Р Е Ш Е Н И Е №53
17.03.2023 г., гр. Стара
Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря Стефка Христова
и в
присъствието на прокурора Георги Николов
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №25
по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №289 от 17.11.2022г.,
постановено по анд №763/22г.,
РС Казанлък отменил наказателно постановление /НП/ № 11-01-8
от 30.06.2022г. на Директор на АДФИ, с което на М. Г.Ц., в качеството му на Кмет
на Община Гурково за нарушение на чл.62 от Наредбата за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането
на цени за обществени пътнически превози по автомобилен транспорт и пр. била
наложена административна санкция „глоба“ на осн. чл.32, ал.1, т.14 от ЗДФИ в
размер на 200 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказващият орган, който го
обжалва в срок, чрез процесуален представител, като счита, че съдебният акт бил
неправилен и незаконосъобразен.
Излагат се доводи, че извършеното
нарушение се доказвало по безспорен начин от представените по делото
доказателства и този факт бил установен от съда. Касаторът
не споделял за правилни изводите на съда за допуснати съществени процесуални
нарушения по ЗАНН, чрез които бил обоснован крайният правен извод за отмяна на
процесното НП. Излага съответни доводи в тази насока.
Касаторът, редовно
призован в с.з., не изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В представен по делото отговор по
касационна жалба, взема становище за нейната неоснователност.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява мнение за основателност на касационната жалба. Счита въззивното
решение за неправилно, като излага съответни фактически и правни доводи.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява напълно основателна.
За
да отмени жаленото пред него НП, въззивният съд приел за установена описаната
там фактическа обстановка по извършване на конкретно нарушение, а именно, че
наказаният, в качеството си на Кмет на Община Гурково до 31.03.2021г. вкл., не
предоставил по електронен път на НАП обобщена справка по образец прил. № 9, към чл.62 от наредбата. РС приел за безспорно,
че наказаното лице било субект на въпросното нарушение, тъй като към
31.03.2021г. изпълнявал функциите на Кмет на Община Гурково, но видно от
приложения по делото констативен
протокол от 09.12.2021г., актосъставителят
посочил, че срокът за представяне на документа бил до 31.05.2020г. Впоследствие
обаче актосъставителя в АУАН посочил, че нарушението
било извършено на 01.04.2021г. при краен срок за изпълнение на задължението от
страна на наказаното лице до 31.05.2021г. Така се внасяло ново обстоятелство в
административно-наказателното обвинение, съставляващо нарушение на разпоредбата
на чл.42, т.4 от ЗАНН.
На
второ място, РС мотивирал и доводи за допуснато нарушение на чл.43 от ЗАНН, тъй
като от приложения по делото екземпляр от АУАН било видно, че същият не бил
подписан от наказаното лице, нито били отразени причините за това. Връчването
на препис от акта било различно процесуално действие от подписването му от
нарушителя и в този смисъл било допуснато нарушение на ал.1 от чл.43 от ЗАНН. В
заключение Съдът приел, че извън тези пороци, НП било издадено в съотв. с чл.57 от ЗАНН, вкл. и това по ал.1, т.5. Деянието
било на формално извършване, като след изтичане на определения законов срок за
подаване на справката, то било осъществено.
Касационната
инстанция не приема за правилни и съответни на закона изводите на въззвния съд, че в конкретното административно-наказателно
производство са допуснати съществени процесуални нарушение и в частност
коментираните две такива в жаленото решение.
На
първо място изцяло не съответно на материалния закон е изводът на РС, че е
налице нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН. Видно от обиктивираното
съдържание на АУАН същият изцяло отговора на изискванията на императива на
чл.42 от ЗАНН, вкл. и в него се съдържа подробни описание на изпълнителното
деяние с всичките му обективни белези.
Коментираният порок от РС, че в констативния протокол органът сочел една
крайна дата за подаване на въпросната обобщена справка, а в АУАН се визирала
друга дата, не съставлява нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН. Както следва да е
известно, едно административно-наказателно производство се образува със
съставянето на АУАН, съгласно чл.40 от ЗАНН. Т.е., актът, който дава началото
на административно-наказателното производство не е въпросният констативен
протокол, а АУАН №11-01-8/11.01.2022г. Именно в него, органът при описание на
обективните предели на нарушението сочи, че задълженото лице не е подало в НАП
до определения краен срок – 31.03.2021г., вкл., въпросната обобщена по чл.62 от
наредбата и с това е извършил чрез бездействие нарушение на конкретно визирана
санкционна разпоредба от ЗДФИ, като изрично и в АУАН и в НП тази дата е
посочена по идентичен начин, както и идентично е посочен и моментът на
нарушението – 01.04.2021г. Горното сочи еднопосочно, че не е налице нарушение
на императивното изискване за идентитет между
фактическото описание на нарушението, дадено в акта и това което е в НП.
Въпросната
и коментирана дата във въззивното решение по никакъв начин не се визира от
органа в даденото от него описание на обстоятелствата по извършване на санкциеруемото деяние от обективна страна. Констативният
протокол от 09.12.2021г. няма законово предвидената роля да поставя началото на
едно АНП, защото такава е ролята на АУАН. Въпросният документ е само
доказателство относно фактите, които АНО сочи от обективна страна на деянието.
Това е ясно видно от факта, че в заключение на АУАН измежду доказателствата
които се сочат, съгласно императива на чл.42, т.10 от ЗАНН, е визиран и
протоколът от 09.12.2021г. Т.е., констативният документ има единствено
доказателствено значение относно фактите, които се визират в АУАН. Въпрос на
материална законосъобразност на НП ще е вече дали от приложените доказателства
се удостоверяват фактите от обективна страна на конкретното
административно-наказателно обвинение.
Неправилен
е и вторият извод на РС за допуснато съществено процесуално нарушение и в
частност на нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Принципно е положението, че актът
следва да се състави в присъствието на нарушителя и да му се предяви, което обаче не изключва
законовата възможност актът да се състави и в отсъствие на нарушителя, по
аргумент на чл.40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен и само, след
като той е бил поканен да се яви за съставяне на акта и не се е явил в
определения му момент. Част от приетата от съда административно-наказателна
преписка е покана до наказания да се яви на определеното му място на
11.01.2022г., за съставяне и връчване на АУАН за установено административно
нарушение, като извършено от М.Ц.. Видно е също от разписката към поканата, че
същата е получена лично от Ц. на 06.01.2022г., който не се е явил на
определената му дата /видно от неоспорения констативен
протокол от 11.01.22г./, поради което напълно законосъобразно АНО е процедирал
по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, съставяйки акта в отсъствието на нарушителя, съотв. на което е изпратил акта за предявяване и подписване
вече по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН, като и тук приетите без оспорване писмени
данни еднопосочно сочат на спазване на това изискване към актосъставителя.
Другите съображения, които мотивира въззивният съд за нарушение на чл.43, ал.1
от ЗАНН са неотносими, доколкото съставянето на акта
е в отсъствието на нарушителя, а единственото задължение на актосъставителя
по чл.43, ал.4 от ЗАНН е да изпрати акта за предявяване и подписване на
нарушителя чрез съотв. общинска служба или общинска
администрация, нещо което е изпълнено. Както се сочи в отговора на исковата
молба, данните еднопосочно удостоверяват /вж. разписката към акта/, че той е
бил предявен на Ц. и същият е удостоверил чрез подписа си в разписката, че на
24.01.2022г. е получил екземпляр от него. Безспорно същият не е положил подпис
„за нарушител“, нито е удостоверен отказ
от него за това, но в конкретният случай няма съмнение, че Ц. е запознат с
обективните параметри на повдигнатото му административно-наказателно обвинение,
съотв. на което е бил в пълна възможност да
реализира предоставените му по закон
права за защита. Ето защо касационната инстанция приема за неправилен изводът
на РС, че коментираното съставлява съществено процесуално нарушение на чл.43,
ал.1 от ЗАНН.
РС
не е преценил обаче спора по същество, тъй като в решението е мотивирал
единствено двата извода за допуснати процесуални нарушение, които обаче се
явяват неправилни по гореизложените в този съдебен акт доводи. Това налага
отмяна на въззивното решение, след което делото следва да се върне на друг
състав на същия съд, който да извърши дължимата се преценка доказва ли се
извършването от обективна и субективна страна на вмененото на Ц. административно
нарушение на чл.62 от наредбата и съотв. правилно ли
е санкционирано то.
Водим
от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №289
от 17.11.2022г.,
постановено по анд №763/22г.,
по описа на РС Казанлък и връща делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛРЕНОВЕ: 1.
2.