Р Е Ш Е Н И Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№...............,гр. София,02.10.2020 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV „в” състав,
в открито съдебно
заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мария Богданова
при
участието на секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия М.
Богданова в.гр.д. № 16055 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218ж,
вр. чл.196 - 211 от ГПК /отм/, вр. с пар.2, ал.1 от ГПК.
Образувано е след Решение № 230 от 15.12.2016 г. по гр. д. № 2326/2016 г. по описа на
ВКС, I Гражданско отделение, с което е отменено Решение № 24/04.01.2016 г.,
постановено по в.гр.д. № 7773/2013 г. по описа на СГС, IV-а въззивен състав и делото
е върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав.
Предмет
на обжалване в настоящото производство е Решение от 03.12.2012
г. по гр. д. № 4140/2008 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, с което
първоинстанционният съд е отхвърлил иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК
/отм./, предявен от М.НА К. против Г.В.М., С.В.К.,
„П.3“ ЕООД и Б.И. Г. за признаване за установено, че ищецът е
собственик на недвижим имот,
намиращ се в гр. София, кв. „****“, ул. „*******и представляващ дворно място с
площ от 2700 кв.м. и триетажна жилищна сграда със застроена площ, както следва:
първи етаж – 101 кв.м.; втори етаж – 74 кв.м.; трети етаж – 59 кв.м.; мазе – 42
кв.м.; гараж – 35,65 кв.м. и пристройка – 73 кв.м. С обжалваното решение е отхвърлено
искането по чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ за отмяна на констативен нотариален
акт № 55, том II,
рег. № 9896, дело № 238 от 2006 г. на нотариус Б. Я., нотариален акт № 59, том VII, рег. № 38768, дело № 1194 от 2006 г.
на нотариус Б. Я., нотариален акт № 132, том IV, рег. № 11041, дело № 673 от 2007 г.
на нотариус В. М. и нотариален акт № 128, том I, рег. № 1541, дело № 120 от 2008 г.
Срещу решението на първоинстанционния
съд е подадена въззивната жалба от М.НА К., чрез адв. З. Н..
Въззивникът– ищец, М.НА К., заявява искане за
отмяна на първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд преценил
събраните по делото доказателства и направил извод, че не се установява
правоприемство между М.НА К. и Комитета за приятелство и културни връзки с
чужбина.
Въззиваемият
- ответник, Г.В.М., оспорва въззивната жалба с доводи за неоснователност на
същата. Моли съда да остави в сила атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно.
Останалите
въззиваеми – ответници:
С.В.К., „П.3“ ЕООД и Б.И. Г., не заявяват становище по жалбата.
Държавата, чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството, конституирана с определение от 11.06.2015 г. в
качеството й на контролираща страна- не оспорва въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, и съобрази задължителните указания на ВКС по реда на чл. 218з,
ал. 1 от ГПК /отм./, приема за установено следното:
Съдът е сезиран с положителен
установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, предявен от М.НА
К. срещу Г.В.М., С.В.К., „П.3“ ЕООД и Б.И. Г. за признаване за установено, че
ищецът е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. София, кв. „****“, ул. „*******и
представляващ дворно място с площ от 2700 кв.м. и триетажна жилищна сграда със
застроена площ, както следва: първи етаж – 101 кв.м.; втори етаж – 74 кв.м.;
трети етаж – 59 кв.м.; мазе – 42 кв.м.; гараж – 35,65 кв.м. и пристройка – 73
кв.м. Заявено е и искане по чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ за отмяна на
констативен нотариален акт № 55, том II, рег. № 9896, дело № 238 от 2006 г. на нотариус Б. Я.,
нотариален акт № 59, том VII,
рег. № 38768, дело № 1194 от 2006 г. на нотариус Б. Я., нотариален акт № 132,
том IV, рег. № 11041,
дело № 673 от 2007 г. на нотариус В. М. и нотариален акт № 128, том I, рег. № 1541, дело № 120 от 2008 г.
Ищецът М.НА К. твърди, че е собственик
на недвижим имот, намиращ се в гр. София, кв. „****“, ул. „*******с площ от
2700 кв.м, както и на построените в него триетажна сграда, мазе, гараж и
пристройка, за който имот бил съставен Акт за публична държавна собственост №
01287/25.11.1998 г. на областния управител на област София. Поддържа, че
процесният имот е придобит от
Националния комитет за защита на мира по силата на договор за покупко-продажба,
за който е съставен нотариален акт № 65, том XV, дело № 2702/1959 г. С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том XI, дело № 2027/1969 г. имотът бил
прехвърлен от Националния комитет за защита на мира на Комитета за приятелство
и културни връзки с чужбина. С разпореждане от 02.07.1974 г. на Бюрото на
Министерски съвет Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина бил
закрит, а част от функциите, от бюджета, от щата, фонд „Работна заплата“ и от помещенията,
ползвани от Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, били поети от
Комитета за изкуство и култура, в това число и „вилата в ****“. През 1977 г.
Комитетът за изкуство и култура бил преименуван в Комитет за култура, а с
решение на Народното събрание от 08.02.1990 г. Комитетът за култура бил
преобразуван в М.НА К.. В исковата молба се твърди още, че през 2007 г. в
изпълнение на заповед на министъра на културата бил извършен оглед на процесния
имот, при който се установило, че в една от сградите в имота се извършват
ремонтни дейности. Бил подаден сигнал до 06 РПУ, МВР и в хода на извършената
проверка полицейските служители констатирали, че със Заповед №
РД-57014/24.02.2005 г. на областния управител на област София процесният
недвижим имот бил отписан от актовите книги за държавна собственост, а
владението на имота - предадено на ответника М., без да е взето становище от
министерството. Твърди се, че на 28.12.2006 г. ответникът М. продал на
ответника „П.3“ ЕООД процесния имот, за която сделка бил съставен нотариален
акт № 059, том VII,
рег. № 38768, дело № 1194 от 2006 г. на нотариус Б. Я.. Съгласно нотариален акт
№ 132, том IV,
рег. № 11041, дело № 673/2007 г. на нотариус В. М. на 11.10.2007г. „П.03“ ЕООД
продало имота на ответницата Б. Г., която пък на 16.04.2008 г. го прехвърлила
възмездно на ответника С.К. по силата на нотариален акт № 128, том I, рег. № 1541, дело № 120 от 2008 г.
на нотариус И.Р.. Възразява имотът да е възстановен на ответника на основание
ЗВСОНИ, тъй като бил с променен статут на публична държавна собственост.
Искането към съда е за признаване на правото на собственост на ищеца и за
обезсилване на посочените нотариални актове.
Ответникът Г.В.М. оспорва предявения
иск като неоснователен, противопоставяйки на ищеца свое право на собственост –
придобил процесния имот по дарение съгласно нотариален акт № 60 от 1965 г.
Сочи, също така че собствеността върху имота му е възстановена като наследник
на починалия му баща по силата на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, с оглед което е отписан
от актовите книги за държавна собственост със заповед на областния управител на
гр. София през 2005 г. Поддържа, че имотът не може да бъде публична държавна
собственост и неправилно е бил актуван като такъв. Оспорва да е налице
правоприемство, по силата на което ищецът да е придобил собствеността върху
имота и сградите.
Останалите ответници не изразяват
становище по предявения иск.
От събраните по делото доказателства,
преценени от съда по реда на чл.188, ал.3 от ГПК /отм./, вр. с пар.1,ал.1 от
ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С нотариален акт за
продажба № 147, том
XVIII, рег. № 3547, дело № 3244/1940 г. /л.
191 от гр.д. № 4140/2008 г. на СРС/ Й.Т.К.е закупил от Х.К.М., Г. К.М., Ц.К.М.и
Р.К.М./по мъж Й./ нива, находяща се в местността „Край село“ в землището на
село ****, Софийско, с площ от около 2700 кв.м. при съседи: д-р Н.Ч., Т.Н., В.П.и
М.М.И.и път.
Представена е скица № 03682 от
01.10.1942 г. за неурегулирано място в квартал без номер по плана на София – ****,
местността „Край село – яловарника“, издадена от Столична голяма община,
Кадастрално отделение - регулачна служба /л. 222 от гр.д. № 4140/2008 г. на СРС/,
видно от която като собственик на неурегулуран имот с обща площ от 10 712 кв.м.
с построените в същия постройка „а“ с площ от 56 кв.м., постройка „б“ с площ от
70,75 кв.м., постройка „в“ с площ от 38,50 кв. м. е вписан Й.Т.К.въз основа на
следните документи за собственост: нотариален акт № 147, том XVIII, дело № 3244/1940 г., нотариален акт №
44, том Х, дело № 1701/1942 г., нотариален акт № 94, том XVIII,
дело № 3290/1942 г. и
нотариален акт № 16, том ХХ, дело № 3585/1942 г.
С акт за завземане на недвижим имот за
държавен от 15.09.1949 г. /л. 196, 197 гр.д. № 4140/2008 г. на СРС/ на
основание ЗОЕГПНС са одържавени ¾ идеални части от стопанство в с. ****,
цялото с площ от 10028 кв.м., собственост наЙ.Т.К..
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, том XV, дело № 2702/1959 г. /л.5-6 от гр.д. №
4140/2008 г. на СРС/ Т..М.Т., И.Й.Т.,Е.Й. Р.са продали на Националния комитет
за защита на мира дворно място, находящо се в землището на с. ****, местността
„Край село“ с пространство от около 2700 кв.м. по нотариален акт, а по скица от
2892 кв.м., от които продавачите владеят 2507 кв.м. и неуредени регулационни
сметки за 118 кв.м., представляващо урегулиран парцел XI-48
от
квартал 69 по плана на гр. София, местността с. ****,
при съседи по нотариален акт: д-р Н.Ч., Т.Н., В.П., М.М. И.и път, а при
тогавашни съседи на имота: от две страни СГНС, братя М. и улица „Грамада“, а
така също и цялата постройка, състояща се от две стаи, вестибюл, кухня,
сервизни помещения, тавански и избени помещения, гараж, лятна кухня с бунар. В
нотариалния акт се съдържа запис, че правото си на собственост продавачите са
установили с нотариален акт № 147, том XVIII от 1940 г. При съставянето на акта
наред с другите документи пред нотариуса е представено и удостоверение за
наследници № 3965/1959 г.
За установяване на твърдяното от
ответника право на собственост пред СРС е представен нотариален акт № 60, том
IX, дело № 1489/1965 г. /л. 105 от гр.д. № 4140/2008 г. на СРС/, с който В. Ц.И.е
дарил на Г.В.М., чрез неговата майка и законен представител С.Г.М., една втора
част от парцел пл. № 433 целия с пространство от около 5200 кв.м., а с площ на
неговата част от 2850 кв.м. заедно с построената върху него триетажна
масивна жилищна сграда от 185 кв.м. застроена площ, находящ се в кв. 59, по
плана на гр. София, вилна зона ****, при съседи на неговата част: от изток –
парцел пл. № 433-а и парцел пл. № 432, от север – улица, от юг – парцел пл. №
431. В нотариалния акт е направено отбелязване, че дарителят се легитимира като
собственик на имота, който дарява, по силата на окончателно решение за делба № 10/43 г. между Й.Т.К.и
В. Ц.И.по чл. 288 ГПК.
По силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 181, том XI, дело № 2027/1969 г. /л.190 от дело 4140/2008 г. на СРС/ Националният
комитет за защита на мира продава на Комитета за приятелство и културни връзки
с чужбина регулирано дворно място с масивна вилна
постройка, лятна кухня с бунар, масивен гараж, скулптурна фигура и дървесни
насаждения, с обща площ от 6080 кв.м. с неуредени сметки по регулация за
128 кв.м., съставляващо парцел XI от
кв. 69 по плана на Сoфия
– ****, зона за вилно строителство, при съседи: път, парцел XIII-45,
парцел XII-50”a”,
път, парцел X-48,
парцел IX-48,
парцел XVII-48 и XXII-48. Направено е отбелязване, че за
съставяне на нотариалния акт на нотариуса са представени редица документи, сред
които и нотариален акт № 65, том XV, дело № 2702/1959 г.
С нотариален акт за собственост на
придобити по замяна имоти по закона за реда за прехвърляне на вещни права върху
някои недвижими имоти № 67, том IX, дело № 1494/1970 г. /л. 193, дело
4140/2008 г. на СРС/ Б.Д.В.и А.Д.В.прехвърлят на Комитета за приятелство и
културни връзка с чужбина правото на собственост върху празно дворно място,
находящо се в гр. София, с пространство от 1195 кв.м., съставляващо парцел
Х-48“б“, кв. 69 по плана на гр. София, местността ****, при съседи: път, от две
страни КПКВЧ и Н.К., заедно с ограда и дървета. От своя страна Комитетът за
приятелство и културни връзки с чужбина в замяна на този имот прехвърля на Б.Д.В.и
А.Д.В.правото на собственост върху празно дворно място, находящо се в гр.
София, с пространство от 1065 кв.м., съставляващо парцел XXI-48,
кв. 69 по плана на гр.
София, местността ****, при съседи: от две страни път, наследници на И.Б.,
КПКВЧ, заедно с ограда и дървета.
С
разпореждане № 114 от 02.07.1974 г. на Бюрото на Министерски съвет за закриване
на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина /КПКВЧ/ и поемане на
неговите функции от други ведомства /л. 9-12 от гр.д. № 4140/2008 г. на СРС/ е разпоредено
функциите на КПКВЧ да се поемат постепенно до края на 1974 г. от Комитета за изкуство и култура, от
Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, Министерство на
народната просвета и от Министерство на външните работи. Със
същия акт е предвидено ръководителите на съответните ведомства да утвърдят
протокол за разпределение на имуществата и помещенията на КПКВЧ.
Видно
от протокол за служебно ползване /л.13-19 от гр.д. № 4140/2008 г./, съставен в
изпълнение на разпоредждане № 114/02.07.1974 г. на Министерски съвет,
ползваните от комитета помещения се разпределят между Комитета за изкуство и
култура, Комитета за наука, технически прогрес и висше образование,
Министерство на народната просвета и Министерство на външните работи, като е
предвидено на Комитета за изкуство и култура да се предостави и „Вилата в ****“.
Протоколът е подписан от ръководителите на четирите ведомства, поемащи фукциите
на КПКВЧ.
Установява
се, че в бр.101/27.12.1977 г. на Държавен вестник е обнародван закон за
преименуване на Комитета за изкуство и култура в Комитет за култура /извадка от
същия на л. 114 от делото на СРС/, а в бр. 14/16.02.1990 г. е обнародвано
решение на Девето Народно събрание за структурни промени в Министерски съвет,
съгласно т. 5 от което Комитетът за култура се преобразува в М.НА К. /л. 155 от
делото/.
Представена е скица № АБ-Г-34/1988 г.,
издадена от Софийски градски народен съвет, отдел Технически /л. 110 гр.д. №
4140/2008 г. на СРС/ за имот № 433, кв. 59, по плана на гр. София – **** с площ
по графични данни 2670 кв.м., в която е записано, че собствеността върху имота
е служебна. Представена е и скица № СГ-94-2-19/15.08.1996 г., издадена от Район
„Витоша“, отдел „Териториално и селищно устройство“ /л. 111 от гр.д. №
4140/2008 г. на СРС/ за същия имот пл. № 433, кв. 59 по плана на гр. София – ****
с площ по графични данни 2670 кв.м.
По делото е приета извадка от инвентаризационен
опис за имущество на Мнистерство на културата /л.116 от делото пред СРС/,
съгласно която стойността по счетоводни данни на имот „вила – кв. **** – ул. „********“
възлиза на 220 000 лв., а ревалоризираната стойност е в размер на 12 760 000
лв. Документът е подпечатан с печат на М.НА К. и носи подписи на материално
отговорно лице, ръководител и главен счетоводител.
Като писмено доказателство по делото пред
СРС е прието уведомление № 08-00-402/08.12.1997 г. от М.НА К. до областна
администрация София, служба „Държавна собственост“ /л. 117/, съгласно което по
протокол № 13/07.10.1997 г. на Колегиума на М.НА К. е взето решение имот,
представляващ вила, находящ се в кв. „****“, ул. „********, да се използва като
творческа база за нуждите на министерството, което обстоятелство да бъде
отразено в новия акт за държавна собственост.
По делото е
представен Акт за публична държавна собственост № 01287 от 25.11.1998 г. /л. 7
от делото на СРС/, за имот, представляващ дворно място с площ от 2700 кв.м. по
нотариален акт, а по скица – 2892 кв.м. и находящата се триетажна сграда
/творческа база/ със застроена площ, както следва: първи етаж – 101 кв.м.;
втори етаж – 74 кв.м.; трети етаж – 59 кв.м.; мазе – 42 кв.м.; гараж – 35,65
кв.м. и пристройка – 73 кв.м., бивша собственост на Комитета за култура с
местонахождение на недвижимия имот: гр. София, район „Витоша“, кв. „****“ ул. „********,
представляващ парцел XI-48
от кв. 69 по плана на гр. София, местността „Край село“, при съседи: от две
страни СГНС, братя М. и ул. „Грамада“ с цена 12 760 000 лв. по
инвентаризационен опис на сградата фонд на М.НА К. към 31.12.1997 г. Съгласно
АДС имотът е станал държавна собственост по силата на нотариален акт № 65, дело
№ 2702/1959 г. Като забележка е вписано следното: „Протокол за разпределение на
ползваните помещения от КПКВЧ между Комитета за изкуство и култура, МВнР,
Министерство на народната просвета и Комитета за наука, технически прогрес и
висше образование от 1974 г. в изпълнение на разпореждане № 114/02.07.1974 г.
на Бюрото на МС“.
По делото е приета като писмено
доказателство молба, рег. № 94ТТ/2 от 08.11.2004 г. /л.107 от гр.д. № 4140/2008 г. на СРС/ от Г.В.М. до
областния управител на гр. София, с която претендира в качеството си на
наследник на своя баща, възстановяване на собствеността върху поземлен имот №
433 от кв. 59 по плана на в.з. ****, находящ се на ул. „********, кв. ****.
Със заповед № РД-57-014 от 24.02.2005
г. на областния управител на област София /л. 22-23 от гр.д. № 4140/2008 г. на СРС/, издадена
на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ и във връзка с подадена от Г.В.М. молба, вх. №
94ТТ/2 от 08.11.2004 г., е наредено да се отпише от актовите книги за държавна
собственост следния недвижим имот, актуван с АДС № 01287/25.11.1998 г. на район
„Витоша“: дворно място, съставляващо парцел XI-48 от кв. 69 по плана на гр. София.
Местността „Край село“ – **** с пространство 2892 кв.м., а съгласно действащия
кадстрален план – с пл. № 433, попадащ по регулационен план от 1996 г. в УПИ III за ОДЗ, кв. 59 с площ от 2670 кв.м.,
местността „Край село“, ****, заедно с построената в имота триетажна
масивно-жилищна сграда, мазе, гараж, и пристройка, с административен адрес: ул.
„********.
Като писмено доказателство по делото е
приет нотариален акт за собственост на недвижим имот № 055, том II, рег. № 9896/06.04.2006 г. на
нотариус Б. Я., рег. № 258 в регистъра на Нотариалната камара /л. 103/, с който
Г.В.М. е признат за собственик на основание дарение на следния недвижим имот:
поземлен имот с площ по нотариален акт 2850 кв.м.,, а по скица – 2670 кв.м.,
съставляващ поземлен имот № 433 в кв. 59, находящ се в гр. София, квартал ****,
при граници съгласно скица: УПИ XXII-433a, УПИ XX-431, УПИ XVII-431a и ПИ 779, заедно с построената в него
триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 185 кв.м.
Представена е и молба, рег. № 94ГГ/64
от 21.06.2006 г. от Г.В.М. до областния управител на област София /л. 100 гр.д.
№ 4140/2008 г. на СРС/, с която М. сочи, че е собственик на имот с пл. № 433,
кв. 59, вилна зона ****, като моли да бъде издадено удостоверение, че за същия
не е съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС.
Представено е и уведомително писмо, №
94ГГ/64 от 27.06.2006 г., подписано от зам.областния управител на София област,
адресирано до Г.В.М. /л.104/, съгласно което за имот с пл. № 433, кв. 8 с площ
от 2670 кв.м. не са намерени данни за съставен акт за държавна собственост по
реда на ЗДС на областния управител на област София.
С писмо № 11/124/20 от 02.06.2010 г. /л.98
от гр.д. №4140/2008 г./ областният управител на област София уведомява съда, че
в архива на областната администрация на област София се съхраняват ксерокопия
на две заповеди с един и същ рег. № РД-57-014/24.02.2005 г., касаещи различни
имоти и различни заявители. В електронния и книжния регистър е отразена
заповедта, отнасяща се за имот в гр. София, на ул. „*****, парцел XIII
от кв. 547, АДС №
1097/18.06.1949 г. на район „Средец“ по преписка, образувана по молба на трето
за делото лице. В писмото се пояснява, че другата заповед със същия
регистрационен индекс и дата се отнася за имот в гр. София, м. „Край село“ – ****,
ул. „********, парцел XI-48
от кв. 69, АДС № 01287/25.11.1998 г. на район „Витоша“ по преписка с рег. №
94ТТ/2 от 08.11.2004 г. /каквато преписка не съществувала в електронната
система „МИКСИ“/ и образувана по молба на Г.В.М..
ТЕХНИЧЕСКИ ЕКСПЕРТИЗИ:
При разглеждането на делото пред
първата инстанция са изслушани и са приети заключенията на съдебно-технически
експертизи, както следва:
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, приета в съдебно заседание на 04.06.2010 г. /л.84 от делото на СРС/
процесният недвижим имот, описан в исковата молба е идентичен с имота, за който
е съставен акт за държавна собственост № 01287/25.11.1998 г. При огледа на
имота на място вещото лице е установило, че описаното застрояване в имота
съществува и към посочения момент: триетажна сграда, с посочените площи, мазе,
гараж и пристройка. В същия смисъл е и заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза, приета в съдебно заседание на 09.12.2010 г.
/л.182-183 от делото на СРС/.
Съгласно заключението на изготвената от вещото
лице Г.Д.съдебно-техническа експертиза /л. 263 и сл. от гр.д. № 4140/2008 г./ процесният
имот ХХХ-433 /съгласно изменение на регулационния план и плана за застрояване,
одобрено със заповед № РД-09-50-1637/15.12.2007 г./ е частично идентичен с
имота на Й.Т.К.по скица № 03682/1942 г., издадена от Столична голяма община и
отразен на комбинираната скица към експертизата със зелен цвят. Вещото лице е
посочило, че планът за с. ****, одобрен през 1958 г. в частта му за 69 квартал
е непрегоден за ползване. В следващия план за с. **** от 1980 г. процесният
имот пл. № 433 попада в парцел III „За
обединено детско заведение“, показан на комбинираната скица с червен цвят. При
измененията на плана за регулация и плана за застрояване през 1996 г.
процесният имот с пл. № 433 е с граници, идентични с тези от 2007 г. и
отразени на скицата със син цвят, като единственото различие е транспортният
достъп до имота. Съгласно заключението процесният имот № ХХХ-433 е идентичен с
имота, описан в нотариален акт № 147 от 1940 г. и този описан в записка № 79,
том 17 от 1940 г. Вещото лице е заключило, че процесният имот е идентичен и с
имота по нотариален акт № 65 от 1959 г. Ескпертът счита, че процесният имот е
идентичен и с имота по нотариален акт № 60 от 1965 г., тъй като парцел 433а бил
идентичен с имота на д-р Н.Ч., а парцел 431 – с имота на Т.Н., а от север
границата била път. За имота, описан в нотариален акт № 181 от 1969 г. вещото
лице е посочило, че била налице промяна на планоснимачните номера на имотите,
като при липсата на кадастрални данни за кв. 69 по плана от 1958 г., както и
появата на уедрен парцел от 6080 кв.м. не можело да се направи заключение за
идентичност на имота по този нотариален акт с процесния. Що се касае до
имотите, заменени по силата на нотариален акт № 67/1970 г., експертът е посочил,
че не може да се установи местоположението на разменените парцели Х-48б и ХХI-48 в кв. 69 и дали някой от тях е
идентичен с процесния. Според вещото лице процесният имот ХХХ-433 е идентичен с
имота, описан в констативния нотариален акт № 055 от 2006 г. В съдебно
заседание, проведено на 01.03.2011 г. вещото лицеД.е пояснило заключението си,
като е посочило, че за първи път през 1980 г. в плана е отразен в кв. 69 в
парцел III за
ОДЗ и той представлявал съставна част заедно с имот № 779, с който образуват парцел
III за ОДЗ.
Пред СРС е депозирано и заключение на
допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно което вещото лице не е
променило констатациите си и след като се е запознало и с документи от
Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Столична община.
При предходното разглеждане на делото
от въззивната инстанция е изслушано заключението по съдебно-техническата
експертиза на вещото лице инж. В.Г. /л. 48 – 54 от в.гр.д. № 7773/2013 г. на
СГС/, съгласно което в стария кадастрален план на ****, к.л. № 614 и 638,
изготвени преди 1956 г., върху части от мястото, където се е намирал имотът наЙ.Т.К.,
съгласно скицата от 1942 г. са били заснети и отразени имоти с пл. № № 48, 48-а
и 48-б. С плана на с. ****, изработен през 1976 г., бивши имоти с пл. № 48,
48-а и 48-б са заснети, както следва: бивш имот с пл. № 48-а е заснет като имот
с № 445, бивш имот с пл. № 48, заедно с бивш имот с пл. № 48-б са заснети като
един голям имот с пл. № 433. По-късно западната половина на имот пл. № 433 е
обособена като един нов имот с пл. № 779, в площта на който попада и площта на
бившия имот пл. № 48-б. В разписната книга на кв. **** от 1976 г. част от
площта на първоначално заснетия имот с пл. № 433 е заснета като нов имот с пл.
№ 779, а останалата площ е обособена като имот с пл. № 433 /нов/. В следващия
регулационен план на кв. ****, одобрен през 1980 г. , процесният имот с пл. №
433 попада в кв. 59, УПИ III – „За
ОДЗ“. От заключението на вещото лице става ясно, че едва с изготвянето на
кадастралния план от 1976 г. са заснети и нанесени имот с пл. № 433 от кв. 59,
и описаните като съседни на същия в нотариален акт № 60 от 1965 г. имоти пл. №№
431, 432, 433-а. Към 1965 г. не е съществувал имот с пл. № 433 и описаните му
съседни имоти. Вещото лице подчертава, че видно от скицата от 1942 г. в имота
на Й.Т.К.с площ от 10712 кв.м. е имало построени сгради, като същите са заснети
и отразени и на следващите кадастрални планове отпреди 1956 г. и от 1976 г.
Според вещото лице подобни постройки са описани и в нотариалните актове № 65 от
1959 г. и № 60 от 1965 г. За имотите, предмет на нотариалния акт за замяна от
1970 г. вещото лице прави следните изводи: имот, пл. № 48-б, който е прехвърлен
на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, има за граници: от
север – път, от две страни – изток и юг – имот пл. № 48, от запад – имот пл. №
48-а. Позовавайки се на приложената по делото на л. 184 скица №
04-12-2/07.06.2010 г., съгласно регулационния план на кв. ****, за имот с пл. № 433 е отреден УПИ ХХХ-433 в кв. 59 с площ
по графични данни 2670 кв.м., който е и процесният имот. Експертът сочи, че не
може да се ангажира с категорично становище за наличие на идентичност между
процесния имот и част от имота по нотариален акт № 181, дело № 2027/1969 г.,
прехвърлен от Националния комитет за защита на мира на Комитета за приятелство
и културни връзки с чужбина.
При новото разглеждане на делото от
въззивния съд е изслушано заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза /л.34 и сл. в.гр.д. № 16055/2016 г./ със задача налице ли е
отчуждаване на процесния имот за мероприятие ОДЗ по регулационния план от 1980
г., от кое лице, както и има ли изплатено обезщетение за извършеното
отчуждаване и на кое лице. Според същото съгласно регулационния план на кв. ****
от 1980 г. имот с пл. № 433 попада в кв. 59, в УПИ III – за ОДЗ. Със заповед №
РД-57-2530/11.08.1993 г. на кмета на София, на основание чл. 1 ЗВСОНИ е
наредено да се отпише от актовите книги за държавна и общинска собственост в
ТОА „Витоша“ акт № 4737/15.09.1949 г. и да се предаде на наследниците на Й.Т.К.владението
на следния недвижим имот: част от одържавения имот в местността ****, ул. „********,
празно дворно място, състоящо се от около 3737 кв.м., съставляващо имот пл. № XVII-433
/48б,48/, кв. 59,
означено със син цвят на скицата, неразделна част от заповедта. Със заповед №
РД-09-50-374/06.08.1996 г. на гл. Архитект на София е одобрено ЧИРП на парцел III
– за ОДЗ и парцел XV за озеленяване и магазини от кв. 59 на
кв. **** за създаване на парцели III- ОДЗ и др. Със заповед №
РД-50-129/03.06.2005 на кмета на район „Витоша“ е одобрено изменение на плана
на дворищната регулация между УПИ II-445 и УПИ III – за ОДЗ и образуване на нови УПИ II-445 и УПИ III – за ОДЗ. Със заповед №
РД-09-50-1637/15.12.2007 г. на главния архитект на София е одобрено изменение
на плана за застрояване на УПИ ХХХ-433, кв. 59, кв. **** и изменение на плана
за регулация на УПИ III
– за ОДЗ и създаване на УПИ III – за
ОДЗ и ХХХ-433. Със заповед № РД-50-81/16.04.2008 г. на кмета на район „Витоша“
е одобрена попраква на кадастралния план за имот с пл. № 779 и попълване на нов
имот пл. № 1028, кв. 59 по плана на кв. ****. Със заповед № РД –
09-50-588/20.04.2011 г. на главния архитект на София е одобрено изменение на
плана за регулация на УПИ III – ОДЗ
за 230 деца, XIV-444, XXX-433 за
създаване на нови УПИ III-1028 за
магазини, кафе, фитнес, аптека, детско заведение и ЖС, XIV-444, XXX-433, кв. ****. Вещото
лице не е намерило документи за извършено отчуждаване на имотите, попадащи в
УПИ – III за
ОДЗ, кв. 59 по регулационния план на ****, одобрен през 1980 г. за мероприятие
ОДЗ. Предвиденото отреждане на имот за ОДЗ не е реализирано в период от 1980 г.
до частичното изменение, одобрено със заповед № РД – 09-50-588/20.04.2011 г. на
главния архитект на София. Настъпили са редица изменения, довели до
трансформиране на границите и преотреждане с отпадане на първоначално
предвиденото по план мероприятие. В съдебното заседание, проведено на
14.11.2017 г., вещото лице е заявило, че след като няма данни за отчуждаване на
имота, няма такива и за изплащане на обезщетение.
При така установените обстоятелства по
делото съдът от правна страна
приема следното :
По предявения иск с правно основание
чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния
недвижим имот на соченото от него придобивно основание, в случая поредица от
сделки за покупко-продажба и правоприемство на процесния имот по силата на
закриване на държавна институция и поемане на част от функциите и имуществото й
от друго ведомство, от което правоприемство ищецът черпи права и се легитимира
като собственик.
След съвкупна преценка и задълбочен
анализ на събрания в хода на съдебното
дирене доказателствен материал
настоящият състав на съда намира, че ищецът е доказал по делото активната
си материалноправна легитимация, респективно правото си на собственост върху
процесния недвижим имот, като съображенията за това са следните:
Не е спорно между страните по делото,
а и това е видно от съвкупния анализ на намиращите се между кориците на делото
писмени доказателства и заключенията на вещите лица по СТЕ, че историята на
процесния имот, каквато е установена в настоящия случай, датира от 1940 г.,
когато с нотариален акт за продажба № 147, том XVIII, рег. № 3547, дело №
3244/1940 г. /л. 191 от гр.д. № 4140/2008 г. на СРС/ Й.Т.К.е закупил от Х.К.М.,
Г. К.М., Ц.К.М.и Р.К.М./по мъж Й./ нива, находяща се в местността „Край село“ в
землището на село ****, Софийско, с площ от около 2700 кв.м. при съседи: д-р Н.Ч.,
Т.Н., В.П.и М.М.И.и път. Извод за идентичност на придобития тогава от Й.Т.К.недвижим
имот с процесния се съдържа в заключението на вещото лицеД.по СТЕ, прието в
хода на първоинстанционното производство по делото, което настоящият състав на
съда кредитира в посочената част. Съдът намира този извод на експерта за
обоснован и правилен, доколкото същият изцяло съответства на писмените
доказателства по делото.
Впоследствие имотът е прехвърлен с
договор за покупко-продажба от наследниците на Й.Т.К.на Националния комитет за защита на мира
по силата на нотариален
акт № 65, том XV, дело № 2702/1959 г. /л.5-6 от гр.д. № 4140/2008 г. на СРС/.,
в който е посочено, че прехвърленият тогава имот представлява урегулиран парцел
XI-48 от квартал 69 по плана на гр. София, местността с. ****, при съседи по
нотариален акт: д-р Н.Ч., Т.Н., В.П., М.М. И.и път, а при тогавашни съседи на
имота: от две страни СГНС, братя М. и улица „Грамада“, а така също и цялата
постройка, състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, сервизни помещения,
тавански и избени помещения, гараж, лятна кухня с бунар. В нотариалния акт
изрично е записано, че продавачите владеят 2507 кв.м., както и че правото си на
собственост пред нотариуса същите са установили с нотариален акт № 147, том
XVIII от 1940 г. като са представили и удостоверение за наследници № 3965/1959
г. Следователно изводът на съда, че е налице идентичност на прехвърления през
1959 г. имот както с процесния, така и с този по сделката от 1940 г., с която
имотът е придобит отЙ.К., се подкрепя както от описанието на имотите по двата
нотариални акта, от данните за границите и съседите на същите, а кореспондира също
с представените по делото скица № 03682 от 01.10.1942 г. /л. 222 от гр.д. №
4140/2008 г. на СРС/ за неурегулуран имот с обща площ от 10 712 кв.м. и с акт
за завземане на недвижим имот за държавен от 15.09.1949 г. /л. 196, 197 гр.д. №
4140/2008 г. на СРС/ на основание ЗОЕГПНС. Съгласно последния са одържавени
¾ идеални части от стопанство в с. ****, цялото с площ от 10028 кв.м.,
собственост наЙ.Т.К., а останалата /незавзета/ ¼ част от целия имот с
площ 10028 кв.м. възлиза точно на 2507 кв.м., колкото продавачите са завили, че
владеят пред нотариуса и това е вписано в нотариалния акт от 1959 г.
По отношение последвалите във времето
прехвърлителни сделки въззивният съд приема, че с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 181, том XI, дело № 2027/1969 г. /л.190 от
дело 4140/2008 г. на СРС/, с който Националният комитет за защита на мира е продал
на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина имота, описан в същия
акт, макар да е налице драстично разминаване в площта на имота, предмет на
обсъжданата прехвърлителна сделка, с този по нотариалния акт от 1959 г., по-малкият
имот е включен в площта на по-големия с обща площ от 6080 кв.м. Заключение за
това съдът прави както по описаните в двата акта постройки, от номерата на
имотите, предмет на сделките, посочени в същите /парцел XI от кв. 69 по плана
на Сoфия – ****, съответно парцел XI-48 от квартал 69 по плана на гр. София,
местността с. ****/, а също и от обстоятелството, че и двата имота, съгласно
описанията им, имат за една своя граница път, и не на последно място от направеното
в нотариалния акт от 1969 г. отбелязване, че за съставянето му на нотариуса е
представен нотариален акт № 65, том XV, дело № 2702/1959 г.
Във връзка с възраженията на ответната
страна и заключенията на вещите лица за невъзможност да се ангажират с
категорично становище относно имотите, предмет на договора за замяна, за който
е съставен нотариален акт № 67, том IX, дело № 1494/1970 г. /л. 193, дело
4140/2008 г. на СРС/, по силата на който Комитетът за приятелство и културни
връзки с чужбина е прехвърлил имот, представляващ празно дворно място, находящо
се в гр. София, с пространство от 1065 кв.м., съставляващо парцел XXI-48, кв.
69 по плана на гр. София, местността ****, при съседи: от две страни път,
наследници на И.Б., Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, заедно
с ограда и дървета, съдът намира, че с обсъжданата сделка правото на
собственост върху имот УПИ XI-48,
придобит през 1959 г. от Националния комитет за защита на мира и прехвърлен
впоследствие на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина през 1969
г. като част от по-големия УПИ XI, не е напуснало патримониума на Комитета
за приятелство и културни връзки с чужбина. Извод в този смисъл съдът прави от
съдържанието на нотариалния акт за замяна, съгласно който е прехвърлено празно
/а не застроено/ дворно място, което има за две свои граници път, а за имота,
произхождащ отЙ.К., още по данни от 1940 г. е установено, че е застроен и
граничи само от една страна с път/улица. Това
обстоятелство несъмнено е установено и от съдържанието на писмените
доказателства за поледващите прехвърлителни сделки – нотариалният акт от 1959
г. и този от 1969 .
По изложените съображения настоящият
състав на съда не кредитира заключенията на вещите лица по СТЕ, изслушани в
производството пред СРС /в.л. Джоргов/ и при първото разглеждане на делото пред
СГС /в.л. Г./, в частите, съгласно които не може с категоричност да се направи
извод за идентичност на процесния имот с имота, предмет на сделката, за която е
съставен нотариалният акт за покупко-продажба от 1969 г., както и в частите, в
които заключенията сочат, че не могат да посочат със сигурност дали с договора
за замяна от 1970 г. Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина не е
прехвърлил на Б.Д.В.и А.Д.В.част от процесния недвжим имот.
Доводите за липса на правоприемство у
Министрество на културата, поддържани от ответника в подкрепа на оспорената
материална легитимация на ищеца, съдът намира за неоснователни. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на
разпореждане № 114 от 02.07.1974 г. на Бюрото на Министерски съвет за закриване
на Комитета приятелство и културни връзки с чужбина част от неговите функции са
поети от Комитета за изкуство и култура, а видно от съставения в изпълнение на
разпореждане № 114 протокол за служебно ползване на Комитета за изкуство и култура
е предоставена „Вилата в ****“. От анализа на намиращите се между кориците на
делото писмени доказателства не се установява в патримониума на праводателя да
е било включено правото на собственост върху друг недвижим имот с построена
вилна сграда на територията на с. ****, освен процесния. Такива твърдения или
оспорвания не са направени от страните в хода на производството, предвид което
и с оглед описанието на имота в нотариален акт № 181/1969 г., а именнно масивна
вилна постройка, лятна кухня с бунар, масивен гараж, скулптурна фигура и
дървесни насаждения и посочването му в протокол № 114 като „вилата в ****“,
съдът приема, че се касае за един и същ недвижим имот, а именно процесния.
Следователно с предоставянето му по силата на посочените държавно-властнически
актове на Комитета за изкуство и култура върху този правен субект е преминало правото на собственост върху същия. Установено
е по делото, че в бр.101/27.12.1977 г. на Държавен вестник е обнародван закон
за преименуване на Комитета за изкуство и култура в Комитет за култура /извадка
от същия на л. 114 от делото на СРС/, а в бр. 14/16.02.1990 г. е обнародвано
решение на Девето Народно събрание за структурни промени в Министерски съвет,
съгласно т. 5 от което Комитетът за култура е преобразуван в М.НА К. /л. 155 от
делото/. Предвид изложеното от обсъдените писмени доказателства безспорно се
установява, че правоприемник на Комитета за приятелство и културни връзки с
чужбина е Комитетът за изкуство и култура, а правоприемник на последния е
ищецът по делото - М.НА К..
Предвид изложеното съдът намира, че
въз основа на съществуващо право на собственост е съставен представеният по делото акт за
държавна собственост № 01287 от 25.11.1998 г. /л. 7 от делото на СРС/, за
процесния имот. Съдът приема, че доколкото процесният имот и с оглед на
неговото предназначение не попада в приложното поле на чл.2,ал.2 от ЗДС, се
касае за частна държавна собственост, а не за публична, както е указано в АДС.
В тази връзка, съдът съобразява, че АДС има само констативно действие, поради
което й не създава, а само удостоверява права, като в случая доказаното такова
е на частна държавна собственост.
Доколкото по делото е установена
идентичност на процесния имот с имота, за който е съставен актът за държавна
собственост, то следва да се приеме, че ищецът по делото е доказал при
условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху същия,
следователно и своята активна материалноправна легитимация. Дори да се приеме,
че е налице хипотезата на чл.2,ал.2 от ЗДС, доколкото имотът е предоставен на
ищеца за стопанисване и управление,
съдът приема, че той се явява активно материално-правно легитимиран да
получи търсената съдебна защита.
С оглед изводите, до които съдът
достигна, че процесният имот към момента на актуването му като публична
държавна собственост, е бил частна такава- по аргумент за противното от чл. 2,
ал. 2 от ЗДС, в принципен план не е налице законова пречка същият да бъде
реституиран на правоимащо лице с влизане в сила на ЗВСОНИ и по-конкретно чл. 1,
ал. 1 от същия, на което основание се позовава ответникът в настоящото
производство. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не се
установява да са налице предпоставките, за да се приеме, че имотът е реституиран
на ответника в качеството му на наследник на починалия му баща В. Ц.И., като
съображенията за това са следните:
Фактическият състав, при
осъществяването на който реституцията настъпва по силата на закона, във връзка
с чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ /обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г./ е имотът да е бил
отчужден по някой от цитираните в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ закони /в случая
ЗОЕГПНС, доколкото ответникът изрично се позовава на чл. 1, ал. 1 от закона и по
делото няма данни за друго отчуждаване/, да е бил собственост на лицето, което
се позовава на реституцията или на негов наследодател, за него да не е получено
обезщетение, да съществува реално в размерите преди отчуждаването, и към
момента на влизане в сила на закона имотът да е собственост на държавата,
общините, обществените организации или техни фирми, или еднолични търговски
дружества по чл. 61 ТЗ.
В конкретния случай с обсъдения по-горе
в мотивите акт за завземане на недвижим
имот за държавен от 15.09.1949 г. на основание ЗОЕГПНС са одържавени ¾
идеални части от стопанство с площ от 10028 кв.м. в с. ****, собственост наЙ.Т.К.,
а правото на собственост върху останалата ¼ част, е прехвърлена от
наследниците наЙ.К. през 1959 г. на Националния комитет за защита на мира /която
част е идентична с процесния имот/. Следователно от посочения момент имотът
вече е имал статут на държавна собственост и не е подлежал на отчуждаване от
частни лица. Ответникът не установява по делото процесният имот да е бил
отчужден по реда на ЗОЕПГНС от него или от негов праводател, с оглед което
недоказана се явява дори първата предпоставка от фактическите основания за
реституиране на имота, на което се позовава в производството ответникът М..
Другото основание, от което ответникът
извежда твърдяното право на собственост върху процесния имот, а именно договор
за дарение, обективиран в нотариален акт № 60, том IX, дело № 1489/1965 г., съдът намира, че
също не бе установено по делото. На първо място тук следва да се отбележи, че
ответникът не доказва в производството правата на своя праводател по този акт -
В. Ц.И., тъй като по делото не е представено упоменатото в нотариалния акт за
дарение окончателно решение за делба №10/43 г. между Й.Т.К.и В. Ц.И.по чл. 288 ГПК. Обратно, анализът на писмените доказателства по делото не създава у съда
никакво съмнение, че в периода 1942 г. – 1949 г. собственик на имота,
представляващ стопанство с обща площ 10028 кв.м. еЙ.К., като именно от това
право на собственост ищецът извежда своята материалноправна легитимация. На
следващо място към 1943 г., когато се сочи да е извършена делба междуЙ.К. и В. И.по
чл. 288 ГПК, последният нормативен акт не е бил действащ закон /обн. ДВ бр. 12
от 8.02.1952 г./. Също така идентификацията на имота, предмет на договора за
дарение, както е извършена по нотариалния акт от 1965 г., както и на съседните
имоти, не е по възприетата към посочения момент номерация съобразно действащия
към 1965 г. кадастрален план. Различен към посоченият момент е и номерът на
квартала, в който е попадал тогава имотът – квартал 69, а не както се сочи в
акта за дарствената сделка квартал 59. Съгласно заключението на СТЕ на вещото
лице В. Г., прието при предходното разглеждане на делото от въззивната
инстанция, едва с изготвянето на кадастралния план през 1976 г. са нанесени
имот с пл. № 433 от кв. 59 и описаните като съседни имоти с номерата, както са
посочени в нотариалния акт за дарение.
С изложените аргументи и след като по
делото не се установяват възраженията на ответника имотът да е бил отчужден от
неговия праводател или от самия него, както и да е придобил имота по силата на
договора за дарение от 1965 г., то макар според заключенията на СТЕ процесният
имот да е идентичен с имота, описан в нотариалния акт за дарение от 1965 г.,
както и с описания в констативния нотариален акт № 055 от 2006 г., ответникът
не установи в настоящото производство притежанието на правото, което
противопоставя на ищеца като свое, с оглед което възражението му да е
собственик на процесния имот е неоснователно. Следователно последващите
приобретатели на имота /ответниците „П.3“ ЕООД, Б.И. Г. и С.В.К./ не са
придобили правото на собственост върху същия предвид липсата на
вещно-транслативен ефект на сделките, въз основа на които тези лица се
легитимират като собственици.
При така изложените мотиви настоящият
състав на съда намира, че искът с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./
е основателен, с оглед което обжалваното решение следва да бъде отменено, а претенцията
на ищеца – уважена. Съдът следва да се произнесе по искането за отмяна на
посочените в исковата молба нотариални актове.
По искането по чл. 431, ал.2 от ГПК
(отм.);, настоящият съдебен състав приема, че по реда на цитираната норма
подлежат на отмяна само констативните нотариални актове, издадени в рамките на
охранителното производство, но не и конститутивните такива /за правни сделки/,
с оглед което искането за отмяна следва да бъде уважено само по отношение на
констативния нотариален акт № 55, том II, рег. № 9896,
дело № 238 от 2006 г. на нотариус Б. Я., с който ответникът Г.В.М. е признат за
собственик на основание дарение на следния недвижим имот: поземлен имот с площ
по нотариален акт 2850 кв.м., а съгласно скица № 94-5-36/24.01.2006 г. на район
„Витоша“ от 2670 кв.м., съставляващо ПИ № 433 в кв. 59, находящ се в гр. София,
местност квартал „****“, при граници съгласно скица: УПИ XXII-433a, УПИ ХХ – 431, УПИ XVII- 431a, и ПИ 779, заедно с построената в имота триетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 185 кв.м. В останалата част
искането за отмяна на нотариален акт № 59, том VII, рег. № 38768, дело № 1194
от 2006 г. на нотариус Б. Я., нотариален акт № 132, том IV, рег. № 11041, дело
№ 673 от 2007 г. на нотариус В. М. и нотариален акт № 128, том I, рег. № 1541,
дело № 120 от 2008 г. следва да бъде оставено без уважение, доколкото
посочените актове са от категорията на конститутивните такива и не подлежат на
отмяна по този ред.
При този изход на делото, в тежест на въззиваемите
ответници следва да се възложат всички сторени от въззивника ищец в
производството разноски. Същият не доказва извършени разноски в производството пред
СРС, но в тежест на ответниците на основание чл. 63, ал. 3, вр. с ал. 4 от ГПК
/отм./ следва да остане сумата 3606,13 лв., от които 3306,13 лв. – държавна
такса, изчислена върху данъчната оценка на имота /данни за която се съдържат на
л.46 от делото на СРС/, и 300 лв. - депозити за възнаграждения на вещите лице
по СТЕ, заплатени от бюджета на съда. Сума в посочения размер ответниците
следва да заплатят по сметка на СРС.
Пред СГС ищецът е сторил разноски в
общ размер на 350 лв. – заплатен депозит за вещо лице по СТЕ, като се
претендира и присъждането на юрисконсулстко възнаграждение. Като взе предвид
обстоятелството, че въззивното производство е образувано по въззивна жалба на
ищеца, подписана от адвокат, а впоследствие, при повторното разглеждане на
делото, страната е представлявана от юрисконсулт, като съобрази решение на Съда
на ЕС от 23.11.2017 г., постановено във връзка с отправени запитвания относно
тълкуването на чл.56, параграф 1 и чл.101, параграф 1 ДФЕС, както и на
Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г. относно улесняване на ефективното
упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги, а също и приложимата
редакция на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения съдът определя възнаграждение за юрисконсулт за
въззивното производство в минимален размер от 600 лв. По изложените мотиви на
ищеца следва да се присъдят разноски пред СГС в размер 950 лв., а в полза на
съда ответниците следва да заплатят дължимата за въззивното производство
държавна такса, възлизаща на сумата 1653,07 лв.
На ищеца следва да бъдат присъдени и
разноските, сторени пред ВКС в размер на 30 лв. за заплатена държавна такса за
допускане на касационно обжалване, както и претендирано юрисконсултско
възнаграждение за производството пред ВКС. Настоящият състав определя същото в
минимален размер от 600 лв. /съобразно действащата редакция на чл. 9, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към датата на провеждане на съдебното заседание
пред ВКС/ или общо разноски пред ВКС в размер на 630 лв. Дължимата такса за
производството пред ВКС е в размер на 1653,07 лв. и също следва да се възложи в
тежест на ответниците.
Разноските следва да бъдат понесени от
всички ответници по равно.
Искането на контролиращата страна за
присъждане на разноски за въззивното производство по в.гр.д. № 7773/2013 г. по
описа на СГС /искане в този смисъл е заявено при предходното разглеждане на
делото от въззивния съд/ следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е
налице основание, на което разноски да бъдат присъдени.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И
:
OТМЕНЯ решението от 03.12.2012 г.,
постановено по гр. д. № 4140/2008 г. по описа на Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 27 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.
97, ал. 1 от ГПК /отм./, предявен от М.НА К. против Г.В.М.,
С.В.К., „П.3“ ЕООД и Б.И. Г. за признаване за установено, че ищецът е
собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. София, район „Витоша“, кв. „****“,
ул. „*******и представляващ дворно място с площ от 2700 кв.м. и триетажна
жилищна сграда със застроена площ, както следва: първи етаж – 101 кв.м.; втори
етаж – 74 кв.м.; трети етаж – 59 кв.м.; мазе – 42 кв.м.; гараж – 35,65 кв.м. и
пристройка – 73 кв.м., както и искането по чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ за
отмяна на констативен нотариален акт № 55, том II, рег. № 9896, дело № 238 от
2006 г. на нотариус Б. Я., нотариален акт № 59, том VII, рег. № 38768, дело №
1194 от 2006 г. на нотариус Б. Я., нотариален акт № 132, том IV, рег. № 11041,
дело № 673 от 2007 г. на нотариус В. М. и нотариален акт № 128, том I, рег. №
1541, дело № 120 от 2008 г, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК
/отм./, по отношение на Г.В.М., С.В.К., „П.3“ ЕООД и Б.И. Г., че М.НА К., е собственик на недвижим имот,
намиращ се в гр. София, кв. „****“, ул. „********, представляващ дворно място с
площ от 2700 кв.м. и построената триетажна жилищна сграда със застроена площ,
както следва: първи етаж – 101 кв.м.; втори етаж – 74 кв.м.; трети етаж – 59
кв.м.; мазе – 42 кв.м.; гараж – 35,65 кв.м. и пристройка – 73 кв.м., който имот
по регулационния план на кв. ****, гр. София, представлява имот с пл. № 433, за
който е отреден УПИ ХХХ-433 в квартал 59.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК
(отм.), нотариален акт за собственост на недвижим имот № 055, том II, рег. №
9896, дело № 238 от 2006 г. на нотариус Б. Я., вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № 258, с район на действие СРС, с който Г.В.М. е
признат за собственик на основание дарение на следния недвижим имот: поземлен
имот с площ по нотариален акт 2850 кв.м., а съгласно скица № 94-5-36/24.01.2006
г. на район „Витоша“ от 2670 кв.м., съставляващо ПИ № 433 в кв. 59, находящ се
в гр. София, местност квартал „****“, при граници съгласно скица: УПИ
XXII-433a, УПИ ХХ-431, УПИ XVII- 431a, и ПИ 779, заедно с построената в имота
триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 185 кв.м.,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.НА К.
за отмяна на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) на нотариален акт № 59, том
VII, рег. № 38768, дело № 1194 от 2006 г. на нотариус Б. Я., нотариален акт №
132, том IV, рег. № 11041, дело № 673 от 2007 г. на нотариус В. М. и нотариален
акт № 128, том I, рег. № 1541, дело № 120 от 2008 г. на нотариус И. Радева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК
(отм.), Г.В.М., ЕГН **********, да заплати на М.НА К. направените по делото
разноски, както следва: 237,50 лева – пред СГС и 157,50
лева – пред ВКС, както и на основание чл. 63, ал. 3, вр. с ал. 4 ГПК (отм.) 901,53
лева по сметка на СРС, 413,27 лева по сметка на СГС и 413,27 лева по сметка на
ВКС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.),
„П.-3“ ЕООД, ЕИК********, да заплати на М.НА К. сторените по делото разноски,
както следва: 237,50 лева – пред СГС и 157,50 лева – пред ВКС, както и на
основание чл. 63, ал. 3, вр. с ал. 4 ГПК (отм.) 901,53 лева по сметка на СРС,
413,27 лева по сметка на СГС и 413,27 лева по сметка на ВКС.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), С.В.К., ЕГН **********, да заплати на М.НА
К., сторените по делото разноски, както следва: 237,50 лева – пред СГС и 157,50
лева – пред ВКС, както и на основание чл. 63, ал. 3, вр. с ал. 4 ГПК (отм.)
901,53 лева по сметка на СРС, 413,27 лева по сметка на СГС и 413,27 лева по
сметка на ВКС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.),
Б.И. Г., ЕГН **********, да заплати на М.НА К., сторените по делото разноски,
както следва: 237,50 лева – пред СГС и 157,50 лева – пред ВКС, както и на
основание чл. 63, ал. 3, вр. с ал. 4 ГПК (отм.) 901,53 лева по сметка на СРС,
413,27 лева по сметка на СГС и 413,27 лева по сметка на ВКС.
Решението е постановено при участието
на контролираща страна – държавата чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд, при
наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.