Решение по дело №3221/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 598
Дата: 15 октомври 2024 г. (в сила от 14 октомври 2024 г.)
Съдия: Александра Йорданова
Дело: 20241100603221
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 598
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

Десислава П. Генова
при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100603221 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 27.03.2024 г. постановена по НОХД № 18841/2018 г. по описа на СРС,
НО, 16-ти състав подсъдимата В. А. В. е призната за ВИНОВНА в това, че на 30.06.2014г. в
гр. София, в магазин „София - Оборище“ на фирма „Мобилтел“ ЕАД в качеството си на
длъжностно лице - сътрудник продажби - супервайзор (по силата на трудов договор №
5479/11.09.2009г. и длъжностна характеристика от 10.10.2013г.), в кръга на службата си сама
съставила неистински частни документи - Договор № ******* между „Мобилтел“ ЕАД и П.
С.С., ЕГН **********, от 30.06.2014г.; Приложение № 1 към Договор № ******* от
30.06.2014г. условия за ползване на тарифни планове Мтел смарт за номер *******;
Приложение № 1 към Договор № ******* от 30.06.2014г. условия за ползване на тарифни
планове Мтел смарт (срок 1 или 2 години) за номер *******; Приложение № 3 към Договор
№ ******* от 30.06.2014г. ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги (находящо се на лист 51 -52 от досъдебното производство);
Договор № ******* между „Мобилтел“ ЕАД и П. С.С. от 30.06.2014г. (находящ се на лист
53-54 от досъдебното производство); Приложение № 1 към Договор № ******* от
30.06.2014г. условия за ползване на тарифни планове Мтел смарт (срок 1 или 2 години) за
номер *******; Приложение № 3 към Договор № ******* от 3 0.06.2014г. ценоразпис на
„Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги (находящ се
на лист 57- 58 от досъдебното производство); Договор № ******* между „Мобилтел“ ЕАД и
П. С.С. от 30.06.2014г. (находящ се на лист 59-60); Приложение № 1 към Договор № *******
от 30.06.2014г. условия за ползване на тарифни планове Мтел смарт за номер *******, на
които е придаден вид, че са подписани от П. С.С., ЕГН **********, и ги употребила пред
„Мобилтел“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение между П. С.С., ЕГН
**********, и „Мобилтел“ ЕАД - престъпление по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 от НК,
поради което и на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, във вр. с чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1
1
от НК й е наложено наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 1, във
вр. с ал. 3, т. 1 от НК за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност два пъти седмично и
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ на осн. чл.
42а, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимата В. А. В. да заплати в полза на държавата по
сметка на СДВР сумата от 258, 06 лева, разноски за изготвяне на експертизи в досъдебното
производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата от 1745, 00 представляваща разноски за изготвяне и представяне на
експертизи и 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от упълномощения защитник на подс. В. В.- адв. Ч., с която се иска
отмяната на постановената присъда и оправдаване на подсъдимата по внесеното обвинение.
В разпоредително заседание на 06.06.2024 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата
и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник
на подс. В. В.- адв. Ч., поддържа жалбата и допълнението към нея и моли да се отмени
първоинстанционната присъда и подзащитната му да бъде призната за невиновна. Излага, че
с оглед събраните доказателства по делото не е налице качеството на подс. В. по смисъла на
чл.310 НК. Акцентира, че следва да бъде съобразен срока на разследване от първата
инстанция – 10 години, степента на обществена опасност на дееца, както и липсата на
каквито и да е прогнозни последици от постъпката на подс. В., което води до извода че
същите разкриват характера на престъплението по чл.310, ал.2 НК респективно хипотезата
на чл.93,т.9 НК, а именно маловажен случай.
Представителят на държавното обвинение изтъква, че присъдата на
първоинстанционният съд е постановена въз основа на всички събрани по хода на делото
доказателства и доказателствени средства, същата е правилна и законосъобразна и като
такава следва да бъде потвърдена.
Подсъдимата В. В., редовно призована, се явява лично пред въззивната инстанция и
в предоставеното й от съда право на последна дума моли за справедлива присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и
допълнението към нея, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като
на основание чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира че не са налице основания за нейното отменяване.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени
подробно в мотивите на присъдата. Въззивният състав изцяло възприема установените от
първостепенния съд факти, които са следните:
Подсъдимата В. А. В. е родена на *******. в гр. Шумен, българка , с българско
гражданство , неосъждана , с висше образование , неомъжена , трудово заета, с адрес в гр.
София, ж.к. „*******, с ЕГН **********.
През месец юни 2014г. подс. В. заемала длъжността супервайзор в „Мобилтел“ ЕАД
по силата на трудов договор №5479/11.09.2009г. и длъжностна характеристика от
10.10.2013г., като работила в магазин „София - Оборище“ на фирмата. В длъжностната й
характеристика било посочено, че в кръга на службата й влиза да оказва контрол на
изпълнение на поставените цели както на ниво магазин, така и на индивидуално ниво по
служители; напълно да управлява ресурсите на магазина; да следва целите на компанията и
да носи отговорност за приходите и разходите на магазина; да следи магазинът да бъде
оптимално зареден със стоки, да няма пропуснати сделки поради липса на стоки и да няма
задържане на финансов ресурс поради презапасяване със стоки; да предлага и да продава
според нуждите на клиентите продуктите и услугите на Мобилтел; да постига
2
средномесечни продажби не по-ниски с повече от 10% спрямо средномесечните продажби
на служител от региона; да активира услуги, да обработва молби, да получава плащания в
брой, да извършва операции, свързани с депозити, използвайки одобрените програмни
продукти и според съществуващите работни процедури; сред задълженията й било още да
отговаря за инкасото на магазина и да подготвя ежедневни счетоводни отчети.
Към месец юни 2014г. практиката била в системата на „Мобилтел“ ЕАД всеки
служител да влиза персонално с потребителски име и парола. При желание от страна на
клиент да сключи договор с „Мобилтел“ ЕАД, съответният служител следвало да изготви
договор и приложения към него. Съобразно избора на услуга от страна на клиента,
служителят на компютър попълвал съответния типов договор и приложенията към него. Тъй
като така съставяните документи били в електронен вид, клиентът следвало да се подпише
на предвидените за него места в договорите и приложенията към тях чрез полагане на
подпис с електронна писалка върху свързана със системата електронна дъска. По този начин
съставените в електронен вид документи автоматично се регистрирали в системата като
сключени и автоматично се активирали избраните от клиента услуги. За абоната се
разпечатвал и му се представял екземпляр от съставените документи, а за „Мобилтел“ ЕАД
документите се съхранявали в системата в електронен вид.
На 30.06.2014г. по време на изпълнение на служебните си задължения в магазин
„София - Оборище“ в гр. София на фирма „Мобилтел“ ЕАД, подс. В. попълнила в
компютърната система на „Мобилтел“ ЕАД, до която имала служебен достъп чрез
потребителско име и парола, необходимата за съставяне на договори за мобилни услуги
информация. В полетата за потребител - физическо лице посочила единния граждански
номер на свидетеля П. С.С. - **********, номера на личната му карта - *******, а в графата
за имена попълнила „Д.И. С.“. Системата на „Мобилтел“ ЕАД диференцирала клиентите на
дружеството по ЕГН, а не по имена. По този начин подсъдимата генерирала в системата
Договор № ******* от 30.06.2014г. между „Мобилтел“ ЕАД и П. С.С., ЕГН **********;
Приложение № 1 към Договор № ******* от 30.06.2014г. условия за ползване на тарифни
планове Мтел смарт за номер *******; Приложение № 1 към Договор № ******* от
30.06.2014г. условия за ползване на тарифни планове Мтел смарт (срок 1 или 2 години) за
номер *******; Приложение № 3 към Договор № ******* от 30.06.2014г. ценоразпис на
„Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги (находящо
се на л. 51-52 от ДП); Договор № ******* от 30.06.2014г. между „Мобилтел“ ЕАД и П. С.С.
(находящ се на л. 53-54 от ДП); Приложение № 1 към Договор № ******* от 30.06.2014г.
условия за ползване на тарифни планове Мтел смарт (срок 1 или 2 години) за номер
*******; Приложение № 3 към Договор № ******* от 30.06.2014г. ценоразпис на
„Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги (находящ се
на л. 57-58 от ДП); Договор № ******* от 30.06.2014г. между „Мобилтел“ ЕАД и П. С.С.
(находящ се на л. 59-60 от ДП); Приложение № 1 към Договор № ******* от 30.06.2014г.
условия за ползване на тарифни планове Мтел смарт за номер *******.
След като съставила по електронен път гореописаните документи, чрез електронна
писалка върху свързаната със системата „Мобилтел“ ЕАД електронна дъска, подсъдимата В.
положила подпис в полетата за подпис „За ОПЕРАТОРА/ Трите имена на служителя: В. А. 
В.“, а в полетата „място за полагане на подпис на Абоната“ положила подпис от името на П.
С.С..
В. финализирала в системата процедурата по сключването на договорите, след което
автоматично в електронната система на мобилния оператор били активирани вписаните като
предмет в изброените договори и приложения към тях мобилни услуги, предоставени от
мобилния оператор.
През 2017г. свидетелят П. С.С. посетил магазин на „Мобилтел“ в гр. София, за да
сключи договор за услуга. Служител от съответния магазин уведомил С., че има задължение
към дружеството в размер на около две хиляди лева и не може да сключи договор, докато не
го изплати. С. заявил, че никога не е бил клиент на дружеството, а служителят го уведомил,
че на негово име има налични договори от 2014г., като били предоставени екземпляри от
3
съхраняваните в електронен вид в системата на „Мобилтел” документи. Свидетелят подал
жалба в мобилния оператор и след време получил обаждане от служител на дружеството, че
след извършена проверка задължението му било анулирано.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно
разследване. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени
от показанията на разпитаните свидетели, както и приобщените към доказателствената
съвкупност с протоколно определение с правно основание чл. 283 от НПК книжа; книжата,
които са докладвани и за които е постановено протоколно определение по приемането и
прилагането им като доказателства по делото, а именно показанията на свидетелите П. С.С.
(л.140 от СП), А.П.К. (л. 140 от СП), М. П. М. (л. 140 гръб от СП) ; вещи лица Д.К.В. (л. 144
от СП), Б.К.Г. (л. 143/гръб - л. 144 от СП), Г.И.М., С.Г.Б., Ю.С.М. (л. 171/гръб от СП);
съдебно-графическа експертиза от дата 28.06.2018г. (л. 37-42 от ДП); писмо от СДВР, отдел
БДС с per. № 513р- 17224/01.03.2018г. (л. 44 от ДП); писмо от „Мобилтел“ ЕАД с изх. №
3776/21.02.2018г. с приложения: разпечатки от дигитално подписани документи:
Приложение № 1 към Договор № ******* от 30.06.2014г. условия за ползване на тарифни
планове Мтел смарт за номер *******9 (л. 47-48 от ДП); Приложение № 1 към Договор №
******* от 30.06.2014г. условия за ползване на тарифни планове Мтел смарт (срок 1 или 2
години) за номер ******* (л. 49-50 от ДП); Приложение № 3 към Договор № ******* от
30.06.2014г. ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни
съобщителни услуги (л. 51-52 от ДП); Договор № ******* от 30.06.2014г. между „Мобилтел“
ЕАД и П. С.С. (л. 53-54 от ДП); Приложение № 1 към Договор № ******* от 30.06.2014г.
условия за ползване на тарифни планове Мтел смарт (срок 1 или 2 години) за номер *******
(л. 55-56 от ДП); Приложение № 3 към Договор № ******* от 30.06.2014г. ценоразпис на
„Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги (л. 57-58 от
ДП); Договор № ******* от 30.06.2014г. между „Мобилтел“ ЕАД и П. С.С. (л. 59-60 от ДП);
Приложение № 1 към Договор № ******* от 30.06.2014г. условия за ползване на тарифни
планове Мтел смарт за номер ******* (л. 61-62 от ДП), трудов договор № 5479/11.09.2009г. и
допълнително споразумение (л. 65-66 от ДП) и длъжностна характеристика (л. 63-64 от ДП);
протокол от допълнителна графическа експертиза от 05.08.2018г. (л.75-81 от ДП); Докладна
записка от 03.09.2018г. (л. 84 от ДП); писмо с изх. № 22037/08.11.2019г. от А1 България ЕАД
(л. 33 от СП); информация от СРС, НО, 9 състав по НОХД № 13095/2016г, от дата
05.02.2020г. с приложен ОА и разпореждане за предварително изслушване (л. 37-56 от СП);
писмо с изх. № 4577/18.03.2020г. от А1 България ЕАД с приложена длъжностна
характеристика (л. 64-68 от СП); писмо с изх. № 5986/25.03.2022г. от А1 България ЕАД с
приложение (л. 102-104 от СП); протокол № 48 за извършване на почеркова експертиза (л.
111-117 от СП); протокол № 59/2023 за извършена тройна съдебно- почеркова експертиза (л.
149-155 от СП); справки за съдимост; писмо с изх. № 12720/18.06.2021г. от „Мобилтел“ ЕАД
с приложени потребителски договори с титуляр В. А. В. (приложени отделно), почеркова
експертиза, обективирана в Протокол № 48 от 02.07.2022г. (л. 111-117 от СП), тройна
съдебно- почеркова експертиза/ Г.И.М., С.Е.Б., Ю.С.М. (л. 149-155 от СП).
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи
възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира онези които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за
неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III, НО на ВКС/. Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи,
до които е достигнал районният съд. Анализът на доказателствената съвкупност проведен от
първоинстанционния състав и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен,
всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият състав изцяло се солидаризира с него,
като не намира за необходимо да го преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3
от НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични
4
противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е отхвърлил.
Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои доказателствени
източници дава вяра и защо.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, както и съобразно доказателствения материал, събран в хода на досъдебното
производство, които в своята цялост формираха еднозначни изводи по фактите. Съобразно
които съдът намери, че вътрешното убеждение на районния съдебен състав е формирано въз
основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя
доводите и съображенията му.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани свидетелите М.
К. и М. М.. Посочените свидетели са служители в "Мобител" ЕАД и дават подробна
информация по отношение на процедурата по сключване на договори за предоставяне на
мобилни услуги с клиентите, регистрирането на договорите в системата, сведения относно
служебните задължения на подсъдимата и информация относно констатираните
неизпълнения на договори от страна на клиентите.Същите излагат ,че целта на служителите,
сред които и подс. В., е била постигането на определен таргет /резултат, според определена
цел/ от активирани карти, от продажби на устройства, включително и от набиране на
абонати, от които зависело получаването на бонуси. Ето защо настоящата инстанция ги
кредитира като последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си, а
така също се подкрепят и от писмените доказателства, приложени по делото - трудов
договор № 5479/11.09.2009г., допълнително споразумение от 04.10.2013г., длъжностна
характеристика за длъжността „Супервайзор М-тел магазин“ от 10.10.2013г., списък с
имената на служителите, които са работили на дата 30.06.2014г. в М-тел магазин „София-
Оборище (писмо с изх. № 4577/18.03.2020г. от А1 България ЕАД .
Напълно обосновано настоящата инстанция се доверява и на показанията на св. П. С.
, от които категорично е установено наличието на договор, който го легитимира като абонат
на дружеството и за възникналото за него в резултат от този договор задължения. От същият
с категоричност се установява, че свидетелят не е заявявал услуги към мобилния оператор,
както и че не е подписвал никакви документи в тази връзка. Изложеното от него се
подкрепя от изготвените по делото графически експертизи, които установяват, че
подписите, положени за абоната от името на Д. И. С. в инкриминираните документи, не са
дигитално положени от П. С. С..
Правилно и обосновано СРС при взимане на решенето си е стъпило въз основа на
извършеното сравнително изследване на подписите в инкриминирани документи,
обективирани в Протокол от извършена графическа експертиза от дата 28.06.2018г. , от
което се установява, че подписите, положени за абоната от името на Д. С. в
инкриминираните документи, не са копия на подписи, дигитално положени от П. С.С., а са
копия на подписи, дигитално положени от подсъдимата В. В.. В тази връзка е и
заключението обективирано в Протокол от допълнителна графическа експертиза от
05.08.2018г., в което е установено,че копията на подписите, положени за абоната от името на
Д. С. в инкриминираните документи, не са копия на подписи, дигитално положени от П. С.,
а са копия на подписи, дигитално положени от подсъдимата В. В.. Копията на подписите,
дигитално положени от В. В. като представител на „Мобилтел“ ЕАД в гореописаните
документи, са копия на подписи, дигитално положени от подсъдимата. В подкрепа на тези
заключения се явява и приложеното писмо с изх. № 5986/25.03.2022г. от А1 България ЕАД ,
в което е приложен разпечатан екземпляр от дигитално подписано с електронна писалка
Приложение № 3 към Договор № ******* от 30.06.2014г. Ценоразпис на „Мобилтел“ ЕАД за
ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги. На посочения документ е
назначена и изготвена почеркова експертиза, обективирана в Протокол № 48 от 02.07.2022г.,
съгласно заключението на която подписът, положен от името на Д. С. в графа „място за
полагане на подпис на Абоната“, и подписът, положен от името на В. В. в графа „Оператор“
са положени от едно и също лице, като подписът, положен от името на Д. С. в графа „място
5
за полагане на подпис на абоната“ вероятно е положен чрез автоподлог от В. В..
Въз основа на изложеното съдът кредитира приобщените гласни доказателства като
достоверни, последователни, непротиворечащи си и установяващи сравнително еднотипна
фактическа обстановка. Свидетелските показания се намират в синхрон с установеното и от
приобщените писмени доказателства. Длъжностното качество на подсъдимата се установи
от приобщения трудов договор на същата, както и от длъжностната характеристика към
него. Чрез приобщените договори за мобилни услуги, протоколи за вземане на сравнителни
образци на част от свидетелите, както и въз основа на резултатите от извършените
графически експертизи съдът констатира, че именно подсъдимата е лицето, което е придало
вид на съставените документи, че са подписани от посоченото лице.
Относно съдебното минало на подсъдимия В. В., съдът даде вяра на приложената по
делото справка за съдимост, от която изведе данни за чисто й съдебно минало.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в жалбата, както и на
тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
От правна страна и съгласно направеното от страна на защитата възражение за липса
на съставомерност от обективна страна на престъплението:
Въззивният съд намира направените възражения от страна на защитата, свързани с
липсата на длъжностно качество на подсъдимата и това, че част от инкриминираните
приложения към договорите нямат характеристиката на документ за неоснователни.
По безспорен начин се установи, че подсъдимата В. е осъществила обективните и
субективните признаци на състава на престъплението чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК. От
обективна страна от събраните доказателствени източници, в това число свидетелски
показания, приобщените трудов договор № 5479 от 11.09.2009г., Допълнителното
споразумение от 04.10.2013г., длъжностната характеристика и от предоставения с писмо с
изх. № 4577/18.03.2020г. от А1 България ЕАД, се доказа по категоричен начин, че В. В. е
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1, б. "б. ". Същата е заемала позиция -
сътрудник продажби - супервайзор, генерирала в електронната система на дружеството, до
която имала служебен достъп чрез потребителско име и парола и е имала задължение да
упражнява контрол на извършваните продажби.
Несъмнено се доказа от обективна страна, че с предприетите си действия
подсъдимата В. е съставила инкриминираните неистински частни документи. По
отношение на наведеното твърдение от страна на защитника, че приложенията към
договорите за заявка нямат характеристиките на документ, съдът намира така направеното
възражение за неоснователно. Съгласно общоприетата от теорията и практика дефиниция
документ е изрично изявление на конкретно физическо лице, което има правно значение.
Коментираните приложения по своята същност са неразделна част от договорите. В
настоящия случай следва да се вземе предвид обстоятелството, че документите могат да
съдържат информация, която не е пряко свързана с изискуемата от закона форма, но дава
косвена информация или е свързана с правно релевантен факт, какъвто в случая е договора.
С оглед на което посочените от защитата приложения отговарят на дефиницията за
документ.
От обективна страна се установи, че с действията си подсъдимата е съставила
посочените в обвинителния акт неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК. Това
обстоятелство се установи въз основа на свидетелските показания на А. К., М. М. и П. С.,
както и съгласно експертните заключение на изготвените графически експертизи. Съгласно
материалите по делото се установи, че съставените частни документи не изхождат от страна
на посочените в договорите и приложенията към тях лица, а съдържат писмено изявление,
направено от страна на подсъдимата. Безспорно е доказано и обстоятелството, че
подсъдимият е употребил така съставените неистински документи, като същата ги е въвела в
електронна система, сканирала ги е изпратила е съставените на хартиен носител неистински
документи в архива на компанията. С предприетите от нея действия е целяла да създаде
6
представа, че между конкретното физическо лице и фирмата е възникнало договорно
правоотношение.
Деянието е доказано и от субективна страна, като е извършено виновно при пряк
умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
По отношение на индивидуализацията на наказанието:
За осъществения състав на престъплението по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода" за срок до 5 години.
Настоящата инстанция намира за справедливо индивидуализирано така наложеното
наказание на подсъдимия В. В.. Предходната инстанция правилно е извела налични
смекчаващи отговорността обстоятелства, състоящи се в чистото съдебно минало, а като
отегчаващи отговорността обстоятелства е отчетен броят на документите, които
подсъдимата В. е съставила и употребила и користния мотив за извършване на деянието -
постигането на съответен таргет от продадени услуги, от които зависело получаването на
бонуси.
Правилно при индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е отчел
изминалият период от време от извършване на престъплението - 30.06.2014г., до
постановяване на присъдата, което надхвърля значително разумния срок за
продължителност на наказателното производство съобразно критериите, установени от
ЕСПЧ, като забавянето на приключването на производството не е било по вина на
подсъдимата.
Ето защо с оглед значителното превишение на разумните срокове за провеждане на
наказателното производство правилно индивидуализацията на наказанието е определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НПК, а именно със замяна на наказанието без
предвиден минимум лишаване от свобода с пробация с двете задължителни пробационни
мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за
срок от шест месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от шест месеца.
В тази връзка настоящата инстанция се солидаризира с изводите на
първоинстанционният съд, че не са налице основания да се приеме наличието на маловажен
случай, тъй като извършването на деянието е по отношение на множество документи.
Законосъобразно СРС се е произнесъл и относно разноските, които следва да бъдат
заплатени от страна на подсъдимата, предвид изхода на наказателното производство.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
оспорваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените във въззивната жалба
доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
Предвид изложеното и при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна, или за
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, поради което и с оглед
горепосочените съображения първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърде
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Софийски
градски съд

РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 27.03.2024 г., постановена по НОХД №
18841/2018 г. от СРС, НО, 16-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.




Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8