Р Е Ш Е Н И Е
№ 260076 гр.Пловдив,
15.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен
съд, VI н.с., в
публичното заседание на 17.12.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 6428/2020г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0333-000977 от
02.09.2020г. издадено от Началник РУ към ОДМВР, гр. Пловдив, РУ-Стамболийски, с
което на Г.Н.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.177, ал.4, пр.1,
вр. чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
наказание ГЛОБА в размер на 900 /деветстотин/ лева за нарушение по чл.150 от ЗдвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание
ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗдвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание ГЛОБА
в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно
призован, не се явява по делото. Не се явява и пълномощника му адв. Х.. В жалбата,
както и постъпила молба-становище се навеждат твърдения за неправилно и
незаконосъобразно НП, издадено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. По отношение на третото вменено на жалбоподателя нарушение, се сочи
доводи за нарушение на принципа non bis in idem. Прави искане
за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
направени разноски по делото съгласно договор за правна помощ и съдействие.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В
депозирана до съда молба-становище излага съображения за неоснователно на жалбата
и моли съда да остави същата без уважение и да потвърди атакуваното НП. При
условията на евентуалност, прави искане за намаляване размер на адвокатското
възнаграждение до нормативно предвидения минимален размер.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 30.04.2020 г. св.Т.Д.М.,
на длъжност „мл.автоконтрольор“ при ОДМВР гр.Пловдив,
съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, бланков №
34495/30.04.2020 г. срещу жалбоподателя Г.Н.Й., като описал констатираните от
него нарушения по следния начин: На 30.04.2020 г. в 16:14 часа в община
Стамболийски, на път /Пазарджик-Пещера/-Бяга-Исперихово-Й.Г.-Пловдив, като
водач на лек автомобил „Фиат Брава“ с рег.№ *****, собственост на И.К.Г., ЕГН **********
от с.Й.Г., жалбоподателят извършва следните нарушения: 1. Водачът повторно
управлява ППС без да е правоспособен водач. Влязло в сила НП; 2. Участник в
движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за
живота и здравето на хората; 3. Водач, който управлява МПС с наложено наказание
глоба с наказателно постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за
доброволно заплащане.
Актосъставителят квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушения
на чл.150, чл.5, ал.1, т.1 и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното НП, с което на Г.Н.Й. на основание чл.177, ал.4,
пр.1, вр. чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер
на 900 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя
Т.М., както и от събраните по делото писмени доказателства.
В показанията си
св.М. потвърждава авторството и подписа в съставения от него АУАН. Сочи, че на процесния път извършвал обход заедно с кварталния полицай
на с.Й.Г., когато забелязали лек автомобил „Фиат“. Колегата му познал водача на
автомобила – Г.Й., на когото преди време връчил наказателно постановление за
това, че не притежава СУМПС. Свидетелят подал звуков и светлинен сигнал и спрял
водача на лекия автомобил Й.. При извършената проверка било установено, че Й.
не притежава СУМПС и няма винетка, за което св.М. му съставил АУАН. Във връзка
с констатираното управление на МПС като неправоспособен водач, срещу Й. било
образувано бързо производство.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, последователни и непротиворечиви.
При така
изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съобразявайки наличните по делото доказателства по
отношение на ангажираната в т.1 от НП административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.150 от ЗДвП, съдът намира, че
същата следва да отпадне, като обжалваното НП бъде отменено в тази му част. Разпоредбата
на чл.150 от ЗДвП /относима към датата на
нарушението/ предвижда всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по
реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. В настоящия случай несъмнено се
установи, че към 30.04.2020 г. в 16:14 ч. в община Стамболийски, на посоченото
в акта и НП място жалбоподателят Г.Н.Й. е
управлявал лек автомобил „Фиат Брава” с рег. № *****без да е правоспособен
водач, в нарушение на изискването на Закона. Същевременно от събраните
доказателства се установява, че спрямо Г.Н.Й. на 02.07.2020 г. е внесен в
Районен съд Пловдив по Пр.пр.№ 3814/2020 г. и ДП №
133/2020 г. по описа на РУП-Стамболийски Обвинителен акт от Районна прокуратура
– Пловдив, за извършено на 30.04.2020 г. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК,
за което е образувано НОХД №3895/2020 г. по описа на съда. Съгласно
чл.33, ал.1 от ЗАНН „Когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно
производство не се образува.”, а според изр.І на ал.2 на същия член „При
констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.”. В случая наличието на
наказателно производство за деяние, осъществяващо състав на престъпление от общ
характер, е следвало да мотивира административнонаказващият
орган да не издава НП, с което да санкционира лицето извършител за същото
деяние, осъществяващо и състав на административно нарушение /нарушение по чл.150 от ЗДвП/. В случая е накърнен принципът
“non bis in idem”,
изключващ възможността паралелно да се ангажира наказателната и административнонаказателната отговорност на едно и също
лице за едно и също деяние. По аргумент от чл.33 от ЗАНН и доколкото е налице идентитет между деянието, за което Г.Й. е привлечен под
наказателна отговорност с внесения обвинителен акт и процесното
Наказателно постановление, то обжалваното НП е незаконосъобразно в тази му част
и следва да бъде отменено.
Друг констатиран от съда пропуск при издаване на НП е
обстоятелството, че след като актосъставителят и наказващият орган са приели,
че жалбоподателят управлява повторно МПС, без за целта да е правоспособен
водач, то е следвало да се посочи и въз основа на какво се основава този извод –
следвало е да се отрази номер, дата, влизане в законна сила на конкретен акт, с
който за пръв път Й. е бил санкциониран за подобно нарушение. В случая е
посочено единствено, че има влязло в сила НП, но липсва описание на изброените
по-горе обстоятелства, което поставя жалбоподателя в положение да гадае кой би
могъл да бъде този акт, който е взет предвид при определяне на нарушението му
като „повторно“. Тази неяснота винаги води и до засягане правото му на защита,
а от там рефлектира и върху законосъобразността на издаденото наказателно
постановление.
За преценка незаконосъобразността на НП по т.1 съдът взе
предвид и неправилно приложената санкционна разпоредба с оглед описаните в акта
и НП фактически обстоятелства, индивидуализиращи нарушението. Отговорността на
жалбоподателя в тази част на НП от фактическа страна е ангажирана за повторно
управление на ППС без да е правоспособен водач. Същевременно жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.177, ал.4, пр.1, вр. чл.177, ал.1, т.2,пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП предвижда налагане на санкция
за този, който управлява ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на
чл.127, ал.4 при констатирани незначителни неизправности при укрепването на
товара – обстоятелства, който липсват при описание на нарушението по чл.150 от ЗДвП и не са посочени нито в АУАН, нито в НП. Това е довело до съществено и
непреодолимо противоречие между описанието на нарушение и приложената санкционна
разпоредба. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото недопустимо
е ограничило правото на защита на жалбоподателя и представлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление по т.1 от същото.
По отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение по
т. 2 на НП съдът констатира допуснати съществени нарушение на процесуалните
правила, даващи основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно. Такова
основание е липсата на пълно, ясно и изчерпателно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които се твърди да е извършено, както в акта, така и в НП,
което представлява нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Сочената
за нарушена разпоредба /чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП/ задължава всеки участник в
движението по пътищата да не създава с поведението си опасности и пречки в
движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не
причинява имуществени вреди. В описателната част на своите актове и
актосъставителят, и наказващият орган са възпроизвели съдържанието на твърдяната
за нарушена разпоредба, без да посочат ясно и конкретно фактическото описание
на нарушението, като не са посочени и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Липсва описание на
това с какво поведението на жалбоподателя е създало пречки и какви за
движението, какви са твърдяните имуществени вреди и
каква е опасността за живота и здравето на хората. Липсата на конкретика
на извършеното деяние и релевантни към предмета на делото обстоятелства водят
до липсата на надлежно описание на деянието, което безспорно съставлява
съществено процесуално нарушение, защото ограничава правото на защита на
жалбоподателя, който има правото да узнае защо е приет за извършител, как е
установено неговото конкретно участие в извършеното административно нарушение и
от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административнонаказателна
отговорност. Това води до извода, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и в тази му част.
По отношение на нарушението, вменено на жалбоподателя в
т.3 от НП /чл.190, ал.3 от ЗДвП/, съдът също констатира допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като както в АУАН, така и в НП липсват в пълнота
изложени обстоятелства, релевантни за състава на изследваното нарушение, както
и същото не е описано коректно. И в двата акта не става ясно с какво е наложена
незаплатената глоба – с Наказателно постановление или с фиш, тъй като са
описани и двете хипотези на налагане на глобата. Отделно от това не е посочено в
съответствие с нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП какъв е предвидения от закона
срок – едномесечен, нито от кога започва да тече същия, тоест кога е влязъл в
сила актът, с който вече водачът е бил санкциониран. Липсата на тези фактически
положения водят до неяснота на обвинителната теза и невъзможност за преценка,
дали са налице обективни съставомерни елементи.
Коментираните пропуски представляват нарушения на императивните разпоредби на
чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 4 от ЗАНН и са
основание за отмяна на НП и по т.3 от същото като незаконосъобразно.
Коментираните по-горе съществени процесуални нарушения,
допуснати в хода на административното производство при съставяне на АУАН и
издаване на НП обуславят незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради което същото следва да се отмени.
С оглед изхода от спора,
съдът счита за основателно направеното от пълномощника на жалбоподателя искане
за присъждане в полза на страната на сторените от нея разноски по делото за
заплатена адвокатско възнаграждение, поради което искането следва да бъде уважено. Доколкото
жалбоподателя е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер на
300 лева за адвокатски хонорар, която кореспондира с Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, съдът счита, че следва да уважи в пълен размер
претенцията на жалбоподателя.
Ето защо и поради горните мотиви и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0333-000977 от
02.09.2020г. издадено от Началник РУ към ОДМВР, гр. Пловдив, РУ-Стамболийски, с
което на Г.Н.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.177, ал.4,
пр.1, вр. чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено наказание ГЛОБА в размер на 900 /деветстотин/ лева за нарушение по
чл.150 от ЗдвП, на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗдвП и на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.190,
ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив, да заплати на Г.Н.Й., с ЕГН:
********** сумата в размер на 300 /триста/ лв., представляваща сторените
разноски за процесуално представителство.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.