Р Е
Ш Е Н
И Е №
град София,
01.11.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание
на първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
Секретар:
Стефка Александрова
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело № 4126 по описа за 2019 година, съобрази, че:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс.
С исковата молба
ищцата М.Г.К., чрез адв.В.К. против Л.И.И. И Т.И.И., твърди, че е собственик на
основание давностно владение на
недвижими имоти:АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в
гр.София, район Красно село, със застроена площ от 75, 82 кв.м., ведно с
мазе №4, и 1, 178 % от общите части на
сградата и от правото на строеж и ГАРАЖ № 27 с площ от 16, 94 кв.м., заедно с
прилежащото му мазе № 15 и 0, 570 %общите части на сградата и от правото на
строеж, описани в исковата молба в сградата на ул.“******, застроена в поземлен
имот УПИ VI-432, 433, 433а в
кв.288 по плана на гр.София м.“Бул.България-Мотописта“. Твърди, че е
упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение върху недвижимите имоти в
продължение на повече от 10 години след предаването им в деня на сключването на
предварителен договор за покупко-продажба от 01.09.1999 г. с ответника И.,
който имал силата и на приемо-предавателен протокол (чл.4 и чл.5), като свои.
След като узнала, че първият ответник се е разпоредил с правото на собственост
в полза на сестра си – втората ответница, чрез дарение, за нея е възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
ИСКАНЕТО е да бъде установено със сила на пресъдено нещо
спрямо ответниците, че ищцата е собственик на описаните недвижим имоти, на
основание давностно владение в продължение на десетгодишния давностен срок. С исковата молба е отправено
искане и за отмяна на съставения нот.акт
№ 146, том II с рег. № 3546 н.дело
№ 321/2012 г. на Нотариус с рег. № 263 на НК за дарение, на основание
чл.537, ал.2 от ГПК, но след дадени от съда указания с определение от
18.06.2019 г. ищцата изрично е заявила, че не го поддържа.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК, с писмения си отговор ответниците не оспорват иска; не оспорват
твърденията на ищеца в исковата молба и правят искане за постановяване на
решение при признание на иска.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорно
установено е сключването на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот на 01.09.1999 г. между първият ответник и ищцата, с който са се съгласили да сключат
окончателен договор и Л.И.И. да й продаде собствените си недвижими имоти:
АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр.София,
район Красно село, със застроена площ от 75, 82 кв.м., ведно с мазе №4, и 1, 178 % от общите части на сградата и от
правото на строеж и ГАРАЖ № 27 с площ от 16, 94 кв.м., заедно с прилежащото му
мазе № 15 и 0, 570 %общите части на сградата и от правото на строеж, описани в
исковата молба в сградата на ул.“******, застроена в поземлен имот УПИ VI-432, 433, 433а в
кв.288 по плана на гр.София м.“бул.България-Мотописта“ срещу цена от
32 000 щ.долара. Правото на собственост на продавача по предварителния
договор върху същите имоти се установява от представените по делото нот.акт №
166, том XI, дело №2248/1996 г.
на Нотариус при СРС и нот.акт № 160 от 30.08.1999 г., том II, дело № 8785/1999 г.
на Нотариус с рег. № 271 на НК и район на действие СРС В.И.(за гараж №27). Страните
не спорят, а и от съдържанието на предварителния договор е видно, че владението
върху имотите е предадено на ищцата с подписването на договора и същият има
значението на приемо-предавателен протокол. Безспорно е, че не е сключен
окончателен договор. От представения по делото нот.акт № 146, том II, рег. № 3546,
нот.дело № 321/2012 г. на Нотариус с рег.№ 263 на НК и район на действие СРС,
вписан с вх.рег.№ 31992 от 25.07.2012 г. е видно, че продавачът по предварителния
договор се е разпоредил със същите недвижим имоти в полза на втората ответница
с договор за дарение.
По делото се установи, че ищцата е установила и е упражнявала непрекъснато и
необезпокоявано владение върху недвижимите имоти в продължение на повече от 10
години след предаването им в деня на сключване на предварителен договор за
покупко-продажба от 01.09.1999 г. От показанията на разпитаните по делото
свидетели Н.и Л., които съдът прецени като обективни и достоверни се установи,
че от м.октомври 1999 г. (след сключването на предварителния договори
предаването на владението) ищцата е започнала ремонт и обновяване на
апартамента, който дотогава не е бил обитаван. Ищцата направила изцяло нова
баня. Ремонтирани били и трапезарията, кухнята и хола. След приключването на
цялостния ремонт около 2002 г. и до момента единствено ищцата живее в
апартамента. От показанията на свид. Л. се установява, че след известно време
след като заживяла в апартамента ищцата подменила и вратата на гаража с по-надеждна.
Само тя имала достъп до гаража и само тя го използвала. Свидетелката сочи, че
дори тя е оставяла на съхранение свои скъпи вещи в гаража, тъй като знаела, че
достъп до него има само ищцата. От 2004 -2005 г. ищцата вече имала автомобил и го
държала в гаража си. От показанията на свид. Н.се установи, че за процесния
период единствено ищцата е живяла в апартамента, тя е заплащала разходите за
ремонт и обновление на общите части в сградата и участвала в общите събрания на
етажната собственост. Ответниците, които са близки роднини на ищцата,
посещавали апартамента само като нейни гости, нямали достъп до апартамента или
гаража. Те ходели там само, за да се видят с ищцата М.К.. От показанията на
разпитаните по делото свидетели и от твърденията в отговора на ответниците,
съдът приема за установено по несъмнен начин, че ответниците не са се
противопоставяли на владението на ищцата върху апартамента и гаража и не са
оспорвали собствеността й.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира предявеният установителен иск за собственост с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за допустим и основателен. Съгласно чл. 77 ЗС
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона. Защитата на собствеността се състои в съдебното
установяване (признаване) спрямо ответника, че ищецът е собственик. Това изисква
доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от
ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Предявеният
иск има за предмет признаване за установено, че ищцата е собственик на
процесните недвижими имоти, на основание давностно владение. Съгласно
разпоредбата на чл.79 от ЗСоб правото на собственост по давност се придобива с
непрекъснато владение повече от десет години, а владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. По делото се доказаха твърденията на ищцата, че ответникът И. й е предал владението
върху процесния апартамент и гаража през 1999 г. и че повече от 10 години тя е упражнявала
фактическа власт върху същите за себе си. Презумпцията по чл.69 ЗС намира
приложение, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява
владение още от момента на установяването си. По принцип предадената фактическа власт върху имота въз
основа на предварителен договор е годно основание за начало на
давностно владение, като в този случай намерението за своене се предполага
съгласно чл.
69 ЗС. Намерението на лицето да
държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика, каквито именно са извършваните от ищцата. По делото се доказа, както
извършването на такива фактически действия от ищцата, така и че собственикът е
знаел за тях и не се е противопоставил, поради
което следва да се приеме, че е налице необезпокоявано владение като елемент от
фактическия състав на придобивното основание, на което тя се позовава.
С оглед на изложеното съдът намира, че се установиха
елементите на придобивната давност като способ за придобиване на вещното право
на собственост и предявеният установителен иск следва да се уважи.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Л.И.И. с ЕГН ********** и Т. И.И. с ЕГН **********,
че М.Г.К. с ЕГН ********** е собственик
на основание давностно владение на недвижими имоти:АПАРТАМЕНТ № 4 с идентификатор
68134.206.74.1.4., находящ се в гр.София, район Красно село, ул.“*********, със застроена площ от 75, 82 кв.м., при
съседи: югозапад – ап.3 и коридор, югоизток – стълбище, североизток – двор,
северозапад – двор, отгоре – ап.8, отдолу – гаражи №18 и №19, абонатно
помещение, мазе №13 и електрическо табло, заедно с МАЗЕ №4 със застроена площ
от 2, 62 кв.м., при съседи: от югозапад – коридор, югоизток – мазе №5,
североизток – двор, северозапад – мазе №3, заедно с 1, 178 % от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот върху който е построена
сградата, съставляващ УПИ VI-432, 433, 433а в кв.288 по плана на гр.София, м.“Бул.България-Мотописта“ с идентификатор
68134.206.74, целият с площ от 1651 кв.м., при граници:улица, УПИ V-431, УПИ XVI-432б, УПИ XV-433б, УПИ IX-436а и УПИ VIII-434 и ГАРАЖ № 27 с
идентификатор 68134.206.74.1.38 с площ от 16, 94 кв.м., находящ се в гр.София,
район Красно село, ул.“**********, заедно с прилежащото му мазе № 15, при
съседи на гаража и мазето:югоизток – гараж №28 и мазе №16, североизток – гараж
№20 и стълбищна площадка, северозапад – гараж №26, стълбище и асансьорна шахта отгоре – ап.№2, отдолу –
автомобилен проход, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и заедно с 0, 570 % общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ VI-432, 433, 433а в
кв.288 по плана на гр.София, м.“Бул.България-Мотописта“ с идентификатор
68134.206.74, целият с площ от 1651 кв.м., при граници:улица, УПИ V-431, УПИ XVI-432б, УПИ XV-433б, УПИ IX-436а и УПИ VIII-434.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: