№ 111
Силистра,
13.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря ………………..и в
присъствието на прокурора………………
като разгледа докладваното от
съдия Стоева гр. д.
№ 85 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 213 ГПК.
По делото е депозирана въззивна жалба от К.К. против решение №
95/02.01.20г., постановено по гр.д. № 453/19г. по описа на СРС, в частта му за
разноските, както и частна въззивна жалба от К.К. против определение №
269/30.01.20г., постановено по гр.д. № 453/19г. по описа на СРС.
СОС, като съобрази жалбите и данните по делото, прие за установено
следното:
Въззивната жалба е недопустима, а частна
въззивна жалба - неоснователна.
Предмет на депозираната от К.К. на 16.01.20г. въззивна жалба против решение
№ 495/02.01.20г., постановено по гр.д. № 453/19г. по описа на СРС, в частта му за
разноските.
С решение № 495/02.01.20г. СРС е отхвърлил иска, предявен от К.К. против И.К.
за заплащане на сумата от 692,50 лв., представляваща половината от общия сбор
на заплатените от ищеца суми по договор за жилищен кредит от 20.10.2016 г.,
сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, по който ответницата е
кредитополучател, а ищецът – солидарен длъжник, които суми са платени в периода
от 19.11.2018 г. до 23.05.2019 г., заедно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда (за сумата от 415 лв. – от 01.04.2019 г., а
за сумата от 277,50 лв. – от 06.06.2019 г.) до окончателното ѝ плащане. Отхвърлил
е и искането на К.К. за присъждане на направените по делото разноски и го е
осъдил да заплати на И.К. направените от нея разноски в размер на 600 лв. за
адвокатски хонорар.
На 16.01.20г., чрез СРС, К.К. депозира пред СОС въззивна жалба против
това решение в частта му за разноските, която жалба е предмет на настоящото
въззивно дело.
СРС, съобразявайки че депозираната от К. на 16.01.20г. въззивна жалба по
своето същество представлява молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските, се произнася по нея и постановява определение №
269/30.01.20г. Следователно по депозирана въззивна жалба на К., имаща характер
на молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, вече
е налице произнасяне и същата се явява недопустима, като лишена от правен
интерес.
По частната въззивна жалба на К.К. против определение № 269/30.01.20г.,
постановено по гр.д. № 453/19г. по описа на СРС:
С определение № 269/30.01.20г. СРС е оставил без уважение искането на К.А.К.
за изменение на постановеното по делото решение № 495/02.01.2020 г. в частта за
разноските, чрез присъждане на направените от него деловодни разноски по
производството и освобождаването му от отговорността за разноски спрямо
насрещната страна. Доводът
му за този резултат е, че вече се е произнесъл по въпроса за разноските в решението
си, приемайки че ответницата не е дала повод за завеждане на делото. Приел е,
че не са налице нововъзникнали доводи за промяна на възприетата позиция в
решението му, а и изложеното от страната в молбата за изменение на решението (наименувана
въззивна жалба) се преповтарят с първоначално изложените от нея относно
присъждане на разноските, които са съобразени в решение № 495, без да се развиват
допълнителни мотиви и нови тези.
Съгласно чл. 78, ал.2 и 3 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска, но ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
В настоящия случай искът на К.К. е отхвърлен като неоснователен, тъй като
ответната страна в хода на производството /в с.з. на 2.12.19г./ е заплатила на
ищеца претендираната сума, ведно със законната лихва за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда до датата на плащането /а не поради това, че
е отречено материалното право, чиято защита ищецът търси/. При този изход на делото,
за да възложи деловодните разноски в тежест на ищеца, СРС е възприел тезата на
ответницата, че с поведението си не е не е дала повод за завеждане на делото,
тъй като не е била поканена от бившия си съпруг да заплати претендираната сума,
а и е признала иска, плащайки му в с.з. тази сума.
СРС е отбелязал, че през посочения период общото жилище на страните,
закупено чрез средствата от предоставения кредит, се ползва еднолично от К. и е приел, че в житейски план това се
явява основание за поемане на разходите по този имот от него, включително и по
кредита по закупуването му, при положение че месечната вноска за погасяването
му съответства на евентуалния наем за
идеалната част на другия съсобственик, какъвто става ясно, че ищецът не е
заплащал. Съдът не е кредитирал показанията на майката на ищеца, че синът
ѝ многократно отправял покани за доброволно възстановяване на процесната
сума, сочейки че тя е възприела
избирателно проведените в нейно присъствие телефонни разговори между
страните, като е чула, че ответницата отказва да изпълни задължението си, но не
е разбрала какви причини изтъква, за да обоснове това свое решение. Според СРС
е логично отправянето на покана за плащане на половината от погасителните вноски да провокира насрещна
покана за плащане на наем за ползване на жилището, в каквато насока са изразени и намеренията на ответницата още
с отговора на исковата молба. СРС е отчел и обстоятелството, че въпреки тези
намерения на ответницата ищецът не е признал получаването на покана в подобен
смисъл, което по косвен начин разкрива и собственото му бездействие за
извънсъдебното уреждане на отношенията между страните, изразяващо се в
неотправяне на покана до ответницата за доброволно изпълнение на задължение, с
чието съществуване тя по всяка вероятност не е била запозната.
Видно от данните по първоинстанционното дело, първоначално производството
пред СРС е било по две образувани граждански дела между същите страни и с
напълно идентичен предмет, впоследствие обединени за общо разглеждане под отделен номер на СРС.
Изпратени са на ответницата исковите молби по двете дела, като й е даден срок
за отговор и тя депозира два отговора - и по двете, макар и с еднакво
съдържание. Видно от изложеното в отговорите от 31.07.19г., не би могло да се
приеме, че с тях се прави признание на исковете. Макар ответницата да е
посочила формално, че действително дължи сумите, тя не е проявила готовност за
плащане и не е предприела действия в тази насока, а е изразила становище: „не
следва да ги дължа, тъй като съм лишена от същия човек от правото ми да ползвам
съсобствения ни имот по предназначение“, което е ирелевантно за настоящия спор.
В доклада си по чл. 140 ГПК и районният съд не е приел, че исковете се
признават. Довод в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в първото съдебно
заседание се обсъжда вариант за евентуална спогодба, като ответницата предлага
да се намалят претендираните от ищеца суми с 200 лв., но последният не приема
такъв вариант и производството продължава, като делото се отлага за 13.11.19г.
В с.з. на 13.11.19 г. ответната страна настоява ищецът да представи
банкова сметка, ***, предмет на спора и с определение съдът указва на същия до
следващото с.з. да представи банкова сметка. *** – 14.11.19г. с изрична молба
адвокатът на ищеца представя банково удостоверение за негова банкова сметка. ***.з.
на 2.12.19г. ответната страна заявява, че съществува някаква пречка да бъдат
внесени парите по банкова сметка ***.з.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът счита че в случая не би могло
да се приеме по см. на чл. 78 ГПК, че ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото. Отговорността за заплащане на разноски се поражда
от наличие на неоснователно предизвикан правен спор и се касае за разноски,
причинени от водене на дело по повод на този спор и съдебно решение, което
потвърждава правното твърдение на претендиращия разноски и отхвърля правното
твърдение на отговарящия за разноски.
Както и ВКС приема безпротиворечиво
в практиката си, ответникът е дал повод за завеждане на делото, когато в хода
на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от
новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат
действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и довели до
отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното спорно право, като
например - извършено плащане на претендираната сума, а аналогично и в случаите,
в които предявеният иск е отхвърлен поради извършено в хода на делото (след
предявяването на исковата молба, респ. след връчване на препис от нея на
ответника) плащане на задължението. Във всички тези хипотези, сред които е и
настоящата, разноските за производството се възлагат в тежест на ответника. В
този см. и Определение № 537 от 9.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4373/2019
г., III г. о.
В този смисъл настоящата инстанция не възприема доводите на СРС, че след
като ищецът отказва да преговаря за споразумение по делото чрез прихващане на
заплатени от ответницата погасителни вноски след м. май 2019 г., който на свой
ред индицира липсата на стремеж за доброволно разрешаване на финансовите
взаимоотношения между страните и въвеждането им като предмет на съдебни
производства, въпреки липсата на спорни елементи, изискващи правната
компетентност на съдебните органи, то той неоснователно предизвиква правен спор
и не му се дължат разноски за него. Меродавно в случая е, че между страните е
налице правен спор към момента на завеждане на делото, който е решен с
потвърждаване на правното твърдение на претендиращия разноски ищец /в мотивите
си СРС е развил доводи за основателност на предявения иск, но го е отхвърлил
поради извършено плащане в хода на процеса/.
Предвид всичко изложено до тук, обжалваното определение в частта за разноските
следва да се да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което
съобразно изхода на процеса пред СРС се присъдят в полза на ищцовата страна
направените от нея деловодни разноски в размер на 800 лв. /350 лв. – заплатен
адвокатски хонорар по договор № 066842 /стр.5/, 350 лв. – заплатен адвокатски
хонорар по договор № 0666781 /стр.55/, 50 лв. – заплатена ДТ /стр.36/, 50 лв. –
заплатена ДТ /стр.56/, а искането на ответната страна за присъждане на
деловодни разноски се отхвърли.
Следва да се уважи и искането на частния жалбоподател за разноските,
направени пред въззивната инстанция, възлизащи на 15 лв. – заплатена ДТ за
производството по частната жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от К.К. на 16.01.20г. въззивна жалба против
решение № 495/02.01.20г., постановено по гр.д. № 453/19г. по описа на СРС, в
частта му за разноските, и прекратява производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ определение № 269/30.01.20г., постановено по гр.д. №
453/19г. по описа на СРС, с което е оставено без уважение искането на К.А.К. за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане
на направените от него деловодни разноски по производството и отхвърляне на
искането на И.Г. за присъждане на разноски по делото, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските решение № 95/02.01.20г., постановено по
гр.д. № 453/19г. по описа на СРС, както следва:
ОСЪЖДА И.Г. *** Кръстев 15, ап. № 129, с ЕГН **********, да заплати на К.А.К.
***, с ЕГН **********, сумата от 815 /осемстотин и петнадесет лева/ лв., от които
800 лв. - направени деловодни разноски
пред СРС и 15 лв. – направени деловодни разноски пред СОС.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Г.К. за присъждане на разноски по гр.д. № 453/19г.
по описа на СРС, както и по настоящото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВнАС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: