№ 1326
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000504236 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 3810 от 29.06.2020г., постановено по гр.дело
№ 11035/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав, е отхвърлен иска с
правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ, предявен от Р. Ш. А. срещу ЗАД “АЛИАНЦ
БЪЛГАИЯ“ АД за сумата от 120 000лв., претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Ш. А. Ш.,
настъпила при ПТП 08.12.2016г. ведно със законната лихв върху сумата,
считано от 15.03.2017г. до окончателното изплащане, като неоснователен и
недоказан. Искът е предявен като частичен от пълния заявен размер от
200 000лв.
Със съдебно решение № 3810 от 29.06.2020г., постановено по гр.дело
№ 11035/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав, е отхвърлен иска с
правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ, предявен от Й. Т. А. срещу ЗАД “АЛИАНЦ
БЪЛГАИЯ“ АД за сумата от 120 000лв., претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Ш. А. Ш.,
настъпила при ПТП 08.12.2016г. ведно със законната лихв върху сумата,
считано от 15.03.2017г. до окончателното изплащане, като неоснователен и
1
недоказан. Искът е предявен като частичен от пълния заявен размер от
200 000лв.
Със съдебното решение са осъдени Р. Ш. А. и Й. Т. А. да заплатят на
ЗАД“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД на осн. чл.78 ал.3 от ГПК сумата от 6656
лв. , разноски.
С определение от 28.09.2029г. , постановено по делото е оставена без
уважение молбата по чл.248 от ГПК на Р. Ш. А. и Й. Т. А. за изменение на
решението в частта на разноските.
Постъпила е въззивна жалба от Р. Ш. А. и Й. Т. А., с която се обжалва
съдебно решение № 3810 от 29.06.2020г., постановено по гр.дело №
11035/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав, изцяло.
Изложени са съображения, че съдебното решение в е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.
Не се оспорва факта, че всеки от жалбоподателите е получил сумата от
по 60 000 лв. от ответното дружество като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на баща им, но се твърди, че така
определение от застрахователното дружество размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за
справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, поради което не бил
приет доброволно от жалбоподателите.
Твърди се, че първостепенният съд при определяне на размера на
присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на
претърпените страдания от ищците, поради загубата на баща им,
претърпяната тежка психическа травма от загубата на изключително
близък родственик, комуто и двамата ищци са разчитали в морален,
емоционален и материален план.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил като критерий
при определяне размера на обезщетението размера на застрахователните
лимити и обществено-икономическите условия в страната към датата на
ПТП. Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на
сумата от по 120 000 лв. за всеки от ищците, претендиран като частичен от
общия заявен от всеки от ищците размер от по 200 000 лв.
2
Оспорва се приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, като се твърди, че извършеното от него нарушение на
правила на ЗДвП и ППЗДвП като пешеходец не е съпоставимо с това на
виновния водач.
По изложените съображения молят съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение № 3810 от 29.06.2020г., постановено по
гр.дело № 11035/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав, изцяло и да
уважи изцяло предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва от 15.12 2016г.
Моли, да бъде присъдена лихва върху вече заплатените суми от
застрахователя на ищците за периода от 15.12.2016г. до 15.03.2017г.
Претендира разноски и за двете инстанции, съставляващи дължим адвокатски
хонорар, определен по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Въззиваемата страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД депозира писмен
отговор по подадената въззивна жалба от Р. Ш. А. и Й. Т. А.. Излага
подробно становище относно неоснователността на подадената въззивна
жалба. Претендира присъждане на разноски.
Постъпила е частна въззивна жалба от Р. Ш. А. и Й. Т. А., с която се
обжалва определение от 28.09.2020г. постановено по гр.дело № 11035/2017г.
по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав.
Постъпил е отговор на въззивната частна жалба от ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД. Оспорва частната жалба.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя
възприетите и изложени от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
правни изводи, по следните съображения:
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и
същото се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. КП и
ПОМП установява, че на 08.12.2016г. е настъпило ПТП, предизвикано от М.
М. К. при управление на л.а.”Инфинити QX 70“ с рег.№ СВ 3834 АА, по
3
междуградски път II-51 64+850 в посока гр.Търговище към гр.Попово, в
района на отклонението на с.Голямо Ново при което е настъпила смъртта на
пешеходеца Ш. А. Ш..
От справка от ИЦ на ГФ се установява, че към датата на процесното
ПТП ответното дружество е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно лек
автомобил.”Инфинити QX 70“ с рег.№ СВ 3834 АА.
Видно от представеното удостоверение за наследници, ищците са
синове на починалия и са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на
неимуществените вреди, причинени им от смъртта на техния родственик.
Съгл. ППВС №4/61г. кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките
роднини- низходящи, възходящи, съпруг.
Въззивната жалба е допустима - подадена са в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледани по същество въззивната жалба на Р. Ш. А. и Й. Т. А. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за
4
чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна. В процесния случай предявените преки искове по чл.432, ал.1
КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се
явяват основателни доколкото в процеса са доказани всички кумулативни
елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.
За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от която те
търпят болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД, а в случая тя е и
доказана от приетите по делото заключения на двете САТЕ и КСМАТЕ.
Видно от същите причина за настъпване на процесното ПТП е
несъобразяването на водача на МПС, скоростта на движение на същото с
конкретните метеорологични условия и с характеристиките на осветителната
система на амтомобила.
В тежест на въззивниците-ищци пред първоинстанционния съд, е да
докажат изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено.
Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди решаващият състав
намира за неоснователни.
Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, като е отчел конкретни факти и обстоятелства, е определил справедлив
размер на обезщетението за претърпените от всеки от ищците неимуществени
вреди.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени
вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново
или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на
неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното,
5
което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и
страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък
човек.
Основни критерии при определяне на болките и страданията,
претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното
понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек, но така
също и обществения критерий за справедливост и съдебната практика, които
не позволвят обезщетението да загуби своя компенсаторен характер. Съдът
намира, че определената от първоинстанционния съд сума от по 100 000 лв.,
представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД и с конкретно
доказаната по делото фактическа обстановка, обезщетение за претърпените от
всеки от ищците неимуществени вреди.
Съдът изцяло съобразява наведената от жалбоподателите съдебна
практика, но намира, че същата е неприложима в настоящия казус, както
поради незадължителния й характер, така и поради различия във
фактическата страна на делата.
По възражението на жалбоподателите на Р. Ш. А. и Й. Т. А., че
размера на обезщетението е определено от първоинстанционния съд при
несъобразяване на размера на застрахователните лимити и обществено-
икономическите условия в страната към датата на ПТП: съдът намира това
възражение за неоснователно. Първоинстанционният съд е отчел и
обществено-икономическите условия към периода на деликта ( края на
2016г.), както и размера на застрахователните лимити, които обстоятелства
съставляват известни ориентири, за да не се превърне обезщетението в
своеобразна пазарна цена и да не загуби своя компенсаторен характер.
Нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения следва
да се разглеждат като отражение на обществено-икономическата
конюнктура, която в настоящия казус е съобразена от първоинстанционния
съд, а не като абсолютна сума, която следва да бъде изцяло изразходвана при
изплащане на дължими от застрахователя обезщетения: в този см. Решение
№ 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г.
по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС и пр.
По наведеното във въззивната жалба възражение досежно приетия
процент на съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния
6
резултат: Настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанионният съд
правилно и законосъобразно е приел съпричиняване на вредоноснния
резултат от страна на пострадалото лице в размер на 40%. Пострадалият се е
движел по междуградски път, забранен за движение на пешеходци, в близост
до осевата линия и е предприел пресичане на пътното платно на забранено за
пресичане от пешеходци място при слаба видимост в тъмната част на
денонощието, без да е носел отразителна жилетка или др. фосфоресциращи
знаци. Тази фактическа обстановка е доказана от заключението на двете
САТЕ, същата констатирана и в ПОМП, неоспорен от страните по делото и
приет от първоинстанционния съд като надлежно писмено доказателство.
Компенсацията на вината при непозволеното увреждане, уредена в разп.
на чл.51 ал.2 от ЗЗД изисква наличието на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносния
резултат. Тази разпоредба, обаче не предпоставя вина и провитовоправно
поведение от страна на пострадалия (поради което и обстоятелството, дали
пострадалият е нарушил разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП е ирелевантно, макар
и той безспорно с поведението като пешеходец да е нарушила такива
разпоредби), за разлика напрм. от наказателноправния или трудовоправния
режим (първият изисква кумулативно наличие и на двете препоставки-вина и
противоправност, вторият изисква като задължителна предпоставка проява на
вина в някаква степен). Самоувреждането не е противоправно деяние,
следователно не може да бъде виновно, поради което и при прилагане разп.
на чл.51 ал.2 от ЗЗД не се изсква нито вина, нито противоправност от страна
на пострадалото лице. Достатъчно е пострадалият да е проявил небрежност
към своите интереси като с поведението си е допринесъл в някаква степен за
настъпване на вредоносния резултат. В случая пострадалият, поемайки риска
да се движи по оживен междуградски път и да пресече платната на същия с
постоянно интензивно движение, при слаба видимост в тъмната част на
денонощието, без да е носел светлоотразителни знаци, дори и да не е
осъществил каквото и да е противоправно поведение е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Без поведението на пострадалия,
вредоносният за него резултат не би настъпил или пострадалият е могъл да
избегне вредоносния резултат при друго свое поведение ( ако не беше се
движел и пресичал пътното платно на забранено за движение и пресичане от
пешеходци място): по аргумент от трайната практика по реда на чл.290 на
7
ВКС ( напрм. Решение № 54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г. Т.К. ІІ т.о. на
ВКС, Решение № 98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. Т.К. ІІ т.о. на ВКС и
пр.).
В този смисъл възражението на въззивниците-жалбоподатели са липса
на съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, или за
приемане на по-нисък процент на съпричиняване, съдът намира за
неоснователно и недоказано. Напротив, настоящият съдебен състав намира,
че приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат, предвид
поведението на пешеходеца е занижен, но предвид очертания от въззивната
жалба предмет, това обстоятелство не да бъде обсъждано.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е прил
съпричиняване до размера на 40% на вредоносния резултат от страна на
пострадалия и е намалил приетата за справедлива сума за обезщетяване на
претърпените от ищците неимуществени вреди с 40 000 лв.
По изложените съображения предявените искове с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД се явяват основателни за сумата
от по 60 000 лв.
Доколкото не се спори между страните, че сумите от по 60 000 лв. са
заплатени от ответното дружество на всеки от ищците, а същото
обстоятелство се доказва и от представените платежни нареждания, то
предявените искове се явяват неоснователни изцяло: поради недоказаност и
поради погасяване на задължението от страна на длъжника в хода на
производство.
По възражението, наведено във въззивната жалба, досежно неправилно
определяне на началната дата на дължимост на претендираната законна
лихва: това възражение е неоснователно и недоказано. Видно е от
представените платежни нареждания, че върху заплатената главница от по
60 000лв. на всеки от ищците е заплатена и следващата се законова лихва,
определена по реда на чл. 497 от КЗ и при съобразяване разп. на чл.380 ал. 3
от КЗ.
По предявената частна жалба: съдът намира същата за неоснователна и
недоказана. Неправилно и невярно е изразено в същата становище, че
предявените искове са били частично уважени от съда, т.к. доброволно
заплатената сума от ответното дружество е станало след завеждане на
8
исковата молба, поради което и неправилно са определени разноските по
делото. Предявените искове са изцяло отхвърлени от първоинстанционния
съд и определянето на разноските е изцяло съобразено с този изход на делото
и разп. на чл.78 от ГПК.
С оглед изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция и на осн. чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 7596 лв., съставляващи заплатен
адвокатски хонорар с начислен ДДС. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възражение, направено от въззивниците,
предвид размера на исковете и разп на чл.7 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 3810 от 29.06.2020г.,
постановено по гр.дело № 11035/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав,
изцяло.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.09.2029г., постановено по
гр.дело № 11035/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 8-и състав.
ОСЪЖДА Р. Ш. А. с ЕГН ********** и Й. Т. А. с ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: гр.***, ул.“***“ №6, офис10 да заплатят общо
на ЗАД „ АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Дондуков“ № 59 сумата от 7596 лв.(седем хиляди петстотин
деветдесет и шест лева), на чл.78 ал.3 от ГПК, във вр. с чл.81 и чл. 273 от
ГПК и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г., съставляваща разноски по
делото за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10