Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, …2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 8273/2020 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 19.06.2019г., постановено по гр.д.
№ 21667
/2018 г. по описа на СРС, съдът осъжда Ж.С.Ж., с ЕГН **********,
и Н.Р.Ж., с ЕГН ********** да заплатят разделно на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК*********,
на основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по 1/2 /една
втора/ част от сумите, както следва: сумата от 1 209,74 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
февруари 2015 г. до месец април 2017 г., и сумата от 133,66 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 29.12.2017 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от 30.03.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от
670,59 лв., представляваща направените по делото разноски, като отхвърля исковите
претенции за сумата от 47,48 лв. за главница за дялово разпределение за периода
от месец май 2015 г. до месец април 2017 г. и сумата от 9,11 лв. за лихва върху
главницата за дялово разпределение, като неоснователни, и за главница за сумата
над 1 209,74 лв. до първоначално претендиралия размер от 1 706,39 лв. и за периода от месец май 2014 г. до месец
януари 2015 г., както и за лихва за забава за сумата над 133,66 лв. до първоначално
претендиралия размер от 240,34 лв., като погасени по давност. Съобразно с
изхода на правния спор съдът е разпределил разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение в неговата осъдителна част
са останали ответниците, които са подали в срок настоящата въззивна жалба, с
която твърдят, че в обжалваната част същото е неправилно и незаконосъобразно.
Изложели са подробно становище в
подкрепа на твърденията си.
Недоволен от съдебното решение, в неговата отхвърлителна
част е останал ищецът, който в законоустановения срок е подал настоящата
въззивна жалба с искане решението да бъде отменено в обжалваната част.
Третото лице помагач – „Т.с.” ЕООД не е представило становище.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирани лица, срещу акт, подлежащ на обжалване и в
законоустановения срок, предвид което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Неоснователни се явяват възраженията, направени във
въззивната жалба, подадена от Т.С. ЕАД. С оглед събраните по делото
доказателства и приложимите ОУ за процесния период, съдът правилно е приел за
погасени по давност вземанията за периода от месец май 2014 г. до месец януари
2015 г., както и за лихва за забава за сумата над 133,66 лв. до първоначално
претендиралия размер от 240,34 лв. като в тази връзка приема, че дори
погасеният по давност период е по-голям, доколкото приложими към правния спор
са ОУ, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно клаузата на чл.
33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното
публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява
покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата
сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е
обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради
което давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им
съобразно правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Доколкото обаче съдът не може да
влошава положението на жалбоподателя, както и предвид факта, че другият
жалбоподател не е навел възражения в тази насока и не се касае до приложение на
императивна материалноправна норма, настоящият съд следва да приеме, че
първоинстанционният съд правилно е определил периода, за който
вземанията за главница и лихви са погасени, макар да е приел 30 дневен срок за заплащане на
месечните задължения, считано от датата на изтичане на периода, за който се
отнасят.
Основателно се явява направеното от този жалбоподател
възражение срещу съдебното решение в частта, с която е отхвърлен иска за
заплащане на задълженията за дялово разпределение. Видно от представените по
делото и действащи в процесния период Общи условия, уреждащи отношенията между
въззивника и потребителя на топлинна енергия, последният е задължен да заплати
именно на въззивника цената за услугата дялово разпределение - чл.22, ал.2 ОУ Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. Съответно жалбоподателят има материалноправна легитимация да
претендира вземането на дялово разпределение, като съобразно приетото от
експертизите вземането му е в размер на 47,48 лв. за периода от май.2014 г. до
април.2017 г. Към датата на подаване на исковата молба обаче е изтекъл предвидения в чл. 111, б. "в" от ЗЗД тригодишен
давностен срок за вземанията преди март 2015 г., което следва да се
вземе предвид от съда, предвид своевременно направеното с отговора на исковата
молба възражение в тази насока. Съответно размерът на вземането за дялово разпределение за периода, който
не е покрит от погасителната давност (06.2015 до 04.2017 г.) е в размер на
31,28 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане
на това задължение от дата, предхождаща предявяване на исковете, поради което
акцесорната претенция е неоснователна и правилно е била отхвърлена от
първоинстанционния съд.
Неоснователни се явяват и възраженията на жалбоподателите
Ж.С.Ж., и Н.Р.Ж. досежно твърдението, че по делото не е установено да е налице
сключен договор за доставка на топлинна енергия между тях и срещуположната
страна, както и че съдът неправилно е кредитирал приетата по делото
съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертизи. Във връзка с първото
възражение въззивната инстанция напълно се солидаризира с изложените в
първоинстанционното съдебно решение мотиви като препраща към тях на основание
чл. 272 ГПК, доколкото правоотношението между собственика- битов потребител на
ТЕ в имот в топлоснабдена сграда и Т.С.
ЕАД възниква по силата на закона на основание чл. 153 ЗЕ. По отношение на
второто възражение съдът намира, че приетите по делото експертизи са изготвени
от компетентни вещи лица и няма данни същите да не са обективни или неправилни,
поради което правилно са кредитирани от първоинстанционния съд. Неоснователно
се явява и възражението, че доколкото партидата, фактурите и извлеченията се
водят на името само на един от жалбоподателите, то само той следва да е
задължен за заплащане на цената за доставеното до имота топлинна енергия. По
делото е безспорно установено, че и двамата жалбоподатели са собственици в
съответни идеални части на процесния имот, като в тази връзка следва да се има
предвид изложеното горе досежно съдържанието на чл. 153 ЗЕ.
Доколкото при разглеждане на
въззивната жалба съдът е обвързан от посочените в нея основания за неправилност
на съдебното решение и при положение, че други възражения не са повдигнати от въззивниците,
както и предвид констатацията, че с обжалваното съдебно решение не е нарушена
императивна правна норма, съдът намира, че съдебното решение следва да бъде
потвърдено, освен в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на
главница за дялово разпределение за сумата от 31,28 лв. за периода от м.06.2015 до м.04.2017
г.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от съдебно решение от
19.06.2019г., постановено по гр.д. № 21667 /2018 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК********* срещу Ж.С.Ж., с ЕГН ********** и Н.Р.Ж., с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД за разделно заплащате по ½ от сумата от 31,28
лв., представляваща част от претендирано вземане за услугата дялово
разпределение за периода от м.06.2015 до м.04.2017 г. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, Ж.С.Ж., с ЕГН **********,
и Н.Р.Ж., с ЕГН ********** да заплатят на
„Т.С.”
ЕАД, с ЕИК********* и по ½ от сумата от 31,28 лв.( по 15,64 лв.), представляваща част
от претендирано вземане за услугата дялово разпределение за периода от
м.06.2015 до м.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.03.2018
г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебното решение в
останалата част.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на „Т.С.” ЕАД –Т.С. ЕООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.