№ 57
гр. Поморие, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100513 по описа за 2021 година
взе предвис следното.
Производството е образувано по искова молба от В. СТ. Г. от гр.София против община
Поморие, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване по
отношение на ответника, че ищцата е собственик по давностно владение на недвижим имот,
представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване лозе, с площ 0.802 дка, м.
„Изворите”, землището на с.Порой, общ.Поморие, ЕКАТТЕ 57790, трета категория,
поземлен имот № 091092 по плана за земеразделяне на землището на с.Порой,
общ.Поморие, а по КК и КР представляващ поземлен имот с идентификатор 57790.91.92.
С молба вх. № 2760/15.11.2021 г., ищцата е уточнила, че периодът на твърдяното от нея
давностно владение е от 1 990 г. до 2021 г.
С определение № 399/29.11.2021 г., производството е прекратено в частта му за период на
давностно до 30.05.2016 г.
Ответната община Поморие оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с назначения и служебен адвокат. Поддържа
така уточнената искова претенция.
Ответникът, чрез процесуален представител – адвокат поддържа изразеното с отговора
становище за недопустимост и неоснователност на претенцията.
За да се произнесе по така поставения за разрешаване спор съдът се запозна подробно със
становищата и възраженията на страните и с представените по делото доказателства, при
което взе предвид следното.
1
Представен е препис от удостоверение за наследници изх. № 1168-08-09-11/П/07.03.2014 г.,
издадено от Столична община, от което се установява, че ищцата В. СТ. Г. е единствен
наследник по закон на С.М.Г., б.ж. на гр.София, починал на 26.06.2004 г., за което е
съставен акт за смърт № 430/27.06.2004 г. на Столична община.
Представен е препис от удостоверение изх. № 169/15.06.2004 г. на ОСЗГ – Поморие, от
които се установява, че по преписка № П169/1992 г., на Поземлена комисия – Поморие, на
наследодателя на ищцата С.Г. е отказано да му бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ собствеността върху 27.7 дка земеделски земи, в това число лозе с площ 0.7 дка в
местността „Старо лозе”, землището на с.Порой.
Видно от удостоверението, с решение № 83/06.06.2003 г. по гр.дело № 177/2002 г. по описа
на РС – Поморие, съдът е приел за установено по отношение на ОСЗГ – Поморие, правото
на С.Г. да му бъде възстановена собствеността върху 27 дка земеделска земя, като остава
невъзстановено собствеността върху лозето от 0.7 дка.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото препис от скица
на поземлен имот № 15-533164/22.06.2020 г., издадена от СГКК – Бургас, че
невъзстановеното с решение № 83/06.06.2003 г., лозе с площ 0.7 дка, понастоящем
представлява претендирания от ищцата поземлен имот с идентификатор 57790.91.92 по КК
и КР, м. „Изворите”, землището на с.Порой, общ.Поморие, с площ 802 кв.м., с трайно
предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване нива, категория на
земята трета, със собственик ответната община Поморие, по аргумент от разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, съгласно която общината стопанисва и управлява земеделската земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците, а след влизане в сила на плана
за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници земите стават общинска собственост.
По делото не са представени каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението на
ищцата, че е осъществявала давностно владение по отношение на процесния имот, т.е. явно,
необезпокоявано и непрекъснато е упражнявала фактическа власт върху имота, с
намерението да бъде придобита собствеността, считано от 30.05.2016 г. – датата на
приключване на съдебното дирене по в.гр.дело № 408/2016 г., по описа на ОС – Бургас –
30.05.2016 г., с решение № VІ-49/30.06.2016 г., по което е потвърдено решение №
21/29.01.2016 г., по гр.дело № 543/2014 г. по описа на РС – Поморие, с което е решен
предходен идентичен спор между същите страни, препис от които съдебни актове са
приложени към делото, поради което предявената претенция се явява изцяло недоказана,
като такава е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Нещо повече, ищцата не би могла да придобие собствеността върху процесния имот по
давност поради въведеният със ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г.) мораториум върху
придобиването по давност на недвижими имоти частна общинска собственост, какъвто е и
процесния, като последното удължаване на забраната за придобиването по давност на тези
имоти, въведено с §1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7/2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), е до 31.12.2022 г.
2
Действително, с Решение № 3/24.02.2022 г. на Конституционния съд по конституционно
дело № 16/2021 г., са обявявени за противоконституционни разпоредбите на §1 ЗИЗС (обн.,
ДВ, бр. 46/2006 г.; посл. доп., бр. 18/2020 г.) и § 2 от ЗР на ЗИЗС (ДВ, бр. 7/2018 г.), но както
е посочено изрично в решението, с обявяването на разпоредбата на §1 от ЗИЗС за
противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като последиците от
преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението в сила,
т.е. давността за придобиване на недвижими имоти - частна частна общинска собственост,
ще започне да тече от влизане в сила на решението.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника се дължат разноски,
макар ищцата да е освободена от заплащане на такси и разноски по делото, на основание
чл.83, ал.2 ГПК, в който смисъл Определение № 629/01.11.2011 г. по ч. гр. д. № 440/2011 г.,
IV г. о., ГК на ВКС.
Съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Ответникът претендира разноски в размер 700 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, като представя договор за правна защита и съдействие, но в същия не е
вписан начин на плащане, в брой или по банков път, поради което и след като не са налице
други доказателства, удостоверяващи заплащането на възнаграждението, искането на
ответника за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното Районен съд –Поморие
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Г. Стефанова, ЕГН **********, с адрес гр...., против община
Поморие, със седалище и адрес на управление в гр...., представлявана от кмета И.А., със
съдебен адресат в гр...., адв.Л.А., за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцата по силата на давностно владение, започнало от 30.05.2016 г., е собственик на
недвижим имот, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване лозе, с площ
0.802 дка, м. „Изворите”, землището на с.Порой, общ.Поморие, ЕКАТТЕ 57790, трета
категория, поземлен имот № 091092 по плана за земеразделяне на землището на с.Порой,
общ.Поморие, а по КК и КР представляващ поземлен имот с идентификатор 57790.91.92, м.
„Изворите”, землището на с.Порой, общ.Поморие, с площ 802 кв.м., с трайно
предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване нива, категория на
земята трета.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на община Поморие за присъждане на разноски по
делото.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4