№ 10279
гр. С, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110116866 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от „Т С“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от А А, насочена срещу П. Д. Д., ЕГН **********, и
И. С. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Л-В, бл.17, вх..., за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца по ½ от следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2011/2022 г. по
описа на СРС, а именно сумата от 1013.90 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан
с абонетен №, ведно със законна лихва от 17.01.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 186.53 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 06.01.2022 г.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както
следва: главница от 19.04 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. и 4.20 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 31.01.2019 г. до 06.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от сключен между тях договор и от общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че
чл.32, ал.1 и чл.33 от Общите условия, въвеждат задължение за потребителите на топлинна
енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такива, с които изразяват
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
1
По същество исковете се оспорват поради липсата на пасивна материална
легитимация на ответниците по тях. Оспорва се приложимостта на представените от ищеца
Общи условия.
По отношение претенциите за дялово разпределение се отбелязва, че с тях ищецът
заявява чужди права, което е недопустимо, вкл. и ако токаво задължение е залеглано в
процесните ОУ.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяването им отчасти
по давност.
Ответникът П. Д. оспорва представените към исковата молба писмени доказателства.
Изрично се оспорват справката за начислените задължения за процесни имот и издадените
изравнителни сметки. Ответникът също така навежда възражения и срещу протокола от ОС
на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение долокото липсват доказателства за
законосъобразното провеждане на ОС и правото на посочените в списъка към него лица да
вземат участие в ОС. По отношение договора с ФДР се твърди, че същият касае отношения в
предходен на процесния период, че е сключен от лице без представителна власт, както и че
не касае процесната сграда. Заявени са възражения и по отношение представените Общи
условия на ищеца.
От съда се иска да отхвърли предявените искове като присъди на ответниците
направените от тях разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение на процесуалния им
представител, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в исковото производство и реално
заплатено такова в заповедното.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответниците не се явяват и не се представляват. Вземат писмено
становище по съществото на спора с молба от 21.06.2022 г.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 2011/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за разделното заплащане – по ½ от
следните суми: от сумата от 1013.90 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
17.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 186.53 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 03.01.2022 г., сумата от 19.04 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 17.01.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.20
лв. за периода от 31.01.2019 г. до 06.01.2022 г. С възражения от 02.03.2022 г. длъжниците са
оспорили вземанията по подробно изложени съображения.
Видно от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за
общинската собственост, процесният имот, за който ищцовото дружество твърди, че през
исковия период е доставяло топлинна енеригя, е закупен на 08.01.1998 г. от ответниците П.
Д. Д. и И. С. Д.. Впоследствие, през 2012 г., върху собствената на ответницата Д. ½ ид.ч. от
имота е вписана възбрана по изп.дело № 20108440404350 по описа на ЧСИ С Я, рег.№ от
КЧСИ.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
2
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 15.08.2002 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е
взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Бруната“ ООД. За целта е
сключен с последното договор на 23.08.2002 г. Представени са доказателства и за наличието
на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово
разпределение – договор №/28.05.2018 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Установило е намаляване на първоначално
начислените задължения чрез прихващане.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б Б“
ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация единствено за отопление, не и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота има монтирано едно отоплително тяло с монтиран
индивидуален разпределител. Вещото лице е посочило, че през исковия период не е
осигурен достъп за отчет, поради което топлинната енергия е разпределяна по реда на чл.70,
ал.2 и ал.4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1
от цитираната наредба, т.е. разпределяна е по изчислителен път чрез екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1013.90 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 19.04 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост, процесният
3
имот, за който ищцовото дружество твърди, че през исковия период е доставяло топлинна
енеригя, е закупен на 08.01.1998 г. именно от ответниците. Доколкото в документа за
собственост не е посочена частта от жилището, която всеки един от купувачите придобива,
то на основание чл.30, ал.2 от ЗС, следва да се приеме, че те имат равни квоти.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребители на топлинна енергия за
процесния имот се явяват ответниците П. Д. и И. Д., като отговорността им за начислените
задължения е съобразно квотата им в собствеността, а именно по ½.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация – С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.11.2018 г. –
м.04.2020 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1013.90 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В случая, през
исковия период не е извършен реален отчет на уредите за дялово, доколкото ответниците не
са осигурили достъп до тях. С оглед на това, правилно потребената топлинна енергия е
определена по норматив, като вещото лице е констатирало, че изчисленията на ФДР са
правилни.
В същото време ответниците не ангажираха доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
4
1013.90 лв., като отговорността на всеки един от ответниците следва да се ангажира
съобразно квотата му в собствеността, а именно до ½ - сума от по 506.95 лв.
По отношение възраженията на ответниците, направените с отговора на икоата
молба, досежно извършеното дялово разпределение, следва да се отбележи, че от една
страна съдът не може да ревизира решение на общото събрание на етажната собственост по
възражение в друго производство, извън специално предвидения в ЗУЕС ред и извън
посочения в чл.40 от ЗУЕС преклузивен срок. Действително, в случая, срокът на договора,
сключен между етажната собственост и ФДР „Бруната“ ООД е изтекъл, но за етажната
собственост е съществувало задължение да определи лицето, което ще извършва дялов
оразпределение, в съответствие с изискването на чл.139 и сл. от Закона за енергетиката. В
този смисъл ответниците не могат да се позовават и да черпят права от бездействието на
етажната собственост, част от която са и те самите.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответниците, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това към 17.01.2022 г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК, е прекъсната давността погасени по давност се
явяват всички вземания преди м.декември 2018 г. Т.е. от включените в исковия период
задължения, единствено това за м.ноември 2018 г., което е с падеж 14.01.2019 г., е било
погасено по давност към 17.01.2022 г., когато е сезиран съдът в заповедното производство.
С оглед на това съдът приема, че исковете за главница спрямо ответниците се явяват
основателни и доказани за сумата от 474.32 лв., изчислена като ½ от общото задължение от
948.64 лв., определено след приспадане от общия посочен от вещото лице размер от 1013.90
лв. на погасеното по давност вземане за м.ноември 2018 г. от 65.26 лв.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. – 06.01.2022 г. в
размер на 129.54 лв., определен като сбор от посочената от вещото лице по ССчЕ на стр.6 от
заключението лихва върху изравнителната сметка от м.юли 2020 г. от 15.42 лв. и лихвата
върху изравнителната сметка от м.юли 2019 г. от 114.12 лв. Последната пък е определена с
помощта на специализиран изчислителен модул, спрявка от който е приложена по делото,
чрез намаляване на олихвяемата главница от 551.45 лв. с погасената по давност сума от
65.26 лв.
5
Отговорността на ответниците за това задължение следва да бъде ангажирана
съобразно дела им в собствеността, а именно за ½ или за сума в размер на 64.77 лв. За
разликата до пълния предявен размер от 93.26 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
19.04 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. и 4.20 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 31.01.2019 г. до 06.01.2022 г., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Бруната“ ООД. Ищцовото
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
лице услуга. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в
заповедното производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200.00 лв.,
определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това е заплатил
държавна такса общо от 400.00 лв., за депозит за експертизи 550.00 лв. Съобразно
уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо 1150.00 лв., в тежест
на ответниците следва да бъде поставена сумата 1013.28 лв. или по 506.64 лв.
От страна на ответниците са представени договори за правна защита и съдействие
пред съда по заповедното и по исковото дело. В случая съдът като съобрази направеното от
ищеца възражение за прекомерност /в о.с.з. от 21.06.2022 г./, както и отчитайки съдебната
практика, в която се приема, че защитата на длъжника в заповедното дело, каквото качество
имат П. Д. и И. Д. по ч.гр.д.№ 2011/2022 г. по описа на СРС, се изразява в консултация, за
която се дължи възнаграждение по реда на чл.6, ал.1, т.2 от Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 60.00
лв. Възнаграждението в исковото производство от 400.00 лв. също се явява прекомерно, с
оглед фактическата и правна сложното на делото и материалния интерес, поради което
същото следва да се намали до предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер от
300.00 лв.
Съобразно изхода на спора, на всеки един ответник следва да се присъдят разноски от
по 42.80 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. Д., ЕГН **********, и И. С.
Д., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Л-В, бл.17, вх..., че всеки едни от тях
дължи на “Топлофикация – С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Ястребец № 23Б, представлявано от А А, следните суми за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2011/2022 г. по описа на
СРС, а именно сума от по 474.32 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., за имот, отчитан с абонатен
6
№, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 17.01.2022 г., до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на по 64.77 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
06.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер до пълния
предявен от 506.95 лв. и за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. по иска за главница, и за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 93.26 лв. по иска за обезщетение за
забава.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация – С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от А А, за признаване за установено
по отношение на П. Д. Д., ЕГН **********, и И. С. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес
гр.С, ж.к.Л-В, бл.17, вх..., че последните дължат на ищеца по ½ от следните суми за дялово
разпределение на имот с абонатен №: главница от 19.04 лв. за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г. и 4.20 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 31.01.2019 г. до
06.01.2022 г.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците П. Д. Д., ЕГН **********, и И. С. Д., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Л-В, бл.17, вх..., да заплати на „Топлофикация – С”
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Ястребец № 23Б, представлявано
от А А, сума в размер на по 506.64 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 2011/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Топлофикация – С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от А А, да заплати на всеки един от ответниците
П. Д. Д., ЕГН **********, и И. С. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С, ж.к.Л-В,
бл.17, вх..., сума от по 42.80 лв., представляваща направени от ответниците разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 2011/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Бруната” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 2011/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7