РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. В. Търново, 05.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
пети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
В.К. |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10057 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ***И.К.-Т.,
в качеството й на пълномощник на ЦУ на НАП, срещу, с което на „Съни вижън“ ЕООД от гр. В.
Търново за нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин/загл. изм.
ДВ бр. 80/2018г./, издадена от министъра на финансите, на основание чл. 185,
ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лв. Релевират се оплаквания
за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения –
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено
обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на разноски по производството.
Ответникът по жалбата – „Съни
вижън“ ЕООД от гр. В. Търново, оспорва касационната
жалба и моли съда да я остави без уважение, както и да присъди на ответника
разноски в това производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност на решението
на районния съд.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №1/05.01.2022г. по АНД №19/2021г. състав на
Свищовския районен съд е отменил Наказателно постановление №544989-F567313/29.10.2020г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на „Съни вижън“ ЕООД от гр. В. Търново за нарушение по чл. 3, ал. 3
от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на основание
чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена
„имуществена санкция” в размер на 500 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел, че не е извършено нарушение по Наредба №Н-18, което
да се вмени във вина на ответника по касация, тъй като последният има
задължение за определено поведение, а не за краен резултат. Извън това съдът е
посочил, че дори и да има извършено нарушение, поради липса на неблагоприятни
последици, същото се явява маловажен случай.
Направен е окончателен извод за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
По делото от фактическа страна е било прието, че 30.06.2020г.
от органи на касатора е била извършена проверка в
търговски обект – газстанция, находяща
се в с. Горна Студена, обл. В. Търново, стопанисвана
от „Съни вижън“ ЕООД. При
проверката е констатирано, че в обекта има инсталирана и ползвана нивомерна измервателна система/НИС/ Fafnir Visy X s/n:10376за обем на течни горива, свързана с
централно регистриращо устройство на ЕСФП модел “DFS-Q75-KL” с номер на ФУ DT796195 и номер на ФП 02796195. Било е
установено, че на 29.04.2020г. в обекта е получена доставка на гориво „пропан-бутан“ от 1 090кг/2 000 кг при температура от 15
градуса/. При направена справка в информационните масиви на НАП е установено,
че тази доставка е въведена от ползваната в обекта ЕСФП и са подадени данни от
тази система по дистанционната връзка към НАП, но използваната НИС не е подала
към НАП данни за налятото количество гориво в резервоарите. Това е прието като
извършено нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18, съгласно който текст всяко лице по ал. 2/което
извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход/ е
длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива, като за тази цел като
средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен
контрол. Поради това
на „Съни вижън“ ЕООД е наложена имуществената санкция по чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС в минималния предвиден в закона размер.
От своя страна въззивният
състав, като е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. и тези, касаещи
технически проблеми в НИС, които са били констатирани и съответно отстранени
при извършване на оглед и тестове от доставчика, отговарящ за техническата
поддръжка на съоръжението. Съдът подробно е мотивирал от фактическа страна
извод, че в случая се касае не за липса изначално на подадени данни по
дистанционната връзка към НАП, както изисква ал. 3 на чл. 3 от Наредба №Н-18, а
неподадени, респ. некоректни данни само от НИС в обекта, като не е надлежно
установено това обстоятелство да се дължи на виновно поведение от страна на
проверяваното лице.
Направените изводи от въззивният
състав са правилни и напълно се споделят от касационнтата
инстанция.
Изпращането на данни в НАП не е едностранен
процес, а е тристранен и се осъществява между изпращащото ФУ, преносната мрежа,
осигурена от мобилен оператор и сървъра на НАП, получател на данните. Преди
налагане на санкцията административнонаказващият
орган не е изяснил причината за неподаване, съответно неполучаване на
въпросните данни, която може да е както във ФУ, така и в преносната мрежа или в
сървъра на НАП. Не е спорно, че дружеството е изпълнявало задължението си по чл.
39, ал. 1 от Наредба №Н-18 и е отпечатвало пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството
са регистрирани продажби.
Причината за неподаване, съответно
неполучаване на въпросните данни може да е както във ФУ, така и в преносната
мрежа или в сървъра на НАП. Правилно е прието от съда, че приходните органи не
са установили на какво се дължи неподаването или неполучаването на данните към
НАП, поради което това обстоятелство не може да се вмени в тежест на
задълженото лице. Както пред административния орган, така и пред
първоинстанционния съд не е установено на какво се дължи възникналият
технически проблем.
След като са издавани редовни ежедневни
финансови отчети, генерирани в края на всеки ден със съответните отбелязвания,
че е налична дистанционна връзка с НАП, то за дружеството и за неговите
служители не е съществувало отделно задължение да узнаят, че в подадената
информация липсват коректни данни.
При
това положение правилни са изводите на въззивния
състав, че не се установява виновно поведение от страна на длъжностни лица на
ответника по касация, поради което не може да се приеме, че е налице извършване
на административно нарушение.
Отделно
от това, доколкото отговорността на ответника е ангажирана на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, то
следва да се посочи, че е налице съществено различие в двете изречения на тази
алинея, при първото изпълнителното деяние е само неиздаване на касов бон и
съответно вредоносен резултат, а ал. 2, изр.първо изисква нарушението на
нормативен акт да е извън случаите на неиздаване на касов бон, поради което
посочените в правната норма наказания са в завишен размер. Единствено изр. 2 на
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изисква установяване на факта, че такива вреди не са
настъпили. Или в обобщение в състава на нарушението се включва посоченото изпълнителното
деяние и липсата на вредоносен резултат – неотчетен приход респ. неначислен ДДС в полза
на фиска, което не е сторено в настоящата хипотеза.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да
бъде оставено в сила.
Независимо от изход на спора не се присъждат разноски
в полза на ответника по касация, тъй като няма данни такива да са сторени в
касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1/05.01.2022г. по АНД
№19/2021г. по описа на Свищовския районен съд, с което решение е отменено
Наказателно постановление №544989-F567313/29.10.2020г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна
дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.