, ако длъжникът не предостави
някое от другите две, предвидени в договора за кредит, обезпечения. Видно от разпоредбата
на чл.3,1, възнаграждението се дължи за поемане на задължението по чл.1, което означава –
именно поръчителството. Видно от договора, възнаграждението е платимо от длъжника
разсрочено, на вноски, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит.
2
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с договора за
кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга „гарант“
потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на гаранта,
за обезпечаване на задължението за плащане. Нещо повече, предвид краткия срок, през
който потребителят следва да предостави обезпечение /тридневен, от сключването на
договора/, на потребителя не е оставен реален, информиран избор. Същевременно,
едноличен собственик на капитала на ответното дружество – гарант, към датата на
сключване на двата договора, е кредиторът ***. Съдът намира, че със сключването на
договора за гаранция се заобикаля закона, поради което и разпоредбата, включваща
задължение на потребителя да заплати възнаграждение по него, е нищожна, на основание
чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане
на забранен от правото резултат с разрешени средства. Безспорно, разрешено от закона е
едно дружество да е едноличен собственик на капитала на друго – дружеството,
предоставящо кредит и гарант. Няма забрана в закона договорът за потребителски кредит да
е обезпечен с поръчителство или със солидарност. Няма пречка, също така, за
поръчителството да се уговори заплащането на възнаграждение. Заобикалянето на закона се
изразява в обстоятелството, че ищецът дължи възнаграждението на гаранта, независимо от
плащанията / не го дължи единствено ако предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи
частично възнаграждение/. Следователно, възнаграждението за гаранта, съставлява „общ
разход по кредита“ за потребителя. Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с
договора за кредит пряко, то съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От
договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали
това възнаграждение е включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски
са платими на ответника / чл.3,ал.2/, а не на кредитора, следователно се налага извод, че
39,99 % ГПР, посочен в договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за
гаранция. Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК
предвижда, че в него следва да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада
под хипотезата „възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на
изпълнението по договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се
избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищецът ще
дължи възнаграждението на гаранта. Съдът е съобщил на страните, че, изчислено
математически, ако 241,45 лева – стойността на възнаграждение за поръчителя, се включи
като „общ разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит надвишава 50 %.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е страна по договора за кредит, поради
което тези доводи не го обвързват – страните не спорят, че ответното дружество –
поръчител и кредиторът са „свързани лица“ по смисъла на § 1 ДР ТЗ, като *** е едноличен
собственик на капитала на дружеството – ответник.
Договорът противоречи на закона, поради което и на основание чл.26,ал.1пр.1 ЗЗД е
никожен. До нищожност на целия договор за поръчителство се стига и тъй като е нарушена
разпоредбата на чл.143,ал.1 ЗЗП. Договорът, сключен със свързано лице, при заобикаляне на
закона, при това, без да се предвижда насрещна престация на заплащането на
3
възнаграждението / което е в размер почти половината главница от отпуснатата главница в
заем от 600 лева/, е сключен при нарушение и на изискванията за добросъвестност, води до
неравновесие между правата на страните по него, поради което накърнява правата на
потребителя, а съдът намира, че тъй като ответникът няма интерес от договора, без
предвиденото в него възнаграждение, то и по аргумент от разпоредбата на чл.146,ал.5 ЗЗП,
целият договор е нищожен, като на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, платеното, въз основа
изначално нишожен договор, подлежи на връщане от ответника и осъдителеният иск е
основателен.
По договор 4143779/13.5.2021г. , изложените по – горе мотиви от съда, не следва да
се преповтарят. Договорите и за потребителски кредит, и за поръчителство, са бланкетни,
сменени са единствено сумите – по договора за заем, в заем е предоставена сумата от 300
лева, при ГПР 46,26 %, по договора за поръчителство, възнаграждението е 128 лева. Отново
не е посочено, че възнаграждението, платимо за поръчителя, директно на кредитора, е
включено в ГПР, поради което и с включването му ГПР надвишава 50 %. Изложеното
обуславя нищожността и на този договор за поръчителство.
По разноските. Следва на ищцата да се признаят платените такси по двете дела,
общо 100 лева.
Ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. По гр.д.№
31210/2022г., ищцата представя договор с вписване за плащане на сумата 500 лева, а по гр.д.
№ 48742/2022г. – за сумата 350 лева.
Възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението е
основателно само за възнаграждението, платено за защита по установителния иск. Двете
възнаграждения следва да се присъдят отделно, тъй като двете дела разглеждат различни
договори, не както първоначално съдът беше приел, като изложеното не обуславя
фактическа и правна сложност на делата. Поради изложеното, за двете дела следва да се
определят минимални възнаграждения, и от претендираното от общо 850 лева, да се присъди
750 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от И. Н. К. ЕГН ********** с адрес ***
против *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, иск, по който е образувано
гр.д.– 31210/2022г. на СРС, присъдинено към настоящото дело, че договор за предоставяне
на поръчителство № 4143779, сключен на 13.5.2021г., е нищожен, на основание
чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, да заплати на И. Н. К. ЕГН ********** с адрес *** сумата 200лева –
заплатено възнаграждение по договор за поръчителство 3896676/11.8.2020г; заедно със
4
законната лихва от предявяване на иска - 7.9.2022г. до плащането и сторените разноски от
400 лева- 50 лева държавна такса и 350 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.78,ал.1 ГПК да заплати на И. Н. К. ЕГН ********** с адрес *** сумата 450 лева разноски
по гр.д.– 31210/2022г. на СРС, присъдинено към настоящото дело – 50 лева държавна такса
и 400 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5